О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2453 Година 10.08.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети август Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1355 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито досега ответникът не
е представял по делото, както и да се изиска и приложи н.о.х.д. № 2417 по описа
за 2019 г. на Старозагорския районен съд, ведно с приложеното към него
досъдебно производство.
Следва
да се уважи и искането на ищеца за назначаване по делото на съдебно –
медицинска експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към
същата в исковата му молба, както и на въпросите: претърпял ли е ищецът в пряка
причинна връзка от посоченото в исковата молба престъпление по чл. 131, ал. 2,
т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК - телесни увреждания и
какви (поотделно и общо); предприето ли е лечение на същите, кога, от кого и
какво, както и с каква продължителност; претърпял ли е ищецът в пряка причинна
връзка от тези си телесни увреждания и/или лечението им - болки и страдания,
какви, с каква продължителност и с какъв интензитет, и продължава ли ищецът в
пряка причинна връзка от същите да търпи болки и страдания, и с какъв
интензитет, респективно проведеното лечение дало ли е резултат и какви са
перспективите в бъдеще за пълното му излекуване; претърпял ли е ищецът в пряка
причинна връзка от същото престъпление - психологически стрес, и страх и с
какъв интензитет; предприето ли е лечение на същите, кога, от кого, какво и с
каква продължителност, и продължава ли ищецът в пряка причинна връзка от същото
престъпление да търпи такъв стрес и страх, и с какъв интензитет, и какви са
перспективите в бъдеще за пълното му излекуване (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца,
защото е освободен от задължението да го внася съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
в който случай възнаграждението на вещото лице следва да се понесе първоначално
от сумите предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищеца и му се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на посочените в исковата му молба обстоятелства, които са относими
към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да
се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице
за изготвяне на експертизата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 03.08.2019 г.,
в качеството му на полицейски служител /полицай/ и Д.В. - старши полицай, били
назначени като патрулен екип от - при -, за времето от 20:15 ч. на 03.08.2019 г.,
до 08:15 ч. на 04.08.2019 г., с патрулен автомобил № 412. Около 01:50 ч. на
04.08.2019 г., на бул. Б., до бензиностанция „-“ в С., забелязали съмнителен
автомобил марка „-“, модел „-“, цвят -, с рег. № -, който се движил в посока
запад и криволичел по пътното платно. Тръгнали с патрулният автомобил след
автомобила, чийто водач, щом ги видял, увеличил скоростта на движение в опит да
се откъсне. При тези му действия подали звуков и светлинен сигнал от патрулния
автомобил и било осъществено от тях преследване. На изхода на С., на 500 м
западно от разклона за бетоновия възел, нарушителят бил спрян. Установили, че водач
на автомобила бил ответникът. В автомобила пътувало и лицето Н.Н., като и двамата с ответника силно миришели на алкохол и
имали завален говор. Било им разпоредено да слязат от
автомобила и застанат зад него. Междувременно служителите на 02 РУ поискали
съдействие от екип на сектор „Пътна полиция" за тестване на водача за
употреба на алкохол. Докато се изчаквало идването на екипа на сектор „Пътна
полиция , под претекст, че искал да си вземе запалката от автомобила, ответникът
се качил в колата и стартирал двигателя, който бил угасен по полицейско
разпореждане при спирането. На последния многократно било разпоредено
да изключи двигателя на автомобила и преустанови действията си и излезе от
него. В този момент ответникът не само не се подчинил на тези разпореждания, но
и направил опит да потегли с автомобила, при което ищецът и Василев успели да
отворят шофьорската му врата и го свалили от МПС-то. При свалянето му ответникът
нанесъл удар с ръката си на ищеца в главата, в областта на дясното му око, при
което последният изпитал болка. На ответника били поставени белезници, а
междувременно той се държал арогантно спрямо двамата полицейски служители,
обиждал ги и ги заплашвал многократно с посочените в исковата молба думи. При
тези действия на ответника, ищецът и Василев поискали съдействие и от ОДЧ на -,
на което се отзовавали два патрулни екипа на 01 и 02 РУ, които били съставени
съответно от полицаите -. Ответникът бил качен в патрулния автомобил и
придружен до сградата на -, от Славов и Грозев, където бил задържан за 24 часа.
Ищецът бил прегледан в Ц. и обслужен амбулаторно, след което освободен. През
цялата нощ изпитвал болка в травмираното място, като получил оток и кръвонасядания по лицето. На сутринта на 04.08.2019 г.,
около 8 часа, бил прегледан в отделение -“, където д-р Т. го прегледал и издал
съдебномедицинска експертиза на живо лице № 186 – 2019 г. От удостоверението се
установявало, че имал в областта между дясната скула и носа и долната половина
на дясната странична повърхност на носа бледосинкави кръвонасядания по лицето. Във връзка със случилото се в
ранните часове на 04.08.2019 г., квалифицирано като престъпление, в Районна
прокуратура С. била образувана прокурорска преписка № 3161/2019 г. и образувано
досъдебно производство № 8245зм 656/2019 г. по описа на 02РУ на МВР С., за
престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Вследствие
на извършените следствени действия от разследващите органи се установило, че
извършителят бил ответникът. Същият бил привлечен в качеството му на обвиняем,
че на 04.08.2019 г., в гр. С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в
отправяне на обидни думи и изрази, посочени по-горе, към ищеца и полицай Д.В. -
полицаи в група „Опазване на обществения ред“ при -, като деянието било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по
опазване на обществения ред - престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, както и че на 04.08.2019 г. в гр. С.
причинил удар на дланта на ръката си в областта на дясното око на полицейски
орган – Т.Т.Т., полицай в група „Опазване на
обществения ред“ при 02 РУ - С., при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в болка - кръвонасядания по лицето
/престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130,
ал. 2 НК/. Назначената по досъдебно производство № 8245зм 656/2019 г. по описа
на 02 РУ на МВР - С. съдебномедицинска експертиза на живо лице № 186-2019 с
вещо лице д-р Т. Т. не била оспорена от страните нито по време на досъдебното
производство, нито по време на НОХД № 2417/2019 г. по описа на PC - С. и било
прието по време на с.з. на 19.09.2019 г. без възражения. Във връзка с
повдигнатите му обвинения и по искане на РП - С. по отношение на ответника на
06.08.2019 г. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
досъдебно производство № 8245зм 656/2019 г. по описа на 02 РУ на МВР - С.
посредством определение № 898/06.08.2019 г., постановено по ч.н.дело №
2062/2019 г. по описа на PC - С.. Ответникът се признал за виновен по
повдигнатите му обвинения, вкл. за това, че причинил лека телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в кръвонасядания, като ударил ищеца в
лицето. Така на 12.09.2019 г. между ответника и РП - С. било сключено споразумение
за решаване на делото в досъдебното производство, с което ответникът в
настоящото производство се признал за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за това, че на
04.08.2019 г. в гр. С. причинил с удар на дланта на ръката си в областта на
дясното око на полицейски орган - Т.Т.Т., полицай в
група „Опазване на обществения ред“ при 02 РУ - С., при изпълнение на службата му,
лека телесна повреда, изразяваща се в болка - кръвонасядания
по лицето. Образувано било НОХД № 2417/2019 г. по описа на PC - С. във връзка, с което било одобрено
постигнатото между ответника и РП - С. от 12.09.2019 г. споразумение, с което ответникът
се признава за виновен: за престъпление по чл. 325. ал. 2, вр.
с ал. 1 НК, за което да му бъде наложеното при условията на чл. 54 НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години, а за
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130,
ал. 2 НК, за което да му бъде наложеното при условията на чл. 54 НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години. С протоколно
определение от 19.09.2019 г., постановено по НОХД № 2417/2019 г. районният съд
признава ответника за виновен по повдигнатите му две обвинения и му налага на
основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, изпълнението на което на основание чл. 66. ал. 1 НК да бъде
отложено за срок от три години. Определението не подлежало на обжалване и
протестиране, и влязло в законна сила на 19.09.2019 г. и съгласно чл. 300 ГПК било
задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали било извършено описаното по-горе деяние, неговата противоправност
и виновността на ответника, поради което не следвало да ангажира други
доказателства за доказването твърдяното по-горе в исковата молба, освен споразумението
и протоколното определение. Освен това, елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане били доказани по безспорен начин, предвид одобреното от
съда споразумение, имащо сила на влязла в сила присъда. Установеното от
фактическа страна обуславяло следните правни изводи: Предявеният иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт, установявайки
общата забрана да не се вреди другиму, бил допустим. Непозволеното увреждане било
юридически факт, от който възниквало облигационно отношение. Това отношение било
законово, тъй като нормативната уредба предопределяла неговото съдържание.
Касаело се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия
съществувало правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите,
а за деликвента – насрещното задължение да възстанови
или обезщети вредите. За да бил налице извършен деликт,
следвало да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически
състав, а именно обективните елементи - деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността; противоправност
несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата
забрана на чл. 45 ЗЗД да се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда -
имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална
без стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният
елемент - вина (психическото отношение на деликвента
към извършеното поведение и последиците от него). В конкретния казус били
налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Безспорно се установило в наказателното производство извършването на
противоправно деяние от ответника, за което било
налице сключено споразумение по реда на НПК. По силата на чл. 300 ГПК това
споразумение обвързвало настоящия граждански съд по въпросите извършено ли било
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца – ответник. Установило се също, че ответникът нанесъл на ищеца лека
телесна повреда, която била в пряка причинно-следствена връзка от нанесения на
ищеца удар от ответника. Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди“ се включвали всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
следвало да бъдат отчетени характерът и степента на физическото увреждане,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които било извършено,
възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др. В конкретния случай се установявало по
безспорен и ненуждаещ се от доказване начин, че причинените увреждания били
съпроводени с физически болки и дискомфорт, които
отзвучали напълно за период от около десетина дни. Същевременно, телесното увреждане
причинило и негативни последици по отношение психиката на ищеца. У последния се
появили чувство на срам и неудобство, още повече и предвид служебното му
положение. Поради причиненото увреждане, ищецът в известен смисъл станал повод
за подигравки от страна на колеги (макар и не пряко пред него), както и на
ехидно отношение от хората, с които той работел и контактувал всекидневно. При
определяне размера на обезщетението, следвало да бъде отчетено и
обстоятелството, че увреждането било причинено по време на изпълнение на
служебните задължения на ищеца, както и че деянието било извършено умишлено. В
резултат на този инцидент и полученото от него травматично увреждане — бледосинкави кръвонасядания по
лицето в областта между дясната скула и носа и долната половина на дясната
странична повърхност на носа, ищецът претърпял болки и страдания. В резултат на
противоправното деяние, претърпял значителни
неимуществени вреди - мъки, страдания и физически болки, които непосредствено
след престъпното деяние били устойчиви, продължителни и с висока интензивност.
Всички тези понесени болки от физическо естество представлявали неимуществени
вреди. Наред с тях претърпял и болки от морално естество, тъй като деянието на
ответника било съпроводено от обиди и унизително отношение спрямо ищеца и му
причинило голям стрес. Поради огромното психическо и емоционално напрежение
след нападението, претърпял временна промяна в начина си на общуване с
околните. Причините за това били душевния тормоз, предизвикан от внезапния
пристъп на страх, изпитан от поведението на ответника, както и накърненото му име
в обществото. Осъщественото срещу него противоправно
поведение засегнало положителната оценка за него, която същият изградил пред
своите близки, познати и колеги и нападението спрямо него нанесло сериозен удар
върху неговия авторитет и самооценка. Освен това, получил емоционална травма
във връзка с извършеното спрямо него противоправно
деяние. Същият бил в състояние на посттравматично стресово разстройство,
продължило в рамките на 1-2 месеца. Това състояние на ищеца било в причинно-следствена
връзка с осъщественото спрямо него непозволено увреждане, т.е. случилото се
изиграло роля на остра психотравма (стресогенно събитие) за ищеца. Състоянието му се изразявало
в реактивно депресивно настроение изразена ситуативна
тревожност, често повтарящо се изживяване на инкриминираното деяние, придружено
с вегетативни симптоми, емоционална притъпеност,
сънища и кошмари свързани с инцидента, избягващо и изолиращо поведение
(избягване на действия и ситуации, напомнящи за инцидента, затваряне в себе
си), персистираща тревожност, както и намалено
самочувствие, себеувереност. Освен това, му били
нанесени и неимуществени вреди от ответника - болки и страдания, засягащи
целостта на организма и физическото му здраве душевен тормоз, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, нарушаване на съня, наличие
на високо нервно напрежение, отразяващо се на цялостното му емоционално
състояние, а оттам и нарушена работоспособност. Това увреждане от физическо
естество отзвучавало за срок от около десет дни - спад на отока и разнасяне на кръвонасядането. За горепосочения продължителен период от
време бил нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово и трудово
отношение и това станало причина за постоянен душевен дискомфорт.
Преди инцидента бил усмихнат човек, поздравявал хората, вършил си работата
стриктно, поемал инициативата в свои ръце при поставените задачи. След
инцидента станал по-напрегнат и притеснен, разсеян, действал по-нерешително и
със забавени реакции, бил странен и непрекъснато разсъждавал за този инцидент,
говорел постоянно за него, отдавал му прекалено много внимание. Знаел, че други
колеги в полицейското управление обсъждали случката и усещал присмех за това,
че бил ударен. Както хората, с които общувал и познавал всекидневно, така и
колегите му в управлението, особено в началото след инцидента, докато били
видими синините под окото му, шушукали по негов адрес, подбутвали се и въобще
подхождали с присмех за това, че той бил полицай, а са го набили. Видно от
заключението на назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 189-2019 г. от 04.08.2019 г., съставена и подписана
от д-р Т. Т. - специалист по съдебна медицина и според заключението на лекаря,
получените от ищеца телесни увреди били причинени от действието на твърди тъпи
предмети (удар) и отговаряли да са получени по време и начин съобщени в
досъдебното производство, а именно - при задържане на нарушител му бил нанесен
удар с ръка в областта на лицето от същия. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, като при задължение за непозволено увреждане длъжникът бил
в забава от деня на увреждането. Горните обстоятелства обосновавали
отговорността на ответника по чл. 45, вр. с чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 и чл. 86 ЗЗД.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лева за обезщетение
на причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 НК, сумата от 2500 лева за обезщетение
на причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, и законна лихва върху тези суми от датата
на увреждането на 04.08.2019 г. до изплащането им, както и сторените по делото
разноски.
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове за обезвреда
нормата на чл. 45 ЗЗД, а на исковете за законна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените
искове били допустими, но частично неоснователни и силно завишени като размер. Безспорно
било, че действително на 04.08.2020 г. в гр. С. нанесъл лека телесна повреда - кръвонасядане по лицето на ищеца при сборичкване при задържането
му. Не отговаряли на истината обаче наведените от ищеца твърдения, че тази
телесна повреда му причинила болки и страдания за период от десет дни. Видно от
съдебно-медицинската експертиза, приложена към исковата молба, при прегледа било
установено, че областта между дясната скула и носа и долната половина на
дясната странична повърхност на носа били бледосинкаво
кръвонаседнати, които увреждания причинили болка.
Очевидно било, че нанесената телесна повреда била минимална, бледосинкавата, а не морава следа. Абсурдно било
твърдението, че това бледосинкаво кръвонасядане
можело да остане в продължение на 10 дни, че и да причинява болка на ищеца. При
подобни леки наранявания такова кръвонасядане
обикновено отшумявало в рамките на два до три дни, като интензивна, макар и
лека болка, има само в началото, максимум до отшумяването му за два до три дни.
В този смисъл напълно неоснователно било искането на ищеца да бъде обезщетен за
претъпени болки и страдания за период от десет дни, още повече тези болки и
страдания пък да били устойчиви, продължителни и с висока интензивност.
Съответно и поисканото обезщетение в размер на 2500 лева се явявало силно
завишено в сравнение с действително причинените болки. По същия начин били
преувеличени и другите понесени неимуществени вреди на ищеца, съответно
неоснователно било завишено и исканото обезщетение също от 2500 лева.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените по делото искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 186/2019 г., докладна записка вх. №
8245зм-656/04.08.2019 г., протокол за разпит на свидетел от 04.08.2019 г. – 3
бр., постановления за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 04.08.2019 г. и от 27.08.2019 г. – 2 бр., определение № 898/06.08.2019 г.,
постановено по ч.н.д. № 2062/2019 г. на СтРС,
споразумение от 12.09.2019 г. и протоколно определение от 19.09.2019 г. по НОХД
№ 2417/2019 г. на СтРС.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ н.о.х.д. № 2417 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд и приложеното към него досъдебно производство.
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата му молба.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - медицинска експертиза, като за вещо лице определя д-р Т. Г.
Т., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши преглед на
ищеца и проучване там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички посочени в обстоятелствената част на
настоящото определение въпроси към тази експертиза.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020 г. от 15.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице за
изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: