Решение по дело №854/2022 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 52
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20221890200854
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Сливница, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200854 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образвано е по жалба на А. И. И., подадена чрез адв. П. Г. – САК, с
която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена Заповед
рег. № 4078зз-320 от 03.12.2021 г., издадена от К.В.Б., началник сектор ОИД
при РДГП - Драгоман, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и
фактически основания за издаването й.
В съдебно заседание оспорващият А. И. И. - редовно призован, не се
явява, но се представлява от адв. Г. - САК, която поддържа жалбата по
изложените в същата доводи.
Ответната страна не е изпратила представител, но по делото са
представени писмени бележки от Димитър Пейчев – юрисконсулт и
процесуален представител на главен инспектор К.В.Б., с които същият
пледира процесната заповед за задържане да бъде оставена в сила като
законосъобразна, издадена от компетентен орган в съответната форма, при
спизване на материално-правните и процесуалните разпоредби на закона и
съобразено с целта на закона.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
1
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
На 02.12.2021 г., в 19.25 часа, е била издадена обжалваната заповед за
задържане на лице № 4078зз-320 от 03.12.2021 г. от К.В.Б., началник сектор
ОИД при РДГП – Драгоман. На жалбоподателя е извършен личен обиск на
02.12.2021 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не
са били намерени вещи, забранени от закона. Задържаният е попълнил
декларация на 03.12.2021 г., в 07.07 часа, в която е посочил, че желае
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не желае адвокатска
защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, желае медицински
преглед от лекар и желае член на семейството да бъде уведомен за
задържането му.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а
именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно-производствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е
актът с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от К.В.Б., като в нея е посочено, че той
е началник сектор ОИД при РДГП-Драгоман. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява материалната компетентност на
лицето, издало заповедта.
В заповедта е посочено основанието за издаването – чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за
издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност,
които са дали основание на административния орган да издаде съответното
властническо разпореждане (съответния административен акт).
По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното
основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства
(фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да
разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу
него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има данни, че
лицето извършва престъпление. Липсва обаче цялостна конкретика за
обстоятелствата около твърдяното престъпление и как се установява
съпричастността на задържаното лице, чрез което да се допълнят мотивите на
акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена
и в нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за
задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като
материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
2
Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на
правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е
извършило престъпление.
В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било
фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и
обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за
жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила
успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за
личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да
установи фактическите основания, послужили за издаването на
административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на
жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил
искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да
му бъдат присъдени общо в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, от които:
400 /четиристотин/ лева – адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие по НАХД № 652/2021 г. на РС-Сливница, 300 /триста/ лева –
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие по КНАД №
943/2022 г. по описа на АССО и 500 /петстотин/ лева – адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие по НАХД № 854/2022 г. на РС-
Сливница.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. И. И., ЕГН **********, подадена чрез адв. Г.
– САК, заповед за задържане на лице № 4078зз-320 от 03.12.2021 г., издадена
от К.В.Б., началник сектор ОИД при РДГП-Драгоман.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, РДГП - Драгоман,
представлявана от директора Тодор Зимбилев, да заплати на А. И. И., чрез
пълномощника му адв. Г., сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-област в 14–дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3
4