РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Велико Търново, 22.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №278 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149, и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане/ЗСП/.
Образувано е
по жалба на М.Е.М. от гр. В. Търново
срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-BT/555/ФП/15.04.2021г. на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново, потвърдена с Решение №04-РД06-0038/23.04.2021г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново.
Жалбоподателят оспорва заповедта на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново, с която му е отпусната месечна финансова подкрепа по
чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/ в размер на 55,35 лв.,
считано от 01.04.2021г. до 30.04.2026г. С изложени в съдебно заседание доводи
същият обосновава твърдения, че като лице в неравностойно положение има право
на социално подпомагане, както обаче началният момент, от който следва да му се
отпусне помощта е определен неправилно. Твърди, че след като с представеното
експертно решение на ТЕЛК му е призната трайно намалена работоспособност/ТНР/
от 80% с дата на инвалидизация 25.02.2020г., то и месечната помощ следва да се
отпусне от тази дата. Счита, че забавянето на произнасянето на органите на
медицинската експертиза с около 14 месеца не следва да се тълкува в негова
вреда и да го ощетява откъм подпомагане, след като е ясен началния момент, от
който е увреден и има нужда от подпомагане. Моли съда да реши делото в този
смисъл, като отмени заповедта в тази част и определи нов начален момент за
отпускане на помощта.
Ответникът
по жалбата – директор на Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, чрез
пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. В подробно изложено в съдебно заседание
становище поддържа, че правилно са преценени както нормативни предвидените
изисквания за отпускане на вида социална помощ, за която претендира
жалбоподателя, така и началния момент, от който следва да се отпусне помощта.
Счита, оспорваната заповед за издадена
при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки за издаването й,
като моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С оспорваната по съдебен ред №ЗХУ-ИО/Д-BT/555/ФП/15.04.2021г. на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново на основание чл. 13, ал. 2
от ЗСП, вр. с чл. 70, т. 2 от ЗХУ на М.Е.М. от гр. В. Търново е отпусната месечна финансова
подкрепа в размер на 55,35 лв., считано от 01.04.2021г. до 30.04.2026г. С жалба по реда на чл. 81 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал.
5 от ЗСП М.М. е оспорил заповедта на директора на ДСП – В. Търново пред
директора на РДСП – В. Търново, който е потвърдил заповедта с Решение
№04-РД06-0038/23.04.2021г. Видно от представените по
делото известие за доставка, това решение е връчено чрез изпращането му до
жалбоподателя по пощата, с обратна разписка на 28.04.2021г./лист 5 от делото/.
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена
чрез РДСП – В. Търново на 05.05.2021г. и заведена там с вх.
№04-94М-00-0550/05.05.2021г. Следователно направеното с жалбата
оспорване е редовно, допустимо като подадено в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК и
от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт, след
изчерпване на фазата на административния контрол.
Видно от доказателствата, приети по делото с административната преписка,
жалбоподателят е подал заявление-декларация с вх. №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/555/26.03.2021г.
за месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирал е, че е с намалена
трудоспособност/80% ТНР, съгласно приложено експертно решение на ТЕЛК при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“/. Към заявлението декларация е било приложено ЕР №90536
от заседание №029/19.02.2021г. на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ и попълнен формуляр за самооценка по образец, съгласно чл. 21, ал. 3,
т. 2 от ЗХУ. След подаване на заявлението е извършена индивидуална оценка на
потребностите съгласно чл. 20 и сл. от ЗХУ, въз основа на която на основание
чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ е издадена заповедта на директора на ДСП – В.
Търново за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ в
размера по чл. 70, т. 2 от същия закон.
Тази заповед се оспорва в настоящото производство, като жалбоподателят
заявява несъгласие единствено с началния момент, от който следва да се отпусне
финансовата подкрепа, като поддържа становище, че този момент следва да се
обвърже с началната дата на инвалидизацията, когато такава е установена
надлежно с решение на ТЕЛК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията
за форма. Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може
да се изведе волята на административния орган във връзка със сезирането му от М.
М. с искане за отпускане на финансова подкрепа по чл. 70
от ЗХУ. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са
административнопроизводствените правила при обжалването й пред по-горестоящия
административен орган.
Оспорваната
заповед в случая е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че жалбоподателят попада сред кръга на лицата с
трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова
подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. Оспорващият има степен на увреждане от 80%
ТНР, съгласно ЕР №90536 от заседание №029/19.02.2021г. на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“
и размерът на дължимата финансова подкрепа съгласно чл. 70, т. 2 от ЗХУ следва
да е 15% от линията на бедност, която за 2021г. е в размер на 369 лв.,
определена с Постановление на МС. При съблюдаване на законово регламентирания
начин за определяне размера на финансовата подкрепа съдът счита, че
административния орган правилно е определил такъв от 55,35 лв., а и определения
размер не се оспорва от жалбоподателя. Спорът се концентрира около началната
дата на отпускане на подкрепата.
В
разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на
финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в
индивидуалната оценка по чл. 20, която е комплексна, изготвя се в срок до края
на месеца, следващ месеца на подаване на заявление-декларация и допълнителни
документи и се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне на
трайно намалената работоспособност или вид и степен на увреждане /чл.
22, ал. 4, чл.
26, ал. 2 от ЗХУ /.
В чл. 81
от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране,
прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника
за прилагането на закона. Такъв е приет с ПМС №65/29.03.2019г.,
обн., ДВ, бр. 27/02.04.2019г., в сила от 01.04.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.
66, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания
месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е
изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до
края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната
година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец
декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. В
случая заявлението за отпускане на финансова подкрепа е подадено на 26.03.2021г.,
индивидуалната оценка е изготвена на 12.04.2020 г. и съответно финансовата
подкрепа е дължима от 1-во число на месеца, в който е упражнено това право, т.
е. от 01.04.2020г. Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за
незаконосъобразност в аспекта на дължимост на финансовата подкрепа от
25.02.2020г., т. е. от датата на инвалидизиране. В тази връзка следва да се има
предвид, че в действителност законодателят е уредил тази възможност, но е
поставил разграничителен критерий, а именно дали помощта се дължи след
първоначално освидетелстване или след преосвидетелстване на лицето. Именно с
разпоредбата на чл.
67 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания е предвидена
възможността в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания
месечната финансова подкрепа да се отпуска от началото на месеца, през който е
прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и
издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за
извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок
от издаването на новото експертно решение. В случая видно от доказателствата по
делото, цитираната разпоредба не би могла да намери приложение по отношение на
жалбоподателя и съответно финансовата помощ не би могла да му бъде отпусната от
посочената от него дата, тъй като издаденото ЕР на ТЕЛК е за първоначално
освидетелстване на лицето, а не за преосвидетлстване на същото/виж. чл. 56
от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/.
Поради тази причина приложима за жалбоподателя е разпоредбата на чл.
66, ал. 3 от ППЗХУ.
В случая,
дори и да има забавено произнасяне от страна на органите на медицинската
експертиза при издаването на експертното решение за освидетелстване на
жалбоподателя, това забавяне няма как да се вмени във вина на органите на
ответната страна. Вярно е че без ЕР на ТЕЛК жалбоподателят не би могъл да
претендира по-рано за подкрепата по чл. 69 от ЗХУ, но за органите по чл. 66,
ал. 1 от ППЗХУ/директорът на ДСП/ няма нормативно призната възможност да
определят по-ранна дата за отпускане на помощта и да съобразят с датата на
инвалидизация, посочена в експертното решение.
Ето защо съдът приема, че като е определил
начален момента на изплащане на финансовата подкрепа от 01.04.2020г.
административния орган е издал съответен на закона акт.
По тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с
жалбата на М.Е.М. от
гр. В. Търново срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-BT/555/ФП/15.04.2021г. на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново, потвърдена с Решение №04-РД06-0038/23.04.2021г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: