№ 61
гр. Кюстендил, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500001 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: с. ***, чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. Е.Й. от АК – Кюстендил срещу
разпореждане № 261973/19.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д. № 24/2020 г.
С оспорвания съдебен акт заповедният съд е върнал като просрочена частна жалба с
вх. № 470/06.07.2021 г., насочена против разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по
ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на ДнРС.
Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното разпореждане с
довода, че администриращият съд извън правомощията си е иззел функциите на въззивната
инстанция, като е изследвал спазването на срока по чл.419 ГПК и констатирайки, че същият
е пропуснат е издал обжалваното разпореждане. Акцентира на обстоятелството, че
спазването на срока по чл.419 ГПК е в правомощията на въззивния съд и същата е
обусловена от това дали съдът ще приеме възражението по чл.423 ГПК. Искането е за
отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не се е възползвала от
правото да изрази становище в законоустановения за това срок по чл.276, ал.1 ГПК.
При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
приема за неоснователна.
Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като
прецени изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
В настоящия случай по делото се установява, че ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС –
Дупница е образувано по заявление на К.Х.И. срещу С.К.Т.. В хода на последното на
07.01.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК / въз основа на запис на заповед/, както и изпълнителен лист.
Въз основа на същите е образувано изпълнително дело № 101920207450400005/20 г. по
1
описа на ЧСИ Николай Славов с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.
На следващо място от представено от ЧСИ Славов заверено копие /л. 23 от делото/ на
покана за доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена лично на длъжника Т.
на 07.12.2020 г. С поканата като приложения са били връчени и изпълнителен лист, заповед
за изпълнение, договор за заем, запис на заповед и разписка.
На 06.07.2021 г. пред Окръжен съд – Кюстендил е подадена частна жалба от
длъжника С.К.Т. насочена срещу разпореждане от 07.01.2020 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
07.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 24/2020 г. по описа на РС – Дупница. С частната жалба
пред заповедния съд е депозирано и възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК.
С разпореждане от 22.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС –
Дупница така подадената частна жалба е върната като подадена след преклузвния срок за
обжалване. Това разпореждане е било обжалвано с частна жалба, въз основа на която с
определение № 232/13.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 417/2021 г. на ОС –
Кюстендил разпореждането от 22.07.2021 г. е било отменено и делото върнато на
заповедния съд с подробно дадени указания за предприемане на действия по отстраняване
нередовности на частната жалба, за да посочи жалбоподателят вида на търсената от него
защита с детайлно разграничаване на различните процедури визирани в ГПК и възможната
търсена с тях защита.
След отменителното определение на въззивния съд с определение от 05.11.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС – Дупница частната жалба е оставена без
движение, а на жалбоподателя е предоставена възможност да уточни вида на търсената от
него защита, като конкретизира дали обжалва разпореждането за незабавно изпълнение,
респективно или се ползва от защитата по чл. 23 ГПК и т. н. частна жалба се счита за
възражение по посочената процесуална норма.
С молба вх. № 26/8174/15.11.2021 г. жалбоподателят е уточнил ясно и точно, че
претендира незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В молбата е формулирано и съответно на това
уточнение искане за отмяна именно на разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в заповедта за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
След така последвалото уточнение на частната жалба с обжалваното разпореждане от
19.11.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 2482020 г. заповедният съд е върнал като
просрочена частна жалба с вх. № 470/06.07.2021 г. насочена против разпореждане от
07.01.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на ДнРС.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
В т.5а от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, каквато е настоящата хипотеза, съдът е
длъжен да следи дали възражението по чл.414, ал.2 ГПК е подадено в рамките на
преклузивния двуседмичен /към момента едномесечен/ срок, считано от връчване на
заповедта от съдебния изпълнител /чл.414, ал.2 вр. чл.418, ал.5 ГПК/. Уточнено е, че този
срок е преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание
чл.7, ал.1 ГПК. В случай, че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му
е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за
представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.
От своя страна нормата на чл.419, ал.1 ГПК указва, че разпореждането, с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен
срок от връчването на заповедта за изпълнение, като частната жалба се подава заедно с
възражението срещу заповедта.
В правомощията на длъжника е да избере пътя си на процесуална защита, а именно
2
чрез депозиране на възражение по реда на чл.423 ГПК, респективно по чл.414, ал.2 ГПК. В
настоящата хипотеза Т. е депозирал възражението срещу заповедта пред заповедния съд по
реда на чл.414, ал.2 ГПК и при подадена с възражението частна жалба по реда на чл.419
ГПК, заповедният съд, с оглед цитираните по-горе в изложението разяснения на ВКС е
длъжен да прецени редовността на възражението и на частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение.
Съгласно чл.423, ал.3 ГПК условие за допустимост на частната жалба по чл.419 от
ГПК е приемането на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, когато същата е подадена
едновременно с възражението до въззивния съд и несъмнено когато е подадено именно
възражение по чл. 423 ГПК.
Изрично следва да се посочи, че в случая тази разпоредба е неприложима, тъй като
липсва подадено възражение по чл. 423 ГПК – длъжникът при предоставената му
възможност не е заявил, че търси защита и по този ред, а напротив отстранявайки
нередовностите, както бе посочено и по-горе е аявил, че обжалва разпореждането за
незабавно изпълнение.
Доколкото в разглежданата хипотеза длъжникът е депозирал възражение по реда на
чл.414, ал.2 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК, в правомощията на заповедния съд е да
провери тяхната допустимост, при което и доколкото по делото безспорно се установява, че
същите са подадени след преклузивния към момента едноседмичен срок от връчването на
заповедта за изпълнение, то обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Междувременно след образуване на настоящото производство е постъпила молба вх.
№ 374/31.01.2022 г., с която е поискано да бъде спряно изпълнението по горепосоченото
изпълнително дело до приключване на това производство с окончателен съдебен акт, като
искането е спиране на изпълнението да бъде допуснато като обезпечение и бъде издадена
обезпечителна заповед.
Искания за спиране на изпълнението са правени многократно и по тях съобразно
определената нормативно компетентност се е произнасял заповедният съд, предвид и
специалната разпоредба на чл. 420 ГПК. Включително по искане за спиране заявено с
частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено
определение от 14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 24/2020 г. на РС – Дупница, с което искането е
оставено без уважение и със същото определение е върнато като просрочено възражението
на длъжника по чл. 414 ГПК. Липсват данни това определение да е било обжалвано с частна
жалба.
Настоящата инстанция намира искането за спиране на изпълнението постановено
като обезпечителна мярка за неоснователно. Предвид изложеното по-горе за правилност на
обжалвания съдебен акт, с който частната жалба е върната и предвид приключване на
настоящото производство искането за спиране се явява неоснователно.
Освен това от съществено значение е да се посочи, че както многократно бе
посочвано производството по настоящото дело е по реда начл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предмет
на обжалване е съдебен акт постановен в заповедно производство. Обезпечителното
производство има за цел обезпечаване на иск, т.е. висящност на исково производство или
пък обезпечаване на бъдещ иск. В случая такова производство не е налице и е неприложимо
обезпечителното производство.
По обжалваемостта:
Съгласно т.8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261973/19.11.2021 г., постановено от РС –
Дупница по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изпълнително
дело № 101920207450400005/20 г. по описа на ЧСИ Николай Славов с район на действие
Окръжен съд – Кюстендил, до приключване на производството по настоящото дело с
окончателен съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4