№ 2563
гр. ... 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. С.
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. С. Гражданско дело №
20221110101241 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
21.02.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир С.
при секретаря: Петя П.а, като разгледа докладваното от съдия Красимир С. гр.д. №1241
по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ......., със
седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .......- изпълнителен директор,
чрез юрк. ......., срещу И. Б. С., С. Б. С. и С. И. С., във връзка с указания по реда на чл.415,
1
ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта на задължения за топлинна енергия, /ТЕ/, по отношение на ответниците, за
топлоснабден имот. Находящ се в гр......., при условията на разделна отговорност, съобразно
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37917/2021г. по описа
на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата С. И. С.,
чрез адв.Д. Т. от АК- гр.Благоевград, с който се оспорват предявените искове по основание
и размер. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не бил посочил
вземанията си по пера. Поддържа, че исковите претенции не са индивидуализирани, тъй
като вземанията, възникнали за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., били самостоятелни,
като всяко едно от тях имало отделна изискуемост и спрямо него тече на самостоятелно
основание погасителна давност. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че ответницата
С. С. е приела наследството от наследодателя ......., с оглед което се оспорва качеството
собственик на ищцата върху процесния имот. Оспорва се наследодателят на ответницата да
е бил собственик на топлоснабдения имот. Оспорва се наличието на договорни отношения
между страните. Твърди се, че нито ответницата, нито соченото за наследодател лице- .......,
са подавали заявление за присъединяване към мрежата на топлоснабдителното дружество.
Оспорва се наследствената квота относно процесното вземане. Оспорва се сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот, да е била присъединена към мрежата на
ищцовото дружество и да има договор с ................ Твърди, че сградата в режим на етажна
собственост не е правосубектна. Оспорва се лицето, което се е подписало по договора с
............... да има представителна власт по отношение етажната собственост. Релевира
възражение за нищожност на договора с ФДР. Твърди, че цената на претендираната битова
ТЕ не е била утвърдена по надлежния ред, като посочва, че вземанията са начислени по
неясна методика. Оспорва се ищецът да е имал лиценз за производство и пренос на ТЕ,
както и да е доставял ТЕ до процесния имот. Посочва, че от приложените фактури не може
да се направи извод за кой имот са били издадени. Твърди се, че ОУ не са били публикувани
съгласно законовите изисквания, с оглед което не обвързвали ответницата. Оспорва
доставената ТЕ да е била измерена чрез сертифицирано техническо средство. Оспорва
ищцовите претенции за лихви като недоказани поради липса на приложени доказателства, от
които да се установи дали и кога фактурите по изравнителните сметки са били връчени на
ответницата. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за главници и лихви. Претендират се разноски.
С постъпили в срок отговори на искова молба от ответниците С. Б. С. и И. Б. С., чрез
съответно адв.С. С. от САК и адв.Д. П. от САК, се оспорват исковете като неоснователни и
недоказани. Твърди се, че не е доказано да е прието наследство от наследодателя ......., с
оглед което се оспорва процесният имот да е собственост на ответницата. Оспорва се да
съществуват договорни отношения между ищеца и ответницата С. С., респ. ........ Оспорва се
сградата- етажна собственост, в която се намира процесният имот, да е била присъединена
към мрежата на ищцовото дружество и да има договор с ................ Твърди, че сградата-
етажна собственост не е правосубектна. Оспорва се лицето, което се е подписало по
договора с ............... да има представителна власт по отношение етажната собственост.
Релевира се възражение за нищожност на договора с дружеството, извършващо дялово
разпределение. Твърди се, че цената на претендираната битова ТЕ не е била утвърдена по
надлежния ред, като се посочва, че вземанията били начислени по неясна методика. Оспорва
се ищецът да е доставил ТЕ до процесния имот на посочената цена и количество. Посочва
се, че от приложените фактури не може да се направи извод за кой имот са били издадени.
Твърди се, че общите условия не са били публикувани съгласно законовите изисквания, с
оглед на което не обвързват ответниците. Оспорва се доставената ТЕ да е била измерена
чрез сертифицирано техническо средство. Оспорват се претенциите за лихви като
недоказани поради липса на приложени доказателства, от които да се установи връчването
2
на фактурите по изравнителните сметки на ответниците. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за главници и лихви. Претендират се
разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „.......” ....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Видно от удостоверение за наследници ответниците се явяват наследници на
починалия на 01.08.2017г. .......
Приложен към исковата молба е препис на Договор за покупко- продажба на жилище
от 15.03.1985г. по отношение на процесния имот към днешна дата, съгласно удостоверение
за настоящ адрес на СО.
Видно от представени от ищеца удостоверения за наследници, ответницата се явява
наследник на купувача ....., починал на 22.11.2007г. и на ........., починала на 06.09.2016г.
Между кориците на делото се намира молба от ДСК за вписване на законна ипотека в
нейна полза върху горепосочения имот, за обезпечаване на заем за жилищно строителство,
отпуснат на ...... и С. И. С. и удостоверение за идентичност на адреси, като по реда на чл.192
от ГПК от СО е представен препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 29.12.1990г. на процесния имот, /стр.174/.
Между кориците на делото се намират представени от третото лице- помагач протоколи
и 2 бр. фактури, една от които е издадена на клиента Б. С., а втората- на клиента С. С..
Съгласно заключение по съдебно- техническа експертиза, в сградата е разпределяна ТЕ,
която е отчетена по общия разход на ТЕ от абонатната станция и съгласно пълен отопляем
обем на имота от 206 куб.м., като ТЕ за БГВ е начислена на база от 3-ма потребители по 140
л./денонощие, поради липса на водомер за топла вода. ТЕ, отдадена от отоплителните тела и
от сградната инсталация е начислена при липса на достъп за отчет, с програмен продукт,
който е недостъпен за външни лица. В публично съдено заседание вещото лице пояснява, че
в имота липсва монтирана щранг- лира в мокрото помещение, като има 4 бр. радиатори и
липсва водомер.
Съдебно- счетоводната експертиза не отчита плащания на задължения, като посочва
размерите на погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат заплащането на
цената на доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото
писмени доказателства следва да се направи извод за установено качеството „потребител на
ТЕ“ на ответната С. С. по делото. Приемането на наследството, оставено от починалия на
01.08.2017г. ...... е ирелевантно по отношение на съпругата С. С. за процесните задължения,
които са възникнали в периода: м.05.2018г.- м.04.2020г., след откриване на наследството.
Видно е, че ответницата е придобила правото на собственост върху жилището в режим на
СИО и на собствено основание носи отговорност за ½ от задълженията за режийни
разноски, съгласно чл.21 от СК и тълкувателната практика на ВКС. Не са изпълнени
съдебните указания от ищеца, дадени в открито съдебно заседание по отношение
установяване приемане на откритото наследство от останалите двама ответници по делото,
поради което същите не могат да се приемат за потребители на ТЕ за процесния имот. Видно
е и че ищецът е приел за свой абонат ответната С. С., на чието име е издал фактура на
3
31.07.2020г. и на 02.10.2020г. С оглед на горното исковите претенции срещу И. Б. С. и С. Б.
С. са недоказани по основание и подлежат на цялостно отхвърляне по горните съображения.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. В случай, че в топлоснабден имот не са
монтирани уреди за индивидуален отчет на отоплителните тела или не е осигурен достъп до
имота за отчет, приложение намират разпоредбите на методиката за дялово разпределение
на ТЕ в сгради- етажна собственост и съответната наредба за топлоснабдяването. При липса
на индивидуален топломер за имот се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата, който се определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните
тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при
липса на данни се приемат данните на подобен имот, например на друг етаж. Начислена е
служебно ТЕ за БГВ, поради неосигурен достъп на база от 3 лица, като от документите по
делото не се установява причината за начисляването служебно на ТЕ за БГВ на подобна
база, поради което претенцията на заплащане на ТЕ за БГВ за сумата от 2 670,65 лв.
подлежи на цялостно отхвърляне. С оглед на заключението по съдебно- счетоводната
експертиза следва да се възложи в тежест на ответната С. С. задължение от 1 935,34 лв., за
процесния периода, което представлява ½ от общия размер на задължението за ТЕ за
отопление за процесния имот.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност и претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по давност,
считано за периода: м.05.- м.06.2018г., с оглед датата на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 29.06.2021г. Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Общото правило е, че вземанията на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване
на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство,
което спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното непогасеното
задължение на ответната С. С. се явява в размер на 1 935,34 лв., като за периода: м.05.-
м.06.2018г. не са начислявани задължения за ТЕ за отопление, видно от заключението по
съдебно- счетоводната експертиза.
По отношение на претендираната сума за цената за услугата дялово разпределение и
претендираното върху нея обезщетение следва да се направят изводи за недължимостта им
от ответницата. Не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото
изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може да се
приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по
делото и съответно възникването на право на регрес спрямо ответната страна. Вземането за
лихва е акцесорно и едностранно обвързано спрямо главното вземане. При установяване
недължимост на главния дълг следва да отпадне и съответния размер на вземането за лихва,
като в случая обезщетение за забава не следва да се присъжда, доколкото не е установен
4
съответния дължим размер на задължението за главница за ТЕ, с оглед уважения размер на
главницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е извършил
разноски за заплатени държавни такси в двете производства, и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни
производства в размер общо на 201,11 лв., съответно на претендираните от ищеца идеални
части от съсобствеността, като за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят в
съответен размер адвокатско възнаграждение от общо 1 099,70 лв. за двете съдебни
производства, като следва да се признаят и присъдят разноски от общо 1 500 лв. за двете
съдебни производства за тримата ответници.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. С., ЕГН: ..., че в полза на
ищеца ....., със седалище и адрес на управление: гр.... ул. „....“ №....., представлявано от .....-
Изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми: сума от 1 935,34 /хиляда
деветстотин тридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр.... ж.к.
........., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 29.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37917/2021г. по описа на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния му предявен
размер от общо 4 256,16 /четири хиляди двеста петдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., със седалище и адрес на управление: гр.... ул. „....“
№....., представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу С. И. С., ЕГН: ...,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 536,61
/петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 16.07.2019г.- 17.06.2021г., сума от 35,02 /тридесет и пет
лева и две стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.05.2018г.- 30.09.2020г., сума от 6,98 /шест лева и деветдесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.07.2018г.- 17.06.2021г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37917/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу И. Б. С., ЕГН:**********,
установителни искове за следните суми: сума от общо 1 065,05 /хиляда шестдесет и пет лева
и пет стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия,
за обект, находящ се в гр.... ж.к. ........., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.-
30.04.2020г., сума от 134,15 /сто тридесет и четири лева и петнадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2019г.- 17.06.2021г., сума от 8,76
/осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.05.2018г.- 30.09.2020г., сума от 1,74 /един лев и седемдесет и
5
четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.07.2018г.-
17.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37917/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу С. Б. С., ЕГН: **********,
установителни искове за следните суми: сума от общо 1 065,05 /хиляда шестдесет и пет лева
и пет стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия,
за обект, находящ се в гр.... ж.к. ........., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.-
30.04.2020г., сума от 134,15 /сто тридесет и четири лева и петнадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2019г.- 17.06.2021г., сума от 8,76
/осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.05.2018г.- 30.09.2020г., сума от 1,74 /един лев и седемдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.07.2018г.-
17.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №37917/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: ..., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ....., със
седалище и адрес на управление: гр.... ул. „....“ №....., представлявано от .....- Изпълнителен
директор, сума в размер общо на 201,11 /двеста и един лева и единадесет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: гр.... ул. „....“ №....., представлявано
от .....- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ЗА, да заплати на С. И. С., ЕГН:
..., И. Б. С., ЕГН:********** и С. Б. С., ЕГН: **********, сума в размер общо на 1 099,70
/хиляда деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лв., представляваща сторени
разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „.......” ..., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6