Решение по дело №91/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№19

гр. Русе, 27 април  2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Русе , в публичното заседание на осми април  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря Диана Михайлова  като  разгледа    докладваното  от   съдия  ДЯКОВА  административно дело №91  по   описа   за  2021  година, за да се произнесе, взе предвид: 

 

Производството е по реда на чл.107, ал.2 ЗАвП(Закон за автомобилните превози) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Делото е образувано след постъпила жалба от Т.С.Т. с ЕГН ********** ***. Жалбата е насочена срещу изричен отказ №РД-14-3221/38 от 13.01.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/гр. София. С отказа е отказано на жалбоподателя да бъде възстановено в движение МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, категория М1, с рег. № Р***ВС, собственост на жалбоподателя, чрез връщане на отнетите регистрационни табели с рег.№ Р 38 38ВС и връщане на Свидетелство за регистрация на МПС № *********, издадено на 05.08.2015г.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се както в жалбата, така и в съдебна зала, че веднага след налагане на ПАМ, нарушението било отстранено, което е основание за прекратяване на принудителната административна ярка, тъй като и законодателят в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 ЗАвП също е посочил, че мярката е до отстраняване на нарушението.

Иска се обжалваният изричен отказ като индивидуален административен акт да бъде отменен, претендират се разноски по списък.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се явава и не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо към преписката изказва становище за неоснователност на жалбата.  Моли съдът да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № РД-14-3221 от 30.12.2020г./л.4 преписка/ на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към ИА „Автомобилна администрация“ гр. София е наложена принудителна административна мярка на Т.С.Т. ***, в качеството му на водач на МПС- лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, категория М1, с рег. № Р***ВС, негова собственост, изразяваща се във временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на 1бр. регистрационна табела с рег. № Р3838 ВС и отнемане на свидетелство за регистрация  № *********, издадено на 05.08.2015г.  Посочената ЗПАМ е наложена на основание чл.107, ал.1, вр. чл. 106а, ал.1, т.1, б.“б“ и ал.2, т.1 и ал.7 от ЗАПр – за това, че на 30.12.2020г. извършва таксиметров превоз на пътници с посоченото горе МПС без редовно издадено разрешение от Община Русе . За установеното нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАПр и чл. 31, ал.1, т.3 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници,  издадена от Министерство на транспорта/МТ/, е издаден и АУАН от 30.12.2020г. с номер на бланката 285476, серия А-2020.

Правното основание за издаването на заповедта за наложена ПАМ административният орган намерил в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу Т. С.Т. е съставен посочения горе акт за установено административно нарушение (АУАН) от А.К., на длъжност ст. инспектор в отдел „Контрол“ към РД АА – Русе. Служителят на РД АА Русе установил, че на 30.12.2020г. около 10,45ч. в гр. Русе, по ул.“Т.Икономов“ срещу бл.209, Т. като водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, категория М1, с рег. № Р*** ВС, извършва таксиметров превоз на пътници без да има редовно издадено Разрешение за извършване на такъв превоз от Община Русе, както и извършва таксиметров превоз на пътници  без пътна книжка, издадена от превозвача.

Издадената ЗПАМ № РД-14-3221 от 30.12.2020г. от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, е връчена на Т.Т. на 31.12.2020г.

На основание чл.24 от Наредба 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници,  Община Русе издала  Разрешение  за извършване на таксиметров превоз на пътници  и холограмен стикер № 494 от 16.01.2021г./л.12 и 13 пр./ за периода 06.01.2021г. до 31.12.2021г. за автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, категория М1, с рег. № Р*** ВС. Издаването на разрешението мотивирало жалбоподателя да подаде  молба вх.№ РД-14-3221/1/ от 12.01.2021г./л.10пр./ до Началника на областен отдел Автомобилна администрация към РДАА Русе към ИААА, с която поискал да му бъдат върнати рег. табела и Свидетелство за регистрация на МПС. Към молбата приложил копие от издаденото разрешение. Поради липса на отговор жалбоподателят изпратил напомнително писмо/л.14/ с вх.№ РД-14-3221/2/ от 13.01.2021г./л.10пр./

С писмо № РД-14-3221/3/ от 13.01.2021г./л.1 пр./ Директорът на РДАА Русе отказал да върне поисканите рег. табела и Свидетелство за регистрация на МПС, с мотивите, че не са налице предпоставките за връщането им, тъй като не е заплатена глобата, наложена с наказателното постановление, поради което не са изпълнени условията на чл. 106а, ал.7 от ЗАПр. По делото не са представени доказателства кога е връчено писмото на жалбоподателя. Недоволен от отказа на административния орган, жалбоподателят го обжалвал, като подал жалба до РДАА Русе с вх.№ РД-3221/8/ от  29.01.2021г. по повод на която е образувано адм. дело  №91/2021г. пред Административен съд Русе.

На 02.02.2021г. Директорът на РДАА Русе издал НП № ********* /л.22 от делото/, с което за нарушения по чл.24, ал.1 от ЗАПр и чл. 31, ал.1, т.3 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници,  издадена от МТ  наложил на жалбоподателя две глоби по 2000лв за всяко едно от нарушенията. НП било връчено на жалбоподателя на 02.02.2021г.

Правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед ПАМ № РД-14-3221 от 30.12.2020г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“Русе, към РДАА Русе. По делото е представена  и Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. /л.3 пр./на изпълнителния директор  на ИИ АА, от която е видно, че Директор на регионална  дирекция  „Автомобилна администрация“ и  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ наред с други длъжностни лица  са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 106 и 106а от ЗАвП.

Оспореният административен акт – изричен отказ №РД-14-3221/38 от 13.01.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/гр. София е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По компетентността на органа липсва и спор.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 107, ал.1 от ЗАвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на писмото с характер на индивидуален административен акт се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт, сред тях и Заповед ПАМ № РД-14-3221 от 30.12.2020г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“Русе, към РДАА Русе, АУАН от 30.12.2020г. с номер на бланката 285476, серия А-2020 и Разрешение  за извършване на таксиметров превоз на пътници  и холограмен стикер № 494 от 16.01.2021г. В производството по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, противно на твърдяното от жалбоподателя в жалбата, че не е уведомен за започване на производството по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, тъй като производството е започнато по негова инициатива с подаване на молбата за връщане на рег. табела и свидетелство за регистрация на МПС.

За съответствието и  спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 106а, ал.1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по Закон за автомобилните превози, се прилагат принудителни административни мерки. Сред тях е и мярката, наложена на Т. Т.  по чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

В чл.106а, ал.7(Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.)  е указан реда и условията за връщане на табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3. Посочено е, че същите се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.  За да настъпи този целен от жалбоподателя резултат не е необходимо нарочно искане от негова страна, както и каквото и да било изрично волеизявление на административния орган като при наличието на законовите предпоставки самото фактическо действие по връщането на свидетелството обективира и волеизявлението на последния.  В процесния случая жалбоподателят, след като е изпълнил само част от условията, при които се дължи от административния орган действие по връщането на исканите табели и документ го е сезирал с молба да извърши действията, които последният е длъжен да извърши по закон, но само при наличие на законовите предпоставки. Анализирайки посочената норма на чл.106а, ал.7 от ЗАПр и при нейното граматическо тълкуване се налага извода, че връщане на иззетите вещи се дължи в два отделни случая - първо, когато е отстранено нарушението  и е заплатена предвидената за нарушението глоба, индивидуализирана в издаденето НП/въз основа на съставения АУАН/ и  втория случай е тогава, когато е изтекъл срока по чл.106а, ал. 1, т. 1 от ЗАПр и е заплатена предвидената за нарушението глоба, индивидуализирана в издаденето НП. Заплащането на глобата и в двата случая е задължително условие, което трябва да е изпълнено, за да се уважи искането за връщане на табели и документи. До подаване на жалбата се установи, че административният орган не е издал наказателно постановление, по което да бъде заплатена глобата. Следва да се съобрази, че нарушението е извършено на 30.12.2020г.,  когато е съставен и АУАН, жалбата е подадена на 13.01.2021г., а наказателното постановление е издадено на 02.02.2021г., като издаването му е извършено в кратки срокове, изцяло съобразени с разпоредбите на ЗАНН за срочност при издаване на НП. В процесния случай съдът намира, че не са налице условията за връщане на иззетите по реда на чл.106а, ал.3 от ЗАПр  табели с регистрационни номера и документи, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство. Това е така, тъй като от представените доказателства се установи, че на този етап само е отстранено нарушението с издаването на Разрешение  за извършване на таксиметров превоз на пътници  и холограмен стикер № 494 от 16.01.2021г. от Община Русе за автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“,  с рег. № Р*** ВС. Не са представени доказателства за това, че е платена глобата за нарушението, извършено с процесния автомобил. И ако към момента на подаване на жалбата не е било издадено наказателно постановление и поради това жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да заплати глобата поради липса на нейната индивидуализация, то към датата на съдебното заседание  наказателното постановление е било надлежно издадено и е подлежало на изпълнение заплащането на наложеното административно наказание. Такива доказателства не са представени пред съда, за да приеме, че са налице кумулативните изисквания на чл. 106а, ал.7 от ЗАПр за връщане на исканите табели и документ.

С оглед на така изложеното, остават неоснователни всички възражения, направени по повод оспорването на отказа на административния орган, който  предвид установената фактическа обстановка е изцяло законосъобразен Гореизложеното води на извод за неоснователност на жалбата.

При този изход на делото и предвид разпоредбите на чл. 143 от АПК  искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Воден от това, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Т. с ЕГН ********** ***

срещу изричен отказ №РД-14-3221/38 от 13.01.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/гр. София, с който отказано да бъде възстановено в движение МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № Р*** ВС, собственост на жалбоподателя, чрез връщане на отнетите регистрационни табели с рег.№ Р 38 38ВС и връщане на Свидетелство за регистрация на МПС № *********, издадено на 05.08.2015г.

 

Решението може да се обжалва  с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: