Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
град Пловдив, 15.02.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на деветнадесети януари през
две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от Председателя Ангелов касационно АНД № 2831 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство пред втора инстанция по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната на „ВП БРАНДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК *********, срещу
Решение № 260124 от 19.08.2021г. постановено по АНД № 210 от 2021г. по описа на Районен съд
Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № С-И-96 от
23.10.2020г. издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с което на „ВП Брандс
Интернешънъл“АД, за обекта на дружеството в село Катуница, община Садово, ул.“*
С.“№1, е наложена текуща санкция с фиксиран размер 3082,26 лева – три хиляди и
осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки, считано от 19.11.2020г. –
датата, на която са проведени контролни емисионни измервания и е установено
замърсяването на околната среда, както и неспазване на емисионната норма по
показатели въглероден оксид и прах, определени в условие 9.2.3, таблица 9.2.3.3
и таблица 9.2.3.3 – продължение ИУ № 3 от комплексно разрешително № 466 –
Н0/2013г, актуализирано с Решение № 466-Н0-И1-А2/2016г., издадено на „ВП Брандс
Интернешънъл“АД за изпускащо устройство № 3, до преустановяване на
замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване - нарушение по
чл. 69, ал.1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени
наказателно постановление. В съдебното заседание юрк.С. поддържа касационната
жалба.
Ответникът по
касационната жалба - РИОСВ Пловдив не се представлява.
Прокурор от Окръжна
прокуратура Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно, счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд е била установена следната фактическа обстановка:
На 19.11.2020г. главните експерти при РИОСВ Пловдив,
инж. Мария Кандаклиева и Валентина Недялкова извършили проверка на обект –
„Завод за производство на етилов алкохол“, находящ се в село Катуница, ул.“* С.“№1, стопанисван от
„ВП Брандс Интернешънъл“АД. Установено е при проверката, че режимът на работа
на този обект е непрекъснат – 24 часа в денонощие, при 7 –дневна работна
седмица. По отношение на този обект е издадено комплексно разрешително, тъй
като извършваната дейност попада в обхвата на приложение № 4 от ЗООС.
В момента на проверката са били извършени контролни
измервания на емисиите вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
изпускащо устройство с № R 3, в което са включени газове на следните котли: - Котел 3 – ТDC –F, работещ с гориво биомаса –
слама, с мощност 11,2 МW; - Котел 4 - ТDC –F, работещ с гориво дървесен чипс, с
мощност 6,6 МW; - Котел 5 - ТDC –F, работещ с гориво биомаса – слама с мощност
13, като по време на измерването и трите източника са бил в работен режим.
Измерването е извършено от Регионалната лаборатория -
Пловдив към ИА“ОС“, съобразно изискванията на глава трета от Наредба № 6/99г. с
последващи измервания, при постоянни параметри на изпусканите прахови частици и
устойчив режим на котлите.
При тази проверка от страна на завода е присъствал Иван
Милков - еколог, който е подписал протокола за проверка № 0000795 от
19.11.2020г.
За извършените измервания е съставен Протокол № 53 от
19.11.2020г. за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.
Така взетите
проби са подложени на изследване с протокол от изпитване №10-1783/26.11.2020г.
за вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници от
Котли № 3,4,5 тип TDC – F. Видно от протокола, заявител на изпитването е РИОСВ-
Пловдив, като дата и час на измерване /изпитване е 19.11.2020г. от 12:00 часа
до 15:00 часа. Количеството на изпитваните извадки е 6 броя, както следва: 5817.20 – Изпускащо устройство Кз на Котли №
3,4, 5 тип TDC-F – газова извадка; 5818.20- Изпускащо устройство К3 на Котли
3,4 и 5 тип TDC- F /влага 1/; 5819.20 – Изпускащо устройство К3 на Котли с №
3,4,5 тип TDC-F /влага 2/; 5820.20 – Изпускащо устройство К3 на Котли № 3,4, 5
тип TDC-F – прахова извадка 1; 5821.20 – Изпускащо устройство К3 на Котли №
3,4,5 тип TDC –F /прахова извадка 2/; 5822.20 – Изпускащо устройство К3 на
Котли № 3,4,5 тип TDC-F /прахова извадка 3/. Пробите са изпитани за периода от
19.11.2020г. до 25.11.2020г., а резултатите от измерването са обективирани в
горепосочения протокол.
Издаден е
Констативен протокол № 0000432 от 15.12.2020г., съгласно който са спазени
изискванията при извършената проверка от 19.11.2020г., като измерените при тази
проверка съоръжения са работили на 90% натоварване и постоянни параметри
изпусканите прахо – газови частици.
При
констатираните стойности по контролираните показатели са установени стойности
на превишение за Въглероден оксид – измерена и приведена стойност 346,7 mg/Nm3
при норма, съгласно таблица 9.2.3.3 от КР-465- НО/2013 – 250 mg/Nп3; и за прах
– измерена и приведена стойност 192,6
mg/Nm3 при норма, определена в таблица 9.2.3.3 – продължение от количественото
разрешително 150 mg/Nm3.
Така установените резултати са показали превишение по
показателите въглероден оксид и прах, за
което е дадено предложение за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството за нарушение по чл. 25, ал.6 от НАРЕДБА № 6 от
26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и на чл. 69,
ал.1 и ал.8, чл. 69а от Закон за опазване на околната среда, като се наложи
текуща санкция, считано от 19.11.2020г - датата, на която са извършени
контролните измервания на емисиите на въглероден оксид и прах, изпускани в
атмосферния въздух, резултатите от които показват, че изпусканите отпадъчни
газове от изпускащо устройство № 3 са с концентрации по показател въглероден
оксид и прах над НДЕ, определени в комплексното разрешително на оператора.
Предложеният размер на санкцията е 3082,26 лева - /три
хиляди осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, считано от
19.11.2020г.- датата, на която са извършени контролните измервания на емисиите
на въглероден оксид и прах, изпускани от изпускащо устройство № 3 в атмосферния
въздух. При така установеното е издадено
и процесното НП.
За да потвърди
същото, първостепенният съд е ценил представените като част от
административно-наказателната преписка доказателствата, в това число Решение № 466-НО-АО/2013,
комплексно разрешително № 466 – ГО/2013г., Комплексно разрешително № 466-НО/2013г., Решение № 466-НО-ИО-А1/2016г., Предложение по
чл. 69а, ал.1, т.4 от ЗООС, Констативен протокол № 0000432 от 15.12.2020г.,
Покана изх. № Д -3797 от 15.12.2020г., Доклад за проведени контролни
измервания, Протокол от изпитване № 10-1783/26.11.2020г., Протокол № 53 от 19.11.2020г., Протокол за проверка № 0000795, Заповед № РД
– 734 от 06.08.2010г., Заповед № РД – 50
/ 25.02.2019г., Заповед № РД – 164 /
10.07.2020г.
Няма спор
между страните, че котлите, обект на
мониторинг са въведени в експлоатация при въвеждане в експлоатация за
контролирания обект, като при аварийно спиране, не започва ново въвеждане в
експлоатация, а ведно с това за процесния обект са налице всички законово
изискуеми разрешителни същият да работи
непрекъснато на режим 24/7.
При
постановяване на своето решение първостепенният съд е разгледал относимата
нормативна уредба и е изложил мотиви за нейната действие по отношение на
спорния казус. Съдът подробно е дефинирал действието на НАРЕДБА за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, като тя е приложима в случая, а по отношение на
наложената текуща санкция обосновано е приел, че такава се налага във всички останали
случаи извън случаите по ал. 2, а процесния случай не попада в хипотезата на
чл. 3, ал.2 от Наредбата.
Спазено е
изискването и за установяване на нарушението, разписано в чл. 6 от наредбата.
Съдът
обосновано е приел, че в процесния случай не е налице законово основание за приложимостта
на чл. 16 и чл. 17 от Наредбата, тъй като макар и да е имало аварийно спиране,
за което контролиращият орган да е бил уведомен, то няма основание тези
текстове да се приложат, тъй като за периода на това аварийно спиране, не е
имало наложена санкция, която да бъде намалена, респективно спряна до
отсраняване на аварията.
По отношение на размера на наложената текуща санкция,
то същият е законосъобразно определен при приложение на чл. 20 от Наредбата,
а изчислението на санкцията е неразделна
част от предложението за нейното налагане и няма основание това изчисление да
се приеме за неправилно. Законосъобразно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството – касатор, предвид това, че за конкретното
административно нарушение, тя е предвидена в нормата на чл. 69, ал.1 от ЗООС.
Фактическият състав от обективна страна е налице, като
са спазени всички изисквания за ангажиране на административно – наказателна
отговорност за това нарушение, в текста, разписан в нормата на чл. 69, ал.1 от
ЗООС. Законосъобразна е преценката на административно – наказващият орган за
маловажност на случая, предвид на това, че замърсяването е по два контролирани
показателя и в размери, значително надхвърлящи разрешените замърсявания.
Възраженията на дружеството – касатор, релевирани в
подадената жалба пред него, съдът е отхвърлил като неоснователни и е потвърдил НП, като е приел, че същото е постановено при
спазване на административно – производствените правила и като законосъобразно.
Оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно.
В настоящият случай касационната инстанция намира, че
Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл. 348,
ал. 3 от НПК, като следва да бъде оставено в сила атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, а касационната жалба отхвърлена.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ
на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно
осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение
и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му.
Касационната жалба в една част повтаря оплакванията, изложени от страна на
дружеството пред въззивния съд, които последният е обсъдил обстойно и на които
е дал законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, а
в другата се отнасят до липсата на мотиви в обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд е
установил, че констатациите описани в процесното наказателно постановление, са
потвърдени от съставените констативни протоколи, протоколите за изпитване и от
снетите свидетелски показания.
При извършената проверка настоящата инстанция не
намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на касатора и същият е имал възможността да упражни правото
си на защита в пълен обем. Действително, с чл. 69а от ЗООС е въведена специална
процедура по която се установяват нарушенията по чл. 69 от същия закон, която
процедура са различава в определена степан от реда, регламентиран в общия закон
– ЗАНН. Основното различие се състои в това, че при специалната процедура не се
изисква съставянето и връчването на АУАН, с което да започне административно
наказателното производство, а съставянето на посочените в чл. 69а, ал. 1 от
ЗООС документи, като в специалния закон са посочени и органите, които издават
въпросните документи.
Самата процедура по установяването и санкционирането
на нарушения при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения е
регламентирана в цитираната по-горе Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, приета с постановление на Министерски съвет на основание чл. 69,
ал. 8 от ЗООС /наредбата/.
В чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че въз основа
на протокола за проверка по чл. 6, ал. 1 и протоколите от лабораторните
изпитвания/анализи по чл. 7, ал. 1, контролиращото длъжностно лице съставя
констативен протокол за установяване на замърсяването или увреждането на
околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и
ограничения. Този констативен протокол, съгласно чл. 8, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от
наредбата, се съставя в два екземпляра, в присъствието на законния представител
на лицето по чл. 1, ал. 1 /юридически лица и еднолични търговци/ или от
упълномощено от него лице, а когато представителят по ал. 4 откаже да присъства
при съставянето или след покана не се яви, протоколът се съставя в негово
отсъствие. По делото са представени доказателства, че представляващия
дружеството е надлежно поканен.
С оглед спецификата на нарушенията от вида на
процесното и на установяването им, с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 – ал. 3 от
наредбата е въведено изискване протоколът за проверка за установяване на
увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми, и/или
неспазването на определените емисионни норми и ограничения също да се съставя в
два еднообразни екземпляра, а самата проверка да се извършва в присъствие на
представител на проверяваното лице.
В разглеждания случай въпросните изисквания са спазени
от извършилите проверката лица и контролиращото длъжностно лице. Видно от
съдържанието на протоколите за вземане на проби, проверката е започнала и е
извършена в присъствието на служител на предприятието. Тоест спазена е
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от наредбата, която за разлика от чл. 8, ал. 4 не
визира законния представител на юридическото лице или на ЕТ, или изрично упълномощено
от него лице. Поради това извършването на проверката и вземането на пробите в
присъствието на работници и служители на касатора изпълнява цитираното
изискване, гарантиращо законосъобразността на действията на контролните органи
и правото на защита на проверявания субект.
Констативният протокол е съставен в предвидения в чл.
8, ал. 6 от наредбата срок. Последвало е изготвянето на визираното в чл. 12,
ал. 1 от наредбата предложение за налагане на санкция до упълномощено от
министъра на околната среда и водите длъжностно лице и обосновка на вида и
размера на санкцията в приложената справка-изчисления.
При това положение неоснователни са оплакванията на
касатора за допуснати нарушения на императивни правила от специалната процедура
установяваща нарушенията по чл. 69, ал. 1 от ЗООС, още по-малко на такива които
да са довели до ограничаването на правото му на защита в административната фаза
на производството.
Проверката е извършена, констативният протокол и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица
и в рамките на определената им с чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от коментираната по-горе
наредба, чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Констативният протокол и наказателното
постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им,
установени в разпоредбите на чл. 69а, ал. 3 от ЗООС, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Отразените в констативния протокол факти се потвърждават от показанията на
разпитаните пред въззивната инстанция свидетели, които са логически
последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите събрани по делото
доказателства.
Въпреки положените процесуални ус* „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД, в производството пред РС не е установило факти, различни от
тези, посочени в протоколите и наказателното постановление. По същество и при
преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав
намира решението на РС Асеновград за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на ЗООС.
Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо
се в неизпълнение на индивидуалните емисионни норми и ограничения за обекта му
в село Катуница, Община Садово, определени в Разрешително
Деянието осъществява фактическия състав на визираната
в наказателното постановление норма на чл. 69, ал. 1 от ЗООС и представлява
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба и в чл. 19 от Наредбата за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения. Неоснователни са и възраженията за неправилно определяне вида и
размера на наложената санкция. В случая данните по делото не установяват някое
от основанията по чл. 3, ал. 2 от наредбата за налагане на еднократна санкция,
поради което приложима е разпоредбата на алинея трета от същата норма.
Налагането на текуща санкция произтича от естеството на нарушението, което се
характеризира с продължително осъществяване във времето на изпълнителното
деяние и следователно, ежемесечното й налагане има за цел да стимулира
по-бързото вземане на мерки за отстраняване на замърсяването от процесния
обект.
От приложената справка-изчисления на санкцията е видно
как е определен размерът на същата, в съответствие с чл. 19 от наредбата и
приложение № 1 от същата, съобразно установените при проверката замърсяващи
вещества и техните показатели, настоящата инстанция намира този размер за
правилно определен.
РС – Асеновград
е изложил и подробни мотиви, обосноваващи извода му за степента на обществена
опасност на деянието и преследваната със санкционирането цел, които изцяло се
споделят от настоящия състав и е ненужно да бъдат преповтаряни. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
В полза на РИОСВ Пловдив, се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/ лева.
Поради изложените съображения ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХІ състав :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260124 от 19.08.2021г.
по АНД № 210 от 2021г. по описа на
Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА „ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК *********, да
заплати на РИОСВ Пловдив, сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: