Р Е
Ш Е
Н И
Е № 920
гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.02.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6719 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу В.Д.Р., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 917.22 лева – главница по договор за стоков кредит № ***,
сключен с „УниКредит К. Ф.“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с индивидуален договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от
18.10.2017 г. към Рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., 45.67 лева –
договорна лихва за периода 14.03.2017 г,. до 14.06.2017 г. и 159.30 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.03.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за
исковото и заповедното производство.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника
особен представител. Счита, че иска е недопустим доколкото се основава на
заповед за изпълнение по л.410 ГПК, чиито образец е отменен от тричленен състав
на ВАС по адм. де. № 6372/2019. Заявлението не било редовно, доколкото липсвали
доказателства за представителната власт на лицето, което го е подписало, което
води до нередовност на заповедното производство и оттам до недопустимост на
исковото. Счита, че исковата молба е нередовна.Оспорва по основание и размер
претенциите по исковата молба. Оспорва ответникът да е сключвал процесния
договор. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че
са недължими претендираните лихви, поради съпричиняване от кредитора, а именно,
че не е проверил кредитоспособността на длъжника. Счита за недължими
застрахователните премии. Оспорва ответникът да е бил обвързан от Общите
условия, счита, че шрифта в тях не съответства на чл.10 ЗПК.
Моли се за
прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на
исковете.
Съдът намира, че
е сезиран с допустими искове, предявени в една редовна искова молба.
Обстоятелството, че решение на ВАС са отменени образците на заповедите за
изпълнение, не означава, че в полза на ищеца, не е издадена такава или
издадената е недопустима. Същата е в писмена форма и съдържа всички реквизити,
които законът изисква по чл.41 ГПК, поради което съдът я намира за редовна.
Обстоятелството в какъв образец е облечена заповедта е без правно значение.
Наред с това съдът счита, че на ответника е изпратена една редовна искова
молба, съдържаща необходимото съдържание по чл.127 ГПК. Наред с това в
закона няма изискване да се представят
доказателства, дали пълномощника на ищеца има юридическо образование.
Ответникът няма правен интерес да оспорва представителната власт на ищеца.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По наведените от ответника
възражения за недопустимост на производството съдът се е произнесъл в
Определение от 09.12.2019 г. /л.91/, като е приел, че е сезиран с допустими
искове по редовна искова молба.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за заплащане на застрахователна премия, размер на
обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи насрещно доказване, при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата и договорните
лихви по договора за заем, както и твърденията си, че Общите условия са с шрифт
по-малък от 12, възражението си за съпричиняване от страна на ищеца за
неплащане на вземанията за лихви от ответника.
От представения по делото договор за стоков
кредит № *** /л.5/ се установява, че между „УниКредит К. Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответника В.Д.Р., като заемател е възникнало
заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума
в размер на 1519 лева за закупуване на стока от Техномаркет Пловдив – Apple Iphone 7
32 GB Gold. В договора е предвидено заплащане на застрахователна
премия в общ размер на 39.98 лева. Уговорен фиксиран
лихвен процент в размер на 24 %, ГПР 26.82 %. Всички плащания по договора
възлизат в размер на 1686.16 лева. Кредитът е следвало да се погаси на 7
месечни погасителни вноски, като крайният падеж на договора е 14.06.2017 г.
От изготвената по делото ССчЕ се установява, че сумата
предмет на процесния договор в размер на 1519 лева е предоставена на ответника
на 03.11.2016 г., с която сума е финансирана покупка на мобилен телефон Apple Iphone 7
32 GB Gold от „Техномаркет България“ АД. Същото се установява и от
представената по делото фактура от 03.11.2016 г. /л.10/, която не само
установява плащането, но и удостоверява получаването на стоката, описана във
фактурата и за която е отпуснат кредита от страна на ответника на 03.11.2016 г,
доколкото съдържа подпис на последния, който не е оспорен.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали
договорът противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с еднакъв шрифт. Ответникът не доказа твърденията си, че шрифт
на договора не отговаря на нормативно установения такъв, което беше
разпределено в негова доказателствена тежест.
Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено
е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.4, ал.6 и ал.7/,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.4, ал.1/,
право да се откаже от договора /чл.4, ал.3/. Предоставянето, респ. получаването
на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен. Неоснователни са възраженията на ответника, че не
е получил сумата предмет на договора, както и стоката, за която е отпуснат
кредита.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и
приложение № 1 към него /л.11 и л.22/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 24/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.28/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор. В тази връзка възраженията на ответника за ненадлежно
съобщаване на цесията са неоснователни.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С молба от 14.06.2019 г. /л.40/ ищецът уточнява, че претендираната главница, останала неплатена
по процесния договор включва 894.34 лева, стойността на заплатената с
кредита стока и 22.84 лева – 4 броя застрахователни премии. Съгласно договора главницата по него в общ
размер на 1558.98 лева се формира, именно от цената на стоката – 1519 лева и
еднократна застрахователна премия в общ размер на 39.98 лева, разпределена в
месечните вноски.
Видно от представената декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66
Плюс“ /л. 110/ е сключена застраховка на кредита между застрахователя „Кардиф
Животозастраховане“ клон България, чрез посредника „УниКредит К. Ф.“ ЕАД и
застрахованото лице –ответника по делото. В случая „УниКредит К. Ф.“ ЕАД не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ.
По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя,
включително да получи застрахователната премия, възникват направо в
патримониума на „Кардиф Животозастраховане“ клон България. Правата на „УниКредит
К. Ф.“ ЕАД като трето правоимащо лице по договора за застраховка, но не и като
застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Наред с това по делото липсват данни за
плащане на премията от страна на „УниКредит К. Ф.“ ЕАД в полза на
застрахователя, за да е възникнало за него вземане да получи застрахователните
вноски. Това не се установява и от ССчЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът не дължи заплащане на застрахователната премия в размер на 22.84
лева, доколкото такава не е платена от „УниКредит К. Ф.“ ЕАД на „Кардиф
Животозастраховане“.
Вещото лице по ССчЕ /л.117/ установява, че по
договора е останала незаплатена главница в размер на 917.22 лева, след
извършени плащания от длъжника.
Предвид изложеното искът за главница ще се уважи
за сумата от 894.34 лева, стойността
на заплатена с кредита стока, съгласно признанието на ищеца в молбата от
14.06.2019 г. /л.40/. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
посочената сума в пълен размер, каквито доказателства не са ангажирани,
напротив от ССчЕ се установи, че плащане от ответника в посочения размер не е
постъпвало. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер за
главница от 917.22 лева, включваща сумата от 22.84 лева – 4 броя
застрахователни премии, искът като неоснователен ще се отхвърли.
По договора е настъпил крайния падеж – на
14.06.2017 г. Не се твърди настъпване на предсрочна изискуемост.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2019 г. до
окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 45.67
лева за периода 14.03.2017 г. до 14.06.2017 г. По договора е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 24 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Кредитът е отпуснат за
срок от 7 месеца, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция,
която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи
на принципа за справедливост и добросъвестност. Предвид изложеното съдът
приема, че клаузата за възнаградителна лихва е валидно постигната. От ССчЕ се
установява, че за претендирания период възнаградителната лихва е в размер на 45.67 лева и липсват плащания по нея за
този период.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на обезщетението
за забава
В чл.13, ал.1 от договора за кредит е предвидено,
че при неизпълнение на задълженията за плащане на месечните погасителни вноски
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
единствено върху главницата. В този случай лихва се дължи за всяка просрочена
вноска за главница от датата следваща падежа на вземането.
Съгласно ССчЕ, неоспорена от ищеца
размерът на обезщетението за забава върху просрочената главница от 917.22 лева
за процесния период 14.03.2017 г. до 31.01.2019 г. е в размер на 163.35 лева. В
исковата молба се претендира обезщетение за забава в размер на 159.30 лева. Съдът
приема, макар по делото да не се изяснява каква част от главницата е стойността
на стоката и коя за застрахователната сума по отделните вноски, че размерът на
обезщетението е доказан в пълен размер. Това е така, доколкото съдът изчисли първо обезщетението за забава след
като извади сумата от 22.84 лева – застрахователни премии от първата дължима
главница в размер на 222.54 лева с падеж 14.03.2017 г., като в този случай обезщетението за забава е равно на сумата от
159.04 лева. Съдът раздели и по равно сумата от 22.84 лева по 5.71 лева, които
приспадна от 4-рите непогасени вноски за главница /съгласно таблицата на вещото
лице по ССчЕ л.120/, като изчисли обезщетението за забава по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор в размер на 160.14 лева за периода 15.03.2017
г. 31.01.2019 г., а дори и да не са по равно резултатът не би бил различен.
Предвид изложеното като се приеме, че съгласно
договора, застрахователната премия е разпределена във всяка една от месечните
вноски, а не се приспада от една от тях, то съдът счита, че е доказан и
размерът на обезщетението за забава върху уважената главница от 894.34 лева, а
именно 159.30 лева за периода
15.03.2017 г. до 31.01.2019 г. /като първата останала непогасена вноска за
главница е с падеж от 14.03.2017 г., по отношение на която длъжникът изпада в
забава от следващия ден от 15.03.2017 г./
Неоснователни са възраженията на
ответника, че не дължи възнагарадителна и санкционна лихва, поради
обстоятелството, че кредиторът не е проверил неговата кредитоспособност, като
сам е поел риска от настъпване на неплатежоспособност на длъжника. Това
обстоятелство не води до освобождаване на длъжника за заплащане на уговорените
с договора вземания, липсва законово основание за това. В случая са налице
договорни отношения, кредиторът е поел риска да отпусне кредит на длъжника,
уговорена е възнаградителна лихва и санкционна такава при забава, които
длъжникът се е задължил да заплати. Длъжникът също е поел риска да изтегли
кредит, който да не може да върне и да търпи законовите и договорните санкции
за това, за обезпечението на които служи неговото имущество. Законово
необосновано е длъжникът да бъде освободен от задълженията си по договора,
защото кредиторът е поел риска да сключи договор с него.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът е
участвал в производството чрез особен представител, поради което и не е
направил разноски.
От страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 125 лева, 120 лева –
депозит за ССчЕ и 300 лева – възнаграждение за особен представител. В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, от който е подадена
исковата молба и уточнителните молби. В исковата молба се претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева,
като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за исковото
производство в размер на 645 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК
съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 631.87 лева
В заповедното производство ищецът е
направил разноски както следва – 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, общо 75 лева, от които ще му бъде присъдена сума
в размер на 73.47 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д. – и. д. сумата в размер на 894.34 лева, главница по договор за стоков кредит № ***, сключен с „УниКредит К. Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.10.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. ; 45.67 лева -
договорна възнаградителна лихва
за периода 14.03.2017 г. до 14.06.2017 г. и 159.30 лева
– обезщетение за забава за периода 15.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 1815/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата
от 894.34 лева до пълния предявен размер от 917.22 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и.
д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 631.87 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 73.47 лева –
разноски по ч.гр.д. № 1815/2019 г. на ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ