РЕШЕНИЕ № 101
гр. Пловдив 20.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговско отделение, ХVІІ т.с., в публично заседание на 06.02.2019 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 481/2019
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е образувано по след изпращане по подсъдност на
гр.д. № 7124/19 г. на Районен съд Пловдив, образувано по искова молба вх. №
29401/7.5.19 г. по описа на ПРС, предявена от П.Н.Н. против Г.А.М., да се
признае за установено съществуването на парично задължение на ответника в
размер на 50 000 лв. на основание
запис на заповед от 9.5.07 г., за
което е издадена заповед за изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч.гр.д. №
17788/2018 г. на Пловдивски районен съд, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 8.11.08 - датата на подаване заявление
за издаване заповед за изпълнение.
Установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 538 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът П.Н.Н. ЕГН **********
***, моли да се признае за установено по отношение на ответника Г.А.М. ЕГН **********
***, съществуването на задължения на ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч.гр.д. № 17788/18 г. на Пловдивски районен
съд, а именно:
-
Сумата 50
000 лв., дължима по запис на заповед от 09.05.2007 с падеж 09.11.2015
-
законна
лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 /датата на подаване на заявление
за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното им изплащане
Претендира присъждане на разноски, вкл. за заповедното
производство. Представя се и писмена защита от процесуалния му представител
адв. С..
Ответникът Г.А.М. оспорва изцяло иска като неоснователен
и моли да се постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. Съображения са изложени и в писмена защита, депозирана от
процесуалния му представител адв. Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим, предявен във връзка с
възражение, постъпило от ответника срещу издадена заповед за изпълнение за
исковата сума по гр.д. № 17788/18 г. на Пловдивски районен съд. Съобщение за
постъпилото възражение е връчено на ищеца на 08.04.2019 г., което се установява
от приложеното ч.гр.д. на РС Пловдив, а исковата молба е подадена на 07.05.19,
при което е спазен законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 09.05.2007 г.
ответникът е издал процесния запис на заповед с падеж 9.11.2015 г., с
който се е задължил неотменно и безусловно да му плати сумата 50 000 лв.
при предявяването на записа на заповед.
Твърди, че записът на заповед бил предявен на ответника
на 11.11.2015 г., но задължението не било изпълнено и до момента.
Въз основа на менителничния документ ищецът е подал
заявление за издаване заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена
заповед за изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч.гр.д. № 17788/18 г на Пловдивски
районен съд. Във връзка с подадено от ответника възражение ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на установителния иск за съществуване на
вземанията.
Твърдения относно каузални правоотношения не са изложени.
Ответникът възразява, че процесният запис на заповед е
нищожен, тъй като макар и да съдържа два негови подписа, ответникът не е
изразявал воля да подписва документ, с който да се задължи към ищеца за
заплащане на претендираната сума. Във връзка със стари неуредени отношения
между страните ответникът подписал документи, които били предварително
подготвени от ищеца, който насочвал ответника на кое място да се подпише.
Ответникът твърди, че или се е подписал на празен лист,
или на документ, който не е съдържал всички необходими реквизити, а те
впоследствие са били допълнени.
Възразява, че на дата 11.11.15 г. не му е предявяван нито
процесният запис на заповед, нито друг със същите дати на издаване и
предявяване /какъвто е предмет на друга заповед за изпълнение и исково
производство по т.д. № 559/19 на ОС Пловдив/.
Във връзка с горните твърдения от ответната страна не са
ангажирани каквито и да било доказателства по делото, поради което същите
остават изцяло недоказани, респ. се приемат от съда като неоснователни.
Наведено е възражание за нищожност и поради това, че падежът не е определен еднозначно – съдържа
дата за падеж - 9.11.15 г. както и израз
„на предявяване“. Счита, че падежът е неясно определен, респ. няма валидно
определен падеж съгласно чл. 535, т.3 вр. чл. 486, ал.1 от ТЗ, поради което е нищожен.
Ищецът счита, че процесният запис на заповед съдържа
всички изискуеми от закона реквизити и представлява валиден менителничен ефект
с настъпил падеж. Счита, че падежът на
записа на заповед е ясно уговорен с
посочване на конкретна дата – 9.11.15 г.
Изразът „на предявяване“ не
бил свързан с начина на определяне на падежа, а визирал фактическото
предявяване на ценната книга за плащане по чл. 491, ал.1 от ТЗ, което
представлява покана за плащане и е от значение за поставяне на длъжника в
забава. Излагат се доводи, че е налице разлика между термините „на предявяване“ и „при предявяване“. В този смисъл изразът, употребен в процесния
запис на заповед „при предявяване“, не е относим към начина на определяне на
падежа, а сочи на фактическото действие по чл. 491 от ТЗ, което кредиторът
задължително трябва да извърши, независимо от начина на определяне на падежа.
Счита, че записът на заповед има ясно уговорен падеж – датата 9.11.15 г.,
поради което няма основание да се счита за нищожен, а представлява валидна
ценна книга. Евентуално, ако се приеме, че падежът е уговорен „на предявяване“,
се позовава на чл. 487, ал.1,пр.1 от ТЗ – менителницата на предявяване /в
случая ЗЗ/ е платима при предявяването й, както и на пр. 2 – издателят може да определи по-къс или
по-дълъг срок. В случая била
посочена от издателя по-късна крайна дата
за предявяване и плащане – 9.11.15 г.
Съдът намира възраженията за нееднозначно определен падеж
на задължението за основателни.
В записа на заповед се чете:
„Допуподписаният....неотменяемо и безусловно се задължавам при предявяване на тази
запис на заповед по силата на същата да платя на ... сумата 50 000 лв. ...
сумата е платима в гр. Пловдив..., падеж:
9.ХІ.2015 г.
В случая падежът на записа на заповед е отразен по два
начина – на предявяване /по чл. 486, ал.1,т.1 от ТЗ/ и на определен ден /по чл.
486, ал.1, т.4 от ТЗ/, при което са оправдани доводите на ответника, че падежът
не е еднозначно определен, което води до неговата нищожност. Волята на издателя
на записа на заповед следва да бъде ясно и точно изразена, по начин,
непозволяващ двусмислено тълкуване. В случая е налице невалидно определен падеж, което съгласно чл. 486, ал.2 вр. ал.1
от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ мотивира извод за нищожност на записа на заповед.
Съдът не възприема
като основателни доводите на ищеца, че в случая изразът „на предявяване“
означава само физическото предаване на ценната книга за плащане по чл. 491,
ал.1 от ТЗ, като се сочи, че следва да се прави разлика между изразите „на предявяване“ и „при предявяване“. Формулировката в записа на заповед не е
еднозначна. Вярно е, че текстът може да се тълкува и по предложения от ищеца
начина, но в същата степен на сигурност може да се тълкува и като определяне на
падеж, което всъщност само потвърждава извода, че падежът не е определен ясно и
недвусмислено, а текстът предполага повече от един възможен вариант на
тълкуване.
Не могат да се възприемат и доводите в допълнителната
искова молба, евентуално, ако се приеме, че падежът е уговорен „на
предявяване“, да се приеме, че издателят
е определил по-късна крайна дата за предявяване и плащане – 9.11.15 г. на осн.
чл. 487, ал.1,пр.1 и пр. 2 от ТЗ. В
случая в записа на заповед са посочени два падежа, което е недопустимо; няма
основание да се приеме, че датата 9.11.15 г. е определена като по-дълъг срок за
предявяване на ценната книга. Ако това е била волята на издателя, то тя е
следвало да бъде формулирано категорично и безусловно, а не да подлежи на
подобно тълкуване, каквото се предлага с допълнителната искова молба.
С оглед посоченото исковата претенция се явява
неоснователна и предявеният иск следва да се отхвърли. Тъй като не е налице
редовен от външна страна запис на заповед, същият не поражда претендираното задължение.
За разноските:
Съобразно изхода на делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 2000
лв. /платен адвокатски хонорар/
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от П.Н.Н. ЕГН **********
***, да се признае за установено по отношение на ответника Г.А.М. ЕГН **********
***, съществуването на задължения на ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч.гр.д. № 17788/18 г. на Пловдивски районен
съд, а именно:
-
Сумата 50 000 лв., дължима по запис на заповед
от 09.05.2007 с падеж 09.11.2015
-
законна лихва върху сумата, считано от
08.11.2018 /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/
до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА Н.Н. ЕГН ********** *** заплати на Г.А.М. ЕГН **********
*** направени разноски по водене на
делото в размер на 2000 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: