Решение по дело №6881/2019 на Районен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            13.12.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На четиринадесети ноември                                               две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 6881 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде осъдено З. „Б.И." АД, ЕИК *****, със седалище:*** да му заплати сумата от  20 лв. частично от общо  64,63 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от  21.09.2017г. до 21.11.2017г. върху сумата от  3752,46лв. – неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер на 4624 лв. за имуществени вреди на л.а *****“ с *****причинени в резултата на реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в *****по вина на водача на лек автомобил *****, застрахован  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при *****присъдено с влязло в сила съдебно решение по  гр.д. №  17788/2017 год. на ВРС.

В исковата молба се сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 17788/2017 год. на ВРС, ответникът бил осъден на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца  сумата от   3752,46 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 4624 лв. за имуществените вреди на л.а *****“ с *****причинени в резултата на реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в гр. Варна, ул.“Нарцис“  по вина на водача на лек автомобил *****, застрахован  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „*****полица № BG/02/117001180097. Искът, въз основа на който бил образувано цитираното дело, бил заведен във ВРС на 22.11.2017г. Част от обезщетението на стойност 871,54 лв. било платено доброволно на 14.11.2017г.  Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като ищецът не му е дал възможност да изплати доброволно претендираната сума. По същество оспорва иска. Претендират се разноски. В проведеното открито съдебно заседание сочи липса на заведена застрахователна претенция по см. на чл. 380 КЗ, поради което не се дължи обезщетение за забава.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства - копие от решение по гр.д. № 17788/2017 год. на ВРС,  се установява, че:  с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от  3752,46 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 4624 лв. за имуществените вреди на л.а *****“ с *****причинени в резултата на реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в гр. Варна, ул.“Нарцис“  по вина на водача на лек автомобил *****, застрахован  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „*****полица № BG/02/117001180097. Искът, въз основа на който бил образувано цитираното дело, бил заведен във ВРС на 22.11.2017г. Част от обезщетението на стойност 871,54 лв. било платено доброволно на 14.11.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.

Не се спори между страните, а и от обсъдените по-горе доказателства се установява, че за настъпило на 21.09.2017г. застрахователно събитие - ПТП, с влязло в сила съдебно решение на ищеца е било определено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в размер на  4624 лева, от което с решението са присъдени  3752,46 лв. и доброволно са платени преди това   871,54 лв. Ищецът претендира обезщетение за забавеното плащане начислено върху сумите от момента на деликта до доброволното частично плащане и до предявяване на исковата молба по по гр.д. № 17788/2017 год. на ВРС по описа на РС- Варна.

В случая отговорността на застрахователя е ангажирана на основание сключения със собственика на МПС, с което е причинено увреждането, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като същата покрива и лихвите за забава.

В Решение №199/10.05.2016 по дело № 3137/2014 на ВКС, ТК, I т.о., което настоящия състав споделя напълно е прието, че: „Приложимият към същия момент чл. 405 /отм./ ТЗ, но също и чл.223 ал.1 КЗ / отм./ и чл.429 ал.1 т.1 КЗ / в сила от 01.01.2016 год./, предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл.45 и сл ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония вреди, за които би отговарял делинквента – виновно причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, както и при условията при които би отговарял делинквента, вкл. за забавата в издължаване на обезщетението - обезщетение за която делинквента дължи и без покана, съгласно императивната разпоредба на чл. 84 ал. 3 ЗЗД.“

Горното разбиране е в пълно съответствие с общия принцип, че при непозволено увреждане забавата настъпва в момента на причиняването му, поради което, както застрахованият деликвент, така и застрахователят дължат лихви на увреденото лице от момента на пътно-транспортното произшествие (чл. 84, ал.3 от ЗЗД).

Приемането на противното би означавало на общо основание тези вреди /за обезщетението за забава, които може да са на значителна стойност/ да остават по силата на закона в тежест на добросъвестно застраховалото се лице - потребител, което е правно и житейски абсурдно с оглед целта и основанието на задължителната застраховка „ГО“ – застраховане до определен предварително известен на застрахованото лице лимит, на риск, включващ всички виновно пречинени от него вреди – имуществени и/или неимуществени, и лихви. Няма логична обосновка да се приеме друга теза, която съществено би нарушила равнопоставеността в потребителското правоотношение задължително застрахован  - застраховател, при положение, че изначално не е предвидена възможност застрахования да направи избор при сключване на договора за застраховка, да бъде ли покрит този риск /обезщетението за забава/ или не.

Въз основа на изложените доводи искът е основателен, като при направеното изчисление за размера му с програмен продукт „Апис Финанси”, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло.

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство, които според представения списък по чл. 80 ГПК са на стойност 410 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като размера му е в рамките на минималния по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАдвС.

 Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД З. „Б.И." АД, ЕИК *****, със седалище:*** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, сумата от  20 лв. частично от общо  64,63 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от  21.09.2017г. до 21.11.2017г. върху сумата от  3752,46лв. – неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер на 4624 лв. за имуществени вреди на л.а *****“ с *****причинени в резултата на реализирано ПТП на 21.09.2017 г. в *****по вина на водача на лек автомобил *****, застрахован  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при *****присъдено с влязло в сила съдебно решение по  гр.д. №  17788/2017 год. на ВРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И." АД, ЕИК *****, със седалище:*** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** сумата от 410 лева, представляваща направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: