Р Е Ш Е Н И Е
№ 1018
10.08.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ
СТОЯНОВА
секретар: В.С.
прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 977 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба от „Мареа бийч“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, бул. „Демокрация”
№ 162, против
Решение № 444 от 03.05.2022 г., постановено по НАХД № 824 по описа на Районен
съд – Бургас за 2022 г., с което е потвърдено НП № 02-0003770/07.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414,
ал. 1 от КТ на касатора е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Иска
се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото НП. Излагат доводи за
приложение на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява
и не се представлява. Извънсъдебно е депозирал становище, с което поддържа жалбата.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява се от
юрисконсулт Станка Николова, която оспорва жалбата, като счита че решението е
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН и извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е обсъдил подробно възраженията на
жалбоподателя и е намерил, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай, с оглед на което потвърдил НП.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е
приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на наказателно
постановление.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
Настоящата
касационна инстанция изцяло приема, че по категоричен начин е установено наличието
на полаган труд от непълнолетното лице, без да има предварително разрешение за
това от Дирекция "Инспекция по труда", град Бургас, като това
обстоятелство не се оспорва от санкционираното лице. В показанията си пред
районния съд, служителят на инспекцията сочи по непротиворечив и еднозначен
начин, че на процесната дата са извършили проверка в обект на касатора. В хода
на протеклата проверка са установили непълнолетното лице М.Г., което попълнило
декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която
отразило длъжността си – сервитьор, работното време и съответстващото му
възнаграждение, които белези са присъщи на възникнало трудово правоотношение.
Контролните органи установили също, че Г. е непълнолетна и че е приета на
работа в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, до
какъвто извод достига и касационната инстанция.
Настоящият
състав счита за ирелевантен момента, към който е подадено искането за издаване
на разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице към ДИТ – Бургас –
преди или след извършване на проверката, доколкото нормата на чл. 303, ал. 2 от КТ предвижда, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай, т.е. работодателят е задължен да
изчака получаване на разрешение преди да приеме непълнолетното лице на работа,
което задължения касаторът безспорно не е изпълнил в настоящия случай респ.
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Неоснователно
е възражението, релевирано в касационната жалба във връзка с приложението на
чл. 415в от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. За
квалифицирането на нарушението като маловажно по горния текст е необходимо
кумулативното наличие на три предпоставки 1. извършено нарушение - т. е да е
налице съставомерно деяние, установено по реда на КТ; 2. нарушението да е
отстранено веднага след установяването му и 3. от същото да не са произтекли
вредни последици. В конкретния случай не може да се приеме, че не са настъпили
вредни последици за работника, тъй като за да се сключи писмен трудов договор с
работника, преди това работодателят трябва да е получил разрешение от
Дирекцията за приемането на работа на непълнолетното лице. Даденото разрешение
има действие само занапред, с оглед на което за положения от непълнолетния труд
на 06.07.2021 г., правоотношението на последния с работодателят му, нито може
законосъобразно да се обяви от тази дата с постановление по чл. 405а от КТ,
нито законосъобразно да се оформи от посочената дата в сключен писмен трудов
договор. Последното неизменно води до накърняване на трудовите права на
работника и реално до настъпване на вредни последици в правната сфера на
последния. Отделно от това настоящият състав отчита и факта, че заявлението за
разрешение по чл. 303, ал. 3 от КТ е
подадено от работодателя на 05.07.2021 г., т. е. един ден преди извършената от
контролния орган проверка, респ. същото не е в следствие на нея. От това следва,
че дружеството е било наясно със задължението си по чл. 303, ал. 3 от НК, но въпреки
това не го е изпълнило, тъй като не е изчакало издаването на необходимото
разрешение от инспекцията по труда.
В
случая установеното нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение
с други нарушения от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на
обществените отношения, обект на защита на нормите, систематично поставени в
Раздел I "Специална защита на непълнолетните" от КТ, където е и
нормата на чл. 303, ал. 3 от КТ, настоящата инстанция приема, че не са налице
признаци на "маловажен" случай, поради което касационният съд приема, че не са били налице
предвидените в специалната норма на чл. 415в от КТ предпоставки.
С
оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 444 от 03.05.2022 г.,
постановено по НАХД № 824 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.