Определение по дело №1437/2020 на Софийски градски съд

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                    гр.София,  15.05.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в  закрито заседание на петнадесети май  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря ……. и в присъствието на прокурора …….. като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.д.№ 1437 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адв. В. М., действаща като пълномощник на майката и законен представител на малолетния К.И.,  срещу определение на СРС, НО, 129 с-в  от 31.01.2020г., постановено по  НЧД № 514/2020г. по описа на СРС, с което е  потвърдено постановление на СРП от 30.12.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11 283/2019 г. по описа на С „РТП“ – СДВР , пр. пр. № 33 516/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

В жалбата се излагат съображения както за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, съответно постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, така и за липсата на качествено ( обективно, всестранно и пълно) разследване по д.п. Жалбоподателят поставя акцент върху неизяснения механизъм на пътно – транспортното произшествие ( ПТП) – от какво разстояние водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца ( малолетното дете) и да предприеме аварийно спиране, като след изясняване на този въпрос следва да бъде обсъждана опасната зона за спиране. В тази насока се твърди, че изготвената авто-техническа експертиза ( АТЕ) е непълна и следва да бъде назначена допълнителна; повереникът намира констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие за непълни, поради което счита, че следва да бъде извършен следствен експеримент, който да ги отстрани; счита също, че не е изследвано и техническото състояние на автомобила. Адв. М. намира, че водачът М. е нарушил разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП.  Иска въззивния съд да  отмени определението на СРС и да върне д.п. на делото на СРП за продължаване на процесуално – следствените действия – назначаване на допълнителна АТЕ.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По допустимостта на производството: жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 243, ал.4, респ. ал.7 от НПК страна – законен представител на пострадал, тъй като В.П.е инициирала съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП в качеството си на майка и съответно законен представител на К. И. ( малолетен) , а последният притежава процесуална легитимация ( съгласно уведомлението за  образуване на досъдебно производство), тъй като наказателното производство е водено по повод транспортно престъпление срещу телесната му неприкосновеност .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт на СРС - правилен.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, която по същество е идентична с установената от прокурора, постановил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.12.2019г., като фактическите положения не са необосновани, както се твърди в жалбата, а напротив – подкрепят се от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и способи за тяхната проверка. Почиват на вярна интерпретация на доказателствените материали по делото приетите от фактическа страна от представителя на държавното обвинение и впоследствие от първоинстанционния съдебен състав обстоятелства, релевантни за правилния му изход и в частност наличието на случайно деяние. Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства (множеството гласни доказателствени средства, способи за тяхната проверка (експертни заключения) и   писмени доказателства по делото)  е прието, че на инкриминираната по делото дата - 17.08.2019г. -  около 18:45ч., св.И.Г.И. заедно със сина си св.К.И.И. - на 7 години (  упражняването на родителските права върху който били възложени на майката на детето - св.В.П.) се намирал в ресторант „Национал“, находящ се в ж.к.“Студентски град“ на гр.София. Св.И. И. седял на маса в градината на заведението, заедно със свои приятели, която била в близост до входа/изхода на заведението, намиращо се на ул.“Без име“ в квартала, а пострадалото дете си играело е други деца в градината на заведението. Градината на заведението била отделена от пътното платно с плътна ограда е височина около 1 метър, с вход/изход, директно към пътя, без наличие на тротоар. Играейки си, децата излизали навън от заведението - на пътното платно пред входа му, за което св.И. И. правил забележка на сина си. По същото това време - около 18:45ч на 17.08.2019г., по улицата покрай заведението в посока от ул.“Акад.Николай Стоянов“ към ул.“Атанас Манчев“ се движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *******, управляван от св.М. А. М.. В момента, в който управлявания от св.М. автомобил приближавал входа за заведението и се намирал на разстояние  от 3.74 м. от него, движейки се със скорост от порядъка на 20 км./ч., отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, внезапно от входа за заведението, тичайки, изскочил на пътя св.К.И.. Въпреки, че св.М. направил опит да избегне удар между автомобила и детето, задействайки спирачната система на автомобила и навивайки волана наляво, последвал удар е предно - страничната дясна зона на автомобила, отляво на тялото на пешеходеца. От удара тялото на детето било отхвърлено напред и вдясно по посоката на движение на автомобила и паднало на асфалта. Чувайки шума от рязко натискане на спирачки на МПС, св.И. И. погледнал към улицата и видял сина си паднал на нея - плачейки и държейки се за левия си крак, спрелия на улицата в близост до него автомобил, както и водача му - св.М.. Св.И. И. решил да не изчака Спешна помощ, а откарал детето е личния си автомобил до болнично заведение за оказване на медицинска помощ.

Св.М. останал на местопроизшествието до пристигането на органите на МВР.

От заключението на изготвената в хода на разследването комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза става ясно, че въпреки малолетната си възраст св.К.И. е оглед психичното си състояние, може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от действителността, което позволява участието му като свидетел в наказателното производство.

Според показанията на св.К.И., докато си е играел е друго дете на гоненица в градината на заведението, той тичайки през входа/изхода на ресторанта е излязъл на пътното платно, като в този момент е бил ударен от преминаващия по улицата автомобил и паднал в седнало положение на улицата. Св.К.И. заявява в показанията си, че е видял движещия се по улицата от лявата му страна автомобил, но въпреки, че на това място на улицата не е имало пешеходна пътека си е помислил, че тичайки, ще може да премине през улицата пред автомобила.

Според заключението на изготвената по в хода на д.п. съдебно - медицинска експертиза, установените травматични увреждания на св.К.И. са: счупване на костите на левия крак, в тръбестите им части - открито /с наличие на външна рана/. Те могат да бъдат получени в условията на настъпилото ПТП, като същите са причинили на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни от датата на травмата.

Според заключението на изготвената в д.п. АТЕ, от техническа гледна точка, причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на пешеходеца - малолетния К.И., който е навлязъл на платното за движение на необозначено за целта място, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице е посочило, че водачът на автомобила — св.М., движейки се със скорост 20 км./ч. непосредствено преди ПТП, от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, следователно ударът е настъпил в опасната зона за спиране, считано от момента на възникване и възприемане на опасността.

Въз основа на правилно установените по делото факти, се явява законосъобразен и направения въз основа на тях извод от прокурора и състава при СРС от правна страна, че липсва осъществено от св.М. престъпление по чл.343,ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на чл.15 от НК.

Случайно деяние ще е налице, когато водач МПС не по своя вина /не е могъл, нито е бил  длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици/ е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, т.е. първото основание за невиновно поведение е задължението на дееца да се съобрази с определени предписания, с оглед на които да предприеме или да се въздържи да извърши определени действия. За процесния случай това са били визираните в разпоредбата на чл.20,ал.1 и ал. 2 от ЗДвП правила /доколкото се установява, че избраната от св. М. скорост е била в рамките на разрешената по см. на чл.21 от ЗДвП/ , съгласно които:  чл.20,ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и  чл.20,ал.2 от ЗДвП – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

 Според настоящият съдебен състав обективни предпоставки за движение със скорост от 8 км./ч. / в който случай удара би бил предотвратим/ от св. М. не са били налице,т.е. не е имало основателна причина по см. на чл.20,ал..1 от ЗДвП – нито атмосферните условия, нито  релефа на местността, състоянието на пътя или на превозното средство с превозвания товар, характера и интензивността на движението са налагали движение със скорост под нормативно разрешената от 50 км./ч. Видимостта на водача не е била ограничена  и  не е имало други фактори, възпрепятстващи го да възприема своевременно опасностите на пътя. В този аспект водачът  на ППС е изпълнил предписаното му от закона поведение и е предприел действия, адекватни на пътната обстановка, като  тази преценка на М. съответства на пътната обстановка и почива на обективни фактори. След това  и като резултат на последващо и внезапно предприето   поведение на пострадалото дете в нарушение на правилата за движение той внезапно се е отзовал на пътя на лекия автомобил, управляван от св. М. и на разстояние, непозволяващо предприемането на спасителна маневра ( предотвратяване на сблъсъка между тялото на пешеходеца и МПС).

В случая не е приложимо и задължението за водачите на ППС, визирано в чл. 117 от ЗДвП, доколкото предпоставките за наличието му се изразяват в приближаване от водача на  място, където на пътя или в близост до него се намират деца, докато процесната хипотеза разкрива признаци на внезапно възникнала опасност – пострадалият тичешком е навлязъл в пътното платно без преди това да е възможно водачът да възприеме наличието на деца със съответната непредвидимост на тяхното поведение. Тук се поставя и въпросът за момента, от който е възникнала опасност за движението, респ. от който законът свързва задължението на водача да предприеме действия, свързани с намаляване или спиране на управляваното от него ППС. Според настоящия съдебен състав този темпорален момент следва да бъде определен при навлизането на тичащото дете на пътното платно, тъй като до този момент обстановката не е предполагала внезапно навлизане на пешеходец на платното за движение на ул. „Без име”, а съгласно заключението на АТЕ ударът е бил непредотвратим при това положение ( детето е навлязло на пътното платно на 3.74м. от предната част на л.а., а опасната му зона за спиране е била 8.77 метра).

От изложеното следва извод, че   водачът М. не е създал предпоставки за настъпването на общественоопасния резултат, а настъпването на общественоопасните последици се дължи единствено и само на поведението на пострадалото дете ( в частност от неупражнения от баща му родителски надзор) . Ето защо и съдът намира, че съставомерният резултат не се дължи на виновното поведение на св. М. и затова е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Липсва причинна връзка между поведението на водача  и съставомерният резултат /причиняването на средна телесна повреда на пешеходеца К. И./, а последният  е следствие единствено от неизпълнение от страна на пешеходеца на законовото задължение на чл. 113,т.2 от ЗДвП  - когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и на нарушаване на забраните, визирани в разпоредбата на чл.114,т.1 от ЗДвП – пешеходците да не навлизат внезапно на платното за движение.

Неоснователен е доводът във въззивната частна жалба за непълнота на разследването – по делото са събрани във възможния обем всички относими за правилния изход на делото източници на доказателства; липсва необходимост от назначаване на допълнителна АТЕ, тъй като експертните изводи на наличната такава са обосновани и са базирани на възможните данни за механизма на ПТП, а предвид изминалия период от  време обективно е невъзможно понастоящем да се изследва техническото състояние на процесния автомобил ( данни за състоянието му се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен непосредствено след ПТП и обективно други не могат да бъдат събрани).  В този смисъл изложените от състава на СРС доводи касателно възраженията на повереника напълно се споделят от въззвния съд.

Поради горното, изложените  от състава на СРС доводи за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство се явяват съответни на доказателствената маса  и следващите от нея изводи по правото.  Ето защо и атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав от 31.01.2020г., постановено по  НЧД № 514/2020г. по описа на СРС, с което е  потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура  от 30.12.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11 283/2019 г. по описа на С „РТП“ – СДВР , пр. пр. № 33 516/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.