№ 44516
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110159335 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А. П. Х. с ЕГН **********, с адрес:
*****************, чрез адв. В. Ф. С. срещу „********************” ЕАД, ЕИК
****************. с адрес на управление: ******************, за която съдът констатира,
че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2024 г.
от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на А. П. Х. с ЕГН **********, с
адрес: *****************, чрез адв. В. Ф. С. срещу „********************” ЕАД, ЕИК
****************. с адрес на управление: ******************, с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ
размер на 464.97 лева- представляваща ½ от общо претеднирана сума в размер на
929.93 лева по фактури, издадени от м.01.2013 г. до м.07.2014 г. . за доставена, измерена и
потребена и услуга по партида с абонатен № ********* на името на наследодателя на ищца-
БТХ за недвижим имот, находящ се на адрес: ***************
Ищецът твърди, че ответникът не е доставял стоки или услуги на процесната
стойност, както и не е доставял топлоенергия на адрес: *************** отговарящ на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание и размер.
Оспорва се, че през процесния период, на процесния адрес е ползван от ищеца,
каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той е бил потребител
на ответника при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката. Сочи се,че
1
ищецът не е собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират въпросните
суми от „********************” ЕАД.
Твърди се, че процесните суми са погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
Твърди се, че А. П. Х. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е
потребител на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на Закона
за енергетиката. Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „********************” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо са влезли в сила Общите
условия, одобрени с решение №ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Дневник“ на 14.01.2008 г. ,валидни за процесния период.
Излагат се съображения, че съобразно Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “********************” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г. и съгласно чл. 33 от същите, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава. Тези общи условия
обхващат част от исковия период, като с изтичането на последния ден от месеца същите са
изпаднали в забава за тази сума - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че към датата на исковата молба вземането е погасено по давност.
Твърдение в обратния смисъл, дружеството не е правило и не е претендирало принудително
заплащане на тези суми. Сочи се, че възражението за изтекла погасителна давност влече
след себе си като правна последица единствено невъзможността на кредитора за
удовлетворение на претенцията по принудителен ред, като материалното право не престава
да съществува. Твърди се, че ищецът не е отправял искане до „********************” ЕАД
за погасяване по давност на сумите, предмет на настоящото производство, с което
дружеството да не се е съобразило.
Твърди се, че дружеството не е предприело действие за принудително събиране
на вземането и не е дало повод за завеждане на делото. Иска се да бъде приложено
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Прилагат се писмени доказателства.
2
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ответника е да установи, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувача да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на
ответника изискуемо вземане срещу ищеца за заплащане на претендираните парични суми
на соченото основание.
Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3