№ 45
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100112065 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на И. А. К., с която моли
ответникът Г. В. Г. да бъде осъдена да й заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, неудобство, влошено психическо и здравословно състояние от
действия на ответника в качеството й на директор на ** ОУ „**** І“ в гр.
София, представляващи „психически тормоз“, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че работи като учител по математика в ** ОУ„**** І“ в
гр. София, като договорът й, сключен с директора на училището през 2019 г.
Б.Д.Н., бил със срок до 01.09.2020 г.
На 02.09.2020 г. се сключил нов трудов договор със срок от една година
– до 01.09.2021 г., като представляващ учебното заведение била Г. Г.–Т..
В качеството си на директор Т. проявявала неприемливо отношение към
К., тъй като ищцата отказала да повиши оценка на ученик. Това била и
причината Г. да заяви, че К. повече нямало да работи в училището. Започнал
системен тормоз, включително сключване на трудови договори, даващи
възможност К. да бъде освободена при облекчени за работодателя условия.
Във връзка с нарушения на трудовото законодателство от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) извършили проверка, която
приключила с налагане на принудителна административна мярка във връзка с
трансформиране на срочните договори в безсрочни.
На 03.11.2020 г. Т. сключила с К. допълнително споразумение към
трудовия договор за промяна на договора от срочен на безсрочен със срок за
1
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Отново било нарушено
трудовото законодателство, тъй като работодателят не могъл да сключва
трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същи
служител в едно и също предприятие повече от веднъж. С това Т. целяла
прекратяване на договора с ищцата.
Всички тези действия на ответника представлявали „психически
тормоз“ спрямо К. в периода от 02.09.2020 г. до септември 2021 г. и това се
отразило негативно върху физическото и психическо състояние на ищцата.
Търпените неимуществени вреди ищцата оценява на 30 000 лева. Моли
Г. Г.–Т. да бъде осъдена да й заплати исковата сума, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по ч. 131 от ГПК ответникът Г. Г.–Т. е подала отговор, в който
оспорва предявения иск.
Соченото от ищцата допълнително споразумение от 03.11.2020 г. се
наложило след проверка на ИА „ГИТ“, резултат от която било трансформация
на едногодишните договори в безсрочни.
Към датата на подписването на договора на 02.09.2020 г. ищцата имала
трудов стаж по специалността 2 години, 7 месеца и 22 дни, нямала
изискуемия професионален опит и квалификация и притежавала най-ниската
квалификационна степен за учител. През годините на работа в училището не
се включила в квалификационни курсове. През учебната 2020/2021 г.
многократно нарушавала разпорежданията на административния
ръководител, влизала в пряк словесен конфликт с ръководството и със свои
колеги. Към края на учебната 2020/2021 г. К. била в изпитателен срок, но това
не било в нарушение на трудовите разпоредби, тъй като директорът
разполагал с правомощията да назначава и прекратява трудовите
правоотношения с учителите.
Т. отрича да е молила ищцата да повиши оценка на ученик.
Преди изтичане на срока на договора ответникът, като директор на
училището, канила К. да се включи в квалификационни курсове. Ищцата
нарушавала вътрешните правила през шестмесечния изпитателен срок и
затова се мислело за прекратяване на трудовия й договор. Издадената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение била отменена с нарочна
заповед, с оглед интересите на учениците.
Самата ищца разпространила сред родителите информацията за
намерението трудовият й договор да бъде прекратен, което провокирало
запитвания от родители. Случаят станал и достояние на медиите, които
излъчили репортажи, отразяващи гледната точка единствено на ищцата и на
част от родителите.
На 09.09.2021 г. И. К. отправила обиди и заплахи към Г. Г.–Т. и искала
от нея да напусне директорския пост и училището. Свидетелите на
2
поведението на К. внесли подписка в подкрепа на директора. На 13.09.2021 г.
ищцата сама поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено. Дори
и след това ищцата продължила да уронва авторитета на училището.
Т. оспорва твърденията за променено здравословно състояние на К. в
периода април – август 2021 г. и причинната връзка със събитията от юни
2021 г. Ищцата страдала и от придружаващи заболявания, а през значителна
част от периода, когато се твърди да е търпяла вредите, К. била в отпуск. По
същото време обаче тя е инициирала три проверки в училището и по този
начин способствала за отрицателните си емоции и последвалите здравословни
оплаквания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 02.09.2019 г. между ** ОУ „**** I“, представлявано от директора
Б.Д.Н., и И. А. К. е сключен срочен трудов договор № 05 – до 01.09.2020 г.,
според който К. заемала длъжността „учител по математика“, без
квалификационна степен.
На 02.09.2020 г. между ** ОУ „**** I“, представлявано от директора Г.
В. Г., и И. А. К. е сключен втори срочен трудов договор № 06 – до 01.09.2021
г. На същата дата И. К. се е подписала за получаване на длъжностната
характеристика и е декларирала, че е запозната с нея.
На 03.11.2020 г. е сключено допълнително споразумение № 52 към
трудовия договор, според което договорът е със срок за изпитване от 6 месеца
и е уговорен в полза на работодателя.
Със заповед № 296/02.06.2021 г. на директора на ** ОУ „**** I“ е
прекратен без предизвестие трудов договор № 06/02.09.2020 г. и
допълнително споразумение № 52/03.11.2020 г. с И. А. К., считано от
07.06.2021 г., преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя.
На 03.06.2021 г. от родители на ученици в 7 „а“, 7 „б“, 7 „в“ и 7 „г“ клас
от ** ОУ „**** I“, гр. София е изготвена подписка срещу принудителното и
ненавременно освобождаване на И. К. от длъжността „учител по математика“,
считано от 04.06.2021 г. с искане за незабавна отмяна на отстраняването й.
Със заповед № 306/07.06.2021 г. на директора Г. Г. заповедта от
02.06.2021 г. за прекратяване на трудовия договор е отменена.
По делото са приети заповеди, с които за 01.06.2021 г., 08.06.2021 г.,
09.06.2021 г. и 11.06.2021 г. на И. К. са възложени допълнителни часове,
поради отсъствие на учители.
На И. К. е разрешено ползване на платен годишен отпуск за 42 работни
дни, в периода 08.07.2021 г. – 03.09.2021 г.
С протокол на ИА „ГИТ“ от 23.08.2021 г. е извършена последваща
проверка на дадените предписания от 27.10.2020 г. и е констатирано, че те са
3
изпълнени. Същевременно са констатирани нарушения, свързани с
оформянето на трудови договори, сключени по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за
заместване на работник или служител, който отсъства от работа; със
съхраняване на документи и в частност – на молби и заповеди за платен
годишен отпуск; с изпълнение на задължението на работодателя за
своевременно отразяване на необходимите данни в трудовата книжка и
незабавното й връщане срещу подпис.
В констативен протокол на РУО – София град от 16.07.2021 г. са
отразени резултатите от извършена проверка на изложени в сигнал от
08.07.2021 г. факти и обстоятелства. В т. 4 от констативната част на протокола
фигурира отбелязване, че относно коректността на сключването и
прекратяването на трудовите договори с И. К. и с други учители, сигналът е
изпратен по компетентност към ИА „ГИТ“. Значителна част от твърдените в
сигнала факти не са се потвърдили при извършената от ст. експерт в РУО –
София град проверка.
От ИА „ГИТ“ е била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство. В отговор от 24.08.2021 г. до И. К. са отразени констатации
при извършена на 27.10.2020 г. проверка: работата на педагогическите
специалисти не е с временен, сезонен или краткотраен характер, а
последователна дейност, която не може да бъде осъществявана чрез срочни
трудови договори и затова е наложена принудителна административна мярка
на работодателя за трансформиране на срочните договори в безсрочни. В
изпълнение на тази мярка към трудовия договор от 02.09.2020 г. е сключено
допълнително споразумение на 03.11.2020 г. за промяна на основанието на
договора от срочен в безсрочен, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в
полза на работодателя. Установена е отмяната на заповед № 296/02.06.2021 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 306/07.06.2021
г. ИА „ГИТ“ е информирала К., че инспекцията няма законовото правомощие
да контролира законосъобразността и правилността на заповедите за
прекратяване на трудовите правоотношения на работниците и служителите,
нито да отменя незаконосъобразни заповеди на работодателя във връзка с
прекратяване на трудовите правоотношения с работници и служители, а
правомощието принадлежи само на работодателя и на съда.
На 10.09.2021 г. е проведено събрание на Педагогическия съвет на **
ОУ „**** I“ за обсъждане на организационни въпроси във връзка с приемане
на правилници и програми и за откриване на учебната 2021/2022 г.
На 13.09.2021 г. И. К. е подала молба до директора на ** ОУ „**** I“ за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
датата на подаването на молбата – 13.09.2021 г.
На 08.12.2021 г. е проведено извънредно заседание на Педагогическия
съвет на училището, на което са обсъдени текущи въпроси, свързани основно
с провеждане на учебния процес в условията на онлайн обучение, завръщане
в училище след карантина, дежурства на учителите, присъствие на
4
родителски срещи. На събранието Г. е информирала колектива на училището
и за подадената от И. К. искова молба срещу нея, след което учителите са се
обединили около решението да изготвят становище в подкрепа на работата на
директора Г. Г.. Становището е изготвено на 16.12.2021 г. и подписано от 30
души от педагогическия колектив на ** ОУ „**** I“.
По делото е прието заверено копие на трудовата книжка на И. К., от
която е видно, че в периода от 11.09.2017 г. до 02.09.2019 г., когато е
започнала работа в ** ОУ „**** I“, последователно е заемала длъжността
„учител“ в III ОУ „Братя Миладинови“ в гр. Гоце Делчев за времето от
11.09.2017 г. до 05.07.2018 г. и в ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев за
времето от 03.09.2018 г. до 01.07.2019 г.
Във връзка с отношенията между ищцата и ответницата и за начина, по
който те са се отразили на И. К., са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на свидетели.
Свидетелят Д.Д. познава ищцата като класен ръководител на дъщеря си,
когато през учебната 2019/2020 г. детето е било в шести клас. В началото на
учебната 2020/2021 г. се разбрало, че К. ще бъде освободена от работа и
действително имало заповед за освобождаването й, но родителите се
намесили и ищцата продължила да е класен ръководител и учител по
математика в ** ОУ „**** I“. Един месец преди националното външно
оценяване през 2021 г., в края на май месец К. се обадила на свидетеля
Даковска и й казала, че е посъветвала децата да правят тестове и да се готвят,
тъй като от следващата седмица тя няма да бъде техен учител. Това
разстроило децата и техните родители. На среща с директора Т. им казала, че
срокът на договора на К. изтича и че я освобождава, както и че има и други
учители в тази ситуация. Родителите се събрали и депозирали подписка в
регионалното управление по образование. След разговор на инспекторите с
директора на ** ОУ „**** I“ родителите получили отговор, че в договора има
грешка и че той е безсрочен.
От случилото се К. била изтерзана и изтощена. Свидетелят не е
запозната със случай, при който от К. да е зависило повишаване на успеха на
ученик.
Свидетелят П.Ц., съпруг на ищцата, разказва за емоционалното
състояние на К. след като разбрала, че трудовият й договор ще бъде
прекратен след изтичане на 6-месечния изпитателен срок. Влошило се
здравословното състояние на съпругата му - зрението й и заболяването на
щитовидната жлеза. Проявявала нервност. Дори и след като трудовият й
договор като учител продължил като безсрочен, К. не се чувствала спокойна и
взела решение да напусне, след което продължила работа като учител в друго
училище.
Свидетелят С.Б., учител по физическо възпитание на 7 „б“ клас, който
се ръководи от И. К., разказва, че от децата разбрала за уволнението на
ищцата. До този момент свидетелят твърди, че конфликти между директора Т.
5
и К. не е имало. От директора разбрали, че се касае за изтичане на срока на
трудовия договор, а не за уволнение.
В началото отношенията между Б. и К. били нормални, след което
ищцата престанала да я поздравява, а при възникнал конфликт във връзка с
разпределението на учебните часове К. подкрепила колега, който имал
забележки по изготвяното от Б. разпределение.
Свидетелят описва Т. като етична, толерантна и възпитана, без
склонност към унижение или злепоставяне на който и да е учител.
Свидетелят Д.Х., класен ръководител на 7 „а“ клас в ** ОУ „**** I“
през учебната 2020/2021 г., разказва, че К. не поддържала близки отношения с
никого от колегите си в училището, а със свидетеля разговорите се свеждали
до проблеми с дисциплината и трудности при провеждане на часовете по
математика в 7 „а“ клас. Х. разказва за ситуация от началото на учебната
година (когато директор била г-жа Николова), при която два класа да бъдат
слети и К. да остане без класно ръководство. Това не се случило, паралелките
се запазили и ищцата продължила да е класен ръководител. Свидетелят също
предава случилото се през юни 2021 г. във връзка с освобождаването на К.
като учител по математика и за последвалите притеснения на децата и на
родителите.
Х. знае за проблеми на ученик от класа, който ръководи. Детето
споделило на Х., че не намира смисъл да присъства в часовете по математика,
тъй като от учителя К. чула, че ще получи оценка „среден 3“, стига да не
пречи в часовете, и без възможност за друго оценяване. След разговор с
родителя на детето свидетелят преценила, че следва да уведоми директора и
евентуално да се проведе среща. На тази среща с участието на родителите на
детето, директора Т. и К. свидетелят Х. присъствала, като в хода на разговора
не възприела да се оказва натиск от страна на директора спрямо К. за
повишаване на оценката на ученика с „проблеми от емоционално естество“.
По делото е представена медицинска документация, въз основа на която
е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Тя проследява
състоянието на И. К. в периода 02.09.2020 г. – 09.09.2021 г., като вещото лице
допуска активирането на заболяването тироид асоциирана офталмология да е
провокирано от съпътстващ стрес.
По делото са приети и резултатите на учениците от ** ОУ „**** I“ по
математика на националното външно оценяване през 2021 г.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от
непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия
6
състав на чл. 45 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, с което е
реализирано противоправно поведение и причинна връзка между деянието и
настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Националното законодателство не съдържа определение на тормоза на
работното място. През м. юни 2019 г. юбилейната 108-ма сесия на
Международната организация на труда (МОТ) е приела Конвенция № 190 за
премахване на насилието и тормоза в областта на труда заедно с Препоръка №
206 относно насилието и тормоза. През януари ЕК е направила предложение
за приемане на решение от Съвета на ЕС за упълномощаване на държавите
членки да ратифицират Конвенция № 190, в интерес на Европейския съюз. В
Конвенцията за първи път е дадено определение на насилието и тормоза като
единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, които целят,
водят до или могат да доведат до физическа, психологическа, сексуална или
икономическа вреда.
В светлината на така даденото определение за упражняван „психически
тормоз“ са и сочените от ищцата постъпки от страна на представляващия **
ОУ „**** I“ директор Г. Г. - оказан натиск за повишаване на оценка на ученик
и неправомерно сключване на трудов договор със срок за изпитване, даващ
право на работодателя да прекрати договора с работника/служителя по
причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
Твърдението на ищцата за оказан от страна на директора Г. „натиск“ за
повишаване оценката на ученик не се потвърждават от събраните по делото
доказателства. Доведен от ответната страна свидетел – Д.Х., разказва за
ситуация, която ищцата погрешно е интерпретирала като вмешателство в
работата й. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. като
последователни и обективни. Те съдържат подробно изложение на фактите,
които са довели до необходимост от среща между К., Г. и родителите на
ученик с проблеми, отразяващи се и на усвояване на учебния материал по
математика. Причината за тази среща се корени в изказване на самата К., че
този ученик няма да бъде оценен с повече от „среден 3“. Освен че подобно
7
поведение на ищцата, като учител, е в нарушение на чл. 117, ал. 3, т. 1, чл.
118, ал. 1 и 2 от закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО):
оценяването се извършва в процеса на обучение, чрез текущи изпитвания и
изпити, то представлява и неспазване на т. 2, т. 7 и т. 27 от основните
функции, т. 2 от задълженията на педагогически специалист и т. 11 от
отговорността си на учител, съгласно връчената й на 02.09.2020 г. длъжностна
характеристика. К. е дължала прилагане на ефективен образователен метод и
подход съобразно индивидуалните потребности на ученика, допълнителна
подкрепа за личностното му развитие за пълноценно включване в
образователната среда и спазване на стандартите за етично поведение,
заложени в Етичния кодекс за работещите с деца. Действително, идеална е
учебната среда, в която всеки ученик, целенасочено и мотивирано, участва в
образователния процес, за да улесни учителя в изпълнение на задълженията
му да предаде знанията си. Всяко дете обаче притежава неповторима
уникалност и стойност и това е основно положение, заложено в чл. 3 на
Етичния кодекс за работещите с деца. Независимо от потенциала, който
детето носи, то има право на закрила срещу нарушаващи достойнството му
форми на въздействие.
В конкретния случай се установява, че в 7 „а“ клас на ** ОУ „**** I“
през учебната 2020/2021 г. се е обучавало дете с проблеми „от емоционално
естество“, според класния ръководител Х.. Вместо да се съобрази с
индивидуалните особености на този ученик, преподавателят по математика К.
е решила да го „елиминира“ от образователния процес, с единственото
изискване „да не пречи“, като в замяна ще получи най-ниската оценка,
позволяваща му да премине в по-горен клас – „среден 3“. Допълнително, това
решение на учителя по математика е сведено до знанието на конкретния
ученик, провокирало е реакцията на детето и е разтревожило родителите му,
които са потърсили помощ от класния ръководител Х.. Именно по повод
нерегламентираното предварително, а не текущо оценяване на ученик, е
проведена среща, чието съдържание свидетелят Х. не предава в подробности.
Това не е и необходимо, доколкото изявлението на К. за окончателна оценка,
небазирана на текущо изпитване, само по себе си е очевидно нарушение,
изискващо адекватни мерки от страна на ръководството. Непрофесионално
поведение от страна на К. като учител е и масовото, произволно и
безпричинно поставяне на допълнителна отлична оценка на почти всички
8
ученици в 7 „а“ клас на 04.06.2021 г., когато вече е разбрала за предстоящото
прекратяване на трудовия й договор (макар заповед № 296/02.06.2021 г. да не
й е била връчена).
Разказаното от Х. не подкрепя тезата на ищцата, че начало на „тормоза“
е поставил отказът й, като учител по математика, да изпълни указанието на
директора Т. да постави по-висока оценка на ученик. Без връзка с процесната
среща, тема на която е бил начинът на оценяване на ученик, е подписаното на
03.11.2020 г. допълнително споразумение към трудовия договор от 02.09.2020
г. То предхожда по време срещата, за която свидетелят Х. разказва и е
сключено след указания на ИА „ГИТ“ във връзка със срочността на трудовите
договори на учителите.
Чл. 8, ал. 2 от КТ съдържа презумпция за добросъвестност при
упражняване на трудовите права и задължения. Т. 1 от ППВС № 4/30.10.1975
г. е посветена на начина на определяне на обезщетението на работник или
служител, чието уволнение е отменено като незаконно. Случаят не е такъв, но
от гледна точка на формата на вина, за да се приеме подобно поведение за
част от системния „психически тормоз“, който ищцата твърди да й е оказан от
страна на директора на ** ОУ „**** I“, дадените от ВС указания следва да
бъдат съобразени. Според тях, ангажирането на отговорността за
действително причинените вреди на работник или служител е последица от
издаване на незаконосъобразна заповед, когато ръководителят на
организацията или учреждението, в които е издадена заповедта,
недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични
или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания
за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповедта.
Несъмнено е, че неправилно е бил сключен втори трудов договор на
02.09.2020 г. и това е констатирано от ИА „ГИТ“ на 28.10.2020 г. В стремежа
си да го превърне в безсрочен, директорът Т. е счела, че е нужно да се сключи
договор със срок за изпитване от шест месеца, преди трудовото
правоотношение окончателно да се превърне в безсрочно. Пропускът да
съобрази нормата на чл. 68, ал. 5 от КТ, според който срочен трудов договор,
сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, се смята за сключен за
неопределено време, не може да счете за поведение от страна на директора на
** ОУ „**** I“, целящо постигане на лични или неслужебни цели. При това
9
Т. не е била наясно, че липсва основание за прекратяване на договора. Тук
следва да се отчете обстоятелството, че изцяло в дискрецията на директора,
съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, е да прецени дали учителят притежава
необходимите професионални качества и опит, за да заеме длъжността въз
основа на безсрочен трудов договор. В тази насока съдът съобразява
показанията на свидетеля Б., която разказва за липса на ефективна интеграция
на К. в преподавателския колектив на ** ОУ „**** I“ през учебната 2020/2021
г., след като предходната година е била възхитена от новите си колеги и
приятелските отношения между тях. Доброто впечатление на ищцата се
основавало на горчив опит от предишното училище, където К. работела – в
атмосфера на грубо отношение, непрекъснато дебнене, забележки и работа
под непрекъснат стрес. Това възхищение обаче не е мотивирало ищцата да
установи колегиални отношения с останалите членове на педагогическия
колектив на училището, а се е самоизолирала и дистанцирала от тях.
Цялостното поведение на К. по неправилно оценяване на учениците, липса на
стремеж към повишаване на професионалната квалификация, вреден
педагогически подход към децата и явно нежелание за интегриране в
колектива на училището, са провокирали Т. да не позволи превръщане на
трудовия договор на К. в безсрочен.
Същевременно, директорът на ** ОУ „**** I“ не е била наясно с
незаконосъобразността на заповедта от 02.06.2021 г. Това се потвърждава и
от показанията на свидетеля Даковска, която лично е чула от директора Т., че
на К. изтича срокът на договора и затова я освобождава и че „има и други
учители, с които това ще се случи“. Изявлението на Т. отразява липса на
каквото и да било „лично“ отношение към К.. Според тези показания, трудови
договори със срок за изпитване са сключени и с други учители в ** ОУ „****
I“. Незабавно след изясняване неправомерното сключване на допълнителното
споразумение, заповед № 296/02.06.2021 г. е отменена със заповед №
306/07.06.2021 г.
Действия, различни от сключването на допълнително споразумение на
03.11.2020 г. към трудовия договор от 02.09.2020 г., и съставляващи тормоз,
вмешателство в работата на К. или друг вид неправомерни действия от страна
на Т., не се сочат.
Гореописаните действия на ответника в качеството й на директор на **
10
ОУ „**** I“ не са противоправни и естеството им не позволява да бъдат
подведени под даденото в Конвенция № 190 на МОТ от 21.06.2019 г.
определение за тормоз.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че не се установява
влошаване на заболяването, от което К. страда – тиреоид асоциирана
офталмопатия, през периода, в който твърди да й е оказван „психически
тормоз“ от страна на Г. Г.-Т.. В епикриза от 27.09.2019 г. на МБАЛ
„Александровска“ ЕАД, клиника по ендокринология, е диагностицирана
тироид асоциирана офталмология - клас 3а2б активна. От 08.10.2020 г.
заболяването е класифицирано като 3а2а неактивно и до 18.08.2021 г. това
състояние е останало непроменено. Следователно, през процесния период не
се установява да е налице причинна връзка между негативните преживявания
на К. и прогресия на заболяването. Напротив, точно в този период се отчита
неактивност на процеса, а влошаването на оплакванията датира от август
2021 г., когато ищцата е ползвала платен годишен отпуск, съгласно заповед
№ 368/07.07.2021 г. – от 08.07.2021 г. до 03.09.2021 г.
В настоящото производство не се доказа реализирано от Г., в
качеството й на директор на ** ОУ „**** I“, поведение, което да се
характеризира като „тормоз“, включващ поредица от противоправни деяния,
насочени към физическо и/или психическо увреждане на К.. Поради това и
предявеният от И. К. срещу Г. Г. иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Г. В. Г. е
била представлявана от адвокат Й. С.-Ф.. В договор за правна помощ от
18.05.2022 г. е уговорено възнаграждение от 1 500 лева за процесуално
представителство за една инстанция. Според т. IV от договора, сумата от
1 500 лева е заплатена по банков път. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това. По делото липсват данни
към 18.05.2022 г. възнаграждението от 1 500 лева за процесуално
представителство по гр.д. № 12065/2021 г. да е заплатено от Г. В. Г. по сметка
на адв. Й. С.-Ф.. Предвид липса на доказателства за сторени от ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение, такива не й се дължат.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. К., ЕГН ********** срещу Г. В. Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, неудобство, влошено
психическо и здравословно състояние от действия на ответника в качеството
й на директор на ** ОУ „**** І“ в гр. София, представляващи „психически
тормоз“ в периода септември 2020 г. – юни 2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. Г., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12