РЕШЕНИЕ

 

№

гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                                                           Г. СТОЕВ

 

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Стоев в.гр.д. № 4696 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение Решение № 305172/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 11191/17 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М.Б., ЕГН **********, за сумата от 4040 лева, представляваща главница за доставената от дружеството топлина енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, както и по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 299,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. до 8.01.2016 г.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25038321/12.01.2018 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците.

В хода на въззивното производство са конституирани като наследници на първоначалния ответник – Г.К. и М.К..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От събраните доказателства не се установява, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като върху процесния имот е съществувало ограничено вещно право на ползване с титуляр трето неучастващо в настоящото производство лице. Поради което ответникът макар и собственик на топлофицираното жилище не е материално легитимиран да отговоря по настоящата претенция.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Правото на собственост върху процесния имот е придобито от ответника, чрез договор за прехвърляне на вещно право срещу задължение за гледане и издръжка, обективирана в Нотариален акт  от 26.04.2001 г. В същият акт е обективирана сделката, с която в ползва на прехвърлителя се учредява безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху същия обект. По делото не са представи доказателства във връзка с прекратяването на вещното право на ползване на Л.В., поради което съдът не може да приеме за установено осъществяването на правнорелеватния факт. Вещното право на ползване върху определен обект на правото изключва възможността на собственика на имота да упражнява типичните за вещното право на ползване правомощия, като упражнява на фактическа власт върху вещта и извличане на полезните й свойства и добиви. При учреденото ограничено вещно право по реда на чл. 56 ЗС материално легитимиран да отговаря е вещния ползвател, а не голия собственик, поради което исковите претенции следва да се отхвърлят.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305172/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 11191/17 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

                        

       2.