Р Е Ш Е Н И Е
260278/15.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2082 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Д.Д.К., с ЕГН**********,***, подгрупа III, ет.3, съдебен адрес:***9А, кантора №11, чрез
адв.М. П.от ШАК срещу Е.Н.К., с ЕГН**********,***.
Преди първото съдебно заседание по делото двамата
съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и
имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
Съдът на основание
разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.
Ищецът Д.Д.К. в съдебно заседание се явява лично и
с упълномощен представител – адв.Р.П.от ШАК, като поддържат молбата за
прекратяване на брака и изложеното споразумение по чл.51 от СК.
Ответникът Е.Н.К.
в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Д.Р.от ШАК.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Молителите Д.Д.К. и Е.Н.К. били законни съпрузи,
като гражданският брак между тях бил сключен на 04.05.1991 год. в гр.Шумен, за
което бил съставен Акт за граждански брак №128/04.05.1991 год.. От брака си
имали родени две деца – Н. Е.К., роден на *** год. и Д. Е.К., роден на ***
год., които са навършили пълнолетие.
Двамата живеели в семейно жилище, представляващо
къща, находяща се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №11, която била собственост на
ответника. Същото било напуснато от ищцата, като страните заявяват, че са постигнали съгласие след прекратяване на
брака същото да бъде ползвано от ответника. Съпрузите заявяват, че нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
При сключване на брака молителката е приела фамилното име на своя съпруг, като
след прекратяване на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име Я..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и по-специално от:
Удостоверение за раждане,
Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение №УД22-114/25.09.2020
год., Удостоверение изх.№009/25.09.2020 год., Съдебномедицинско удостоверение
№177/2020 год., Съдебномедицинско удостоверение №213/2020 год., Договор за наем
на недвижим имот от 18.09.2020 год., Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане №50, том XI, дело №4228/96 год., вносна бележка за заплатена държавна
такса.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на
страните направени в исковата молба, в отговора на исковата молба, в
депозираното по делото споразумение и в съдебно заседание се установява по
безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което
уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име. В този смисъл
съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Д.Д.К.
и Е.Н.К. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да
допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да
утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата
държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства
относно доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на
дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото
време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждане на
делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то съдът намира, че разликата до пълния определен от
съда размер следва да се доплати от ответника.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Д.К., с ЕГН**********,***,
подгрупа III,
ет.3, съдебен адрес:***9А, кантора №11, чрез адв.М. П.от ШАК и Е.Н.К., с ЕГН**********,***,
сключен с Акт за граждански брак №128/04.05.1991 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.Д.К. и Е.Н.К. споразумение в
следния смисъл:
І. Семейното жилище, представляващо къща,
собственост на ответника, намираща се в гр.Шумен, ул.“***“ №11 за в бъдеще ще
се ползва от Е.Н.К., с ЕГН**********, като съдът констатира, че ищцата Д.Д.К.,
с ЕГН********** го е напуснала.
ІІ. Страните заявяват, че нямат претенции за
изплащане на издръжка един спрямо друг.
ІІІ. След прекратяване на брака съпругата Д.Д.К.,
с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име – Я..
ІV. Разноските по делото остават така, както са
направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е.Н.К., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща доплащане на дължима държавна
такса по делото, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: