РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Пловдив, 02. 04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав, в публично съдебно
заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №2848/2020 година по описа на съда, докладвано
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Д.В.В., ЕГН********** *** против Решение №2153-15-195
от 08.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение срещу Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-511 от 26.08.2020г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив, с което е постановен отказ да му
бъде отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ по реда на чл.68а ал.1 от КСО. С
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт
поради противоречие с материалноправните разпоредби и
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на атакувания административен акт и връщане на
преписката за ново разглеждане. Редовно призован, в съдебно заседание поддържа
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора не излага
допълнително становище за незаконосъобразност на акта. Не се претендират
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. счита, че жалбата е
неоснователна, а издадения административен акт е законосъобразен. Съображения в
тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът прие следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по заявление на жалбоподателя вх. №
2113-15-759/13.03.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68а от КСО, към което е
приложил документи за осигурителен стаж, включващи трудова книжка
№2/01.08.1972г., издадена от К-т „Черно море“ гр.Поморие, ВОК
№021994/13.10.1976г, трудова книжка №12/31.12.2012г., изд. от УМБАЛ „***“ ЕАД-Пловдив.
В тази връзка е извършена и проверка по разходите на ДОО, за която е съставен
Констативен протокол №КВ-5-15-00777561/02.07.2020година, с който е прието че за
периода 01.01.2019г- 31.12.2019г. осигурителните
вноски не били внесени в пълен размер, за което са изискани допълнителни
доказателства, както и доказателства, свързани с представянето на осигурителна
книжка за времето от 01.01.2012г до 2015година.
Издадена била и служебна бележка за осигурителния доход на жалбоподателят като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2010г. до 31.03.2020г.. При проверката в информационната
система на партидата на В. е установено, че в периода м.01.2000г до м.03.2020г.
жалбоподателят има осигурителен стаж като служител в Медицински университет
-Пловдив, както и осигурителен доход за втори допълнителен договор при различни
осигурители на 4 часа, вкл. и като самоосигуряващо се
лице. Приложен е опис на осигурителния стаж на заявителя /л.168-169 от делото/,
в който е посочен такъв при осигурителя Комбинат Черно море- гр. Поморие за
времето 15.07.1972г.-01.08.1972 година в размер на 00г00м16 дни, отслужена
наборна военна служба за периода 28.09.1974г- 13.10.1976 г. в размер на
02г00м16 дни, при осигурителя СКК Хисар за периода 06.06.1983г
-30.06.1986г. в размер на 03г00м24дни, в УМБАЛ „***“ЕАД за периода 30.06.1986г.
– 06.10.2014г. в размер на 28г03м06дни, Медицински университет –Пловдив в
периода 01.05.2000г- 30.11.2000г без трудов договор, който не е зачетен за
осигурителен стаж; в Амбулатория за извънболнична
специализирана помощ за преиода 01.07.2000г. –
31.112.2002г. без трудово провоотношение, който не е
зачетен за осигурителен стаж, в УМБАЛ „***“ЕАД за периода 01.01.2005г.- 31.112.2005г на длъжност „началник отделение“, в
който е зачетен 01ден и извънреден труд 7ч.; в УМБАЛ „***“ЕАД за периода 01.01.2007г. до 31.112.2008г на длъжност „лекар кардиолог“ в
размер на 00г00м09дни2ч, при положен извънреден труд 46ч., в УМБАЛ „***“ЕАД за
периода 01.01.2010г- 31.12.2017г. на длъжност „лекар
кардиолог- Началник отделение“ в размер на 00г01м01дни - извънреден труд 172ч.;
Амбулатория за извънболнична специализирана помощ за
периода 06.10.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 00г02м00дни, в УМБАЛ „***“ ЕАД
на длъжност „началник отделение“ в периода 06.10.2014г. – 19.10.2017г. в размер
на 02г10м13дни; Амбулатория за извънболнична
специализирана помощ за периода 19.10.2017г. – 30.11.2019г. в размер на
02г01м12дни; Амбулатория за извънболнична
специализирана помощ за периода 01.12.2019г. – 31.12.2019г. в размер на
00г01м00дни; Амбулатория за извънболнична
специализирана помощ за периода 01.01.2020г. –
12.03.2020г. в размер на 00г02м12дни. Въз основа на него е приет за установен
общ осигурителен стаж /преобразуван III категория/ в
размер на 38г11м20дни- 2ч извънреден труд, при изискуем се за 2021г от 39
години осигурителен стаж.. Към момента на подаване на заявлението
жалбоподателят има навършена възраст 63г04м12 дни. Затова с Разпореждане №**********
/Протокол №2142-15-511/26.08.2020г./ ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив е
отказал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а КСО, поради липсата
на необходимия стаж от 39 години към 2021г., като е признал осигурителен стаж
от 38 години 11 месеца 20 дни. Така издаденото Разпореждане е обжалвано от Д.В.
пред Директора на ТП на НОИ с жалба вх. № 1012-15-271/15.09.2020г.., в която
посочил неправилно приложение от осигурителните органи на материалноправните
норми на чл.9 ал.8 КСО /отм./ и чл.38 ал.15 от НПОС и изискал прилагането на
допълнителни доказателства за наличие на осигурителен стаж, положен от него в
периода 1977г.-1980 година. Доказателства за неговото полагане не били събрани,
но е представено Удостоверение обр.УП-3
№129/25.09.2020г. изд. от осигурителя МЦ „д-р Д.П.“ к.к.Слънчев бряг,
обл.Бургас за положен от жалбоподателят осигурителен стаж в периода
01.06.1994г.- 11.08.1999г в общ размер на 00г06м08дни. С
оспореното Решение
№ 2153-01-195/08.10.2020г. била оставена без уважение подадената жалба. В
мотивите си административният орган изцяло споделил съображенията, изложени от
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив, като анализирал в този контекст и новопредставените писмени доказателства. Решението е
съобщено на жалбоподателя на 15.10.2020г. / л.193 делото/. Недоволен от него Д.В.
инициирал с жалба от 29.10.2020г. настоящото съдебно производство, като в хода
на неговото провеждане по искане на ответният административен орган е представил
допълнителни писмени доказателства за осигурителния си стаж- Удостоверение обр. УП3 №2114/22.05.2020г. изд. от осигурител УМБАЛ „***“
ЕАД- Пловдив.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за изяснена от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства- административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт, както и Удостоверение УП3 №2114/22.05.2020г. от
осигурител УМБАЛ „***“ ЕАД- Пловдив, прието в с.з. от 03.02.2021г.
При така
изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата е постъпила
в срока по чл. 118 КСО и от адресата
на правите последици на отказа за отпускане на лична пенсия, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган за отказ за
отпускане на пенсия по чл. 68а, ал. 1 КСО,
са издадени от компетентните по закон органи, съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 КСО,
в предписаната писмена форма и съдържание /чл. 117, ал. 3 КСО/,
както и при спазване на производствените правила по чл. 98, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 КСО - при надлежно
сезиране на издалия разпореждането за отпускане на пенсия орган и на Директор на
ТП на НОИ - Пловдив с жалба срещу отказа. Не са налице съществени нарушения
относно компетентността и фирмата, които да обуславят нищожност на обжалвания
административен акт.
При преценка на
административният акт с административно-производствените правила, съдът счита,
че от страна на административните органи са изградени неточни фактически
констатации и въз основа на тях са направени и неправилни изводи относно
приложението на материалния закон.
Основният
предмет на спора е, че към датата на заявлението - 13.03.2020г.
административният орган е приел, че Д.В.В. не
отговаря на условието на чл. 68а, ал. 1
от КСО,
тъй като няма изискуемия се осигурителен стаж от 39 години, а има осигурителен
стаж 38г 11м и 20 дни, поради което на лицето е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Разпореждане №********** /протокол № 2140-15-511/26.08.2020г.
на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Съгласно
разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 КСО
лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, могат по
тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.
68, ал. 1 КСО. В случаят не е спорно, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 68а, ал. 1 КСО
жалбоподателят е навършил възраст 63 години 04 месеца и 12 дни /считани от
датата на раждане ***г./. Административният орган приема, че в хода на
административното производство от страна на администрацията са предприети
всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и
служебно начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че административният орган
неправилно е приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
нарушаване правото на защита на оспорващия. На първо място изискуемият
осигурителен стаж по чл.68 ал.2 КСО съгласно смисъла на разпоредбата на чл.68а
ал.1 КСО, даващ възможност на лицата по тяхно желание да се пенсионират до една
година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, следва
да бъде преценяван не към един бъдещ период /в случая следващата 2021
календарна година/, а към датата на подаване на заявлението. Към датата на
подаване на заявлението от лицето изискуемият осигурителен стаж по чл.68 ал.2 КСО за съответната календарна година е в размер на 38 години и 10 месец, за
наличието на който размер са събрани достатъчно и несъмнени доказателства, и
който не се оспорва от страните. С приемането на тълкуването, че в смисъла на
разпоредбата на чл.68а ал.1 от КСО е заложено разбирането за изискуемият се
осигурителен стаж към времето на настъпване на възрастта по чл.68 ал.1 от КСО,
са нарушени изискванията за приложението на правните норми според точния им смисъл, в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото,
както и на
основни правни принципи. Налице е съществено нарушение на основни правни
принципи на административното производство, касаещи принципа за съразмерност и
истинност в АПК, залегнали в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, 3 и 5 АПК и чл. 7, ал. 2 от АПК.
Най-общо посочените принципи се изразяват в това, че административният акт и
неговото изпълнение не може да засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и че
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи за това. От друга
страна, решението е издадено и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, без да се
обсъдят фактите и доказателства от значение за случая. След като лицето
отговаря на изискуемият се осигурителен стаж, дължим към момента на подаване на
заявлението и към този момент същият е съобразен за периода 2020година с
разпоредбата на чл.68 ал.2 КСО, неясно и незаконосъобразно е становището на
административните органи, че условие за неговата изискуемост е да бъде в
размера, с който се той увеличава от първия ден на следващата 2021 календарна
година. Признатият от пенсионният орган осигурителен стаж на заявителя от 38 години
11 месеца и 20дни съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при
условията на чл. 68а, ал. 1 КСО към момента на
подаване на заявлението от лицето, желаещо да се пенсионира до една година
по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. В случаят по отношение на Д.В. към
момента на подаване на заявлението от 13.03.2020г. са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68а, ал. 1 КСО
и не са били налице обективните предпоставки да се постанови отказ да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо съдът счита, че
са налице основания по чл. 146 т.3 и
т.4 от АПК
за отмяна на оспореното решение на Директор на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него разпореждане, поради което подадената от Д.В. жалба се
явява основателна. На основание чл. 173, ал. 2 АПК
делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1,
т. 1 КСО
при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление от 13.03.2020г.,
подадено от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл.68а ал.1 КСО, при съблюдаване на дадените с настоящо
решения указания по тълкуването и прилагането на закон.
При посочения
изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2
от КСО,
на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, който не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.В., ЕГН********** ***153-15-195 от 08.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-511 от 26.08.2020г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив за отказ да му
бъде отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ по реда на чл.68а ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ –
Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-759/13.03.2020г. по описа на ТП на
НОИ – Пловдив, подадено от Д.В.В., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните за постановяването му.
СЪДИЯ: