№ 844
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100108205 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
ИЩЦИТЕ – В. О. М., ЕГН **********, и В. В. М., ЕГН **********, чрез адвокат И. А.
твърдят, че на 20.11.2018 г., около 12,28 ч., в гр. София, при управление на моторно
превозно средство автомобил марка „Пежо“, модел „Партнърс“, с рег. № *******, с посока
на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „*******“ и в района на № 127, водачът
С.Т.Т., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДВП, а именно: чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП, в резултат от което и при наличието на
обективна възможност да възприеме като опасност, намиращата се в лявата пътна лента и
пресичаща от дясно на ляво спрямо движението пешеходка Я.В.Г. и да спре, не е реагирал
своевременно с аварийно спиране, за да я пропусне пред фронта на автомобила, вследствие
на което настъпил удар с предната лява зона /в областта на левия фар/ на автомобила в
тялото на пешеходката и по непредпазливост причинил смъртта й. Поддържат, че по случая
е образувано наказателно производство, по което водачът бил признат за виновен с влязла в
сила присъда № 260026/19.02.2021 г. на СГС, НО, 31 с-в. Излагат, че пешеходката Я.В.Г. е
била майка на първия ищец по делото и баба на втория ищец. Поддържат, че
неимуществените вреди, които е претърпял първият ищец се изразяват в мъката от загубата
на неговата майка, за която скърби и до настоящия момент. Излагат, че вторият ищец е
живял постоянно с баба си в едно домакинство, като същите били много близки, между тях
приживе съществували взаимни чувства на обич и привързаност. Поддържат се доводи, че
ищецът В. М. е изпитвал любов и уважение към своята баба, която се е грижела за неговото
отглеждане и възпитание, отношенията им били изключително близки, същите били много
привързани един към друг. И двамата ищци претърпели и продължават да търпят и към
1
настоящия момент негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на близкия за тях човек. Ищците твърдят, че към момента на настъпването на
застрахователното събитие за процесния лек автомобил е бил налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, предвид което намират, че
последният следва да понесе отговорност за репарирането на причинените им
неимуществени вреди. На 15.01.2019 г. ищците са сезирали ответника, по повод на което
при същия е била образувана щета. Със свое писмо от 02.11.2021 г., ответникът ЗК „Л.И.“
АД ги уведомил, че застрахователната комисия на дружеството е определила
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лева за всеки
един от тях след приспаднато съпричиняване от страна на починала в размер на 80 % и е
изплатило 12 000 лв. на първия ищец. Ищците поддържат, че така определените
обезщетения са изключително занижени и не отговарят на изискването на чл. 52 ЗЗД, като
считат, че обезщетението на първия ищец следва да се определи в общ размер от 200 000 лв.,
а на втория- 160 000 лв. и едва от тези обезщетения да се приспадни съпричиняването в
размер на 80 %. Съответно претендират за първия ищец В. О. М. обезщетение в размер на
28 000 лв., а за втория В. В. М. –32 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018
г. до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ - З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, представлявана заедно от В.И. и П.Д. - Изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт М. В. не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение досежно процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва
предявената претенция от първия ищец /син на пострадалата/ по размер, както и по
основание и размер претенцията на втория ищец /внук на пострадалата/. Излагат се
твърдения, че по предявените пред ответното дружество извънсъдебни претенции на
ищците за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е била образувана преписка,
по която претенцията на втория ищец В. М. е била приключена с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение предвид липса на данни за особени, нетипично сложили се
обстоятелства, определящи връзката между пострадалата и заявителя по смисъла на ТР №
1/2016 г. на ОСНТГК. Навеждат се доводи, че съгласно приетата от наказателния съд
фактическа обстановка по постановената присъда по н.о.х.д. № 991/2020 г. по описа на
СГС, НО, 31 състав , е установено, че пострадалата е пресичала на необозначено за целта
място, отправяйки се към болница „Аджибадем“, находяща се на ул. „*******, като
възприемайки автомобила се е затичала, за да пресече пътното платно пред МПС независимо
от обективната възможност да преустанови пресичането и да изчака преминаването му. С
оглед цялостното поведение на пешеходката като участник в движението, наказателният съд
е определил на първо място нейните действия като причина за настъпване на
произшествието. В тази връзка експертната комисия при застрахователя е приела, че с оглед
ангажиране наказателната отговорност на водача на превозното средство е налице деликт,
респ. че претенцията на заявителя В. О. М. – син на пострадалата е установена по
основанието й. С оглед поведението на пешеходката като участник в движението е прието
съпричиняване от 80%, поради умишлено грубо нарушаване на чл. 113 от ЗДвП, което е
2
мотивирало по извънсъдебно предявената претенция да бъде приет посочения процент
съпричиняване, по отношение на който предвид заявеното от ищците в исковата молба,
между страните не е налице спор. Определеното след редуциране на приетия принос на
пострадалата застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. е било изплатено по
банкова сметка на ищеца В. О. М. на 10.03.2022 г. Поддържат се доводи, че размерът на
застрахователното обезщетение е било изцяло съобразено от ответника с възрастта на ищеца
и на пострадалата, със степента на родство, с начина на настъпване на вредите, както и с
данните за липса на постоянни, интензивни междуличностни отношения и грижа, като е взет
предвид и фактът, че преди настъпване на процесния инцидент ищецът В. М. е живеел в
Република Австрия и не е поддържал ежедневен, непрекъснат контакт, не е имал близка
връзка с пострадалата, не е полагал грижи за нея и връзката им се е основавала единствено
на биологичното родство. От ответното дружество се поддържа, че определеното
обезщетение в посочения размер е съответно и възмездява напълно и изцяло
неимуществените вреди на ищеца В. О. М., при съобразяване обстоятелствата при
настъпване на ПТП, включително собственото поведение на пострадалата, респ. приноса й
за осъществяване механизма на произшествието. Излагат се съображения, че поради
извършеното извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв.,
ищецът В. О. М. е получил цялостна обезвреда за всички вреди, настъпили в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, поради което съдебно предявената претенция се явява
неоснователна. Излагат се доводи, че предявената претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в по-висок размер е неоснователна и в противоречие с принципа на
справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва вида и характера на твърдените
неимуществени вреди, търпени от ищеца В. О., техния интензитет и проявление, както и
твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищеца и
пострадалото лице. По отношение на претенцията на втория ищец В. В. М. – внук на
пострадалата се оспорва, че за този ищец е възникнало право на обезвреда за неимуществени
вреди в резултат от загуба на близък, както и за особени, нетипично сложили се
обстоятелства като обсъжданите в насоките от ТР № 1/2016 г. на ОСНТГК. Поддържат се
доводи, че ищецът В. М. не е наследник на пострадалата по права линия и не се легитимира
като лице с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди по реда на ППВС №
4/1968 г., а наред с това същият не е сред най-близкия кръг на пострадалата. В тази връзка
се излагат съображения, че по делото не се сочат конкретни житейски обстоятелства, поради
които привързаността между баба и внук да е станала толкова силна, че смъртта на
пострадалата да е довела у ищеца до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Поради
изложените доводи се оспорва активната материално- правна легитимация на ищеца В. М. за
предявяване на настоящата искова претенция. Оспорва предявените искови претенции за
неимуществени вреди и по размер, като се поддържа, че претендираните обезщетения са
прекомерни. Оспорват се изцяло и акцесорните претенции за присъждане на лихва по
претенциите за неимуществени вреди от датата на настъпване на произшествието -
20.11.2018г., като неоснователни. На отделно основание прави възражение и за изтекла
3
погасителна давност по отношение на претенциите за присъждане на лихва, считано от
датата на настъпване на ПТП до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя
на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, от фактическа и правна
страна намира следното:
Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил
е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност” при
ответното застрахователно дружество.
Не се спори между страните, че по предявената от ищеца В. О. М. извънсъдебна претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е изплатил
на 10.03.2022 г. по банковата сметка на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП от 20.11.2018 г. в размер на сумата от 12 000 лева по образуваната при
ответното дружество щета № 0000-1000-01-19-7031.
Не се спори между страните, че е налице 80 % съпричиняване от страна на починалата на
противоправния резултат.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават:
- наличието на причинно - следствена връзка между вредите на втория ищец В. В. М. (внук
на починалата) и процесното ПТП, както и настъпването на твърдените за него вреди;
- вида и характера на твърдените вреди;
-размерът на обезщетенията и претенциите за присъждане на законна лихва;
С оглед задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на
ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения
са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още не
осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.
Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се
претендират да бъдат обезщетени.
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата на ищците. С
неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищецът
В. О. М., ЕГН **********, е син на починалата при процесното ПТП, а В. В. М., ЕГН
**********-неин внук.
4
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда, от която е видно, че водачът
на процесния автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.
В случая ищецът В. В. М., ЕГН **********, не попада в кръга на лицата посочени в ПП №
4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС. Ищецът В. В. М., ЕГН **********, ангажира
отговорността на застрахователя като твърди, че е материално легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговата баба, с която е била
създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от нейната смърт продължителни
болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За да бъде реализирано правото да получи
обезщетение, ищецът следва да докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди,
които да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от
21.06.2018 г.: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-
близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди,
ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките". В мотивите така
също е акцентирано, че другите лица имат възможността да получат обезщетение, но това се
допуска "като изключение - само за случаите.....поради особена близост".
От събраните гласни доказателства настоящият състав не споделя твърденията, изложени в
исковата молба. Безспорно е, че между ищеца и неговата баба, починала при настъпилото
ПТП, са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се
във взаимна грижа –бабата се е грижила за вника си, когато родителите му били в чужбина,
но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не е установено, че
причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка.
При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е
обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в
ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат най-близките на починалия.
В настоящия случай не следва да се уважи предявения иск на В. В. М., ЕГН **********, за
присъждане на обезщетение и съответно акцесорния иск за лихви, тъй като не е доказана
особена близка житейска връзка между ищеца В. В. М., ЕГН **********, и починалата. Не
беше установено изключението, визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, поради което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Иска на други ищец- В. О. М., ЕГН **********, син на починалата при процесното ПТП,
съдът намира също за неоснователен.
Определеното след редуциране на приетия принос на пострадалата застрахователно
обезщетение в размер на 12 000 лв., което е било изплатено от ответника по банкова сметка
5
на ищеца В. О. М. на 10.03.2022 г., е изцяло съобразено от ответника с възрастта на ищеца и
на пострадалата, със степента на родство, с начина на настъпване на вредите, както и с
данните за липса на постоянни, интензивни междуличностни отношения и грижа, като е взет
предвид и фактът, че преди настъпване на процесния инцидент ищецът В. М. е живеел в
Република Австрия и не е поддържал ежедневен, непрекъснат контакт, не е имал близка
връзка с пострадалата, не е полагал грижи за нея и връзката им се е основавала единствено
на биологичното родство.
Настоящият съдебен състав намира въз основа на събраните доказателства, че определеното
обезщетение за В. О. М., ЕГН **********, син на починалата при процесното ПТП, в
посочения размер е съответно и възмездява напълно и изцяло неимуществените вреди на
ищеца В. О. М., при съобразяване обстоятелствата при настъпване на ПТП, включително
собственото поведение на пострадалата, респ. приноса й за осъществяване механизма на
произшествието. С извършеното извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в
размер на 12 000 лв. ищецът В. О. М. е получил цялостна обезвреда за всички вреди,
настъпили в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което съдебно
предявената претенция се явява неоснователна.
С оглед на гореизложеното предявените искове с правно основание чл.432 от ЗК следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е представил списък за разноските- 450лв.: 50лв. за разпит на свидетел и 400лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от В. О. М., ЕГН ********** и В. В.
М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „*******, чрез
адвокат И. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, срещу З.К. “Л.И.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, представлявана
заедно от В.И. и П.Д. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., с
правно основание чл.432 КЗ в размер на 28 000 лв. за В. О. М., ЕГН **********, и 32 000
лв. втория ищец В. В. М., ЕГН **********., ведно със законната лихва, считано от
20.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. О. М., ЕГН ********** и В. В. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, кв. „Симеоново“, ул. „*******, чрез адвокат И. А., със съдебен адрес: гр. София, ул.
6
*******, да заплатят на З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, представлявана заедно от В.И. и П.Д. - Изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за узнаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7