Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260009 12.05.2025
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и
търговско отделение
В публично заседание на десети април две хиляди
двадесет и пета година, в състав:
Председател:
Галя Русева
при секретаря Петя Колева
като разгледа докладваното от съдията Русева
дело по
несъстоятелност № 18 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Образувано е молба на
„Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Добрич“ № 2 А, представлявано от
управителя С. Д. К., с искане за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Иксепшънъл“ ЕООД – в
ликвидация, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг – Запад“,административен център „Сапфир“, ет. 3,
представлявано от В. А. С., поради неплатежоспособност.
В молбата се твърди, че между страните
съществува правоотношение по договор за учредяване право на строеж, обективирано
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на
строеж срещу извършване на строителство № 160 от 06.06.2013 г. на нотариус с ***
действие РС – гр. Несебър, по силата на който ответникът се задължавал да
построи и предаде на молителя описани в нотариалния акт самостоятелни обекти в
предвидени за изграждане сгради от ваканционно селище „Морско око“ в недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 11538.13.24 по КК на гр. Свети Влас, Община
Несебър. Ответникът се задължавал да започне строителните дейности по изграждане
на обектите не по-късно от 01.03.2017 г., като договорените СМР е следвало да
бъдат изпълнени съгласно одобрения архитектурен проект, и готовите обекти в
уговорената степен на завършеност е следвало да бъдат предадени на молителя с
акт образец 15 не по-късно от 31.12.2018 г. Ответникът се задължил също да
въведе сградите в експлоатация и да снабди молителя с удостоверение за ползване
в договорената степен на завършеност не по-късно от 31.05.2019 г. При забавено
изпълнение на задълженията на преобретателя-изпълнител по договора след
уговорения срок за завършване, същият дължал неустойка в размер на 300 евро за
всеки ден забава, но не повече от 150 000 евро. В молбата се посочва, че повече
от две години и половина след крайния срок за завършване на СМР и предаване на
обекта, а именно 31.12.2018 г., която дата била уточнена с нотариален акт за
поправка на акта за строителство, ответникът не е изпълнил задължението си да
построи и предаде описаните обекти, като дори не е започнал строителни дейности
под различен предлог. По тази причина ответникът към момента имал задължение
спрямо молителя в размер на 150 000 евро неустойка за забава на договорното си
задължение, която била начислена за срок от 30 месеца от крайния срок за
изпълнение на договора – 31.12.2018 г. Твърди се, че ответникът се намира в
неплатежоспособност, тъй като дължи на молителя сумата от 150 000 евро
неустойка за забава, считано от 31.12.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 608,
ал. 2 от ТЗ неплатежоспособността се предполагала, когато длъжникът е спрял
плащанията, а видно от представените документи, ответното дружество не е
изпълнявало свои възникнали от търговски сделки изискуеми и ликвидни вземания
към кредитора „Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ ЕООД, поради което
ответникът е неплатежоспособен, като същият не е предприел плащане към молителя
дори след отправена от него писмена покана. На това основание се иска
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответното дружество.
В съдебно заседание молителят изпраща
процесуален представител, който поддържа молбата, ангажира доказателства и
претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез упълномощения
адвокат Найденова, оспорва молбата, като сочи, че същата следва да бъде
отхвърлена, доколкото молителят не притежава качеството на кредитор по
отношение на ответника. Развиват се подробни доводи защо молителят не е носител
на претендираното вземане за неустойка, като се сочи, че изпълнителят не е
получил от възложителя пълната налична строителна документация за започва на
строителството, както и че са били налице редица обструкции, които възложителят
е укрил. Сочи се също, че ответникът имал ангажимент единствено да построи
посочените самостоятелни обекти съгласно одобрените архитектурни обекти, но
строителният договор, инкорпориран в нотариалния акт, не предвиждал задължение
на строителя по укрепване или изпълнение на СМР по издаденото разрешение за
строеж за авариен ремонт въз основа на одобрени от Община Несебър проекти.
Срокът за завършването на договорените СМР и издаване на акта образец 15 бил
уговорен на 24 месеца, но не по-късно от 01.04.2014 г., като с поправка на
нотариалния акт датата е била променена на 31.12.2018 г. Ответникът сочи също,
че в раздел VІ от строителния договор изрично е била включена клауза, че в
случаите, в които строителството на обекта е спряно с актове на компетентни
органи по причини, за които приобретателят не отговаря, сроковете по този
договор не текат за периода, за който строителството е спряно. В тази връзка се
сочи, че месец след сключване на договора за суперфиция и строителство
молителят предава на ответника Заповед № Д 1309-3 от 04.03.2010 г. на ДНСК, с
която е спряно изпълнението на всички видове СМР по ваканционното селище, като
е било указано да бъдат извършени от възложителя/строител мероприятията, дадени
в заключението на проекта за аварийно укрепване от 2009 г., при спазване
предписанията в заключението на инжинерногеоложкото проучване от 2003 г.
Ответникът сочи, че липсата на укрепване на терена, което не е негово
задължение, е една от причините строителството въобще да не бъде изпълнено.
Сочи се, че в раздел ІХ от договора страните са се съгласили молителят да няма
задължения, свързани с извършването или заплащането на каквито и да е действия
по укрепване на терена, както и строителството на обектите, които задължения
били само за приобретателя, но възложителят не е разполагал с всички необходими
строителни книжа, като проектите му не съдържали всички необходими части и
съответно същият не предал на ответника одобрените проекти, както и издаденото
нарочно разрешение за строеж за аварийно укрепване от 2009 г., за което същият
узнал впоследствие, а видно от същото, налице са били одобрени и съгласувани с ***
проекти от 18.03.2009 г. за временно аварийно укрепване на пътя от свличане на
земни маси. Възложителят не е предал на ответника и нотариално заверена
декларация-съгласие за присъединяване на ВиК, договор за отвеждане и
пречистване на отпадни води, договор за присъединяване на водопровод, проект за
външни връзки, а тези документи били необходими с оглед одобряване на
инвестиционния проект съгласно чл. 144 от ЗУТ, които документи са неразделна част
от инвестиционния проект и без които същият не може да бъде реализиран. Сочи се
също, че част от документацията е била върната на молителя на 16.08.2013 г. с
цел привеждане в съответствие, но това не е било сторено. Неизпълнението на
тези задължения на вложителя е станало причина за неизпълнение на задълженията
на строителя, поради което последният счита, че не е налице забава за
изпълнение на задълженията му и че не дължи посочената неустойка, още повече че
ответникът не е допринесъл с действията си за издаването на Заповед № Д 1309-3
от 04.03.2010 г. на ДНСК за спиране на строителството, която е била предадена и
узната от ответника едва след сключването на договора. С оглед на това,
ответникът намира, че не е изпълнил строителството по причини, които не зависят
от него, поради което е изправна страна по договора за строителство, не дължи
неустойка за забава, а в условията на евентуалност твърди, че това вземане е
погасено по давност на основание чл. 111, буква „б“ от ЗЗД към датата на
подаване на молбата в съда – 15.01.2021 г., и претендира отхвърляне на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адвокат Н., която ангажира доказателства и претендира
присъждане на разноски.
В писмено становище, депозирано на лист
227 от делото, молителят е възразил против твърдението на ответника, че
вземането за неустойка е погасено по давност, доколкото крайният срок за
изпълнение на задължението за СМР е 31.12.2018 г., поради което от 01.01.2019
г. е започнала да се начислява предвидената неустойка за забава и същата е
достигнала своя максимален размер след 500 дни, а именно на 14.05.2020 г., а
съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният
срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Поради това, според молителя давността е започнала да тече на 15.05.2020 г., но
тъй като дружеството-ответник е било заличено от 27.01.2021 г. до 22.03.2024
г., давност през този период не е текла, поради което и вземането на молителя
не е погасено по давност. Оспорват се и твърденията на ответника, че молителят
има каквито и да било задължения във връзка укрепването на терена и
строителството на обектите. Сочи се, че въпреки това молителят е направил
всичко възможно за укрепването на терена.
Съдът,
като взе предвид постъпилата молба и след като извърши съвкупна преценка на
доводите на молителя, на становището на ответника, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, намира за установено следното:
По делото не се спори, че страните са сключили
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на
строеж срещу извършване на строителство № 160 от 06.06.2013 г. на нотариус
Линка Чуткина, с *** действие РС – Несебър, по силата на който молителят, в
качеството на продавач и учредител на право на строеж, прехвърлил на ответника
ид.ч. части от ПИ с идентификатор 11538.13.24 по КК на гр. Свети Влас, общ.
Несебър, ведно със съответните ид.части подобрения и приращения върху него, като
учредил на ответника право на строеж за определени индивидуално конкретизирани
обекти в предвидените за изграждане сгради на в.с. „Морско око“ по плана на
местност „Варницата“ в землището на гр.
Свети Влас, срещу задължението на ответника да построи описаните обекти
съгласно одобрени архитектурни проекти от 28.09.2007 г. и от 24.11.2010 г. на
Община Несебър и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 10.12.2007 г., издадено от Община
Несебър. В раздел V от договора е предвидено задължението на купувача да
изгради със свои сили и за своя сметка описаните обекти и инфраструктура при посочена
степен на завършеност. В раздел VІ е посочено, че изпълнителят се задължава да
изпълни договорените СМР съобразно одобрения архитектурен проект и предаде
готовите обекти в уговорената степан на завършеност с акт 15 в срок от 24
месеца от датата на възстановяване на разрешението за строеж съобразно
съответния акт на строителния надзор, но не по-късно от 01.04.2014 г., като при
форсмажорни обстоятелства, които пряко и обективно са възпрепятствали
изпълнението на СМР, изпълнителят следва незабавно да уведоми възложителя и
срокът за изпълнение се удължава по допълнително споразумение между страните, а
в случаите, в които строителството на обекта е спряно с актове на компетентни
органи по причини, за които приобретателят не отговаря, сроковете по този
договор за извършване на СМР не текат за периода, за който строителството е
спряно. Изрично е предвидено също, че спирането на строителните работи за
периода, установен със ЗУЧК, не удължава уговорения срок за изпълнение. В
раздел ХІV е уговорено, че за неизпълнение на задълженията си за построяване на
обектите по договора изпълнителят дължи на учредителя неустойка, както следва:
1. ако в срок от 12 месеца от датата на възстановяване на действието на
разрешението за строеж, която дата не може да бъде по-късна от 01.04.2014 г.,
не е постигната степен на завършеност съобразно акт 14, то договорът подлежи на
разваляне поради неизпълнение от страна на изпълнителя и всичко построено
остава за учредителя, без същият да дължи заплащане и без връщане на платената
продажна цена; 2. при забавено изпълнение на задълженията на приобретателя-изпълнител
по договора след уговорения срок за завършване, същият дължи неустойка в размер
на 300 евро за всеки ден забава, но не повече от 150 000 евро.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт № 54 от
23.12.2016 г. на нотариус Линка Чуткина при РС – Несебър е бил поправен горепосоченият
нотариален акт от 06.06.2013 г., като включително такива поправки са били
направени по отношение на уговорените срокове за изпълнение на възложените СМР
( т. 91), като 24-месечният срок, уговорен в раздел VІ, е бил заличен и вместо
него е била уговорена крайна дата за изграждане на обектите в уговорената
степен на завършеност и снабдяване с акт 15 не по-късно от 31.12.2018 г., а
задължението на изпълнителя да въведе сградите в експлоатация и да снабди
възложителя с удостоверение за ползване в договорената степен на завършеност е
било уговорено да се изпълни не по-късно от 31.03.2019 г. (т. 92). В т. 97 от
нотариалния акт за поправка е уговорено задължението на изпълнителя за
започване на строителните дейности по изграждане на обектите не по-късно от
01.03.2017 г. В т. 98 от нотариалния акт за поправка е внесено изменение в
частта относно договорената неустойка, като е заличен текстът „ако в срок от 12
месеца от датата на възстановяване на действието на разрешението за строеж,
която дата не може да бъде по-късна от 01.04.2014 г.“, като вместо това
страните са постигнали съгласие, ако до 31.12.2017 г. не е постигната степен на
завършеност съобразно акт образец 14, то договорът подлежи на разваляне.
По делото е приложена писмена покана, изпратена от
молителя до ответника по електронна поща на 15.01.2021 г., с която същият е
претендирал заплащане на сума в размер на 150 000 евро, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението на строителя да изпълни договорените СМР
съобразно одобрения архитектурен проект и предаде готовите обекти в уговорената
степен на завършеност на възложителя с акт образец 15 не по-късно от 31.12.2018
г. Предвид наведените фактически твърдения в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и съдържанието на цитираната в същата тази
молба покана, съдът приема, че молителят основава молбата си именно на
твърдения за настъпила забава за изпълнения на договорените СМР в срок до
31.12.2018 г. Ето защо, следва по делото да бъде разгледана единствено тази
хипотеза за дължимост на претендираната неустойка в размер на 150 000 евро
за допусната забава за неизпълнение на това конкретно задължение.
По делото е представена Заповед № ДВ 09-3/04.03.2010
г. на ДНСК, с която е спряно изпълнението на всички видове СМР по ваканционното
селище и е указано извършването на укрепителни работи по терена от страна на
възложителя/строител, при спазване предписанията, дадени в заключението на
инженерногеоложкото проучване от 2003 г., както и да се изпълнят мероприятията,
дадени в заключението на проекта за аварийното укрепване от 2009 г., като е
указано също, че изпълнението на спрените СМР може да продължи с разрешение на
Началник Сектор Бургас при РДНК Югоизточен район след отстраняване на
причините, довели до постановяване на настоящата заповед.
От заключението на назначената по делото СТЕ,
изготвено от вещото лице И.В. и депозирано на 11.11.2024 г., става ясно, че в
процесния поземлен имот е започнало изграждането на ваканционното селище, което
е на етап груб строеж – изградена е конструкция на една от сградите в имота и
басейн въз основа на Разрешение за строеж № 123/28.09.2007 г. Достъпът до
обекта е ограничен от ограда, като пътят, тангиращ със северната част на имота,
е затворен. Видими са пропадания на пътното платно, над процесния имот, скатът
е обрулен, образували са се пропадания на терена и свличане на земна маса към
обекта. Съседните имоти са също с множество свличания и образувани неравности и
вдлъбнатини по склона. Към настоящия момент укрепване на терена не е извършено нито
в процесния имот, нито в съседните имоти. За да продължи строителството на
строеж „Ваканционно селище „Морско око“ следва да се укрепи теренът както в
процесния имот, така и в съседните поземлени имоти, поради компрометиране на
целия терен от свлачищните процеси, довели до свличане на земната маса и
невъзможност да се изгражда строителство в тях. Липсват проекти за укрепване на терена, които да указват какви и къде
следва да се извършат укрепителни работи по терена, с оглед възстановяването и
заздравяването му и продължаване на строителството в процесния и съседните
имоти. След свличане на земни маси и проверка от РДНСК, със Заповед от
04.03.2010 г. строителството на обекта е спряно. Към датата на сключване на
процесния договор за суперфиция срещу строителство през 2013 г. не е бил
изготвен геоложки доклад. Със Заповед № 104 от 01.07.2016 г. на главния
архитект било допълнено издадено разрешение за строеж от 2007 г., като в
комплексния доклад се цитира становище от 2016 г. на „Геозащита“ ЕООД Варна. Вещото
лице Великова по СТЕ не е открило данни инвеститорът да е извършвал строителни
дейности в периода от спирането на строителството от РДНСК Бургас през 2010 г.
до сключването на процесния договор със строителя през 2013 г.. От огледа на
място е видно, че не са изпълнени никакви укрепвания по терена, като
извършените през 2009 г. укрепвания са извън процесния имот.
Становището на „Геозащита“ ЕООД Варна е представено от
молителя /лист 329 от делото/ и от същото се установява, че към 2016 г., когато
е издадено становището, в процесния ПИ 11538.13.24 по КК на гр. Свети Влас са
били изпълнени на груб строеж една от сградите и басейн, като при направа на
изкопите за тяхното строителство са се свлекли земни маси, които са затрупали
част от изпълнените сгради, като се наблюдава протичане на земни маси между
пилотните конструкции. В становището, което е адресирано до строителя във
връзка с негово запитване, е посочено също, че поземленият имот не попада в
Регистъра на свлачищата в Република България и свлеклите се земни маси в
резултат на изкопите в имота не могат да се определят като свлачище. Посочено е
също, че към момента на проучването склонът е устойчив – коефицентите на
сигурността са по-големи от допустимия минимум – 1,25. При отчитане влиянието на изкопите за фундиране на сградите, склонът
достига до гранично равновесие, което налага да се изпълни плътно укрепване на
изкопите. Разработеният проект
предвижда изграждането на силова конструкция по имотната граница на ПИ
11538.13.24 за осигуряване на устойчиви откоси на изкопите за бъдещите сгради. Силовата
конструкция е оразмерена на активен земен натиск при изпълнение изкопи за
сгради в имота, а не на свлачищен натиск.
От заключението на извършената основна
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Даниел Хаджиатанасов става ясно,
че в счетоводството на ответника няма отразени непогасени задължения към
молителя, до колкото в ТР са оповестени счетоводни баланси с нулеви стойности
към 04.01.2021 г. и 15.04.2024 г.; към 31.12.2019 г., към 04.01.2021 г. и към
15.04.2024 г. ДМА на ответника са нула, а краткотрайните активи към 31.12.2019
г. са 2678, но същите са с нулева стойност към 04.01.2021 г. и към 15.04.2024
г., като общата сума на активите към 31.12.2019 г. е 2678, а същата е нулева
стойност към 04.01.2021 г. и към 15.04.2024 г. В периода 27.01.2021 г. – 22.03.2024 г. дружеството е било заличено,
като към 15.04.2024 г. дружеството не притежава финансови дълготрайни активи.
Към 31.12.2019 г. коефициентът за обща ликвидност на дружеството е в размер на
1,00412, като краткотрайните активи са почти равни на задълженията му и по
стойност ги покриват. След 04.01.2021 г. дружеството няма активи и пасиви. Към
31.12.2019 г. коефициентът на финансова автономност е равен на 0, като експертът
не е в състояние да изведе показатели на обращаемост на краткотрайните
материални активи, тъй като през 2018 г. и 2019 г. дружеството няма отчетени
нетни приходи от продажби. Към 31.12.2019 г. ответникът е отчел печалба в
размер на 26 000 лева, като към същата дата е разполагал със собствен
капитал в размер на 11 000 лева. Публикуваният към 04.01.2021 г.
ликвидационен баланс е с нулеви стойности, следователно в периода 01.01.2020 г.
– 04.01.2021 г. дружеството е реализирало загуба в размер на 11 000 лева.
От назначената по делото допълнителна СИЕ се
установява, че най-старото непогасено задължение на молителя е от 22.07.2020
г., при положение, че се отчете съществуването на задължението за неустойка,
претендирано от молителя, като тази би била и евентуалната дата на изпадане на
дружеството-ответник в неплатежоспособност. Дружеството няма други задължения,
освен тези, които се претендират от молителя.
При
така установените по делото факти, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 608,
ал.1 ТЗ, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне,
или последиците от прекратяването й, или 2. публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по
частно държавно вземане, или 4. задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Според ал.2, предполага се, че търговецът не
е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните
си финансови отчети за последните три години. Според ал.3, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил
изцяло или частично вземания на определени кредитори. Неплатежоспособността се
предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или
на съобщението за доброволно изпълнение /ал.4/.
Съгласно чл.625 ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
В случая молителят твърди, че е активно
материално легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност
спрямо ответника, тъй като има качеството на негов кредитор по търговска
сделка. От доказателствата по делото, обаче, не може да се направи такъв извод.
Съглашението между страните, на което се позовава молителят, ведно с
извършените в него поправки, предвижда задължение за строителство и за укрепване
на терена за строителя-ответник, но същият е следвало да получи необходимото за
това съдействие от страна на възложителя-молител, който е следвало да му
предаде цялата строителна документация за започването и надлежното извършване
на строежа, вкл. и относно необходимото укрепване на терена. Както се установи,
строителството е било спряно със заповед на ДНСК още през 2010 г. поради
наличие на свличане на земни маси, т.е. три години преди сключването на
процесния договор за строителство. От заключението на в.л. В. по СТЕ става
ясно, че липсват проекти за укрепване на терена, които да указват какви и къде
следва да се извършат укрепителни работи по терена, с оглед възстановяването и
заздравяването му и продължаване на строителството в процесния и съседните
имоти, а според представеното по делото Становище на „Геозащита“ ЕООД Варна от
2016 г., при отчитане влиянието на изкопите за фундиране на сградите склонът
достига до гранично равновесие, което налага да се изпълни плътно укрепване на
изкопите, като разработеният проект предвижда изграждането на силова
конструкция по имотната граница на ПИ 11538.13.24 за осигуряване на устойчиви
откоси на изкопите за бъдещите сгради. Не се установява сред документацията,
предадена от възложителя на строителя с приемо-предавателни протоколи от 2013
г., да е бил предаден и проектът за аварийно укрепване от 2009 г., цитиран в
заповедта на ДНСК от 2010 г. за спиране на строителството. Това е било
безусловно необходимо, за да изпълни ответникът задълженията си във връзка с
продължаване на строителството, което е било разрешено едва след укрепване на
земните маси и след допълнително разрешение от страна на административния
орган. Не може да се възприеме тезата на молителя, че такива укрепвания не са
се налагали, тъй като видно от становището на „Геозащита“ ЕООД – Варна имотът
не попадал в Регистъра на свлачищата в Р България, тъй като ясно става от
същото това становище, че независимо от това, при отчитане влиянието на
изкопите за фундиране на сградите, склонът достига до гранично равновесие,
което налага да се изпълни плътно укрепване на изкопите, като разработеният
проект предвижда изграждането на силова конструкция по имотната граница на ПИ
11538.13.24 за осигуряване на устойчиви откоси на изкопите за бъдещите сгради.
По делото не е представен такъв проект и в.л. В. заявява, че такъв липсва.
Следва да се има предвид също, че строителството по обекта е спряно още през
2010 г., т.е. още преди сключването на процесния договор, като причината за
това не може да се вмени във вина на ответника, а съгласно договореното между
страните, в случаите, в които строителството е спряно с актове на компетентни
органи по причини, за които приобретателят не отговаря, сроковете по този
договор не текат за периода, за който строителството е спряно. По тази причина,
не може да се приеме, че с поведението си по някакъв начин ответникът е станал
причина за спиране на строителството и че отговаря за допуснатата забава, тъй
като по отношение на него сроковете за изпълнение на СМР са спрели да текат,
като понастоящем заповедта за спиране на строителството не е отменена с
последващ акт на административния орган.
Поради това, съдът намира, че молителят не
е доказал да има качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на
ответника, поради което и не разполага с правото да иска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо него, което налага отхвърляне на молбата.
С оглед изхода на спора и претенцията на
страните за присъждане на разноски, на осн.чл.621 ТЗ вр.чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на направените по делото разноски в общ размер на
1 480 лв., от които 280 лв. – депозит за експертиза и 1 200 лв. –
адвокатски хонорар, която сума следва молителят да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „Кънстракшън Енд Менаджмент
Билдингс Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Поморие, ул. „Добрич“ № 2 А, представлявано от управителя С. Д. К., за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Иксепшънъл“ ЕООД
– в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг – Запад“, административен център „Сапфир“, ет. 3,
представлявано от В. А. С., поради неплатежоспособност.
ОСЪЖДА „Кънстракшън Енд Менаджмент Билдингс Груп“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Добрич“ № 2 А,
представлявано от управителя Спиридон Димитров Костадинов, да заплати на
„Иксепшънъл“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – Запад“, административен център
„Сапфир“, ет. 3, представлявано от В. А. С., направените по делото разноски в
размер на 1 480 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас
в 7-дневен срок от обявяването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел съгласно чл.613а ТЗ.
Решението да се
впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: