№ 140
гр. Кюстендил, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13904/30.12.2024 г., депозирана от Е. К. П., с
адрес гр. ***, ул. „***“ № 53, чрез пълномощника адв. Т. Ф., насочена против Решение №
643 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 883/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е допуснал извършване
на съдебна делба между: Е. К. П. и Р. П. В., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по одобрените със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г.
на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. ***,
община ***, област Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 03.01.2024г, самостоятелният обект с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, блок ЕП-8А, вход
Б, етаж 5, ап. 28, самостоятелният обект намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ***,
сградата с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелният обект с предназначение: жилище,
апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
самостоятелният обект състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения,
брой нива на обекта: 1, целият самостоятелен обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална
част от прилежащото на самостоятелния обект избено помещение № 1, цялото с площ от
4,38 кв.м, и от прилежащите на жилището 2,956% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни на самостоятелния
обект самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.27, под обекта: ***.22, над
обекта: ***.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помещение по документ
за собственост: от изток- дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север- дворно място
и от юг-коридор, при следните делбени части: 1. за Е. К. П. - 5/8 (пет осми) идеална част; 2.
за Р. П. В. - 3/8 (три осми) идеална част.
Недоволна от така постановения съдебен акт, въззивницата го обжалва в частта му
1
досежно квотите, при които е допусната делба на процесния апартамент, като сочи доводи за
неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Счита, че решаващият съд е следвало да съобрази съдебното решение на Върховния
съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет граждански състав № 705-14-008328-192,
съгласно което Д. В.а е направила отказ от наследството на починалия си съпруг К. П..
Изтъква, че решението в атакуваната му част противоречи на чл. 28, 34 на Регламент
650/2012 г. и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Позовава се на чл. 21 от
Регламента относно обективно приложимото право към наследяване с международен
елемент и поддържа, че значение има волята на наследодателя, а не мястото, където се
намират недвижимите вещи. Смята, че са налице предпоставките на чл. 117 и 118 от КМЧП
за признаване на чуждестранното съдебно решение. Сочи, че районният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил изложените от
нея в становище от 12.09.2024 г. фактически твърдения и правни изводи.
При развитите доводи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в
атакуваната му част и бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се
приеме, че квотите на страните са, както следва: ¾ ид.ч. за ищцата и ¼ ид.ч. за ответника.
С въззивната жалба е заявено доказателствено искане: за допускане до разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че наследодателят на
въззивницата К. П. и съпругата му Д. В.а от 1989 г. живеят трайно в Канада, в която държава
са осъществявали сериозен бизнес чрез фирми, притежавали са парични авоари и същият е
починал в Канада.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство Р. П. В. чрез процесуалния му представител адв. В. П.
от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и се оспорват наведените в жалбата оплаквания. Аргументира се, че
приложимото към казуса е българското законодателство и посочените в молба от 05.08.2024
г. разпоредби, като се изтъква, че представеният отказ от наследство не е направен пред
съответния български местно компетентен съд. Акцентира върху липсата на доказателства
неговият наследодател да е имал обичайно местопребиваване в Канада, което да обоснове
приложимост на Регламент 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Поддържа се,
че не са налице предпоставките на чл. 117 КМЧП за признаване на процесното съдебно
решение и допускане на изпълнението му.
Заключава, че дори при наличие на международен елемент, а именно -
наследодателят му освен българско, да е имал канадско гражданство и/или обичайно
местопребиваване, то при липса на данни същият да е избрал приложимост на правото на
Канада към наследяването му, то съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП
наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която се намират
вещите, респ. Република България.
Заявява се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част като
правилно.
Доказателствени искания не се ангажират. Възразява се срещу искането на
въззивницата за събиране на гласни доказателства като преклудирано.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а представителят на ответната
по нея страна я оспорва като поддържа депозирания отговор.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Е. К. П., ЕГН:
2
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 18, бл. 4, е предявила срещу Р. П. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №8.
Посочено е било, че ищцата е придобила правата си в съсобствеността по силата на
алеаторен договор от 08.10.1997г., материализиран в Нотариален акт ***, том VI, дело №
***г. на Ася Радкова, Нотариус при Дупнишкия районен съд и по наследство от своя баща и
наследодател К. И. П., починал на 30.12.2018 г.
Заявено е било още, че наследодателят на ищцата и Д. Р.ва В.а -праводател на
ответника, придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от
недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по одобрените
със Заповед № 300-5- 56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Дупница, община ***, област Кюстендил, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 03.01.2024г, самостоятелният
обект с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, блок ЕП-8А, вход Б, етаж 5, ап. 28, самостоятелният обект
намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, сградата с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
самостоятелният обект с предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ се от две
спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият самостоятелен
обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на самостоятелния обект
избено помещение № 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите на жилището 2,956%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
при съседни на самостоятелния обект самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.27, под обекта: ***.22, над обекта: ***.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на
избеното помещение по документ за собственост: от изток - дворно място, от запад-мазе №
2 на С. Я. Г., от север- дворно място и от юг-коридор - по силата на алеаторния договор от
08.10.1997г.
Твърди се, че с Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция
Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, Д. В.а направила отказ от
наследството на съпруга си К. И. П., починал на 30.12.2018 г. С оглед последиците на
нормата на чл. 53 ЗН частта на праводателката на ответника уголемявала дела на ищцата в
качеството й на наследник по закон на К. И. П. и тя притежавала 3/4 идеални части от
апартамента.
С договор в Нотариален акт *** том III, дело № *** г. на Нотариус Орлин Т.ов, с рег.
№ 731 на НК, с район на действие РС- ***, Д. В.а дарила на ответника освен своята 1/4
идеална част, която притежавала като приобретател по алеаторния договор, и 1/4 идеална
част, която била собственост на ищцата, поради направения отказ. До настоящият момент
страните не били уредили доброволно взаимоотношенията си относно съсобствеността
върху процесния имот.
С оглед изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне
същия до делба между тях, при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
счита предявения иск за делба за допустим и частично основателен.
Поддържа се, че процесният имот следва да се допусне до делба, но при различни от
посочените от ищцата квоти, а именно 5/8 за ищцата и 3/8 за ответника. В тази връзка
оспорва представения препис от Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада,
провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192. Изразява
становище, че направеният отказ от наследство е невалиден, тъй като наследодателят на
ищцата К. П. към момента на смъртта си (30.12.2018г.) е бил с българско гражданство и
регистриран постоянен адрес в Р.България, поради което местнокомпетентният съд, пред
който е трябвало да се направи и впише отказа от наследство, е РС-Кюстендил.
3
В хода на производството са събрани множество писмени доказателства, от
анализа на които е установимо, че:
Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ *** том
I, дело № 368/1985г., изповядан от Станкедимитровски районен съдия, И. К. П. е бил
признат за собственик на процесния имот.
Имотът е отразен в приложената по делото Схема № 15-5560-03.01.2024 г. - на л. 14
от делото, като според представеното Удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК неговата
данъчна оценка е 22082,20 лв.
С договор, материализиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане №75, том VІ, дело №***г. по описа на нотариус при РС-
Дупница, И. К. П. и Е. А. П. прехвърлили на сина си К. И. П. и на внучката си Е. К. П. ½
ид.ч от процесния имот срещу поето от последните задължение за гледане и издръжка.
По реда на чл. 146 от ГПК е било прието за безспорно между страните, че към
08.10.1997 г. К. И. П. е бил в законен брак с Д. Р. В.а.
И. К. П. е починал на 01.08.2003 г. а съпругата му Е. А. П. на 08.12.2007 г., като
оставили свой законен наследник сина си К. И. П., видно от приобщените на л. 19 и 20
удостоверения.
К. И. П. е починал на 30.12.2018 г., като е оставил наследници по закон съпругата си
Д. Р.ва В.а и дъщеря си Е. К. П. – спр. Удостоверение изх. № 06961/1894/19.12.2023 г.
Приобщено по делото е и Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада,
провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, видно от което
Д. Р.ва В.а е направила отказ от наследството на съпруга си К. И. П., починал на 30.12.2018
г.
С договор в Нотариален акт *** том III, дело № ***г. на Нотариус Орлин Т.ов, с рег.
№ 731 на НК, с район на действие РС- Дупница, Д. Р.ва В.а В.а дарила на ответника Р. П. В.
(неин племенник) 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.
При тези данни първостепенният съд е постановил съдебен акт, с който е допуснал
извършване на съдебна делба между: Е. К. П. и Р. П. В., на процесния имот при следните
делбени части: за Е. К. П. - 5/8 (пет осми) идеална част; за Р. П. В. -3/8 (три осми) идеална
част.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, като по установената
фактическа обстановка от първостепенния съд по делото липсва спор.
При тази фактическа установеност, от правна страна съдът приема следното:
По допустимостта на въззивната жалба: Депозираната въззивна жалба отговаря на
изискванията по чл. 260 ал. 1, т. 1, т . 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон, от
страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за
спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР№ 1/2013
г. ОСГТК на ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, се
констатира, че то е валидно. Постановено е от надлежен орган в надлежен състав, с оглед
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, и е подписано от постановилия го
съдия.
4
То и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Производството е за делба във фаза на допускането. В този случай съдът има
задължение да установи със съдебния си акт между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки сънаследник в делбената маса.
Доколкото въззивната жалба е насочена само досежно произнасянето на
първостепенния съд по правата на страните в съсобствеността, следва да се приеме, че това е
и предметът на спора пред въззивната инстанция. В останалата му част решението - като
необжалвано - следва да се приеме за влязло в сила.
По спорния по делото въпрос досежно правата на страните в съсобствеността, в
контекста на извършеното позоваване на отказ от наследството на покойния К. П., заявен от
съпругата му Д. В.а съгласно Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция
Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192:
Не съществува съмнение, че Регламент (ЕС) № 650/2012 от 04.07.2012 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и
приемането на автентични актове цели улесняването на международното наследяване за
гражданите. Той обаче се прилага във всички държави членки на Европейския съюз, с
изключение на Дания и Ирландия и досежно наследството, оставено от лица, починали на
или след 15 август 2015 г., и осигурява последователно разглеждане на наследяването,
съгласно един-единствен закон и от един-единствен орган, като позволява също на
гражданите да изберат за приложимо прямо спрямо наследството им закона на държавата,
чиито граждани са. Именно поради това не може да намери приложение в настоящата
хипотеза, противно на становището, изразено във въззивната жалба. В този аспект следва да
се посочи, че покойният К. П. към датата на кончината си – 30.12.2018 г., е имал обичайно
местопребиваване в Канада, където е починал, но и вписан постоянен и настоящ адрес в гр.
***. Макар да не са налични категорични данни в т.см. за съда не съществува съмнение, че
именно в Канада е било и обичайното местоживеене на неговата съпруга, като индиции за
това се съдържат както в договора от 02.10.1997 г., така и в представено съдебно решение на
Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-
008328-192. Твърденията на ищеца в т.см. всъщност не са били оспорени надлежно и в
проведеното съдебно заседание на 01.10.2024 г. пред ДРС. Така дори и да се приеме, че
посочените лица са имали обичано местопребиваване в Канада, както твърди ищцата, и
въпреки възможното наличие на международен елемент в спорните отношения, те не
попадат в приложното поле на цитирания регламент, а следва да се уредят по правилата на
Кодекса за международно частно право (КМЧП), т.к., както вече се отбеляза, Канада не е
сред страните, адресати на Регламент (ЕС) № 650/2012 от 04.07.2012 г. Не се установява
също Канада и Република България да имат сключен договор за правна помощ при
служебната справка на официалната страница на МВнР, респ. приложим тук е българският
закон и на основанията, посочени в КМЧП. Кодексът сочи ясно, че международната
компетентност следва да бъде опредЕ. по реда на чл. 12 и 14 от КМЧП, в.т.ч. и относно
делата по чл. 109 от ГПК за намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за
изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или
удостоверяване на вещни права върху тях. Те именно са изключително подведомствени на
българските съдилища и други органи. По арг. от разп. на чл. 89 от него пък наследяването
на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал
обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, но наследяването на
недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. С уредбата
в чл. 91, т.6 от КМЧП се изяснява, че приложимото право към наследяването урежда както
момента и мястото на откриване на наследството, така и приемането и отказа от наследство.
От друга страна отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е
5
породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на наследяване и
пораждащо права за другите наследници – чл. 53 от ЗН. Той е формален акт на
разпореждане, за извършването на който наследникът трябва да спази реда, указан в чл. 52
във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, като действията в т.см. са едностранни и неотменими
волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на
лицето, призовано към наследяване. Процедурата по закон изисква те да се извършват с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в
този случай отказът се вписва в особена книга – арг. от чл. 52 вр. чл. 49 ЗН.
С оглед на посочената правна уредба и фактическата установеност по делото, че в
наследствената маса, формираща наследството на К. П., б.ж. на гр. ***, починал на
30.12.2018 г., се е намирал и процесният имот, наследствените права досежно него, както
вече се посочи, следва да се уредят по правилата на българския закон. Той от своя страната
предвижда, че наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство
(постоянен адрес) на починалото лице – чл. 1 от ЗН и се придобива с приемането му – чл. 48
от ЗН. В продължение на изложеното споделими са и доводите на ДРС досежно това, че
постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му, определя и
местнокомпетентния съд, в чиято особена книга да се впише отказът от наследството му.
Това действително следва от сравнението на правните дефинициите за „местожителство” по
отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР. Със
закона (ЗГР) се приемат два вида връзки със съответната територия: постоянен адрес – това е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението и настоящ адрес, на който лицето живее. Разликата е в интензивността на
установената връзка с така определеното място. Съгласно чл.93 ал.5 ЗГР, постоянният адрес
е този за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и местното
самоуправление, а съгласно ал.6 от същия член служи и за упражняване на права и ползване
на услуги в определени случаи. Настоящият адрес, макар също да е свързан с регистриране
на гражданите в регистрите на населението, отразява единствено временното
местонахождение на съответния адрес и актуалното пребиваване. Поради това следва да се
приеме, че в разпоредбата на чл.1 ЗН под последно местожителство следва да се има пред
вид последният постоянен адрес на починалия, който, като вече се посочи, е бил в гр.
***. Заради това приложимо е правилото Lex successionis – правото на държавата по
местооткриване на наследството, а съдът, който е следвало да разреши въпросите за
наследството му е бил Кюстендилският районен съд, компетентен за разпореди и
вписването на направения отказ от наследството му, на основание чл. 52 вр. чл. 49, вр. чл. 1
от ЗН. В т.см. е и концепцията на българския законодател и националната съдебна практика
– всички изявления относно приемането и отказа от наследство да се вписват на едно място
в един съдебен регистър, от който да могат да се правят съответни справки, която пък
съответства на изискването за гарантиране на правната сигурност като основен принцип на
правото.
Дори да се приеме, че този отказ е направен пред надлежен орган в писмена форма,
която е достатъчна за действителността му, следва да се обърне внимание, че действието му
би се породило само след вписването в специалната книга към районния съд по
разпореждане на районния съдия, каквито данни по делото няма, а и доводи в т.см. не са
навеждани.
Не е била налице хипотезата на чл. 89, ал. 3 с осъществен избор на друга правна
уредба, като подобни доводи не са бали заявени, съответно не е имало друга уредба,
установена в международен договор, друг международен акт или друг закон (чл. 3, ал. 1 от
КМЧП), поради което следва да се приеме, че направеният отказ пред некомпетентен орган
не може да бъде зачетен.
Нещо повече, решението, с което се признава отказа от наследство от Върховния съд
6
на Канада, Провинция Квебек, окръг Джолиет, е било постановено в специално
производство със страни Д. В.а ищец и Данъчна служба на Квебек – ответник, респ. не може
да има субективна и обективна обвързаност по отношение на страните в настоящото такова.
С оглед горното, дарявайки на ответника 1/2 ид.ч. от имота, Д. В.а се е разпоредила с
повече права отколкото притежава, както е приел и ДРС, респ. договорът не е породил
вещно-правно действие над реално притежаваните от нея 3/8 ид.ч. именно поради
правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.
С изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че правата на страните в
съсобствеността са в размерите, установени и от ДРС: за Е. К. П. - 5/8 (пет осми) идеална
част; 2. за Р. П. В. - 3/8 (три осми) идеална част.
При посоченото съвпадение на крайните изводи на първоинстанционния и на
въззивния съд, атакуваното решение се явява правилно и ще бъде потвърдено.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че недопустимо, като заявено извън
срока по закон, а и неоснователно, е направеното едва с въззивната жалба искане за
признаване на чуждестранното съдебно решение. Процедурата за това е уредена в
посочения КМЧП. С нормата на чл. 118 от него са предвидени две хипотези – пряко
признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който те се
представят – чл. 118, ал. 1 от КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване
на установителен иск пред Софийския градски съд – чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Нито една от
тях обаче, не е и не може да бъде изпълнена, т.к. не са налице предпоставките за това,
въведени в чл. 117 КМЧП - от една страна заради приетия извод, че чуждестранният съд не е
бил компетентен според разпоредбите на българското право, а от друга - защото
признаването би противоречало на българския обществен ред.
По разноските: Претенции за присъждане на разноски са заявени от двете страни.
Първоинстанционното решение не следва да се ревизира в т.см., с оглед изхода от
обжалването, характера на производството и фазата, в която се намира. В тази насока са
Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г., Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. №
189/2011 г. ВКС и мн.др., която приема, че решението по първата фаза на делбата не
финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.
При въззивно обжалване на решението обаче, сторените в настоящото производство
разноски се дължат на общо основание по правилата на чл. 78 от ГПК. В този смисъл
Определение № 406/17.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4031/2015 г. на І г. о., Определение №
282/19.12.2016 г. по гр. д. № 2107/2016 г. на І г. о. и цитираните там определения. Тази
практика се основава на разбирането, че в производството по съдебна делба се реализира
потестативното право на делба не само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата
вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в първата инстанция всеки от
съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за
прекратяване на съсобствеността. При обжалване на решението по допускане или
извършване на съдебната делба правното положение на съделителите е различно. Всеки от
тях участва в делото вече в точно определено процесуално качество като жалбоподател или
насрещна страна-ответник по жалбата. Поради това при обжалване разноските се присъждат
съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, която урежда отговорността за разноски като
санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор.
С оглед горното и при този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски. Тя е представила списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., а заплащането му се установява от
договора за правна защита и съдействие на л. 14 от делото. Поради това посочената сума ще
бъде възложена в тежест на въззивника.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол,
7
съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280 и чл. 284 от
ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 643 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 883/2024 г.
по описа на Районен съд – Дупница в частта, в която Дупнишкият районен съд е допуснал
извършване на съдебна делба между съделителите: Е. К. П. и Р. П. В., при следните делбени
части:
1. за Е. К. П. - 5/8 (пет осми) идеална част;
2. за Р. П. В. - 3/8 (три осми) идеална част, КАТО
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ - в която Дупнишкият районен съд е допуснал извършване
на съдебна делба между: Е. К. П. и Р. П. В., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по одобрените със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г.
на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. ***,
община ***, област Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 03.01.2024г, самостоятелният обект с адрес: гр. Дупница, ж.к. „Дупница“, блок
ЕП-8А, вход Б, етаж 5, ап. 28, самостоятелният обект намиращ се на етаж 5 в сграда с
идентификатор ***, сградата с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелният обект с
предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият самостоятелен обект с площ: 90,34
кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на самостоятелния обект избено помещение
№ 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите на жилището 2,956% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни на
самостоятелния обект самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.27, под обекта:
***.22, над обекта: ***.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помещение
по документ за собственост: от изток- дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север-
дворно място и от юг-коридор, РЕШЕНИЕТО е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Е. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 18, бл.
4, да заплати Р. П. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №8, сумата в
размер на 1000,00 лв. (хиляда лева и нула стотинки), представляваща сторени деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9