РЕШЕНИЕ
№ 2883
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110203636 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. „Б Г“ № , вх. , ет.
, ап. , чрез адв. М. П., против наказателно постановление № BG28042022/5800/Р8-
818/19.10.2022г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му е
наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че не е доказано
авторството на извършеното нарушение, както и че при издаването на АУАН и НП са
допуснати нарушения, доколкото не е налице правно единство между текстовото описание
на нарушението и цифровата му квалификация. Развити са и доводи в насока липсата на
категорични и безспорни доказателства. По релевираните съображения в съвкупност се
прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 03.06.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Георгиева, а
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е молба от адв. П., съобразно която поддържа жалбата. Представени са
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и се прави искане за
присъждането му в полза на жалбоподателя.
В дадения ход по същество юрк. Г оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 28.04.2022 г. в 08:05 ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, пристигнало пътно превозно
средство с ДК № СО8144СМ, влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона. Товарният автомобил, който бил обект на
проверката, бил собственост на „Дива Транс М и М“ ЕООД.
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 25.04.2022г. в
13:10 ч. посоченото пътно превозно средство с ДК № било засечено с контролно устройство
с идентификатор № 10192 на път А-6, отсечка 60+705, Чепинци, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като не била заплатена дължимата за него пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 1-3 ЗП.
Предвид съответната констатация свидетелят П., на длъжност инспектор в отдел ПТРР,
териториална дирекция „Митница София“, в присъствието на свидетеля З И Д, съставил
срещу К. АУАН № BG128042022/5800/Р8-818/28.04.2022 г. АУАН бил подписан от
актосъставителя, свидетеля и бил предявен на жалбоподателя за връчване и подпис, който го
подписал и в графата за възражения написал „Запознах се“. Срещу АУАН не постъпило
писмено възражение на основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, директор на Национално
ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ издал срещу Р. В.
К. атакуваното наказателно постановление за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му
наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля П.; писмени - създаден доклад от
Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г.; заповед № ЗАМ-
332/32-66544/28.02.2020 г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; заповед РД-11-
760/19.08.2022г.; Писмо от АПИ с вх.№1654/23.02.2024 на РС Петрич, ведно с приложено
Решение №101 на МС 20.02.2020г. за приемане Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние- тол такса; свидетелство за регистрация Част I
на ППС с ДК № СО8144СМ; свидетелство за управление на МПС №*********; писмо изх.
№ 94-00-23666/14.11.2022 г.; разписка за връчено НП; и веществени - генерираният снимков
материал, както и всички останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетеля П, чиито
показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал. 3
ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
2
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът
кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се
доказва извършването на нарушението.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган
следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях
правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г. и заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., заповед №ЧР- СП-622/11.08.2022г.,
Заповед №РД-11-760/19.08.2022г.
Същевременно въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи кое
е лицето, управлявало влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, ДК №на посочените в
АУАН и НП време и място. Това е така, доколкото въз основа показанията на свидетеля П
се изясни, че не е свидетел на самото нарушение, а го е установил въз основа данните,
обективирани в електронната система за събиране на пътни такси, като други доказателства
в съответната насока в хода на проведеното административнонаказателно производство не
са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и от
материално и териториално компетентни за това органи. Същите отговарят на изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 и 3 ЗАНН, доколкото
съдържат посочване на времето и мястото на извършване на нарушението. Същевременно
обаче се констатира неяснота при неговото описание, тъй като нито от съдържанието на
съставения АУАН, нито от това на НП, става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна
такса и как е определен.
Последният е регламентиран в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, който предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В процесната хипотеза от съдържанието на АУАН и НП не става ясно каква е
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при
определянето - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за
да се направи преценка дали е определена правилно, респективно какъв е бил размерът .
При това липсата на посочване на съответните обстоятелства в АУАН и НП съществено
нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да разбере какъв
размер на таксата се твърди да не е заплатило, съответно как последният е бил определен.
3
Последното според настоящия съдебен състав е процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като важимо в случая е принципното положение, че в
административнонаказателното производство АУАН и НП следва да съдържат всички
задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно
описание на изпълнителното му деяние. Последното е изводимо от „обвинителната“ им
функция, с която очертават пределите на предмета на доказване. Констатираната неяснота
при описанието на нарушението освен това препятства съда да осъществи дължимия
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във връзка със съответните
обстоятелства, доколкото извеждането им по тълкувателен път или въз основа
доказателствата на делото, е недопустимо.
Констатираното процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП е съществено
и същевременно неотстранимо, което обуславя извод в насока отмяна на наказателното
постановление.
Наред с това, като второ самостоятелно основание за отмяната на НП настоящият
съдебен състав прие, че от обективна страна не се доказа, че именно жалбоподателят е
лицето, което на инкриминираните с АУАН и НП време и място - на 25.04.2022 г. в 13:10 ч.
на път А-6, отсечка 60+705, Чепинци, е управлявало посоченото пътно превозно средство с
ДК № СО8144СМ. Съответно заключение не може да бъде изведено автоматично от факта,
че К. е управлявал превозното средство три дни по-късно, тъй като той не е негов
собственик. Следователно преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган
е имал задължението да установи съответното обстоятелство по категоричен начин, което
обаче не е направено.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая жалбоподателят К. не е наказан като собственик на превозното средство или
като представител на последния, нито в качеството на лице, посочено от собственика, на
което е било предоставено управлението на МПС. Санкциониран е в качеството на водач на
тежкотоварния автомобил, а по делото се доказа единствено, че го е управлявал на
28.04.2022 г., но не и на датата на извършване на нарушението - 25.04.2022 г. Следователно
наказан е следвало да бъде представляващият юридическото лице-собственик на МПС или
лицето, за което изрично е посочено от собственика, че е предоставил управлението на
автомобила, а не по презумпция да бъде прието, че след като на 28.04.2022 г. К. е
управлявал тежкотоварния автомобил, значи го е управлявал и три дни по-рано - на
25.04.2022 г.
Съответен санкционен подход е недопустим, доколкото презумпцията в
административнонаказателния процес е за невиновност, в следствие на което
доказателствената тежест е за наказващия орган. В случая последният не е изпълнил
законовото си задължение да установи и докаже, че жалбоподателят К. е извършил
вмененото му с АУАН и НП нарушение, което прави санкционния акт незаконосъобразен -
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Като такъв следва да бъде отменен.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Жалбоподателят К. е бил представляван от адв. П., който до приключване на съдебните
прения пред СРС е представил доказателства за разноски, респ. е поискал присъждане на
разноски в полза на Р. В. К. за предоставената му правна защита по НАХД № 3636/2024г. по
4
описа на СРС – 17 състав. Според договора за правна защита и съдействие (приложени по
делото) за адвокатска защита, Р. К. е платил на адв. П. общо сумата от 600 лева. Според
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба – адвокатското
възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху стойността на санкцията, СРС
приема, че с оглед нормата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита на жалбоподателя по
обвинението му от НП (с оглед наложената глоба от 1800 лева) - разноските за адвокат се
равняват на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лв. или общо 480 лева, което като сбор
надхвърля договорените и платени от К. на адв. П. общо 600 лева. Доколкото посочената
по-горе сума за адвокатско възнаграждение за защита по вмененото на К.
административното нарушение, не отговаря на минималния размер на адвокатското
възнаграждение съобразно размера на наложената глоба на жалбоподателя в Наказателното
постановление и в този смисъл не съответства на разписаното в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на
поисканите разноски се явява основателно и следва да бъде взето предвид от съда при
преценката на въпроса за разноските.
На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения АПИ следва да заплати на Р. В. К. за
адвокатско възнаграждение относно административното обвинение за нарушение по чл.179,
ал.3а от Закона за движение по пътищата сумата от 480 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG28042022/5800/Р8-818/19.10.2022 г.,
издадено от директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което на Р. В. К., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.
В. К., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. П, ул. „Б Г“ № , вх. , ет. , ап. , сума в размер на
480 /четиристотин и осемдест/ лв., представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5