Решение по дело №542/2018 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Русе, 22 юли 2019 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 02 юли 2019 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря  Диана Михайлова и в присъствието на прокурора  Пламен Петков като  разгледа  докладваното  от   съдията Василев  административно дело №542 по   описа   за  2018  година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след постъпила жалба от П.С.Д. ***, чрез адв. Й. Й.,***, срещу РА (Ревизионен акт) №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., потвърден мълчаливо според твърдение на жалбоподателя от директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна.

Видно от преписката, представена от НАП Варна по повод образуваното съдебно производство е, че след оспорване на РА по административен ред, на 29.10.2018г., директорът на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП е издал и решение №252/29.10.2018г., с което е потвърдил РА №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., издаден по реда на чл.119, ал.2 от ДОПК, но и уважил възражението на П. Д. за погасени по давност задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за проверяваната 2008г.

След дадени неколкократни указания на съда за уточнения, от страна на жалбоподателя, действащ чрез адв. Й., се извлече волята на П. Д.-оспорва се РА, потвърден с решението на горестоящия АО. Релевират се и основания за незаконосъобразността на акта.

Сочи се още/в писмените бележки/, че необосновано е прието, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизия на ФЛ по този ред/чл.122 ДОПК/.

Иска се отмяна на ревизионния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски, за които се представя списък.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна приема следното:

С обжалвания РА е установено задължение за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., от П. С. Д., в общ размер от 8026, 27 лева, от които - 4 117 лева главница и 3909,27 лева лихви.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-03-900356-092-003/25.06.2018г.(л.26-34 от адм. преписка), неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, чрез връчване на няколко искания до П. Д., виж л.5 от РД(л.28 в адм. преписка) за предоставяне на документи и писмени обяснения(изх. №22734/15.05.2009г., изх. №39007/29.07.2009г., изх. №36192/14.07.2009г.-уведомлението за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.)

РО е установил, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК-данни за укрити приходи и доходи. Това дало основание за връчване на П. Д. на посоченото по-горе уведомление, изх. №36192/14.07.2009г.(л.269), че са налични такива обстоятелства и че за периода 01.01.2008г.-31.12.2008г., основата за облагане с данък ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК.

На П. Д. е връчено ИПДПОЗЛ №22734 15.06.2009 г. (л.35-37), изискани са документи и писмени обяснения относно установяване на задълженията за ревизирания период. Във връзка с искането от П. Д. са представени документи подробно описани на стр. 7 в ревизионния доклад (л.29 и сл.). Писмени обяснения не са представени от ревизираното лице.

След анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органът по приходите установява следната фактическа обстановка:

П.С.Д. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Той е с постоянен адрес:***. Няма дейност като ЕТ към момента на ревизията. Нямал и подадена декларация за 2008 по чл.50 от ЗДДФЛ.

За периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. за П.С.Д. била съставена таблица за съпоставка между получените приходи и извършените разходи. Относно източници на средства за собствена издръжка, ревизираното лице посочило получено възнаграждение от „МАК СПЕД" ЕООД в размер 2073.60 лева. Сумата е включена в приходната част на извършената съпоставка. П.С.Д. не посочил разполагаеми към 01.01.2008г. налични парични средства в брой.

В хода на ревизията след извършени няколко насрещни проверки, включително и на „МАК СПЕД" ЕООД, „ПРИСТА ПЕТРОЛ" ЕООД,  РО е взел предвид всички представени обяснения, доказателства, договори за парични заеми, движения по кредитна карта, сметки в ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за получени от „Еврофутбол" ООД суми, направил е проверка чрез ПП VAT 14 за  установени покупки от П. Д., намерени в дневниците за продажбите на регистрирани по ЗДДС лица за периода м.01.2008г. - м.12.2008г., за платени такси и услуги, закупени стоки.

При извършения сравнителен анализ за 2008г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2008г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените/направените разходи с 41 175.85 лева.

Констатацията е, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

Това е и причината на ревизираното лице да бъде връчено уведомление, изх.№ 36192/14.07.2009г. за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

В хода на ревизията бил направен подробен анализ на всички относими към ревизираното лице обстоятелства, подробно описан на стр. 4-5 в ревизионния доклад(л.27-29 от адм. преписка). На основание чл.122, ал.4 от ДОПК за отчетната 2008 г. била определена данъчна основа в размер на 41175.85 лева и установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4117.00 лева.

Така бил издаден и оспореният пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна Ревизионен акт №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., с който на П. Д. са определени задължения по ЗДДФЛ за 2008г. в общ размер от 8026, 27 лева, от които - 4 117 лева главница и 3909,27 лева лихви.

Със своето решение №252/29.10.2018г., горестоящия АО е потвърдил РА №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., издаден по реда на чл.119, ал.2 от ДОПК, но и уважил възражението на П. Д. за погасени по давност задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за проверяваната 2008г. В диспозитива е включил и изявление, с което е посочил, че приема за погасени по давност задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на 4 117 лева главница и 3909,27 лева лихви.

В проведеното съдебно производство, в което съдът дължи произнасяне предвид разпоредбата на чл.160, ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, бяха събрани и допълнително доказателства-писмени, гласни. Бе назначена и поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза.

Досежно писмените доказателства, провокирали с оглед указанията на съда събиране и на гласни такива, съдът намира следното:

От адвоката на жалбоподателя бяха представени два договора за паричен заем(л.23 и л.24 от делото), оспорени от процесуалният представител на ответника. В хода на производството по оспорването им, адвокатът се отказа от единият договор, като другият, със страни А. С. П.и П. Д., сключен на 16.11.2007г., с който А. П.е заела на П. Д. сумата от 12 500 лева, бе приет от съда. Същият този договор бе представен и на по-късен етап от събиране на доказателствата в съдебното производство, с нотариална заверка на верността на преписа, направена обаче на 25.03.2019г.

Съдебният състав счита, че направеното оспорване на договора, извършено от гл. юрисконсулт З. Е. е основателно. Това автоматично влече след себе си несъобразяване на съда с договора като писмено доказателство и изключването му от доказателствата по делото.

Причините за това са няколко. На първо място, не бе доказано по безспорен и достоверен начин, че този договор е съществувал към датата, на която е записано в него, че е сключен-16.11.2007г. Достоверност на дата се доказва с наличие на нотариална заверка. Такава е налице, но тя е от 25.03.2019г. Анализът на всички доказателства, събрани още в хода на ревизията също потвърждава извода на съда, изложен по-горе. След като в проведеното ревизионно производство са представени множество доказателства от П. Д., буди недоумение каква е причината точно тези два/в частност само цитирания и първоначално приет от съда/ договори, да не бъдат представени от него.

Съдът счита, че те са създадени/представени за целите на защитата, която адвокатът на П. Д. предприема в съдебното производство. Индиция в тази насока е и факта, че нито в ревизионното производство, нито при оспорване на РА пред горестоящия административен орган, са представени договорите за паричен заем. Нещо повече. Ревизираното лице през цялото това време/на ревизия, на административно обжалване/ не споменава, че съществуват такива договори, и примерно е налице друга причина, поради която не може да ги представи. Едва в съдебното производство се разбира за тях.

Не бяха достатъчно убедителни и събраните по искане на адвоката гласни доказателства, които целяха доказване на съществуването на договора от 16.11.2007г. Интересно е казаното от св. И., която твърди, че е присъствала на предаването на сумата на паричния заем на среща между П. Д. и А. П.и че е видяла, че става въпрос за сумата от 12-13 х. лева. Как точно от един страничен наблюдател може да се установи размера на сумата, на съдът не е ясно. Дори и да е налице разговор между лицата за размера на тази сума, физическото й виждане според съдебният състав не би позволило на едно лице да каже какъв е нейният размер. Свидетелката би могла да каже с точност за една такава сума, ако лично тя е извършила преброяването й, но такова действие не се сочи да е извършено от нея.

Ето защо, договора, със страни А.С. Пе. и П. Д., сключен на 16.11.2007г., с който А. П.е заела на П. Д. сумата от 12 500 лева, не следва да бъде част от доказателствата по делото/изключва се/ и да се взема предвид при обсъждане на законосъобразността на РА.

По отношение на назначената и приета експертиза, страните нямаха възражения, а заключението потвърди установеното в хода на ревизията задължения на П. Д. за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на 4 117 лева главница. По отношение на лихвите не се спори.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 и в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите.

Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Вещото лице установи, че облагаемият доход/данъчната основа на П. Д. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., предвид несъобразяването с договора, със страни А.С. П. и П. Д., сключен на 16.11.2007г., с който А. П.е заела на П. Д. сумата от 12 500 лева, е именно в размер на 41175.85 лева и установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ - 4117.00 лева.

Изводите на експертизата кореспондират изцяло с изводите, направени в хода на административното обжалване.

Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът намира, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

При констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

С оглед приетите с решение №252/29.10.2018г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП възражения за изтекла погасителна давност, задълженията на П. Д. за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, не подлежат на принудително изпълнение.

На основание чл. 161, ал. 1 и ал.3 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 731, 30 лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1, вр. с ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, Административен съд– град Русе, трети състав,

 

 

                           Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата срещу Ревизионен акт №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., потвърден с решение №252/29.10.2018г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с който РА е установено задължение за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. от П. С. Д., в общ размер от 8026, 27 лева, от които - 4 117 лева главница и 3909,27 лева лихви.

Осъжда П.С.Д. ***,  да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 731, 30 (Седемстотин, тридесет и един лева и 30 ст.) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Ревизионен акт №Р-03-900356-091-003 от 12.07.2018г., потвърден с решение №252/29.10.2018г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, не подлежи на принудително изпълнение.

 

 

 

 

Съдия: