Р Е Ш Е Н И Е
№ 387/2.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5564 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.К.Т.“ ЕООД
чрез адв. Н.С. *** срещу Наказателно постановление №
03 – 011149 от 02.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за това, че
на 12.03.2019 г. в гр. Варна, офис сграда „Гранит“, ЗПЗ в качеството на
работодател видно от представената платежна ведомост за м. Февруари 2019 г. не
е изплатил уговореното и начислено в платежна ведомост за м. Февруари 2019 г.
трудово възнаграждение за отработеното време на лицето И.Г.К., изпълнявал
длъжността „програмист, софтуерни приложения“, съгласно уговорената
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение с трудов договор №
00008/04.12.2018 г. – нарушение по чл. 128, т. 2 вр. чл. 128, т. 1 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност за неговото изменение, като бъде определена имуществена санкция в
минимален размер от 100,00 лв.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв. Н.С. ***. Подържа доводите за незаконосъобразност на
наказателното постановление и искането за неговата отмяна или изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от Д.О. – началник на отдел АИПО в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Излага съображения, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.12.2018 г. бил сключен трудов договор между „С.К.Т."
ЕООД и И.Г.К., като страните се съгласили последният да изпълнява длъжността
„програмист, софтуерни приложения“ при основно трудово възнаграждение в размер
на 1290,00 лева, което да бъде изплащано до 10-о число на месеца, следващ
месеца за начисляване на заплатата.
През месец февруари 2019 г.
въззивното дружество начислило възнаграждение на И.К. в размер на 1290,00 лева,
което след съответните отчисления възлизало на чистата сума от 1096,53 лв.
През месец март 2019 г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, сред които св. Д.Д., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „С.К.Т." ЕООД. Повод за проверката бил
получен сигнал от работници на това дружество за неизплатени трудови
възнаграждения. Контролните органи посетили офиса на дружеството в гр. Варна,
ЗПЗ, офис сграда „Гранит". По време на проверката от дружеството били
изискани и необходимите документи по спазване на трудовото законодателство.
В началото
на месец април 2019 г. изисканата документация била представена в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна. Св. Д. установила, че на И.Г.К. е начислено
трудово възнаграждение за месец февруари 2019 г., за което преводното нареждане
за кредитен превод било издадено едва на 03.04.2019 г. Т.е. на тази дата
дружеството изпълнило задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение
на работника К. за месец февруари 2019 г.
На 19.04.2019
г. св. Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение по чл. 128, т. 2 КТ, който бил връчен на упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало без възражение.
На
02.05.2019 г. административнонаказващият орган, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Д.Н.Д., и писмени доказателства и
доказателствено средство: протокол за извършена проверка, призовка по чл. 45,
ал. 1 АПК, идентификационна карта, пълномощно, ведомост, преводно нареждане за
кредитен превод, трудов договор, длъжностна характеристика, заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
АУАН.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Д.Н.Д. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. Д. се установява, че през
месец февруари 2019 г. въззивното дружество е начислило възнаграждение на И.К.
в размер на 1290,00 лева, което след съответните отчисления възлизало на
чистата сума от 1096,53 лв., но същото е заплатено едва на 03.04.2019 г.
Показанията на св. Д. съответстват и на представената от дружеството ведомост
за начисляване на работни заплати.
Датата, до която е следвало
да бъде изплатено трудовото възнаграждение на работника К., се установява от
трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
От представеното по делото
преводно нареждане за кредитен превод се установява, че плащането е извършено
след 11.03.2019 г. (датата, на която е следвало да се плати възнаграждение на
работника, доколкото 10.03.2019 г. е почивен ден – неделя), а именно на
03.04.2019 г.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. Д.Н.Д. и писмените доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл. 399 от КТ посочва, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Съгласно чл. 416, ал.5
от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно органът, който може
да налага административни наказания по Кодекса на труда е изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваното НП е било
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, който е бил
надлежно оправомощен от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда". По делото е приложена заповед от
03.08.2010 г., в т. 4 от която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” е оправомощил директорите на дирекции
„Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления по актове, съставени
от инспектори от съответната дирекция.
На следващо място съдът намира,
че АУАН също е съставен от компетентен орган - св. Д., която заема длъжността
началник отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“. Според
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. В чл.21, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е посочено, че при и
по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и
има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в
други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Съгласно ал. 2 от
същата разпоредба правомощия на инспектор имат ръководителите на
административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени
на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията,
назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от
изпълнителния директор. По аргумент от чл. 12 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
съгласно който специализираната администрация е организирана във: 1. дирекция
"Правно осигуряване на инспекционната дейност"; 2. дирекция
"Международна трудова миграция"; 3. Главна дирекция
"Инспектиране на труда" с 28 териториални поделения – дирекции
"Инспекция по труда", разположени в административните центрове на
областите, както и предвид останалите посочени по-горе разпоредби в сферата на
трудовото законодателство, съдът намира, че началникът на отдел отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като ръководител на административно
звено в специализираната администрация, има правомощия да съставя АУАН.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описанието на нарушението.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от
страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е
обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното и начислено в платежна
ведомост за м. февруари 2019 г. трудово възнаграждение за отработеното време на
И.Г.К., изпълняващ длъжността „програмист, софтуерни приложения" в „С.К.Т."
ЕООД, ***, ЗПЗ, офис сграда „Гранит", съгласно уговорената периодичност на
изплащане на трудово възнаграждение с трудов договор № 00008/04.12.2018 г.
По отношение на възражението
за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на
доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са
длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и,
най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна
точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице. В този смисъл изложените във
въззивната жалба възражения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила не се споделят от съда.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон - разпоредбата чл. 128, т. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие –
неплащане на уговореното трудово възнаграждение в уговорения между страните по
трудовото правоотношение срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото
задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за
това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно
нарушение.
Съдът намира, че след като
не е изплатило до 11.03.2019 г. работната заплата на работника К., то
дружеството със своето бездействие на 12.03.2019 г. вече се е намирало в
нарушение.
Последващото
плащане на дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като
обстоятелство, изключващо отговорността на санкционираното дружество.
Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.128, т. 2 КТ.
В случая е възникнала за т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на
имуществената санкция:
Чл. 415в, ал.1 КТ гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение на К. е заплатено от работодателя в пълен размер в началото на
месец април 2019 г.
Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1.
нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2.
от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Въззивната инстанция събра
гласни и писмени доказателства, от които
може да се почерпят данни, че нарушението е било отстранено
непосредствено преди установяването му - на 03.04.2019 г., като документалната
проверка е извършена на 04.04.2019 г. Няма данни за
работника да са произтекли вреди от закъснялото изпълнение на задължението.
Поради това и съдът намира, че са налице предпоставките, залегнали в нормата на
чл. 415в, ал.1 от КТ.
Наказващият орган е наложил имуществената санкция над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя.
При индивидуализиране
на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат
данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27,
ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 100 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер
на 200 лв. бъде намалена до предвидения в закона минимум от 100 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена по
направеното евентуално искане за изменение на наказателното постановление в
частта относно определения размер на наложената имуществена санкция.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011149 от
02.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „С.К.Т.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 128,
т. 2 вр. чл. 128, т. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 200
(двеста) лева на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: