О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 24.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 2066/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692,
ал. 4 ТЗ.
На 05.01.2021 г. в Търговския регистър по партидата на З.Х.- И.ЕАД е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. В него са включени предявени от Държавата чрез Национална агенция за приходите публични вземания за данъци, задължителни осигуровки и държавни такса в размер на 16 998 331, 03 лева – главници и 18 546 680,89 лева – лихви с ред на удовлетворяване като необезпечени вземания – съответно по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 ТЗ, в зависимост от вида и датата на възникване на съответното вземане, както и са включени предявени от Агенция за събиране на вземания ЕАД вземания в общ размер от 8 821 685,25 лева, включено като обезпечени в ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С подаденото в срок възражение вх. № 265866/18.01.2021 г. кредиторът НАП е оспорил поредността за удовлетворяване на горепосочените вземания, като намира, че неговите вземания следва да са с ред по т. 1, като обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ /Закон за особените залози/ запор, а напротив – тези на Агенция за събиране на вземания ЕАД с ред по т. 8 – като необезпечени, тъй като вземанията са предмет на договор за цесия и ипотеката, обезпечаваща вземането преди прехвърлянето му няма действие, тъй като прехвърлянето не е вписано в имотния регистър и съответно – цесионерът не може да се ползва от привилегията на ипотекарния кредитор.
Синдикът в подробно мотивирано становище излага доводи за неоснователност на възражението и по двата пункта.
Становище е подало и Агенция за събиране на вземания ЕАД.
По отношение поредността на удовлетворяване на вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Възражението е частично основателно.
Агенция за събиране на вземания ЕАД е придобила процесните вземане по два договора за банков кредит – от 26.06.2007 година и анекси и от 24.06.2008 година и анекси към него - по силата на договор за цесия от 15.10.2018 година, съобщен по реда на чл. 99 ЗЗД. Всички вземания по договора от 26.06.2007 година са обезпечени с ипотека по силата на договорна ипотека, сключена с нотариален акт от 29.06.2007 година, чието вписване е подновено през 2017 година. Според чл. 171 ЗЗД, прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Видно от представените доказателства, вкл. неоспорената справка от Служба по вписванията – Добрич, всички изискванията на сочената разпоредба са изпълнени и обезпечението е противопоставимо на останалите кредитори, но що се отнася единствено до вземанията по договора от 26.06.2007 година, предмет на договора за ипотека. Останалите вземания на този кредитор са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ, като в тази част следва да се измени поредността на удовлетворяване.
По отношение поредността на
удовлетворяване на вземанията на НАП. Възражението е неоснователно.
Първото от процесните постановления, с които е наложен запор върху вземанията по всички банкови сметки на длъжника е от 09.12.2015 година. Същото няма спор, че е вписано в ЦРОЗ /Централен регистър на особените залози/ на 29.02.2016 година и обезпечава публичните вземания на НАП в размер на 22 479 752,35 лева.
Според чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. Според чл. 26, ал. 3, т. 11 в ред. на ДВ, бр. 100/2008 година, за действие на залога, на вписване в ЦРОЗ са подлежали и обезпечителна мярка – запор, наложен по ДОПК. В случая, действително запорът е вписан и съгласно чл. 193, ал. 1 ДОПК, имуществото върху което вече са били наложени обезпечителни мерки е следвало да се реализира от публичен изпълнител по реда на ДОПК. Същевременно, обаче, доколкото производството по несъстоятелност е открито с решение от 14.11.2019 година и в предвидения в чл. 193, ал. 4 ДОПК 6-месечен срок имуществото няма данни да е било реализирано, то по аргумент от цитираната правна норма и при липса на нарочно разпореждане на публичния смисъл, следва да се счита, че принудителното изпълнение по реда на ДОПК е прекратено по силата на закона и съответно, запорираното имущество се реализира в производството по несъстоятелност /чл. 193, ал. 4 ТЗ/. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав и цитирана в становището на синдика съдебна практика /Определение № 238/13.05.2019 година на ВКС, по т.д. № 2553/2018 година, Определение 519/2019 година на ВКС, 1 ТО, т.д. 515/2019 година/.
Следователно, макар и вписан по реда на чл. 26 ЗОЗ, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, запорът губи своето действие и не създава привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при реализиране на имуществото в производството по несъстоятелност. Вписаният в ЦРОЗ запор създава привилегия единствено в условията на принудителното изпълнение, проведено от публичен изпълнител.
Останалите две Постановления – от 07.07.2016 година, вписано в ЦРОЗ на 01.03.2017 година и от 26.10.2017 година, вписано в ЦРОЗ на 04.12.2020 година – въобще не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ, изменена с ДВ, бр. 105/2016 година, в сила от 30.12.2016 година, която след измененията въобще не предвижда възможност за вписване в ЦРОЗ на запор, наложен като обезпечителна мярка по реда на ДОПК. По отношение на първото от тях са относими горните мотиви, като в допълнение и предвид наличието на § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ, следва да се приеме, че вписания след 30.12.2016 година запор не създава за обезпечените вземания привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОДОБРЯВА списък на приетите вземания на кредиторите на З.Х.И.ЕАД /н/, ЕИК *******, обявен в Търговския регистър на 05.01.2021 г., като ПРОМЕНЯ по възражение на НАП вх. № 265866/18.01.2021 г. (подадено по пощата на 12.01.2021 г.) посочената поредност за удовлетворяване на вземанията на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, произтичащи от договор за банков кредит от 24.06.2008 г. и предмет на договор за цесия от 15.10.2018 година в общ размер на 4 626 662,58 лв., и ОПРЕДЕЛЯ поредност за удовлетворяване на посочените вземания, както следва:
- по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ – за вземане за главница в размер на 2 154 788,76 лв. и дължимите върху тази главница договорна лихва от 273 083,07 лева, разноски от 15 998 лева и законна лихва от 30.11.2010 година до 14.11.2019 година;
- по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ –за вземане за законна лихва върху необезпечената главница за периода след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и до 13.03.2020 година и от 13.07.2020 година до 21.12.2020 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в останалата му част.
НАСРОЧВА на основание чл. 673, ал. 1 вр. чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите с приети вземания за 12.04.2021 г. – 10,30 часа с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. т. 3 и т. 8 ТЗ.
Поканата за кредиторите със съдържанието по чл. 675 ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се обяви в Търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: