Р Е
Ш Е Н
И Е
№260 112
гр. Варна,16.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№500 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД“, гр.София, чрез адв.П., срещу
постановеното решение №63/02.07.2020г. по т.д.№346/2018г. на ОС-Добрич.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените искове са
неоснователни и недоказани. Неправилен е изводът на съда за наличие на
застрахователен риск и отхвърляне на въведените от въззивника/ответник
възражения за наличие на основания за изключване отговорността на
застрахователя.
Твърди се, че при
настъпване на процесното ПТП водачът е проявил груба небрежност по смисъла на
т.9.1.8 от ОУ към застраховка “Каско+“, която е довела до настъпване на
произшествието и вредоносния резултат. Грубата небрежност се изразява в
несъобразяване поведението на водача с пътните условия в стопанската база, в
която са отглеждани животни, за ограждането на които не са били взети подходящи
мерки. Последното обстоятелство е било известно на водача на влекача, който е
пренебрегнал изцяло опасността. Грижата на добрия водач предполага да намали
скоростта до такава и да управлява МПС по начин, който му позволява да реагира на пътните условия. Като не е
съобразил поведението си с обстоятелствата на пътя, водача е допуснал груба
небрежност довела пряко до настъпване на вредите, което е основание за
изключване отговорността на застрахователя по реда на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Твърди още, че е
налице и неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на
застрахователното събитие, респ. са налице основанията за отказ от плащане на
обезщетение по реда на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
В условие на
евентуалност, ако съдът намери, че са налице основания за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество, се твърди, че при постановяване
на решението съдът неправилно е определил средната пазарна цена на
застрахованата вещ. За установяване на същата по делото са допуснати две експертизи,
като неправилно е кредитирано заключението по втората, в което вещото лице не е
посочило на каква база е изградило изводите си, на какво основание е приело, че
посочените оферти на цени са действителни и не се е съобразил с обичайната
търговска отстъпка при провеждане на преговорите. Ето защо, ако съдът приеме,
че е налице застрахователно събитие, подлежащо на обезщетяване, се претендира
определяне на действителната стойност на застрахования автомобил по първата
съдебно-техническа експертиза в размер на 26 565лв., от която да се
приспадне остатъчната стойност на автомобила в размер на 3500лв. В този случай
дължимото застрахователно обезщетение би било в размер на 23 065лв.
По същество
претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В условие на
евентуалност определяне на обезщетението в размер на 23 065лв.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество
моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
„ФАКТОР – П“ ЕООД, гр.Добрич, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в
срока по чл.263 от ГПК. Със становище, депозирано извън срока за отговор и
писмено становище в съдебно заседание, същият оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства, от които се установяват всички
предпоставки за уважаване на предявените искове. Твърди се, че въведеното в
производството възражение за настъпване на произшествието поради груба
небрежност на водача на МПС е неоснователно, тъй като: извършваната маневра за
влизане в базата – пълен ляв завой изключва движението с несъобразена скорост;
своевременната реакция на водача при появата на телето, означава, че същият е
следил внимателно пътната обстановка; направената му алкохолна проба е
отрицателна; не са представени доказателства за нарушение на чл.20 от ЗДвП.
Въведеното с жалбата възражение за „значително неизпълнение на застрахователния
договор“ е ново и не е разглеждано от първата инстанция.
По отношение на
размера на претенцията твърди, че при определяне на действителната стойност
трябва да се има предвид стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, определена към датата на погиване или повреждане на имуществото. За определяне на тази стойност съдът
правилно е кредитирал заключението по повторната експертиза. Стойността, която
е получена от продадената за скраб машина е приспадната от първата инстанция
при определяне размера на дължимото обезщетение.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на ДОС и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС – Добрич е образувано по предявени искове /след допуснато увеличение с
протоколно определение от 18.06.2020г./ от „ФАКТОР – П“ ЕООД, гр. Добрич срещу
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, за заплащане на сумата от
29 481лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за щети,
причинени на влекач марка „Волво“, модел FL 408,
с рег.№ХХХХХХХХ, година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627 от настъпило на 26.08.2017 г. застрахователно
събитие – пътно-транспортно произшествие, дължимо по договор за имуществена
застраховка „Каско+”, оформен в застрахователна полица № 440116241006569/02.11.2016г.,
формирана от пазарната цена на вещта редуцирана с пазарната стойност на
останките от автомобила в размер на 3500,00 лв., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 3062,75лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
21.10.2017т. до 28.10.2018г.
В
исковата молба ищецът излага, че на 02.11.2016г. е сключил с ответното
дружество застраховка „Каско+”, обективирана в застрахователна полица № 440116241006569/02.11.2016г.
по отношение на собствения си автомобил влекач марка „Волво“, модел FL
408, с рег.№ХХХХХХХХ,
година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627, при застрахователна сума в размер на
37 500лв. и застрахователна премия в размер на 615,83лв., която била
платена изцяло на четири вноски. Твърди, че на
26.08.2017г. около 12:50 часа, при навлизане на територията на база „ПОЛ
АГРАР КАМПАНИ“ в с.Красен, общ.Генерал Тошено, пред влекача внезапно изскочило
теле и за да го избегне, водачът предприел маневра, при която навлязъл в
неравност на пътя, в резултат на което камионът и ремаркето се наклонили и
обърнали на дясната си страна. Наложило се е водачът да излезе от кабината през
предното стъкло. Произшествието е било посетено от полицаи, но не е бил
съставен протокол за ПТП. За настъпилото събитие застрахователят е бил уведомен
незабавно. Представител на ответника е направил два огледа на влекача, но е
отказано изплащане на обезщетение.
При
направена от ищеца справка за стойността на ремонта за възстановяване на
влекача, същият е получил проформа фактура на стойност 91 672,55лв. С
оглед сумата необходима за ремонт и отказа за изплащане на обезщетение, ищецът
е продал влекача за скраб за сумата от 3500лв. и е прекратил регистрацията му.
Твърди,
че са налице предвидените в закона и застрахователния договор основания за
заплащане на дължимото по договора обезщетение, поради което отказът е
незаконосъобразен. Претендира и присъждане на обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, с писмени отговори и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
застраховка, както и настъпване на произшествието. Твърди, че са налице
основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, както следва:
застрахованото лице е декларирало различни обстоятелства пред компетентните
органи пред застрахователя относно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието; застрахованият не е изпълнил задълженията си да се грижи и да
пази застрахованата вещ и да спазва техническите правила при експлоатацията му;
произшествието е настъпило в резултат на груба небрежност на лицето управлявало
влекача; влекачът е управляван по пътища, които предполагат висок риск от
увреждане на ПС. Налице е съпричиняване на произшествието от лицето управлявало
влекача, което е в размер на 2/3 и със същото следва да бъде намален размера на
имуществените вреди.
В
условие на евентуалност твърди, че претенцията е завишена по размер. Не са
събрани доказателства, че увредените части не могат да бъдат заменени с
алтернативни такива от сервизи различни от официалния на марката. Не е налице
фактическият състав на чл.390, ал.1 от КЗ, като не са представени доказателства
за прекратяване регистрацията на превозното средство.
В
условие на евентуалност, ако се приеме, че е налице „тотална щета“ от
обезщетението следва да се приспаднат останалите годни части от вещта, в случая
сумата от 3 600лв., колкото е получена от застрахованото лице.
По
същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на
евентуалност да бъдат намалени по размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС – Добрич решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
За да бъде осъществен
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице
няколко кумулативно съществуващи предпоставки: наличие на застрахователно
правоотношение; настъпване на застрахователно събитие; факта на настъпване на
вредите, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера на
същите.
В
тежест на застрахователя е да установи въведените в производството възражения
за изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, а именно
настъпване на застрахователното събитие в резултат на груба небрежност, както и
наличие на предвидените в чл.408, ал.1, т.3 и чл.395 от КЗ основания за освобождаването
му от отговорност.
Правната квалификация на предявените искове е
чл. 405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Не
са спорни между страните обстоятелствата, надлежно установени от първостепенния
съд, както следва: 1/ наличие на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по застрахователна полица №440116241006569/02.11.2016г. по отношение
на собствения си автомобил влекач марка „Волво“, модел FL 408,
с рег.№ХХХХХХХХ, година на производство 2007, рама YVJSG0AX7B475627,
с валидност от 07.11.2016г. до 06.11.2017г., към датата на застрахователното
събитие - 26.08.2017г., поради което ответникът е надлежно легитимиран да
отговаря за предявените спрямо него искове; 2/ фактът на настъпило произшествие
със застрахования влекач, както и 3/ надлежното уведомяване на застрахователя.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбата възражения за наличие на изключен застрахователен риск - груба
небрежност, изразяваща се в несъобразяване на поведението на водача с пътните
условия при управление на влекача, което е довело до настъпване на вредоносния
резултат, както и за наличие на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. В условие на евентуалност за
несъобразяване на присъдения размер на обезщетението с действителната пазарна
стойност на застрахованата вещ, която следва да се определи по първоначалното
заключение по допуснатата експертиза, след приспадане на получената от ищеца
стойност на останалите части от вещта.
Съдът намира, че
обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката “Каско на МПС”, се определя от закона и от
съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на
предпоставките и от общите условия на застрахователя за съответния вид
застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл.408 КЗ, а именно: умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования, с цел получаване на обезщетението от трето лице;
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение или при неизпълнение на задължения на
застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и
е довело до възникване на застрахователното събитие.
В чл.9.1.8 от
приложените към застрахователния договор Общи условия по автомобилна
застраховка „Каско +“, раздел ІХ „Общи изключения“ – страните по делото са
договорили, че застраховката не покрива щети, причинени от умишлени действия
или груба небрежност на застрахования, негови работници и служители, лица
работещи под негов контрол, трети ползващи МПС лица или други, които са
упълномощени да ремонтират, охраняват или извършват други дейности. Клаузата
изрично предвижда и служители на застрахованото дружество, поради което е
приложима към процесния случай, доколкото водачът на застрахования влекач е бил
служител на ищцовото дружество, към момента на настъпване на произшествието.
За установяване
механизма на произшествието пред ДОС са разпитани като свидетели П. М М.,
управлявал влекача към момента на настъпването му, които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, и С Д П, ръководител транспорт в ищцовото
дружество, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК. От същите се
установява, че в деня на произшествието влекачът е превозвал около 15-16 тона
силаж от нивата към базата, намираща се след с. Красен, извън населеното място.
За да стигне до мястото на разтоварване водачът е следвало да премине през
стопанския двор, по „чакълиран“ път. По време на движение, когато влекачът се е
качил на площадката и при предприета маневра за изправянето му, внезапно от дясната
му страна се е появило теле. За да го избегне, водачът подал леко газ и се е
опитал да завие на ляво, в който момент камионът се залюлял и се обърнал на
дясната си страна. Теренът, на който се е намирал бил с наклон, за да се изтича
водата. Животното изскочило на пътя на камиона било младо, от тези, които са
отглеждани от дясната страна на пътя. Последните били оградени, но често
излизали извън огражденията. След обръщането на камиона работниците от близката
работилница се притекли да помагат, а водачът излязъл през предното стъкло. Към
момента на появата на животното скоростта на камиона е била около 5 км., той не
е бил в покой, а в момент на изправяне след маневрата за ляв завой.
Установява се още, че
пристигналите на място полицаи не са съставили констативен протокол за ПТП, тъй
като инцидентът е станал на частна земя. След произшествието камионът не можел
да се движи на собствен ход, заради увреждането на кабината и изкривяването на
шасито. Натоварили го на платформа и го прибрали в базата. Там е бил направен и
огледа от застрахователите.
Обстоятелството, че
вредите по седловия влекач съответстват на ПТП настъпило на 26.08.2017г.,
описано от водача му – П. М. в декларацията по щета и е технически възможно да
настъпят по този начин, се установява и от заключението по допуснатата пред ДОС
съдебно – автотехническа експертиза, прието в тази част като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните. Вещото лице е посочило, че
вредите са в причинно – следствена връзка с пътно транспортното произшествие,
като не е възможно изготвяне на скица на мястото, поради липса на протокол за
ПТП и фотоалбум. Налице е и промяна на терена на базата, за което са приложени
снимки.
От заключението,
както и от обясненията на вещото лице се установява още, че конструкцията на
автомобилите, предназначени за превоз на товари, ремаркета и полуремаркета,
прикачени към тях, е съобразена с предназначението им, като им позволява да се
движат не само по пътищата от републиканската пътна мрежа, но и по земни и
чакълирани пътища обслужващи земеделски земи, вътрешнозаводски пътища,
стопански дворове и други подобни с цел доставка на товари в обекти свързани с
тези пътища.
Възстановяването на
влекача в състоянието му преди инцидента е технически невъзможно и икономически
неоправдано, тъй като стойността на ремонта е 44 469, 53лв.,
а пазарната стойност на същия е 33 440лв. Извършване на ремонт с детайли,
възли и агрегати от алтернативен производител също е невъзможно, тъй като
такива не съществуват на пазара.
Съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на водача и заключението по
неоспорената автотехническа експертиза за
съответствие на вредите по седловия влекач на ПТП описано от водача му –
П. М., както и приетата от вещото лице техническа възможност за настъпването им
по описания начин и причинно следствената им връзка с произшествието,
обосновават извод за това, че произшествието е настъпило именно по посочения
по-горе начин.
От друга страна, не
всяко нарушение на технологичните правила или техническите правила за
безопасност може да се квалифицира като „груба небрежност“. Последната
предполага неполагане на грижа при осъществяване на съответната дейност –
управление на МПС, но неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния
човек в такава обстановка, каквото не се установява в конкретния случай. По
делото е установено, че водачът е управлявал влекача с ниска скорост, а
преобръщането му е резултат на внезапно появилото се препятствие и наклона на
терена, който не е могъл да бъде избегнат. Не са събрани доказателства, от
които да се установява, че причината за произшествието е единствено поведението
на водача – неправилно предприета маневра, довела до преобръщането му, поради
което не може да бъде направен извод, че при управлението му същият е нарушил
основните правила за движение по пътищата.
Твърдението за
нарушение на сключения между страните застрахователен договор, предвидено в
закона или договора, което да е значително с оглед интереса на застрахователя е
въведено за първи път с въззивната жалба. Същото е бланкетно и по делото не са
събрани доказателства за установяването му, поради което не са налице основания
за освобождаване на застрахователя от заплащане на дължимото обезщетение.
По отношение размера
на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
При определянето му
следва да бъде съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в решение
№52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение
№109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по
т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на
ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия КЗ, според която при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл.400
от КЗ.
Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.
От друга страна, при
определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид и наведеното в
исковата молба твърдение, че застрахованият влекач е свален от отчет и предаден
за скраб, за което е получена сумата от 3 360лв.
В настоящия случай,
по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, че
договорът за застраховка «Каско на МПС» е сключен при специални условия, поради
което приложение намира разпоредбата на ал.3 на чл.400 от КЗ, като
обезщетението следва да се определи съгласно действителната стойност на
имуществото.
В заключението по
допуснатата първоначална съдебно – автотехническа експертиза, е посочено, че пазарната
стойност на седловия влекач в състоянието след ПТП е 3 500лв., а действителната
стойност на влекача към датата на настъпване на произшествието, е в размер на
26 565лв. Същата е определена при съобразяване възрастта на застрахованата
вещ – 10 години и 2 месеца, техническата
му изправност, пробега километри, икономическото му изхабяване, липсата на
запори или други ограничителни мероприятия. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че оферти за продажба на подобен вид влекачи съществуват в интернет,
но при сключване на сделка цените се разминават значително. Няма база данни на
пазарни цени. При изготвяне на заключението вещото лице е проучило офертите, но
не ги е взело предвид при определяне на стойността на процесния влекач.
Заключението по
отношение на пазарната цена на застрахованата вещ е оспорено и по делото е
допусната повторна съдебно – техническа експертиза, приета като обективна, компетентно
дадена и не оспорена от страните. От същата се установява, че пазарната цена на
процесния седлови влекач, към датата на ПТП 26.08.2017г., е в размер на
32 841лв. Последната е определена при използване на метода на пазарните
аналози /сравнителен метод/, като са взети цени от всички страни на територията
на Европейския съюз, тъй като на територията на България подходящи пазарни
аналози не са открити. Вещото лице посочва, че цените варират между 18 000
до 39 0000лв., в зависимост от общото техническо състояние на съответния
автомобил. След прилагане на корекционни коефициенти се формира средна пазарна
цена в размер на 24 228лв. Към нея е добавена стойността на средната
обезценка за времето от произшествието, транспортните разходи по доставка на
влекача и по регистрацията му.
Съдът
намира, че при определяне действителната пазарна стойност на застрахованата вещ
към датата на произшествието следва да бъде кредитирано заключението по
повторната експертиза. Същото е обективно, компетентно дадено, неоспорено от
страните по делото и при изготвянето му вещото лице е посочило използвания
метод за оценка на вещта – метода на пазарните аналози, посочило е от къде са
взети данните залегнали в основата на изчислението, каква е причината за
използването им, предвидени са всички останали характеристики на вещта към
датата на настъпване на произшествието. Вещото лице по първоначалната
експертиза не посочва ползвания от него метод за оценка, нито конкретната
основа и данни, залегнали при определянето й, извън характеристиките на
застрахованата вещ.
Предвид
изложеното и след приспадане на получената от ищеца стойност на останките от
влекача след произшествието, размера на дължимото от застрахователя обезщетение
е 29 481лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид
основателността на иска за главницата за имуществени вреди, основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По
отношение на присъдената мораторна лихва в размер на 3 062,75лв. за
периода от 21.10.2017г. до 29.10.2018г. във въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу решението на ОС – Добрич в посочената част, поради което
същата следва да бъде присъдена в полза на ищцовото дружество, предвид
уважаване на главния иск.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София
следва да бъде осъден да заплати на „Фактор – П“ ЕООД, гр.Добрич сумата от
1700лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №63/02.07.2020г.
по т.д.№346/2018г. на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на „Фактор – П“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Добротица“ бл.46,
вх.Е, ет.7, ап.13, сумата от 1700лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: