Определение по дело №323/2018 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 256
Дата: 23 юли 2018 г.
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20183220100323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                            

гр. Г.Т., 23. 07. 2018г.

Районен съд-Г.Т. в закрито заседание

на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година  в   състав:

                                         Районен съдия:  Петър Петров

при секретаря                                  и в присъствието  на

прокурора                                         като разгледа докладваното

от районния съдия  ч. гр. дело № 00323 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:        

     Постъпила е искова молба от Ю.А.Г. ЕГН ********** ***- лично за себе си и като настойник на сестра си В.А.Г. ЕГН **********, срещу „ С.- 1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., ул. „ Втора „ № 2, ЕИК *********/ *********, представлявано от С.Р.С., с която се твърди, че двете ищци имат сключен договор за аренда на земеделска земя от 06. 04. 2005 година, продължен с Анекс от 14. 03. 2014 година, с който двете ищци са отдали под аренда на ответника находящите се в землището на с. П., общ. Г.Т. техни земеделски имоти № 032002- нива с площ 50. 000 декара и имот № 101006- нива с площ от 36. 499 дка, като срокът на договора е до 30. 09. 2019 година. Твърди се още и че ответникът системно не е изпълнявал договорните си задължения и не е плащал в договорения срок или изобщо не е заплащал дължимите на арендодателите арендни плащания.

  С оглед горното се иска съдът на основание чл. 28, ал.2 ЗАЗ да развали договора за аренда, сключен между страните, както и да осъди ответника да заплати на ищците общо сумата от 7497. 20 лева, от която сума- 400 лева- неизплатен остатък от дължимата им рента за стопанската 2015/ 2016 година, и 7097. 20 лева- неизплатена дължима им рента за стопанската 2016/2017 година, както и мораторна лихва от общо 395. 38 лева, от която – 59. 56 лв лихва върху сумата от 400 лева за периода 31. 12. 2016 година до завеждане на делото и 335. 82 лева- лихва върху сумата 7097. 20 лева за периода 31. 12. 2017 год. до завеждането на иска, както и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване.

  С писмена молба вх. № 2181/ 03. 07. 2018 година, докладвана на съдия- докладчика на 23. 07. 2018 година, поради ползван платен годишен отпуск за времето 02. 07. 2018 до 20. 07. 2018 година, ищците са поискали на основание чл. 389, ал.1 ГПК съдът да допусне обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в ЦКБ АД, Райфайзенбанк България ЕАД и Сосиете женерал Експресбанк АД общо до размера на 7497.20 лева.

       Към исковата молба са представени аренден договор и анекс към него, от които се уС.овява, че страните са сключили договор за аренда на сочените в исковата молба два земеделски имота в землището на с. П., община Г.Т. и че срокът на договора им изтича на 30. 09. 2019 година и към момента договорът е валиден между страните. От представените договор за аренда и анекс към него се уС.овява задължение за ответника да заплаща на ищците арендно възнаграждение в размер на 35 % от паричната стойност на продукцията, но липсват други доказателства, уС.овяващи абсолютния размер на дължимите за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години арендни възнаграждения, поради което съдът не приема, че са налице убедителни писмени доказателства в подкрепа на предявените искове за заплащане на дължима рента. Действително, налице е обезпечителна нужда в случая, тъй като ако евентуално бъде поС.овено едно позитивно решение по спора в полза на ищците, то разпореждания по банковите си сметки ответникът би затруднил ищците да осъществят правата си по едно такова съдебно решение. Съдът намира, че предлаганата обезпечителна мярка- запор на банкови сметки на ответника е подходяща и че същата следва да бъде допусната в условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК  чрез представяне на парична гаранция от ищците, до общо сумата от 7497. 20 лева, колкото е претенцията по главница и лихви по делото.

 

    Предвид горното и на основание чл. 389, ал. 1 ГПК и чл. 391, ал.1, т.2 ГПК съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

   ДОПУСКА обезпечение на иск, предявен от  Ю.А.Г. ЕГН ********** ***- лично за себе си и като настойник на сестра си В.А.Г. ЕГН **********, срещу „ С.- 1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., ул. „ Втора „ № 2, ЕИК *********/ *********, представлявано от С.Р.С., за заплащане на ищците общо сумата от 7497. 20 лева, от която сума- 400 лева- неизплатен остатък от дължимата им рента за стопанската 2015/ 2016 година, и 7097. 20 лева- неизплатена дължима им рента за стопанската 2016/2017 година, както и мораторна лихва от общо 395. 38 лева, от която – 59. 56 лв лихва върху сумата от 400 лева за периода 31. 12. 2016 година до завеждане на делото и 335. 82 лева- лихва върху сумата 7097. 20 лева за периода 31. 12. 2017 год. до завеждането на иска, както и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване, чрез налагане на ЗАПОР върху банкови сметки на ответника „ С.-1 „ ЕООД с.В., общ. Г.Т., ул. „ Втора „ № 2 с управител С.Р.С., ЕИК *********/ *********, в ЦКБ АД, Райфайзенбанк България ЕАД и Сосиете женерал Експресбанк АД общо до размера на 7497.20 лева.

   Давам едноседмичен срок на ищците да представят по делото вносна бележка за платена по депозитната сметка на съда парична гаранция в размер на 300/Триста/ лева, след което да се издаде заповед за обезпечение.

    Определението подлежи на частна жалба от молителя в едноседмичен срок от съобщението му от съда и от ответника в едноседмичен срок от съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, пред Окръжен съд Д..

    Препис от определението преди издаване на обезпечителна заповед да се изпрати само на ищците.

 

                                                      Районен съдия :