Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…6……август….2021г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ШЕСТИ……….…АВГУСТ………………….…… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и….ПЪРВА….година  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…КОНА……ДОЧЕВА,….като….разгледа  докладвано от  съдия  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…168….по описа за ….2020г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищеца  В.Й.С., ЕГН-**********, чрез  адв. Ц.В. от „Адвокатско дружество  В. и Б.“, ЕИК***** със седалище и адрес на дружеството в гр.С. ул.“**“№**, офис **, чрез която против ответника  ЗАД „****“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление  в гр.С. ул.С.К.“ №..е предявен   пряк осъдителен иск  с цена 80000.00лв.( осемдесет хиляди лв.), за обезщетение  за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 09.12.2015г., около 09.40ч. на първокласен път І-3,, Б—Б. на км 103+000 в близост до гр.Д. Д., Област-П.,  при което е настъпила смъртта на В.. Й. С.-Т.– сестра на ищеца.

В исковата молба се твърди следното:

На 09.12.2015 г. около 09.40 часа, на първокласен път I - 3, Б.а – Б.при км. 103+000 в близост до гр. Д.Д.к, обл. П., управлявайки товарен автомобил марка „**", модел „***", с per. ****, собственост на „** БГ" ЕООД, ЕИК ****, Илиян Д. Г*, ЕГН ********** от гр. Л. приближава колона от спрели автомобили, скъсява опасно дистанцията със спрелия пред него лек автомобил „***“ per. № *** и предизвиква ПТП, при което е починала В* Й.С. –Т., ЕГН **********, която е била пътник на задната седалка на лекия автомобил „**".

Произшествието е настъпило при ясно и сухо време, без неравности по пътното платно, като водачът И.Д.Г., поради грубо нарушаване правилата за движение по пътищата - чл. 20,ал.1 от ЗДвП, като водач на МПС не е осъществявал непрекъснат контрол върху превозното средство, което е управлявал, с което причинява смъртта на пътничката в лекия автомобил ,,**" В* Й*С*-Т*- сестра на ищеца В.Й.С..

За събитието е образувано досъдебно производство № ЗМ - 358/2015г. по описа на ОД на МBP - Плевен, пр.пр. № 250/2015г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, по което като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е привлечен И.Д.Г.. Изготвеният Обвинителен акт след приключване на разследването е внесен в Окръжен съд — гр. Плевен, в резултат на което е образувано НОХД № 508/2016г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, Наказателно отделение, което е приключило към настоящия момент с Присъда от 04.08.2016 г., с която подсъдимият  е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание от 2 години лишавана от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години. С Решение № 260 от 16.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 265/2016г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наложените наказания на 1 година лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С Решение N2 54 от 30.05.2017 г., постановено по НД № 45/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение, второинстанционното решение е изменено, като изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода" на подсъдимия И.Г. за срок от 1 година е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 (четири) години, като касационната инстанция е оставила в сила останалата част на решението на въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,

      В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, пострадалата В.Й.С.Т. е получила следните травматични увреждания — двустранно счупване на ребра с разкъсване на престенната плевра и бял дроб, излив на кръв в двете гръдни половини, напълно прекъсване на гръбначен стълб и гръбначен мозък на ниво втори и трети гръдни прешлени, ретроперитонеален хематом, разрушаване на гръбначния пръстен, кръвонасядане с отлепване на кожата челно - слепоочно в дясно, охлузвания по крайниците. Непосредствената причина за смъртта на В.Й.С.Т. е тежката несъвместима с живота гръбначно — мозъчна и гръдна травма, довела до бърза и неминуема смърт. В хода на съдебното производство и от изготвената Съдебномедицинска експертиза на труп е установено, че е налице пряка причинно — следствена връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания, причинили смъртта на пострадалата.

Смъртта на В.е тежък удар за цялото й семейство, особено за нейния по-малък брат. Внезапната смърт на В. е причина ищецът да изпадне в депресивни състояния, като близките му го описват като друг, променен човек след произшествието — станал необщителен за изключително дълъг период от време, раздразнителен е при повдигане на темата за покойната му сестра, като видимо темата влияе на емоциите и настроението му, сеща се със сълзи на очи за покойната си сестра.

В. е била изключителен човек - много емоционална, добра, трудолюбива, отзивчива, любвеобилна. Тя е заемала висока и отговорна длъжност в големи фирми, където се е ползвала с уважение и респект, работата й е била отговорна и е изисквала проявата на изключителен професионализъм и лидерски качества. В.С.Т.е полагала труд на длъжност регионален мениджър в ЗАД „Евроинс" АД, а непосредствено преди смъртта си е била член на Съвета на директорите на дружество „ЕРА България" АД и Директор франчайз продажби, което е и най-високото ниво на мениджмънт в „ЕРА България" -АД. Връзката между брат и сестра приживе е била изключително силна, двамата са разчитали един на друг, като са си оказвали морална опора в трудни моменти. Споделяли са радости и болки, емоции и вълнения, като обичта, подкрепата и уважението между тях са били техен постоянен спътник още от ранна детска възраст. След смъртта на В.С.Т., ищецът е коренно променен. Лишен е завинаги от възможността да общува със сестра си, да разчита на подкрепата и моралната й помощ. Процесната катастрофа  му е причинила непреодолими болки и страдания от загубата на сестра му, представляващи неимуществени вреди, които той ще търпи постоянно до края на живота си. Той с тъга се връща назад, споделяйки как по-голямата му сестра В.го е напътствала в живота, била му е модел за подражание докато са растели заедно и единствен верен другар, на който напълно е имал доверие. В гласа на В. се долавят нотки на страх, тъга и ужас, когато споделя за момента, в който е научил за случилото се със сестра му. Връщайки се назад, същият споделя още как са били започнали постепенна подготовка за зимните празници, имали са планове за семейно събиране във връзка с коледните празници, като си спомня за печалната и меланхолична обстановка в семейството след като са разбрали за настъпилата смърт на сродницата им. Години наред мислите за смъртта на В.са надвиснали над съзнанието на В. и не му дават мира - нищо не може да върне сестра му към живите, нищо не може да поправи стореното срещу семейството му. Привързаността, която е съществувала  между  ищеца и вече покойната му сестра е съизмерима единствено с тъгата, в която е потънал след като сродницата му вече не е сред живите. Загубата на толкова близък и обичан човек е довела до емоционален срив за В.С., който се отразява в цялост на ежедневието и психическото му здраве и равновесие.

Няма паричен еквивалент, който може да компенсира мъката и скръбта на ищеца от загубата на толкова близък и обичан от него човек. Каквато и сума да бъде платена тя не ще върне човек обратно. С оглед справедливостта обаче ищецът следва да бъде компенсиран поне частично за болките и страданията, които е преживял и тъгата и скръбта, които не ще бъдат преодолени.  

Към момента на настъпване на ПТП товарен автомобил „Ф.", модел „К.", per. */*** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗАД „**" с полица № ****, валидна от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г., поради което на основание чл. 267, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е  ответникът ЗАД „Армеец", поради което  следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.

Ищецът В.С. е предявил извънсъдебна претенция до ЗАД „***" - АД за заплащане на застрахователна обезщетение по доброволен ред с вх. № УГО-19/05.11.2020 г., за която е образувана застрахователна преписка № 10016100104786Н и по която ответното дружество е отказало определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в законоустановения срок. Ето защо и на основание чл. 226 от Кодекса за застраховане (отм.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на пряк иск срещу ЗАД „Армеец".

Петитумът на исковата молба е да бъдат призовани страните на съд и след доказване основателността на претенцията, съдът да постанови  решение, с което да осъди ЗАД,, **" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, да заплати на ищеца В.Й.С. следните суми:

80 000 (осемдесет хиляди)/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие - 09.12.2015 г. до окончателното изплащане;

- Направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар;

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК  е посочена банкова сметка *** В. Й.С., по която да бъдат заплатени присъдените суми, а именно: IBAN: ***, при банка - "УниКредит Булбанк" АД, с титуляр: В.Й.С., за .която представя Удостоверение за банкова сметка ***олба.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника. Отговорът има задължителното съдържание  на чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. (л.77 и сл.)

В отговора на исковата молба, ответникът изразява следното становище:

1.ОСПОРВА изцяло - по основание и размер, предявеният срещу ЗАД „Армеец” АД-иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и моли съдът да отхвърли същия изцяло като неоснователен и недоказан. Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, включително и поради обстоятелството, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество „А.” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вредите които се твърдят като претърпени от ищеца В.Й.С..

2.ТВЪРДИ, ЧЕ не е налице покрит застрахователен риск, респ. не е налице застрахователно събитие. В Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС застрахователната дейност се споменава инцидентно и в контекст, ирелевантен към кръга легитимирани лица, търсещи обезщетение за неимуществени вреди от извършителя. Съдържателната част на решението е насочена към обхвата и обема на отговорността на прекия делинквент. Застрахователят не е делинквент, и неговата отговорност е договорна. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка, същественото съдържание на която се свежда до задължението за осигуряване на застрахователно покритие (носене на риск) и до задължението за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. В конкретния случай, застрахователният договор № 11115002296524 е сключен през 2015 г. Към момента на сключване на договора, застрахованият не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица при условията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което и застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск.Причината за това е, че подобен риск не е съществувал към датата на сключване на договора. Но дори и да бе изрично уговорено покритие по задължителната застраховка в посочения дух, то подобна уговорка би била недействителна, поради липса на застрахователен интерес. Съгласно §1 т.2 КЗ (отм.) "Застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Съгласно чл.195 ал.1 КЗ (отм.) не действителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователният интерес. Застрахователният интерес е  правно призната необходимост от защита срещу последиците от възвикнало застрахователно събитие. Съгласно §1 т.З КЗ (отм.) "Застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Видно от горното, към датата на сключване на процесния.застрахователен договор (полица № 11115002296524) не е съществувала обективна вероятност застрахованият автомобилист да носи имуществена отговорност към далечния кръг роднини по Тълкувателно решение Ne 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил. Липсата на подобна вероятност води логически до липсата на риск, който да бъде покриван от застрахователя, В контекста на изложеното и на чл. 20 ЗЗД, действителната воля на страните по процеснага полица  не е включвала подобно застрахователно покритие като съществена част от съдържанието на застрахователното правоотношение. Следва да се има предвид, че липсата на посочения покрит риск е рефлектирало и върху размера на заплатената от застрахования застрахователна премия. Законодателят изисква застрахователните премии да са достатъчни и да се изчисляват на базата на разумно актюерско допускане. Преди Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС такова допускане не е правено от нито един отговорен актюер на застрахователно дружество в България. При изчисленията на риска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, актюерите, извън другите рисковоопределящи фактори, вземат под внимание и средностатистическия брой легитимирани лица да.претендират обезщетение за смърт. Към датата на сключване на процесната полица този прогнозен брой е бил значително по-малък от актуалните допускания, породени от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същевременно, към датата на сключване на застрахователната полица № 11115002296524 през 2015 г. за отговорния актюер, съответно застрахователя нито е било обективно възможно да предвиди подобен риск, нито е съществувало такова задължение. Във връзка с изложеното, считам, че по представения и приет по настоящето дело застрахователен договор, „***“ АД не се е съгласявало и не носи риска от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил.

3.Моля да се присъдят на ЗАД „***“ направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

4.Няма спор, че инцидентът е настъпил преди приемане на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на правоимащите и се обявяват за изгубили сила до сега действалите постановки, предвиждащи стеснително тълкуване.

В тази връзка с решение № 170/17.09.2018 г ВКС, IV гр.о. се произнася по въпроса, относно правното действие на тълкувателно решение, с което се изоставя предходно тълкуване, уреждало гражданско правните отношения до сега. С това решение ВКС се е произнесъл по следния правен въпрос: „от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена cm. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото cm. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези, които са приключили преди това“, който въпрос макар на пръв поглед неотносим към разглежданата материя, съдържа принципни постановки относно правното действие на тълкувателните решения във времето, приложими и тук.

В мотивите е посочено, че тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното с тях тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.

При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Прието е, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части: с първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващия Тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се лредвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР, каквото считам, че е и положението на застрахователите, които са съобразявали съдържанието на застрахователния договор с действалите тогава постановки относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение в случай на настъпване на застрахователно събитие.

Отделно от горното. възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС N° 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърдя, че приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.

Поради изложеното счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да търси обезщетение от смъртта на В.С.Т..

5.ОСПОРВА твърденията в исковата молба, че на ищеца са причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на починалата, довели до отрицателна промяна в живота му. При условията на евентуалност,  търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на сестра му не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

6. ОСПОРВА съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалата В.С.Т.. Ищецът не е живял с починалата в общо домакинство, не са поддържали лични контакти, не са били в изключително близка емоционална връзка.

7.ОСПОРВА да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на В.С.Т..

8.ТВЪРДИ, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

9.ОСПОРВА твърдението, че ищецът търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищеца. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

10.При условията на евентуалност, се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ на вредоносния резултат от страна на починалата В.С.Т., с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която с поведението си сама е поставила здравето и живота си в опасност и е допринесла за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените й задължения по смисъла на ЗДвП.

ТВЪРДИ, че В.С.Т.е пътувала без поставен предпазен колан, в нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за настъпване на вредите. Движението на тялото в купето нямаше да е свободно и степента на травмите щеше да е по-лека, както и твърдя, че не би настъпил летален изход, в случай че починалата е била с поставен обезопасителен колан.

Задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК има само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени със съответните, допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

В множество решение на ВКС е прието, че за да бъде намалено дължимото обезщетение по чл. 226 от КЗ (отм.) на основание принос за настъпилите вреди по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, същият следва да бъде релевиран от застрахователя като защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. В този смисъл са постановените Решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 44/26.03.2013 г. по т.д. № 1139/2011 г. на ВКС, ТК; Решение № 151/12.11.2012 г. по т.д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение; Решение № 66 от 01.06.2017 г. по т.д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др.

Във всички случаи на предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса.- Поведението на пострадалия не е предмет на изследване в наказателния процес и съответно предмет на присъдата, освен по изключение - когато съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В гражданското производство с оглед принципа на непосредственост релевираните факти подлежат на установяване независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното производство. Задължителна предпоставка за възможно намаляване на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е доказването с годни доказателствени средства по ГПК на фактите, съставляващи принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Доказването в процесния случай следва да се осъществи в хода на производството пред първоинстанционния съд посредством ангажирани от ответника доказателствени средства по ГПК съобразно прогласените в него принципи на непосредственост и на равенство на страните.

11.При условията на евентуалност,  се оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като  се твърди, че същият е прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца вреди, социално- икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

В случай че ищецът докаже наличието на твърдяните вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то твърдя че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Считам, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение №204 от 07.11.2016 г по т.д.№3568/2015 г на ВКС.ТК, I Търговско отделение).

Вярно е, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече и личната и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди . Релевантни са също конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения, а също и възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищеца .отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.

12.ОСПОРВА се размера на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено с § 96, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), именно: обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лева. Претендираното обезщетение от 50 000,00 лева е немотивирано, необяснимо и противоречащо на справедливостта и морала.

§96, ал.1 ПЗР КЗ въвежда правилото, че обезщетението на неимуществените им вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 (лица с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, различни от лицата по ал. 3) до влизането в сила на методиката по ал. 2 на чл. 493а, се определя в размер до 5 000 лева. Според § 96, ал. 2 до този размер е задължено и лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди. Тези две алинеи установяват временно приложим максимален лимит за обезщетяване на лицата в случай на смърт на техен близък, получили такова право с ТР 1-2016- ОСГТНК, но само и единствено, ако смъртта е следствие от използването на моторно превозно средство. Доколкото § 96, ал.1 и ал. 2 ПЗР КЗ са преходни спрямо чл. 493а КЗ, а той от своя страна е специален спрямо чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, то и уредбата на §96, ал.1 и 2 КЗ също е проявление на аспекти от деликтната отговорност. Последната алинея на § 96 ПЗР КЗ придава действие спрямо висящи спорове на въведената горна граница на деликтната отговорност с ал. 1 и 2 на същия параграф.

Обезщетението за имуществени и/или неимуществени вреди при пътно-транспортно произшествие с лимит е познато в други държави-членки на ЕС, напр. Естония, Латвия, Люксембург, Словения.

Директива 2009/103/ ЕО отменя и с оглед постигането на яснота и рационалност кодифицира Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане). Доколкото Директива 2009/1ОЗ/ЕО кодифицира, позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II към Директивата (чл. 29, пар.2).

Основните цели на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и на отменените директиви, видно от техните преамбюли, са от една страна, да осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се возят в тях, и от друга страна, да гарантират, че пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (решение на Съда на ЕСAmbrosio Lavradoru Olival Ferreira Bonifacio, C-409/Q9, EU:C:2011:371, m. 23 u om 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C-300/10, EU:C:2012:656, m. 26 u Neio de Sousa C-506/16, ECU:EU:C:2017:642, m. 26).

Конкретният предмет на уредба на Директивата се отнася до:

Въвеждане на задължителна застраховка за отговорност на трето лице за всички моторни превозни средства в ЕС (чл. 3);

■            Премахване на граничните проверки за застрахозка, така че да се улеснят международните пътувания в ЕС (чл. 4);

■            Предвиждане на покритие на минимална застраховка за отговорност на трето лице в държавите от ЕС (чл. 9);

Определяне на лица, освободени от задължителна застраховка и органи, отговорни за обезщетенията (чл. 5 и чл. 10);

■            Въвеждане на механизъм за обезщетение на местни жертви на произшествия, причинени от превозни средства от друга държава на ЕС (глава 5);

Уреждане на претенции, възникващи от произшествия, настъпили извън държавата от ЕС по местопребиваване на жертвата (глава 7);

Член 9, от гледна точка на своето съдържание и предмет, установява задължение на държавите- членки да въведат нормативно минимални суми на застрахователно покритие - в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите. Българският законодател е спазил това задължение като е предвидил в чл. 692 КЗ минимални размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт в размер на 10 420 000 лв. По-високата сума в КЗ спрямо Директивата се дължи на индексация съгласно Европейския индекс на потребителските цени осъществена надлежно у нас през 2018 г. при спазване на предвидените в Директива 2009/1ОЗ/ЕО процедури. Лимитът на застрахователното покритие е минималната сума на застрахованата гражданска отговорност във връзка с договора за застраховка. Тя се различава от гамата застрахована деликтна отговорност и размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

Във връзка с механизма за обезщетение чл. 12 от Директивата 2009/1 ОЗ/ЕО налага на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и уточнява по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази застраховка трябва да покрива(решение на Съда на EC Marques Almeida, C-300/10, EU:C:2012:656, m. 27uNeto de Sousa C-506/16, ECLI:EU:C:2017:642, m. 27). Видовете вреди, които застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да покрива, са телесните увреждания (пар.1 и пар. 3) и причинените имуществени вреди (пар. 3). В съображение № 22 вредите се описват по познатия у нас начин: имуществени и неимуществени. Възможните трети пострадали лица, за които застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да се прилага, са определени въз основа на тяхната роля в произшествието с моторно превозно средство - пътниците, вкл. членовете на семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице, което носи гражданска отговорност, но не и водачът (пар.1 и пар.2) и пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право (пар. 3, ал.1) (решение на Съда на ЕС по делото Haasova C-22J12, ECLI:EU:C:2013:692, т. 51). За тази втората категория лица се произнася изрично и съображение № 22, според което техните имуществени и неимуществени вреди (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С-22/12, ECLI:EU:C:2013:692, т. 50 и Drozdovs, С-277/12, ECLI:EU:C:2013:685) следва да бъдат покрити от задължителната застраховка на превозното средство, участващо в произшествието, отново при условие, че те имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право. Практиката на Съда на ЕС включва във втората категория и близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С-22/12, ECLI:EU:C:2013:692, т. 35), също доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото национално право [решение на Съда на ЕС по делото Drozdovs, С-277/12, ECLI:EU:C:2013:685). Член 12, пар.З, ал.1 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО практически установява нормативно задължение за държавите членки да гарантират застраховане на гражданската (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие спрямо тази категория лица, но при условие, че националното деликтно право въобще предвижда в тяхна полза право на обезщетение.

В чл. 12, пар. 3, ал. 2 изрично се посочва, че чл.12 „не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението“. В същия смисъл е и съображение № 22, според което уредбата на директивата „не засяга гражданската отговорност, нито размера на обезщетението за вреди, причинени при определено произшествие в съответствие с националното законодателство“.

По повод на изключването от Директивата на гражданската (деликтна отговорност) и размера на обезщетението, които са прерогатив на националните законодатели, съществува относима задължителна практика на Съда на ЕС, постановена по отменените Директиви, която е релевантна и по повод Директива 2009/1ОЗ/ЕО.

В рамките на дело Petillo, С-371/12, ECLI:EU:C:2014:26 Съдът на ЕС се произнася по казус, който е много сходен с нововъведените специални правила за деликтна отговорност при пътнотранспортно произшествие в Кодекса за застраховането.

В конкретния случай италианският Кодекс за частно застраховане установява специални правила (методика) за изчисляване на обезщетение на телесни увреждания при пътнотранспортните произшествия, които правила са по-неблагоприятни за пострадалите лица от тези по общия режим на гражданската отговорност. По този повод Тribunale di Tivoli пита Съда на ЕС дали подобна национална уредба е разрешена съгласно Първа, Втора и Трета директива и Директива 2009/1 ОЗ/ЕО. При отговора на поставения въпрос Съдът на ЕС започва своята аргументация с посочване на целите на Директивите като систематизира техния предмет до налагане на държавите членки на задължение да гарантират, че гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и до уточняване по-специално на видовете вреди, които тази застраховка трябва да покрива (т. 27). По-нататък Съдът на ЕС приема, че „от предмета по-специално на Първа и Втора директива и от текстовете им е видно, че те не целят да хармонизират режима на гражданска отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние ^из ^правото на Съюза последните остават свободни да определят режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на моторни превозни средства“ (т. 29) (решение на Съда на EC Marques Almeida, С-300/10, EU:C:2012:656, т. 27 и Neto de Sousa С-506/16, ECLI:EU:C:2017:642, т. 27). Доколкото националната уредба в Кодекса за частно застраховане има за цел да уреди обхвата на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования и не ограничава покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ (т. 36), тя попада в обхвата на националната материалноправна уредба на гражданската отговорност, към която препращат Първа и Втора директива (т. 39). Оттук Съдът на ЕС установява, че      тези директиви по принцип допускат както национално законодателство, което налага на националните юрисдикции задължителни критерии за определяне на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, така и специални режими, съобразени с особеностите на пътнотранспортните произшествия, дори когато при тези режими начинът на определяне на обхвата на правото на обезщетение за някои неимуществени вреди е по-неблагоприятен за пострадалото лице от този, който се прилага за правото на обезщетение на пострадалите лица при произшествия, различни от пътнотранспортните“ (т. 44).

По повод гражданската (деликтна) отговорност и размерът на обезщетението Съдът на ЕС, следвайки изложените аргументи по дело Petillo, С-371/12, ECLI:EU:C:2014:26, приема че:

член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С-22/12, ECLI:EU:C:2013:692). В конкретния случай приложимото чешко право е предвиждало фиксирано обезщетение за преживелите лица (чл, 444 от Чешкия граждански кодекс), което е прието за съвместимо с директивите;

Първа, Втора и Трета директива допускат национално законодателство, по силата на което водачът на моторно превозно средство, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, при което е загинал/а неговият/ата съпруг/а, пътник в този автомобил, няма право да бъде обезщетен за имуществените вреди, които е понесъл поради тази смърт (решение на Съда на EC Neto de Sousa 6-506/16, ECLI:EU:C:2017:642).

■            Първа, Втора и Трета директива допускат национални разпоредби в областта на правото на гражданската отговорност, които позволяват да се изключи или да се ограничи правото на пострадалото от произшествие лице да търси обезщетение на основание застраховката „Гражданска отговорност“ на участвалото в произшествието моторно превозно средство, въз основа на индивидуална преценка на изключителния или частичен принос на това пострадало лице в собственото му увреждане (решение на Съда на EC Ambrosio Lavradoru Olival Ferreira Bonifacio, C-409/09; EU:C:2011:371).

Първа, Втора и Трета директива допускат национални разпоредби, които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица (решение на Съда на EC Marques Almeida, С-300/10, EU:C:2012:656).

Във всички цитирани решения Съдът на ЕС, тълкувайки трите директиви, съответно кодифициращата Директива 2009/1 ОЗ/ЕО, подчертава, че държавите членки са длъжни да гарантират, че приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована (решение от 23 октомври 2012 r., Marques Almeida, С 300/10, EU:C:2012:656, т. 30 и цитираната съдебна практика). Практически от представения анализ на съдебната практика е видно, че когато правото на обезщетение на дадено лице при пътнотранспортно произшествие е засегнато не поради ограничаване на покритието на гражданската отговорност при използване на МПС, а поради приложимия национален режим на гражданската (деликтна) отговорност, не е налице несъвместимост с трите директиви и кодифициращата ги Директива 2009/1 ОЗ/ЕО (решение на Съда на ЕС Neto de Sousa С-506/16, ECLI:EU:C:2017:642).

В случай на пътнотранспортно произшествие с международен елемент правото на ЕС урежда единствено въпроси на международното частно право, а именно: определяне на приложимото право (Регламент (ЕО) № 864/2007) и международната компетентност и признаването и изпълнението на решения - (Регламент (ЕС) № 1215/2012). В Регламент (ЕО) № 864/2007 изрично се посочва, че определеното с негова помощ приложимо национално право относно деликта урежда „наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение“ (чл. 15, б. „в“).

На основание гореизложения анализ, считам, че чл. 493а КЗ във връзка с §96 ПЗР КЗ не противоречи на Директива 2009/103/ ЕО. Член 493а КЗ във връзка с §96 ПЗР КЗ регулира националната гражданска (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие, като предвижда методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното въвеждане поставя горна граница за размера на обезщетение на неимуществените вреди на лицата, които получили право на обезщетение за вреди при смърт на близък с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на ВКС.

Директива 2009/1 ОЗ/ЕО гарантира единствено застраховане на установената от националното право гражданска (деликтна) отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства при определени нива на минимално застрахователно покритие. Българският КЗ гарантира застраховане на „Гражданската отговорност“ на автомобилистите съобразно минималните лимити, зададени от чл. 9 на Директива 2009/103/Е0 (чл. 492 КЗ). Налице е пълно препокриване между националното право и зададената от Директива 2009/1 ОЗ/ЕО цел, т.е. не е налице никакво противоречие. В същото време Директива 2009/1 ОЗ/ЕО не урежда материалното деликтно право, нито размерът на обезщетението (чл. 12, пар.З, ал.2).

Доколкото чл. 493a от K3 във връзка с §96 ПЗР КЗ се отнася до гражданската (деликтна) отговорност и размерът на обезщетението при пътнотранспортно произшествие по силата на чл. 12, пар.З, ал.2 Директива 2009/ЮЗ/ЕО същите са изключени от нейния обхват и съответно не й противоречат. Съдът на ЕС потвърждава този извод, доколкото допуска национална правна уредба, която определя размера на обезщетението за вреди от ПТП въз основа на методика, дори когато той е по-неблагоприятна от общия режим на деликтната отговорност (Petillo, С-371/12, ECLI:EU:C:2014:26). Отнесено към чл. 493а КЗ, това произнасяне означава, че в България също се въвежда методика за определяне на размера на вреди от ПТП. Дори тя да е по-неблагоприятна спрямо обезщетението по справедливост на чл. 52 ЗЗД, доколкото представлява национална материална уредба на гражданската (деликтна) отговорност, вкп. на размера на обезщетението, тя не противоречи на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО. По подобен начин Съдът на ЕС приема за съвместима с Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и национална правна уредба на деликтната отговорност, която предвижда фиксирано обезщетение при смърт за преживелите близки лица (СЕС С-11/12). Оттук, §96 КЗ, доколкото въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при ПТП, също е извън обхвата на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и не й противоречи.Директивата не унифицира материалното деликтно право, а напротив, изрично изключва гражданската (деликтна) отговорност и размера на обезщетението от своя обхват.

Деликтната отговорност не е обусловена от нейното застраховане със задължителна застраховка „Гражданска отговорност", докато отговорността на застрахователя е производна на деликтната. До Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на ВКС определен кръг лица нямаха право на обезщетение при смърт на техни близки. До този момент застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност не покриваха подобен вид вреди и отговорност. След тази дата, възникналата деликтна отговорност спрямо тези лица беше модифицирана с оглед начина на определяне на размера на обезщетението. Тази модификация рефлектира пряко върху дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което не противоречи и не промени минималните застрахователни суми, зададени от Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и надлежно транспонирани в чл. 492 КЗ.

13.ОСПОРВА претенцията по акцесорния иск.. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва.

14.При условията на евентуалност,ОСПОРВА, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на събитието 09.12.2015 г. до 08.12.2017 г. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на 3- годишна давност се погасява вземането за лихви, поради което при предявен иск на 08.12.2020 г. лихвите са дължими за 3 години назад

15.ОСПОРВА дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - обезщетение за забава не се дължи, предвид императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно, който в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. лихва за забава между частноправни субекти, каквито са страните по делото, не тече.

16.ОСПОРВА размера на адвокатското възнаграждение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че такова се претендира по делото и същото е в размер, по - висок от минималния такъв, определен по реда на Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС

17.На основание чл.175 ГПК признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (застрахователна полица № 11115002296524) за товарен автомобил марка „Фолсваген“, модел „Крафтер" с per. № СВ 8174 АР към датата на процесното събитие, като това обстоятелство моли бъде взето предвид, във връзка с доклада по делото по чл. 374, ал. 1от ГПК. Последното, обаче, не освобождава ищцовата страна от тежестта да докаже съдържанието на това съществуващо застрахователно правоотношение, и по-конкретно обхвата на застрахователното покритие и наличието на покрит застрахователен риск.

На основание гореизложеното, ответникът моли да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищеца, като ни присъдите съдебните и деловодни разноски, които евентуално ще направим, както и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба, в които се поддържат съответно становищата, изложени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Пълните становищата на страните, представените доказателства и направените искания са отразени подробно в Определение №*****., постановено по реда на чл.374 от ГПК, с което съдът е приел писмените доказателства, допуснал е  събиране на други доказателства и е обявил проекта за доклад, срещу който не са постъпили възражения.(л.100 и сл.)

По делото са проведени две открити съдебни заседания – на 19.05.2021г., 02.06.2021г. и 07.07.2021г., в които са събрани допуснатите  гласни доказателства, приложено е свършено НОХД №508/2016г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение, и са приети заключенията на назначените  комплексна  авто-техническа и медицинска  експертиза, изготвена от в.л. инж.В П. и д-р П.Д.  и  съдебно-психологическа експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р..

В писмените бележки, представени в хода на съдебните прения, страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват подробни съображения.

 Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската и авто-техническаа експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

Ищецът В.Й.С., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Бургас е брат на В.Й.С.Т., ЕГН-********** с последно местожителство ***, починала на 09.12.2015г.(Акт за смърт на л.168 от следственото дело) Последната била образована, авторитетен и професионално реализиран човек в областта на мениджмънта. Последната позиция, която е заемала била  Директор в „Ера България“-АД с месторабота в гр. София. Според свидетелката Теодора Димитрова, която е ръководител на фирмата, В.  била“един от ключовите хора на екипа, много отдаден човек, помагащ, ангажиран, ценна личност“.  Поддържала непрекъсната връзка с брат си  - ищеца В.С., с който според свидетелката Т.Д. били изключително привързани.

На 09.12.2015г., В.С.Т., заедно с колегите  й В.Б.и  М. . били командировани  до гр.Русе. Пътуването предприели с лек автомобил марка  „Шевролет“., модел „..“ с рег.№ ..- собственост на  лицето В.К. – приятел на . с когото живеели заедно. Автомобилът управлявал  В.Б.. На предната дясна седалка до него седяла М.Ш., а В.С.Т.– на задната седалка.  Около 9.00ч. пътуващите били на Републикански път І-3,км.100, Б.-Ботевград, около гр.Д. Д., Област-Плевен. Тогава настъпило ПТП с трима участника, отразени в констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от инспектор на КАТ(л.18)

Поради извършване на ремонтни дейности,  автомобил „Фиат Добло“, пътуващ преди  лекия автомобил „****“,  преустановил движението си с цел изчакване възможност за използване на лявата лента за движение. 8174 АР Същото направил и движещият се след него л.а.“….“, управляван от водача В.Б., в който пътувала и В.С.Т.. – Преустановил движението си, спирайки  зад спрелия вече автомобил „…“.  След „****“ се движел  товарен автомобил „*****“, рег.№ СВ, собственост на „****“-ЕООД, ЕИК-****** управляван от И.Д.Г.с постоянен адрес ***. Същият не предприел технически  действия  за намаляване на скоростта на движение или спиране. В резултат на това с предната част на автомобила ударил спрелия пред него л.а. „****“ в задната част, като го отблъсква. От удара последният се предвижва напред и с предната си част удря спрелия пред него автомобил „Фиат Добло“в задната лява част. От този удар „Фиат Добло“ се предвижва напред и се установява  върху дясната лента  на платното за движение. След удара в задната част на „***“, лекият автомобил „***“, в следствие на ударния импулс  се завърта обратно на часовниковата стрелка, прелита през десния банкет на канавката  и чрез допълнително плъзгане се установява в крайния пътен участък. След удара , т.а. „***“ се завърта обратно на часовниковата стрелка и се установява върху левия банкет на платното за движение.

В резултат на ПТП  е настъпила смъртта на пътуващата в лекия автомобил „****“, В.С.Т.– сестра на ищеца  В.С..  Причината за смъртта е несъвместима с живота гръбначно- мозъчна и гръдна травма. Извършената съдебно-медицинска аутопсия на труп е установила двустранно счупени ребра с разкъсване на престенната плевра  и бял дроб в дясно и изрив на кръв в двете гръдни половини, напълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначен мозък на ниво втори- трети гръдни прешлени, ретроперитонеален хематом, разрушен тазов пръстен, кръвонасядане с отлепване на кожата, челно-слепоочно в дясно, охлузвания по крайниците. При тези увреждания смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

За описаното по-горе събитие, представляващо ПТП е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по което като обвиняем е привлечен И.Д.Г.– водач на товарен автомобил „Фолксфаген Крафтър“, рег.№ СВ 8174 АР, собственост на „Порше Лизинг БГ“-ЕООД, ЕИК-*********.

С  Присъда  №39/04.08.2016 г.,постановена по НОХД  №508/2016г. по описа на Плевенския окръжен съд, Наказателно отделение, подсъдимия И.Д.Г.е признат за виновен в това, че на 09.12.2015г- на път І-3, Бяла-Ботевград, в близост до гр.Д. Д., Област-Плевен, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „**“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на „****“-ЕООД- София, нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,ал.1 от ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните преводни средства, които управляват) и по непредпазливост причинил смъртта на В.Й.С.Т. от гр.С., пътник н л.а.“****“ с рег.№ С 4271 ХХ, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.2343а,ал.1,б.“б“ във вр. чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 и чл.54 ат НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.58а,ал.1 от НК е намалил определеното наказание с една трета, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие. Със същата присъда е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

 С Решение № 260 от 16.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 265/2016г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наложените наказания на 1 година лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С Решение N2 54 от 30.05.2017 г., постановено по НД № 45/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение, второинстанционното решение е изменено, като изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода" на подсъдимия И.Г. за срок от 1 година е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 (четири) години, като касационната инстанция е оставила в сила останалата част на решението на въззивния съд.

 Механизмът на ПТП, при което е настъпила  смъртта на В.С.Т.се потвърждава  и от  приетата от гражданския съд комплексна съдебна медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица  инж.В.П. и д-р П.Д..(л.128 о сл.)

Към момента на настъпване на ПТП, по отношение на  товарен автомобил „Фолксваген", модел „Крафтер", per. № СВ 8174 АР е бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност"  между собственика и ответника  ЗАД „Армеец", за което е издадена  полица № BG/11/115002296524, със срок на покритие  от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г.(л.64)

Ищецът В.С. е предявил извънсъдебна претенция до ЗАД „Армеец" АД за заплащане на застрахователна обезщетение по доброволен ред с вх. № УГО-19/05.11.2020 г., за която е образувана застрахователна преписка № 10016100104786Н (л.66 и сл.) Ответниковото застрахователно дружество не е извършило доброволно плащане.

Горната фактическа обстановка се установява от данните в приложеното НОХД №508/2016г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение,  показанията на свидетелката Теодора Иванова Д.и заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е сезиран  с  осъдителен иск с правно основание  по чл.226 от КЗ(отм) във вр.§22 от ПЗР на КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на  виновния водач, причинил смъртта на неговата сестра.

По допустимостта на иска:

Искът е допустим, като предявен между надлежни страни, при наличие на правен интерес. Ищецът в качеството на брат на починалата, е  от кръга на лицата, на които е признато право  на обезщетение съгласно ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Тъй като с прекия иск на увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2015г, приложим закон е  отмененият КЗ, действал през периода от 01.01.2006г. до 31.12.2015г. При това положение правното основание на иска е по чл.226 от КЗ(отм). Страните не спорят относно правната квалификация.

 В отменения КЗ не съществуваха разпоредби, аналогични на чл.480,ал.3,чл.496 и чл.380 от сега действащия КЗ, въвеждащи  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ, а именно  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение. Независимо от това, в исковата молба се твърди и съдът констатира, че увреденото лице са отправило искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, но не е получило такова. (л.66 и сл.).

По основателността на  иска:

Отговорността на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“  по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на застрахования автомобил. Поради това, в тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие;  Вид и характер на причиненото  увреждане; Претърпени болки и страдания от ищеца.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в нея.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК,   въз основа на влязлата в  сила Присъда №39/04.08.2016г., постановена по НОХД  №508/2016г по описа на ПлОС, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 09.12.2015г., при  управление на МПС, нарушавайки правилата за движение ( чл.20,ал.1 от ЗДвП), и по непредпазливост причинил смъртта на В.Й.С.Т. от гр.София, пътник н л.а.“****“ с рег.№ С 4271 ХХ – сестра на ищеца В.  Й.С.. Следователно, налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД  - деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка, вреди.

Безспорно е установено, че между собственика на автомобила, при чието управление водачът е причинил ПТП, от което е последвала смъртта на В.С.Т., от една страна  и ответниковото застрахователно дружество, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е издадена полица № BG/11/115002296524, със срок  от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г.(л.64) При това положение, ПТП от 09.12.2015г. като застрахователно събитие, е настъпило при действието на застрахователния  договор.

Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявеният от ищеца против ответника,  осъдителен пряк иск  по чл.226 от КЗ(отм) е доказан по основание.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважи иска, съдът съобрази следното:

Възражението на ответника, че починалата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, е  неоснователно. – Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема становището  на ответника, че  починалата е пътувала без поставен обезопасителен колан. От заключението на комплексната  съдебна медико-автотехническа, приета от гражданския съд по настоящето дело и от поясненията, дадени от вещите лица в  открито съдебно заседание, обаче се установява, че с оглед вида, разположението и механизма на  причиняване на травматичните увреждания, довели до смъртта на В. евентуално поставеният обезопасителен колан не би предотвратил настъпилия резултат.  Липсата на колан има изключително значение при  челен удар, а в процесния случай е настъпила тежка камшична травма, в резултат на първоначален удар  отзад. На базата на установените  находки - несъвместима с живота гръбначно- мозъчна и гръдна травма, изразяващи се в  напълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначен мозък на ниво втори- трети гръдни прешлени,двустранно счупени ребра с излив на кръв в гръдните кухини, както и нарушената анатомична структура на тазовия пръстен, се приема,че причина за описаните увреждания е тежка инерционна травма, при която именно гръдният кош с гръбначния стълб и таза, са поели  удара с посока отзад-напред спрямо тялото на пострадалата  при седнало  положение на задната седалка на автомобила. При този удар внезапно и в значителна степен се променя  конфигурацията, както на гръдния кош, при което е причинено счупване на ребрата,  на гръбначния стълб, при което същият и гръбначният мозък са напълно прекъснати, така и на тазовия пръстен. Травмата в областта на главата може да се обясни с удар в облегалката на предната седалка, при последващия удар на автомобила в спрелия преди него т.а., но тази травма не е смъртоносна.

Въз основа на експертизата и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че с оглед механизма на настъпилото ПТП, вида  и разположението на причинените на пострадалата травми, които са несъвместими с живота,  наличието на обезопасителен колан  не би предотвратило  настъпилия  трагичен резултат.  Пряката и непосредствена причина на  уврежданията, довели до внезапната смърт на В.С.Т.е ударът, осъществен между предната част на  застрахования при ответника т.а. „Фолксфаген Крафтър“, рег.№ СВ 8174 АР, собственост на „Порше Лизинг БГ“-ЕООД, ЕИК-*********, управляван от И.Д.Г.и задната част на л.а. „****“, на задната седалка на който е била пострадалата. – Т.нар. „заден ексцентричен удар“, при нулеви скорости на спрелите преди него автомобили.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение  за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл,че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В изпълнение на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., ОСНГТК на ВКС, приема ТР№1/2016г, с което постановява, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени  в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

Следователно, ищецът е легитимиран да предявява иск за обезщетение за неимуществени вреди, но следва да докаже особено близка връзка с починалата и действително претърпени вреди от смъртта й.

За да определи размера на обезщетението с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и на ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съдът съобрази следното:

Претендира се обезщетение за загуба на сестра. Общоизвестен факт,  който не подлежи на никакво съмнение е, че  роднинската връзка между сестри и братя  е много силна. Това са хора,  които имат „еднаква кръв“, общи родители  и се отглеждат и възпитават в един дом и в една и съща среда.

От показанията на свидетелката Теодора Иванова Д.– приятелка, колега и работодател на починалата, се установява, че последната и ищецът като неин брат са били  изключително близки. Независимо, че в последните години сестрата е живеела в гр.София, а братът е  останал в гр.Бургас, двамата непрестанно са общували. Почти всяка събота и неделя са били заедно, защото  сестрата  е пътувала до Бургас. Показвала е на свидетелката  снимки, споделяла е преживяното.  Изключително често е говорела за брат си и неговото дете. Помагала му е морално и финансово. Била е много близка и с неговата дъщеря. Свидетелката подчертава, че връзката между брата и сестрата, значително  се е различавала от традиционните роднински отношения. Двамата са общували непрекъснато, което е правило впечатление на околните. Дори, когато сестрата В. е била на обед или вечеря с други лица, тя се е обаждала по скайпа на брат си. След  внезапната смърт на В.С.Т., нейните майка и брат са били емоционално изключително зле, до степен да не са в състояние да организират погребението, което са сторили нейните колеги. В последствие свидетелката се е обаждала на ищеца и е установявала, че  той продължава да бъде разстроен от  настъпилата загуба. При проведен разговор във връзка с отбелязване на петата годишнина от смъртта, свидетелката Д.установила, че ищецът В.С. едва сдържа сълзите си, от което  тя заключава, че “явно времето не лекува“.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р. и обясненията в съдебно заседание, се установява следното:

Дълбоката емоционална връзка между брата и сестрата е съществувала от най-ранно детство и е продължила до смъртта й. Бащата е отсъствал  от дома по 7-8 месеца, тъй като е бил моряк и  се е налагало майката и двете деца да се справят с всички житейски трудности. Сестрата е била човекът, на който той винаги се е опирал и разчитал. Тя оказва всестранна помощ на  близките, когато през 2010г. майката са разболява и не са разполагали със средства за лечение и непосредствени грижи.Според  специалните тестове, приложени от в.л., свързаността със сестрата е много сила и специфична. Тя е човекът, с който ищецът е минал през всички трудности от детството си до нейната смърт. Връзката между двамата е била жизнено важна за него, защото е свързана с преодоляване на трудности. Сестрата за него е била несъмнен авторитет, давала му е нужната мъдрост и емоционална подкрепа.

Съгласно  експертизата, която съдът възприема напълно като компетентна и обоснована,  след смъртта на сестра си В.С.Т., ишецът В.С. е претърпял психически щети, които имат хроничен характер. Има данни за наличие на симптоми на пост- травматичен стрес.Последният  се определя като реакция на изключително травмиращи и стресиращи събития,, каквото може да бъде загубата на особено значим и близък човек. Когато чувството стане перманентно и не отминава във времето се стига до трайно влошаване качеството на живот на лицето. Съществуват различни фактори, които влияят върху естеството, интензитета и продължителността на скръбта, респ. появата на пост-травматичен стрес. При изследване на нивата на тревожност по скалата на Спилбъргър,  ищецът показва  ниво на личностна тревожност в норма (35) и завишени нива над средните на ситуативна тревожност 71  при норма 40 и горна граница 80. Според психолога, завишеното ниво на ситуативна тревожност, констатирано пет години след трагичното събитие, е знак за състояние на пост-травматичен стрес на ищеца, наред с другите симптоми, които са посочени в експертизата.С оглед неговата възраст, личният ресурс за  справяне с психическите последствия от загубата, е редуциран, а психичната травма нанася сериозни щети върху качеството на живот.Няма очертана предвидима времева рамка, в която да се овладеят симптомите на  пост-травматичня стрес.  При него тревожността е хронифицирано състояние.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че между ищеца В.Й.С.  и починалата В.Й.С.Т., като брат и сестра, е съществувала изключително  близка  и всеобхватна връзка, поради което скръбта на ищеца от загубата е реална и непреодолима.-Починалата  е била по-голямото дете  и е служила за пример  на по-малкия си брат. Поради  отсъствието на бащата като моряк, майката и двете деца са преодолявали  сами всички трудности, което  изключително ги е сплотило. В последствие бащата е починал, видно от справката за роднински връзки. С оглед личните си и професионални качества, обществената  и социална позиция, реализацията, материалното  положение и  човешката си всеотдайност, сестрата В. е била несъмнен авторитет  за своя брат и стожер на семейството. На нея изключително много разчитал, както той, така и непълнолетната му дъщеря и болната им майка. Двамата са общували непрекъснато – непосредствено и чрез телефонни връзки, което е правело впечатление на техните познати и дава основание на свидетелката Т.Д.да определи, че връзката им е надхвърляла традиционната за   роднини.  Освен това, от писмените доказателства се установява, че ищецът е със семейно положение“неженен“, а често липсата на  партньор в живота е  предпоставка за по-силно сближаване с кръвните роднини.

Въз основа на  доказателствата съдът приема, че болката  на ищеца от загубата на сестрата е изключително  силна и на този етап непреодолима, тъй като  са налице симптоми на пост-травматичен стрес. Страданието е строго индивидуално изживяване, определено от различни фактори. В случая е силно, тъй като е  трагичното събитие, причинило психическата щета е настъпило неочаквано и внезапно – ПТП. В резултат на внезапната смърт се променя коренно живота на ищеца с оглед близката връзка с починалата и   значението на последната като основен фактор в живота му. Пост-травматичният стрес и хронифицираната тревожност категорично сочат колко силни са скръбта от загубата и чувството на незаменимост и невъзвратимост.

 Имайки пред вид  установените изключително близки отношения, обществено-икономическата  и социална обстановка в страната,  нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че   обезщетението за неимуществени вреди на брата, изгубил своята единствена по-голяма сестра при ПТП, може да се определи в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.)  Следователно, ответникът ЗАД „Армеец“-АД като  застраховател   на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилитстите“, следва да бъде осъден да заплати на ищеца като увредено лице, обезщетение в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от  настъпването на ПТП -09.12.2015г. до окончателното изплащане.

За разликата от 50000.00лв. до 80000.00лв., з която сума е предявен искът, последният следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Становището на ответника  поддържано неизменно в отговора на исковата молба, в допълнителния отговор и в съдебно заседание за неоснователност на исковата претенция и евентуално за частична основателност при съпричиняване от страна на пострадалата,  е неоснователно по съображенията, изложени по горе. – От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установяват релевантните факти и обстоятелства, подкрепящи становището на ищеца: От влязлата в сила присъда, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, се  установява, че смъртта  на сестрата на ищеца е причинена виновно в резултат на престъпление, при управление за МПС. Не се спори, че между собственика на автомобила и ответника като застраховател, е сключен договор „Гражданска отговорност“, полицата по който е със срок на покритие, включващ произшествието от 09.12.2015г. като застрахователно събитие. От показанията на свидетелката Т.Д.и заключението на съдебно-психологическата експертиза, е установена изключително близката връзка между ищеца и починалата, която надхвърля обичайните роднински отношения, в резултат на което  е изключителна и скръбта по загубата, прераснала в пост-травматичен стрес. Пострадалата не е допринесла за настъпването на фаталния резултат, тъй като от заключението на комплексната експертиза се установява, че с оглед начина на настъпване на увреждането, евентуално поставен обезопасителен колан,не би предотвратил фаталния резултат.

 Относно приложението на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г):

Както беше споменато по-горе, застраховката на моторното превозно средство т.а. марка *****, при  управлението на което е причинено ПТП, от което е настъпила смъртта на В.Й.С.Т. ( сестра на ищеца), е с полица от 2015г. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ(в сила от 01.01.2016г),  за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила  на КЗ, какъвто е процесният случай, се прилага част четвърта от отменения КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015г), освен ако страните договорят друга след влизане в сила на КЗ. По делото няма данни за такова договаряне между страните  по застрахователния договор, на който се основава исковата претенция на ищеца. Поради това, съдът приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение, което застрахователят трябва да заплати на увреденото лице, следва да се приложат разпоредбите на част четвърта от КЗ(отм), които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, различен от този в §27,ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ(отм), а именно за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5000000лв.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия казус е неприложима разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ(2016). Тълкуването на този текст според настоящия състав, налага извод, че обратното действие на§96,ал.1  се отнася само до искови претенции, предявени след 21.06.2018г., с материалноправно основание по чл.432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г),  но не и за преки искове, основани на чл.226 от КЗ(отм), какъвто е процесният случай.

Ако се приеме, че §96,ал.1 от ПЗР на КЗ е приложим относно всички искови претенции, заявени след 21.06.2018г., независимо от обстоятелството при действието на кой КЗ е възникнало материалното правоотношение,произтичащо от застрахователен договор, съдът приема,че същата противоречи на  нормата на чл.52 от ЗЗД,           регламентираща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Освен това противоречи на правото на ЕС, защото предвижда обезщетение в по-малка сума от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. В чл.9,ал.1 на последната, са предвидени  следните минимални суми: в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1000000 EUR за пострадал или 5000000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1000000, EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Следва да се отбележи, че разпоредбите на посочената Европейска директива са  инкорпорирани във вътрешното право на РБ, защото разпоредбата на чл.266 от КЗ(отм), в сила от 11.06.2012 г.,задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие.

Разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ противоречи и на решение на Съда на Европейските общности от 24.10.2013г., постановено по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено от  гражданин на Л., а съгласно чл.633           решенията на СЕС са задължителни на всички съдилища в страната. Според постановения по делото съдебен акт, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф2 от Втора директива 84/5.

Мотивиран от горното, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на двете ищци, съдът не прилага §96,ал.1 от ПЗР на КЗ и определя  обезщетение на всяка от двете ищци в размер на сумата от 50000( петдесет хиляди лв.),върху която съгласно КЗ(отм) се дължи лихва, считано от деня на ПТП- 09.12.2015г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от иска ( 50 000.00лв.)  в размер на  2000.00лв.(две хиляди лв.)

Ищецът не претендира и не е доказва разноски по делото, тъй като е освободен от такива на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.

 Ответникът претендира разноски в размер на 100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение и 600.00лв., внесен депозит за комплексна експертиза, или общо 700.00лв.Съгласно отхвърлената част от иска ( 30000.00лв, представляваща разликата от 50хил. лв. до 80 хил.лв.),  ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съгласно чл.78,ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 262.50лв.

На основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. Ц.В. от САК, за оказана  безплатна адвокатска помощ, възнаграждение, при съобразяване разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4  от Наредба №1/2004г. на ВАдС  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на  2030.00лв. ( две хиляди и тридесет лв.) Тъй като адвокатъте регистрирана по ЗДДС и е направила искане в присъденото адвокатско възн0аграждение да се включи ДДС.(л.175-л.177 от делото) При това положение,  адвокатското възнаграждение, което ответникът следва да заплати е в размер на 2436лв. съгласно  на §2а от Наредба №1/2004г. на ВАдС.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА  ЗАД „А“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“ С.К.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на  В.Й.С., ЕГН-********** с постоянен адрес в  гр. Б.и съдебен адрес адв. Ц. В. ***, офис ., на основание чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ,  застрахователно обезщетение за вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от И.Д.Г., ЕГН-********** на 09.12.2015г., при   управление на т.а.“*****“ с рег.№ ****, при сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица, издадени от ЗАД “А.“-АД- С., № *****, със срок  на валидност  от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г.,  СУМАТА от 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му В.Й.С.Т., ведно със законната лихва, считано от  ПТП - 09.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението;

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“ С. К.а“ №., ДА ЗАПЛАТИ на   основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 2000.00лв. (две хиляди лв.) върху уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“ С. К.а“ №., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.В. от САК, управител на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК*****, със седалище и адрес в гр.С., ул.“***“ **** офис *,на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.4  и §2а от Наредба №1/2004г. на ВАдС, адвокатско възнаграждение с ДДС от 2436.00лв. (две хиляди четиристотин тридесет и шест лв.)

 

ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН-********** с постоянен адрес в  гр. Б. и съдебен адрес адв. Ц. В. ***, офис 5,  ДА ЗАПЛАТИ   на ЗАД „А.“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр..С ул.“ С. К.“ №*, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски  съобразно отхвърлената част от иска в размер на 262.50лв.( двеста шестдесет и два лв. и 50ст.)

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на  въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: