РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201350 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.ф.*“ ЕООД, ЕИК *** срещу Наказателно постановление
№ 813156-F782820 от 11.02.2025 г., издадено от директора на ********** - Б., с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП констатации. Редовно уведомен
представлява се от адв. К. К., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Сочи, че в случая е налице маловажен случай и следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Твърди, че дружеството е дерегистрирано на 19.06.2024 г. и се касае за
период от 19 дни, за които не е била подадена декларацията. Поддържа, че нарушението е
първо за дружеството, не е настъпила щета за фиска, както и след дерегистрацията на
дружеството не са били извършвани продажби. С тези доводи моли НП да бъде отменено
или алтернативно да бъде намалено наказанието до предвидения минимален размер от 500
лева. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 140 лева.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Т.. Оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно доказано и
поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на 22.05.2017 г. и
дерегистрирано на 19.06.2024 г., като следователно е имало задължение да подава справка
декларация за всеки данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС. Св. М.- служител в НАП
извършила проверка чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и
подадените от тях СД по ЗДДС, като констатирала, че дружеството не е подало справка
декларация за данъчен период - месец май 2024 г. Справката е следвало да се подаде до 14-
1
число на месеца, следващ данъчния период, за който се подава декларацията, като в случая
срокът е бил до 14.06.2024 г. - първия присъствен ден след изтичане на срока. При така
установеното до жалбоподателя била изпратена покана за явяване на представител за
съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В указания срок
представител на дружеството не се е явил и е съставен АУАН за извършено нарушение по
чл. 125, ал. 5 ЗДДС в отсъствие на жалбоподателя. АУАН е бил връчен на представител на
дружеството на 22.11.2024 г. На 11.02.2025 г. било издадено срещу жалбоподателя и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят
от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и
ВАС), за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към
датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която
разпоредба предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок
е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на
условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
на нарушителя (арг. и от Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2311/2023 г.; Решение № 7264 от 4.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2024 г.;
Решение № 3533 от 15.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 423/2025 г.; Решение №
2942 от 31.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 245/2025 г.; Решение № 2667 от
21.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 247/2025 г. и пр.)
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от
време, не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна
невъзможност да се намери представляващия именно в този ден и час. Видно е, че покана за
съставяне на АУАН е била връчена по електронен път. Отделно видно е, че
представляващият дружеството е получил наказателни постановления, но на адрес в кв.
„Изгрев“, т.е. на наказващият орган е бил известен и за друг адрес за връчване, на който
съобщението е получено, т.е. при проявена активност не е невъзможно откриването на
2
нарушителя. В случая не може да се направи извод дали дружеството е напуснало адреса,
дали в конкретния момент при посещението е липсвало лице, което да е на място, съответно
има ли обект, обозначение на юридическо лице, дали има канцелария, дали не е намерен
достъп до тази канцелария и пр. Няма данни има ли пощенска кутия, дали е оставено
съобщение в нея, залепено ли е някакво уведомление и къде, няма данни да са събрани
данни от лица в съседство.
В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е
осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са
извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са събрани
сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър или справка
за постоянен и настоящ адрес на представляващ дружеството. Липсва информация дали ЮЛ
е напуснало адреса си, като не са събрани сведения от когото и да било, няма данни да е
било залепено уведомление или по някакъв начин да е било сигнализирано издирването на
лицето.
Административнонаказателната отговорност следва да се ангажира при стриктно
спазване на закона и едва ако наказващият орган е провел щателно издирване по смисъла на
чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с
оглед ангажираните доказателства, по мнение на този състав, не може да се направи. Реално
само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да са събрани
сведения от лица в съседство, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно
издирване и по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това. Щателността предполага
ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, а не само
двукратно посещение на адреса в рамките на десет дни. При това положение НП следва да
се отмени поради допуснати процесуални нарушения и лишаване от право на защита на
наказаното лице.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който претендира 140 лева за адвокатско възнаграждение и следва
да му се присъдят, предвид това, че са платени съгласно договор и съответстват на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *********** от 11.02.2025 г., издадено от
директора на **************, с което на „Д.ф.*“ ЕООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лева
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д.ф.**“ ЕООД, ЕИК ***
разноски в размер на 140 (сто и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3