Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА ` Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 4459 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 301584/05.04.2021
г. по описа на СГС на Б.Г. ООД срещу постановление от 10.03.3021 г. на ЧСИ М.К.по
изп. д. № 20217880400108, с което ЧСИ е отказал да уважи възражението на
длъжника срещу присъдения размер на адвокатското възнаграждение за взискателя и
в частта относно таксата по чл. 26 от Тарифата. Излагат се твърдения, че на
първо място липсва доказателства за действително заплащане на присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Оспорва се и размерът на
присъденото адвокатско възнаграждение, като се сочи, че длъжникът е заплатил дължимите суми по ИД в
срока за доброволно изпълнение, след като е извършил прихващане с насрещно присъдените му суми по същото
съдебно решение, по което е образувано изпълнително дело. Поради това се
твърди, че действителни размер на дължимото адвокатско възнаграждение би
следвало да е 200 лева, колкото е предвидения по Наредба 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Моли да се намали както определения размер на адвокатското
възнаграждение, така и таксата по т. 26 от Тарифата, като при определянето й да
се съобрази и действителният размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
Взискателят
В.А., оспорва искането. Сочи, че е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява
действителното плащане на адвокатското възнаграждение. Оспорват се и твърдения за извършено пълно
погасяване на задълженията в рамките на срока за доброволно изпълнение, като
се сочи, че длъжникът по ИД е направил
прихващане с вземане, което не е ликвидно (съдебното решение в частта относно
разноските не е влязло в сила), поради
което и не е настъпил погасяващия ефект за част от вземането на взискателя.
Оспорва и надлежното осъществяване на прихващането, тъй като изявлението не е адресирано до длъжника,
а до лица, които нямат представителна власт да приемат такива изявления.
Частният
съдебен изпълнител М.К.е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи че, присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева не е прекомерно, с оглед
предвидените размери по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи се, че и извършеното плащане е след получаване на поканата
за доброволно изпълнение, както и , че е представен договор за правна помощ и
съдействие, от който е видно осъщественото плащане.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20217880400108 е образувано на 23.02.2021 г. по молба на В.А. чрез
адв.Д.въз основа на изп. лист по гр.д. № 5196/20202 г. по описа на СГС за принудително събиране на сумата от 30 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и законната лихва от 21.09.2021 6.г до окончателното й
заплащане.
С
молбата е възложено на ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника.
На ЧСИ са възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Към
молбата са приложени пълномощно за адв. Д.и договор за правна помощ и
съдействие, според който са платени в брой 800 лева – адвокатско
възнаграждение.
По
делото е връчена ПДИ на 24.02.2021 г. на длъжника, в която са включени и
разноски в размер на 800 лева – за взискателя и такса по т. 26 от Тарифата в
размер на 3 451,21 лева, както и е начислена законна лихва върху
главницата до 09.03.2021 година. Общата дължима сума е посочена, че възлиза на 48 040,93
лева.
На
26.02.2021 г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения, че на
26.02.2021 г. е било извършено пълно погасяване на задължението, като е
приложен платежен документ за заплатени по сметка на ЧСИ 48 040,93 лева.
На същата дата е подадено възражение срещу постановлението в частта относно
разноските, като е посочено, че липсват
доказателства за реално заплатени разноски от взискателя за адвокатско
възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на така уговореното адвокатско възнаграждение
с оглед осъщественото плащане в пълен
размер в срока за доброволно изпълнение.
Прави се и възражение срещу дължимостта на таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ, както и относно определеният размер на същата. Сочи се, че длъжникът е направил прихващане с
насрещно дължими суми от взискателя по същото съдебно решение, както и че
законната лихва следва да се начисли до датата на плащане – 26.02.2021 г., а не
до 09.03.2021 година, както е посочено в ПДИ.
С
постановление от 10.03.3021 г. ЧСИ Колев оставя без уважение искането на
длъжника за намаляване на присъдения адвокатски хонорар за длъжника, и за
изменение на постановлението за разноски в частта относно таксата по т. 26 от
Тарифата.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има постановление за разноските от
10.03.2021 г., с което е оставено
без уважение възражение на длъжника за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя (аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата в частта относно
сумата от 800 лева - адвокатско
възнаграждение за взискателя
Възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК.
В посочената разпоредба е предвидено, че Съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В
цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на
съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде
попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на
чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за
исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно, съдебният
изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника,
да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е
прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Тази процедура е спазена в конкретния
случай, но възражението на длъжника е оставено без уважение.
По
отношение оплакването за недължимост/прекомерност на адвокатското
възнаграждение Съдът намира, че същото е неоснователно.
Установява
се по ИД, че взискателят е представляван от адвокат.
Неоснователен
е довода, е липсва доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно
от стр. 4 от ИД, приложен е договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021
г., в който изрично е посочено, че е заплатена сумата от 800 лева за адвокатско
възнаграждение, като договорът служи за разписка за плащането.
Относно
прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение:
Упълномощеният адвокат на взискателя е
депозирал молба за образуване на изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен
по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Във връзка с действията на длъжника по ИД – подаване на
възражение срещу разпореждането в частта относно разноските, е депозирано
становище, представено е и становище по подадената частна жалба по чл. 435 от ГПК от длъжника. Упълномощеният адвокат е взел становище и по направеното
изявление за прихващане, за което са наведени аргументи и пред ЧСИ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
с оглед действително предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия
процесуален представител по образуване на делото и последващите действия по
защита интересите на взискателя по изпълнително дело, се обосновава адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, като се съобразява и размерът на дълга.
В тази връзка, Съдът намира за
необходимо да отбележи, че се опира на минималните размери, посочени в Наредба
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед определяне на
разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, но от
друга страна намира, че не е обвързан от тези размери, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато
същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на
иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата
съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели,
съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима
за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по
делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението
Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, както бе изложени
и по-горе, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от
процесуалния представител на взискателя, съпоставима с дейността по подаване на
молба по дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране, излагане
на аргументи за недължимост на цялата сума, независимо от извършеното плащане в
срока за доброволно изпълнение, справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, дължим на взискателя, според настоящата съдебна инстанция
следва да се определи 800 лева, което включва и възнаграждение за образуване на
ИД и за последващите действия по ИД. Този размер в действителност е под минималния
размер съгласно Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Относно възраженията за дължимост на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съотв. искането за нейното намаляване.
Относно дължимостта:
По аргумент по чл. 79 от ГПК, и тъй като
в процесния случай плащането е извършено след образуване на ИД и предприемане
на съответните действия от ЧСИ, вкл. изпращане на ПДИ, запорни съобщения,
длъжникът дължи таксата по чл. 26 от Тарифата.
Относно възражението за неправилно
изчисляване:
Следва да се отбележи, че в рамките на
настоящото производство Съдът следва да разгледа въпросът дали ЧСИ правилно е
определил размера на дължимите такси, на базата на посочения от ЧСИ размер на
вземанията, подлежащи за събиране в рамките на ИД. Поради това и възражения, че
неправилно е определена дължимата сума
по изпълнителното основание (това е възражението на жалбоподателя за
датата, до която следва да се начислява законната лихва, съответно, че сумата
следва да бъда намалена с извършеното прихващане) не подлежи на разглеждане в
производството по оспорване на постановлението за разноските. Длъжникът следва
да реализира правото си на защита в друго производство. Противното би
означавало да се преизчисляват дължимите разноски по ПИ, без да се променя
размера на посочените суми като дължима главница според ЧСИ, т.е размерът на
таксите няма да съответства на сумите, посочени (и евентуално събрани) от ЧСИ
като дължими по изпълнителното основание.
Поради това и няма да се разглеждат
възраженията относно твърдения за направено прихващане от длъжника с насрещни
вземания на взискателя, съответно за неправилно изчисление на периода за
дължимост и размера на законната лихва върху главница.
И доколкото единственото друго основание
за неправилно изчисляване на таксата по чл. 26 от Тарифата е размерът на
адвокатското възнаграждение, а съдът намери жалбата за неоснователна в тази
част, то жалбата и в частта относно и таксата по чл. 26 от Тарифата е
неоснователна.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 301584/05.04.2021 г. по описа на
СГС на Б.Г. ООД срещу постановление от 10.03.3021 г. на ЧСИ М.К.по изп. д. №
20217880400108, с което ЧСИ е отказал да уважи възражението на длъжника срещу
присъдения размер на адвокатското възнаграждение за взискателя и в частта
относно таксата по чл. 26 от Тарифата
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
- на страните по производството и на ЧСИ М.К.по изпълнително дело № 20217880400108.