О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
/10.01.2020 г., гр. *****
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми януари двехиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 1279/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 323,
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК.
Образувано е по искане
от Г.С.Х. с правно основание чл. 323, ал. 3 от ГПК съдът да измени
привременните мерки, постановени с протоколно определение от 08.10.2019 г. по
г. д. № 1279/2019 г. на РС - *****, и определи молителят да упражнява
родителските права по отношение на детето А.А.А., ЕГН **********, родена на ***
г., местоживеенето на детето да бъде при майката и режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00 часа в събота до 17.00 часа
в неделя с преспиване.
Молителят обосновава искането си твърдейки, че отглеждането на детето не от
неговата майка, не е в негов интерес, влияе негативно на развитието му и то се
чувства нещастно. В подкрепа на тези твърдения излага конкретна ситуация: На
07.12.2019 г., в изпълнение на съдебното определение от 08.10.2019 г. по г. д.
1279/2019 г. на Районен съд - ***** Х. отишла в посочения час пред дома на
бащата в с. *****, за да вземе дъщеря си, но вместо да я дадат, бившият ѝ
свекър ѝ казал, че детето го няма, тъй като било в болница. На въпросите
на молителя в коя болница се намира детето, откога е прието, в какво състояние
е, той се развикал, че нямало да ѝ каже къде се лекува А., че нямало да ѝ
дава никаква информация, да изчезвала от тях и той нямало да се занимава с нея.
Посегнал да я удари и тя избягала в колата, която я чакала. Свидетели на това били
баба ѝ, майката на свекъра ѝ и шофьора на автомобила. Върнала се
вкъщи разтревожена за състоянието на детето, разплакана и ядосана от
безпомощност, че не знае къде е детето и как е то. Веднага потърсила от близки
телефонния номер на свекърва ѝ, за да се свърже се нея. Когато й позвънила, на въпросите ѝ
къде е детето и дали е добре, тя отговорила троснато, че няма да ѝ каже,
но предвид настояванията ѝ, само уточнила, че е в заразното отделение,
без да споменава в коя болница и в кой град се намира, като накрая ѝ
извикала, че нямало да се занимава с нея, тъй като имала други проблеми и ѝ
затворила телефона. Х. продължила да звъни в отчаянието си да разбере какво се
случва с детето ѝ, като не спирала да прави опити да се свърже с бившата ѝ
свекърва, но тя не ѝ отговаряла на обажданията. Позвънила на кварталния полицай,
но се оказа, че той не работел в почивните дни. Цял ден търсила на място и по
телефона кмета на с. *****, където живее и кмета на с. *****, където живеел
бащата на детето, но и те не могли нищо да направят, тъй като било съботен ден.
Звъняла в Отдел „Закрила на детето” към ДСП *****, РУ *****, но всички ѝ
давали единствено съвет да подаде жалба в понеделник и ѝ отговаряли, че
не могат да ѝ помогнат. В неделя рано сутринта наела автомобил и отишла в
гр. *****, за да търся дъщеря си. Ходила от едно лечебно заведение в друго,
докато накрая открила детето в Окръжна болница. При пристигането ѝ в
отделението видяла, че в коридора бил бившият ѝ свекър с детето. Когато я
видяло, детето се гушнало в нея и я притиснало силно с обвити през врата ми ръце,
като отказвало да се отдели от майка си. Външно то било бледо и отпуснато. Х.
попитала свекърва си какво му има на детето, а тя ѝ казала, че повръщало,
че имало висока температура и от няколко дни не можела да ходи до тоалетната.
Въпреки сериозността в състоянието му, свекърва ѝ я предупредила, че не
може да остане при детето повече от пет минути и трябва да си отива, защото
персоналът щял да направи забележка. Детето обаче казало на баба си и дядо си
да си отиват, защото майка му щяла да остана с него. По настояване на свекърва ѝ
след около 40 минути молителят си тръгнала, а детето се разплакало.
Твърди, че е разтревожена за
здравословното състояние на детето, не само физически, но и психически, защото
виждала как то се измъчва, като не я вижда. Счита, че въпреки спазвания режим
на лични контакти, тези срещи не са му достатъчни, че детето искало да е с нея,
като непрестанно говорило на майка си, че не желае да живее с баба си и дядо
си. Детето било дадено в момента за отглеждане от баща си, но на практика той
не се грижел за А., не само поради трудовата си ангажираност и новото
семейство, което е създал и на което отдава в момента вниманието си изцяло, но
и защото никога не е полагал такива, дори елементарни. Всеки път когато отивала да вземе
А., свекърът ѝ се държал грубо не само с нея, но и с детето. Предвид
близката емоционална връзка между двете, когато майката оставяла А. в дома на
бащата, тя започва да плаче, да се тръшка, да рита, като веднъж хванала здраво
косите на майка си в юмрук и отказвала да се пусне и тогава, за да я накара да
тръгне веднага, свекърът ѝ я дръпнал рязко и се развикал, вследствие на
което тя пуснала майка си, очевидно от страх, хлипайки.
Счита, че грижите, които се
полагат за нея, са неадекватни. Детето било болно от началото на месец ноември.
Молителят поискала да я заведа на лекар, след като уточни дали те са се
консултирали и с кого. Роднините на мъжа ѝ обаче настоявали, че това ще
свършат те и тя не смеела да я прегледа на друго място, за да не обърка леченията,
което също ще ѝ навреди. Предлагала им многократно, когато отиват при
доктора, да ги придружа и тя, но те правели каквото си поискат. Фактът, че не ѝ
давали информация като майка от какво боледува и къде се намира детето, сочи,
че те не се интересували как се чувства то, макар детето да проявява открито и
непрестанно желанието да остане с нея. Родителите на бащата се държали
деспотично и смятали, че тя няма никакви права на родител. Бащата не вземал никакво
отношение по въпроса - никога не ѝ е предал той детето, не го е
посрещнал, А. не го споменавала в разговорите им, сякаш той не живеел в техния
дом. Х. е убедена, че той
не участва в нейното отглеждане. С оглед изложеното моли за спешни действия, за
да се прекрати разрушаването на дълбоката връзка дете-родител, основна роля за
което играели родителите на А., периодът от време на раздялата им, както и
възрастта на детето. Счита, че продължаването на настоящото положение се
отразява крайно негативно на психофизическото състояние на детето, като щетите
можели да бъдат непоправими.
Преди провеждане на откритото
съдебно заседание писмено становище от страна на ответника не е постъпило.
В съдебно заседание страните се явяват
лично и с процесуални представители, като молителят поддържа становището си, а
ответникът изразява такова, като счита искането за неоснователно.
В производството са приети писмени
доказателства, разпитани са четирима свидетели и е приет социален доклад, изготвен
от ДСП – *****, представител на която не се явява.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 59,
ал. 6 от СК по делото бяха изслушани двамата родители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становищата на страните, намира за
установено от фактическа стана следното:
По делото е безспорно, че страните са
родители на малолетното дете А.А.А., както и че с протоколно определение от 24.07.2019
г., постановено по г. д. № 59/2019 г., по описа на РС - ***** е одобрено
сключено споразумение, с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК, с което е
прието, че страните нямат противоречия относно упражняването на родителските
права по отношение на А.А.А. от майката Г.С.Х. предоставят на майката,
предоставени с влязло в сила решение № 341/10.12.2018 г. по г. д. № 1002/2018
г. по описа на РС – *****, определено е детето да пребивава в дома на бащата А.А.А.
9 последователни месеца за година, считано от 01.09. до 31.05., считано от
датата на одобряване на споразумението до навършване на 14 годишна възраст на
детето, през този период бащата не дължи издръжка на детето, през същия период
местоживеенето на детето да се осъществява в дома на бащата, като майката ще
заплаща издръжка в размер на 140 лева, при взаимна договорка с бащата майката
може да посети детето, когато датите съвпадат с периода на съжителство на
детето с бащата – 01.09. – 31.05., в останалите 3 последователни месеца от
всяка година, считано от датата на одобряване на споразумението, страните са се
споразумели детето да бъде с местоживеене при майката, като през този период
бащата дължи определената издръжка за детето в размер на 140 лева, бащата дава
своето писмено разрешение, съгласие, чрез нарочна декларация, детето,
придружавано от своята майка да пътува за период от три месеца, когато ще е с
местоживеене при майка си, без ограничения в броя на пътуванията, до Федерална
Република **** и други страни от Европейския съюз, а именно от 01.06. до
31.08., до навършване на 14 годишна възраст на детето.
По молба на ищеца Г. Стилянова Х. с
протоколно определение от 08.10.2019 г., постановено по настоящото дело по реда
на чл. 323, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, образувано по иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр.
чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 150 СК, съдът е оставил без уважение искането за
постановяване на привременни мерки, като е постановил личните отношения на
майката с детето да се осъществяват по следния ред и начин: всяка втора и четвърта събота и
неделя от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на
майката в с. *****, Коледните празници – 24.12.2019 г., 25.12.2019 г. и
26.12.2019 г. детето да е при бащата, а на 30.12.2019 г., 31.12.2019 г. и
01.01.2020 г. детето да е при майката; издръжката, която е определено майката
да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 140
лева, да бъде с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на съдебното определение – 08.10.2019 г. до окончателното решаване на
спора, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
От представения в настоящото производство социален доклад
се установява, че пред социалните работници майката е споделила, че е сключила
споразумението, тъй като върху нея бил упражнен натиск от страна на бащата и неговите
родители, а бащата е заявил, че не е имало подобен натиск. Последният е заявил
също, че контактите на майката с детето не са ограничавани от негова страна,
както и че е преосмислил отношенията си с Х. и желае двамата отново да се
съберат и заедно да отглеждат дъщеря си, като се установят да живеят в
апартамента му в гр. *****. Посочил, че по този въпрос е разговарял с майката,
но взе още не е получил отговор на отправеното предложение. В доклада се сочи,
че детето има личен лекар, посещава детска градина в с. *****, че бащата полага
грижи за детето, подпомаган от своите родители. Майката в момента е безработна
и разчита на финансова помощ от своите родители. Бащата работи, като месечното
му трудово възнаграждение е около 1600 лева, регистрирал е и собствена фирма,
като възнамерява да развива дейност, свързана с производство и продажба на
закуски. Детето е ценено и значимо в семействата и на двамата родители.
Близките и роднините на детето са загрижени за неговото правилно развитие и
израстване. В хода на социалното проучване социалните работници са установили,
че на моменти се губи диалогичността и толерантността в отношенията между
двамата родители, което оказва влияние при задоволяване на емоционалните
потребности на детето. При проведената среща с бащата същият е заявил, че желае
двамата с майката на детето отново да са
семейство, но ако това не се случи, е съгласен родителските права спрямо детето
да бъдат упражнявани от майката с цел най – добрия интерес на детето, като
желае детето да му гостува през почивните дни. Установено
е, че към настоящия момент за детето се полагат добри грижи и потребностите му
са задоволени. Родителите са силно привързани към детето си и притежават нужния
родителски капацитет и качества, за да нормалното израстване и развитие на
детето, че е в интерес на детето да поддържа емоционална връзка с двамата си
родители и разширените им семейни кръгове. Докладът е подписан от двамата
родители.
По делото са приети писмени доказателства относно редовно заплащане на
издръжката на детето от страна на майката, за което обаче няма спор между
страните. Приет е и екземпляр от жалба, подадена от Г.Х. ***, отдел „закрила на
детето”, ведно с известие за доставяне, от които се установява, че същата е
изпратена по пощата на 09.12.2019 г. С така подадената жалба Х. е сезирала
Дирекцията по гореописания случай с молба при всяко връщане на детето в дома на
бащата да присъства социален работник, за да се възприеме непосредствено
тежкото му емоционално състояние поради нежеланието му да живее в друг дом, а
не с майка си. Представена и е приета епикриза изх. № 52553 от 09.12.2019 г.,
издадена от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – *****, от която се установява, че детето
е постъпило в болницата, тъй като е заболяло остро на 02.12.2019 г. с гадене,
диарични изхождания и коремна болка. При болничното лечение лекарите са
установили данни за компенсирана метаболитна ацидоза.
По делото са разпитани две групи свидетели: свидетели на молителя - Н. Х. Р. – леля на молителя
и С. Х. С. – баща на молителя; свидетели на
ответника - А.
А. Ц. – баща на ответника и Н. С. Х. – майка на ответника.
От свидетелските показания на Н. Х. Р. – леля на молителя, преценени на основание
чл. 172 от ГПК, с оглед възможна заинтересованост, се установява, че няколко пъти е ходила с майката, когато последната е
вземала и връщала детето в дома на бащата. То било добре, когато го вземали, но
когато го връщали много плачело. Това ставало всеки път. Когато станело време
да я приготвят за връщане, още вкъщи разбирала и започвала да плаче. Майката
искала свидетелят да я придружава до дома на бащата, защото изпитвала страх от
възможността да излязат и да я нападат.
Казвала, че като отива там понякога се карат, казват й нещо. Свидетелят твърди,
че майката лично предава детето всеки път на свекървата и свекъра, че когато
взема детето, го взема от свекърва си. Когато свидетелят е присъствала при
предаването на детето, бащата само веднъж го е предал на Г.. Г. се интересувала
за детето, когато го вземала, включително за лекарствата. Помолила ги да спрат
вече с тези антибиотици, понеже детето било болно и два месеца вече ги вземало.
Г. искала да вземе детето и тя да го заведе на лекар. Тогава свекървата ѝ
казала, че не е тя човека, който да казва какво тя ще ѝ дава и какво няма
да ѝ дава или как ще я гледа. Друга информация не ѝ давали за
детето. На въпрос на майката, как се държи детето вкъщи, защото все плаче и е
стресирано, свекърва ѝ отговорила, че това не я интересува. Тези отговори били дадени в присъствието на свидетеля.
Свидетелят придружил майката в болницата. Там били свекърът и свекървата на
молителя. Г. не знаела в коя болница е детето. Свидетелят не е присъствала,
когато Г. се е обаждала на свекърва си да търси детето. После се обаждали на кметовете на с. ***** и с. *****, на
полицията и на Отдел „Закрила на детето”. Питали къде е детето, в коя болница,
защото не можели да го открият. Г. искала да си види детето. Свидетелят е
присъствала само на обажданията на Г. в Отдел „Закрила на детето”. Намерили детето в Окръжна болница в „Заразното“. Влезли в
Окръжна болница в „Детско отделение“ и питали за А., но им казали, че няма
такова дете. Казали им да търсят от другата страна на болницата. После те отидошли
там и им казали, че детето е там. Детето се разплакало. Тогава Г. помолила тя
да остане с детето, защото знае какво да прави, когато то вдигне температура и
когато е болно. Свекърва ѝ и свекъра ѝ казали, че не може така.
Тогава те си тръгнали. Те изкарали детето отвън. Ходили до магазина. После те
искали да я вземат, да влязат в стаята, но детето започнало много да плаче.
Започнало да рита баба си и дядо си. Като започнало да плаче, свидетелят им
казала да влезе Г. малко в стаята, за да я залъже, защото плачело и не оставяло
майка си. Г. влязла с детето в стаята. Бабата и дядото останали вън при свидетеля.
После и те влезли. После Г. излязла и си тръгнали. При връщане на детето в дома
на бащата Г. не се карала със свекърва си и свекър си, нито е агресивна. Свидетелят
сочи, че при търсене на детето не са обикаляли други болници. Ходили само в
Окръжна болница. Търсили там детето в кое отделение е. Не знаели в коя сграда
е. Г. се обадила на майка си и баща си в ****. Преди да отидат знаели, че
детето е в Окръжна болница. Разбрали в събота, че детето е в болница и в неделя отишли. Г. искала да отиде още същия
ден, но не знаели къде е. После баща ѝ се обадил от **** и казал, че ще
се обади на кмета на с. ***** и на нашия кмет и като се научил къде е детето, те
в неделя отишли в болницата. Свидетелят лично чула, че Г. иска да остане с
детето, но свекървата казала, че не може. Това се случило вътре в болницата.
Около един-два часа останали в болницата. Свекърва ѝ казала, че Г. не
може всеки път когато си иска, да ходи в тяхната къща, защото има снаха. Това
нещо лично свекърва ѝ го каза на свидетеля. Тя го казала, когато били в
болницата. Като го вземали детето, то не разказвало за приятелите си и за
детската градина. Когато било с майка си детето било спокойно. Бащата не бил в
болницата. Когато изписване на детето от болницата, когато свидетелят и Г.
отишли да го вземат свекървата дала лекарствата на свидетеля. Тя я попитала,
как да ги дават, за да каже на Г., защото тя си взела детето и влязла в колата.
Свекървата ѝ обяснила. След като отишли в дома на Г., свидетелят ѝ
казала как да дава лекарствата. След това ходили да вземат детето за Нова
година. Тогава имашало други лекарства – витамин D.
Тогава Г. ги помолила да спрат вече тези лекарства, защото вече две месеца
детето пиело лекарства. Г. давала лекарствата на детето, както ѝ казала
свекърва ѝ. Тя не можела да ги спре. Тогава свекървата ѝ казала, че
Г. не е човека, който да казва, кога ще се спират лекарствата. Свидетелят
ходила по празниците в дома на Г. и е виждала тя да дава лекарствата на детето.
Г. казала на свекърва си, че детето, когато е било при нея, нито антибиотици е
пило, нито е влизало в болница. Свекърва ѝ отговорила, че това не е
работа на Г.. Тя каквото иска ще дава и каквото иска няма да дава на детето, че
Г. няма да ѝ казва, какво ще дава на детето или няма да дава. Свидетелят
посочва, че когато детето живеело при Г. не е влизало в болница, защото тя
предварително разбирала, че детето е болно. Когато вдигнело температура му давала
каквото трябва, после го водела на лекар. Когато Г. споделила със свидетеля, че
е подписала споразумението, последната ѝ казала, че си е дала детето сама
и трябва да си отвори очите. Тогава Г. ѝ отговорила, че ако тя сама искала
да си даде детето, нямало да се занимава с дела и ще им го даде, и ще отиде при
майка си и баща си, но тя не можела да си даде детето и щяла да продължава да
води дела.
От показания на свидетеля С. Х. С. – баща на молителя, преценени на основание чл. 172 от ГПК,
се установява, че свидетелят живее в ****, но поддържа постоянна връзка с Г. по
телефона и по скайпа. Дъщеря му постоянно се оплаквала, че се държат лошо с
нея, когато ходи да взема детето. Дори бившата ѝ свекърва ѝ казала,
да не ходи от тях да взема детето, а от друго място, защото А. бил женен. Г.
трябвало в събота да отиде да си вземе детето и когато отишла да го вземе,
ѝ казали само, че е в болницата и не са ѝ дали информация в коя
болница. Свидетелят се обадил от **** на адвокатите, на дежурния в РУ – *****,
на кмета на с. *****, дори и на Отдел „Закрила на детето“. Това било още същия
ден. Те не получили съдействие отникъде. Г. от болница на болница обиколила
целия град *****, за да намери детето. Казали ѝ само, че детето било в
„Заразното“. Тя нямала информация в кое „Заразно“ е, в коя болница. Детето сега било по-подтиснато. Той контактувал с детето,
когато то е при майка си по скайп. Виждал, че детето било постоянно вкопчено в
майка си и я гледало в очите. Когато разбрал, че детето е в болница той лично
се обадил на майката и бащата на А., но те не му вдигнали. Тогава взел телефона
на съседа си, който също е българин, и тогава майката на А. вдигнала и като
разбрала кой се обажда казала, че били в „Заразното“, да не я занимавал, защото
била заета и му затворила телефона. Звънял ѝ пак от същия телефон, но тя не
му вдигала. Тогава бил принуден да звъни на кмета и полицията, за да получи
информация в коя болница е детето, за да може Г. да отиде да го види. Тя не
знаела защо детето е в болница, нито в какво състояние е. Казали са ѝ
само, че е във ***** в „Заразното“. Г. споделяла с баща си, че когато трябвало
да връща детето при бащата раздялата била трудна. По
скайпа детето му казвало, че не иска да ходи при баща си и да кажа на майка му,
да си стои при нея. То не искало да ходи там, плачело и се криело. Докато живеели
заедно А. и Г., тя си гледала детето. Свидетелят твърди, че това да гледа
детето не е желание на бащата. Свидетелят е говорил многократно
с родителите на А. и с него, че трябва да направят така, че детето да се
чувства добре. Молил съм ги е, да ги оставят на мира, да не ги закачат, да не
ги търсят, да ги оставят на свобода, всеки да си живее живота. Те му отговорили,
че няма да оставят детето. Г. казала, че иска да направи такова споразумение с А.,
понеже не се чувствала добре, била притеснена от А. и заради тази работа се
принудила да направи споразумението. Свидетелят ѝ казал да си помисли
добре, да не бърза. Дъщеря му била притеснена след раздялата, тъй като А.
постоянно обикалял около дома ѝ. След като подписала споразумението и ответникът
взел детето, Г. осъзнала грешката си и съжалявала. Твърди, че дъщеря му не е
имала намерение да остави детето и да отиде да живее на друго място. Говорили,
ако има възможност да отиде в **** за една, две, три седмици с детето при тях
за празниците и да се прибере пак. Г. му споделяла, че като води детето в с. *****
при баща му, то плачело и дори А. не излизал да го посрещне. В повечето случаи
излизали дядото или бабата. Те дърпали детето насила от нея. Г. му е споделяла
също, че е била обиждана всеки път от родителите на А.. Това се случвало,
когато води или взема детето от тях. Последният или предпоследния път, когато
са закарали А., тя пак е плакала много, дори А. казал на баща си да я остави,
да се успокои малко. Обаче баща му отговорил, че това не било негова работа и
че той ще я успокои. Взел детето от ръцете на Г. и влязъл вкъщи. Дори А. не е
могъл да спре баща си. Когато Г. му казала, че детето е в болница, потърсил
родителите на А., защото нямал негов телефон. За детето общували с бабата и
дядото, а не с А.. Г. също общувала с бабата и дядото. След привременните мерки
изцяло грижите за детето се полагали от майката на А.. Лично тя е казвала на
свидетеля, че е принудена да си остави работата, за да гледа детето. Когато Г.
и А. сключили споразумението те са били в ****. Бащата бил с Г. при
подписването. Преди подписването на споразумението бащата на Г. искал детето да
е 6 месеца при майката и 6 месеца при бащата. По думите на адвоката им адвокатка
бащата не бил съгласен и искал 9 месеца да е при него и 3 месеца при майката. Свидетелят
не бил съгласен с това. Г. била наясно с това, но била стресирана и напрегната
и заради това взела такова решение. Те обсъдили това споразумение и свидетелят
казал, че не е съгласен. Тогава попитах адвоката им как може да се развали или
промени това споразумение. Адвокатът отговорил, че не е проблем и когато решат
могат да го развалят и затова дъщеря му подписала.
Целта на това споразумение била А. да спре да
я преследва навсякъде. Той спирал с колата до оградата и седял вътре и чакал,
като видел, че някой излиза от къщата тръгвал с колата. А. постоянно ревнувал
дъщеря му. Не пускал дъщеря му и внучката му да контактуват с други хора. Когато
е ходил у тях, вратата им била заключена. Ако нямало някой друг у тях, дъщеря му
нямало как да отвори вратата или се правила, че я няма вкъщи. А. е посягал на
дъщеря му. Свидетелят лично е виждал дъщеря си окървавена. Той й е посягал пред
детето, майка си и баща си. Тогава детето било двегодишно. Свидетелят твърди, че
не знае за такъв случай, след раздялата на дъщеря му с А., тя да е искала да
остави детето при него, за да отиде в **** при тях. Те искали А. да даде
съгласие да изкарат задграничен паспорт на детето, да ги посети по Коледа, Нова
година или на семейни събирания, а не Г. да отиде да живее при тях и да работи в
****. В деня на раздялата А. не бил в дома си. Свидетелят отишъл и взел Г. със
своята кола. Тогава говорили с Г. и тя казала, че ще остави детето на А. и тя
ще отиде с тях. Тогава свидетелят закарал дъщеря си в дома на А.. Като позвънили,
излезли майка му, баща му и чичо му. Казали им, че тръгват за **** и ще вземат Г.
с тях, а те да вземат А. и да я гледат, щом я искат много. Тогава майката на А.
казала, че не може да я вземе, защото работи и не може да се грижи за нея. Тя
подхвърлила детето пред колата. Тогава те взели детето и се прибрали. Казали на
Г., че те не искат да гледат детето, затова тя трябва да остане в **** и да се
грижи за него. Свидетелят ѝ казал, че ще праща пари. Детето нямало
задграничен паспорт. Това какво се е случило в болницата, свидетелят знае от
разказ на Г., тъй като не е бил в ****.
Върнал се на 04.01.2020 г., в събота.
От показания на свидетеля А. А. Ц. – баща на ответника, преценени на основание чл. 172 от ГПК,
се установява, че на
07.12.12019 г. в събота си бил вкъщи. Детето било в болницата. Закарали го в
четвъртък вечерта по спешност в Окръжна болница, в „Заразното“. Детето нямало
разстройство, но повръщало и спешно го закарали. В събота към 9.00 ч. дошла Г..
Тя била с баба си. Свидетелят им казал къде е детето. Те казали, че отиват във *****
в болницата, но не знаели в коя. Свидетелят им казал, че детето е във *****, в
болницата, в която Г. и А. са лежали още като били заедно. Тогава те си
тръгнали. Той се обадил на жена си и тя казала, че не са идвали. Отишли в
неделя и Г. не е пожелала да остане в болницата. Свидетелят бил в неделя в
болницата, когато Г. дошла. Те тъкмо излизали с малката и били в коридора,
когато Г. дошла. Г. била сама. Те
влязоха в стаята и свидетелят излязъл. Г. за две минути видяла детето през
вратата и веднага след него излязла. Върнали детето в стаята. Жена му била
вътре. Той излязъл от стаята, но от жена си знае, че Г. само погледнала детето
и се върнала веднага. Не е пожелала да остане при детето. Той бил отвън и
лелята на Г. също била там. След това дошла Г.. До магазин не са ходили. С
детето, Г. и леля ѝ ходихме до магазина. Купили солети и се прибрали. Те
искали Г. да остане при детето, но тя не пожелала. Неговата жена била придружител
на АН.я в болницата. Жена му споделила, че е казала на Г. да остане при детето,
като придружител. Г. излязла и никакъв отговор не е дала. Престоя на Г. в
болницата бил за около 10-15 минути. Свидетелят не е чул да се казва на Г., че
не може да остане при детето, че това е забранено и че трябва да си тръгва.
Твърди, че той лично не е казвал такова нещо.
Посочва, че Г. не им е дала личния си телефонен номер, защото не иска. Дала им
е номера на баба си. Те звънили на този телефон в петък, но никой не вдигнал.
От постановяването на привременните мерки до настоящия момент Г. идвала редовно
да взема детето. Твърди, че не ѝ е създавал пречки да идва и да си взема
детето, нито пък А.. Не ѝ е отказвал да ѝ даде детето. Сочи, че когато
Г. връщала детето в техния дом, то още в колата плачело. Свидетелят не знае
защо. След като го вземели детето на петата минута се успокоявало. Твърди, че детето
никога не е питало за майка си. Когато Г. идвала да го взема, то доброволно
тръгвало с нея. Детето било привързано към баща си. А. още като се връщал от
работа и детето скачало отгоре му. Поигравали си с него. Детето повечето време
се отглеждало от бащата, а те му помагали. Когато А. бил на работа, съпругата му
водела детето на детска градина, а когато А. си бил вкъщи, той го водил. Ходели
двамата постоянно в Джъмбо. А. правел закуски на детето, преобличал го, ходели
на разходки. Когато А. бил на работа, детето спяло при баба си, а когато си е
вкъщи - при него, на детското легло. Не са имали друга снаха вкъщи. А. имал
приятелка, но това момиче не е идвало да живее в дома им. А. се раздел с това
момиче преди две седмици. Свидетелят знае, че А. и Г. искат да се съберат. Даже
по скайпа видял, че Г. му казала, че ще се съберат. Това му е отговорила Г..
Това свидетелят е видял на скайпа. Тази връзка на сина му и Г. по скайпа мисли,
че е от 02.01.2020 г. Преди това не знае да са имали такъв контакт по скайпа.
Не е чувал, сина му да говори по телефона с Г.. Твърди,
че съпругата му също знае, че двамата искат да се съберат. А. обсъдил с тях
това си решение. Свидетелят нямал нищо против да се съберат, за да си гледат
детето заедно. Твърди, че ще приемат Г., ако тя се върне. Дори да не се живеят
в техния дом, те си имали апартамент. Това решение било на сина му. Не знам
какво е мотивирало А. да иска да се съберат с Г.. Предполага, че е заради
детето. Той и на предходните дела искал да се съберат. В началото, когато
детето дошло да живее с баща си било страхливо, а сега било весело, щастливо и
си играело с децата. Твърди, че Г. не е добра майка. Детето било постоянно
рошаво, не било преоблечено. Г. се скарала на съпругата му, че давала витамини
на детето, което са изписани от лекари. Г.
ги обвинявала, че натровили детето с лекарства. Когато Г. ги обвинила, че са
натровили детето с лекарства, свидетелят ѝ казвал, че докторът ги
изписва, а не той и не може да ги спре. Твърди, че Г. никога не е пожевала да отиде
с тях, когато водят детето на лекар. Когато Г. дошла да вземе детето след
изписването от болницата тя не го попитала каква е била диагнозата на детето
или какви са предписанията на лекарите за неговото следболнично лечение. Даже ѝ
дали лекарства, които трябва да дава на детето, но тя не ги е давала. Както
ѝ дали лекарствата, така ги върнала. Майката не се интересувала за детето
си. Тя дори да не искала да има контакт с А. или поне на тях да даде телефонния
си номер, те да имат контакт с нея. Г. не е пропускала ден, в който да не отиде
да си вземе дето. В болницата детето и баба му ги завел А. и пак той ги върнал
вкъщи.
Когато детето живеело при Г. и те ходели да
го вземат, то искало да идва с тях и не плачело. Когато го връщали, плачело,
защото не искало да се връща. Детето тогава казвало, че Г. го биела, шляпала
го. Като го вземали от Г., тя вдигала скандали. Когато трябвало да вземат
детето, понякога казвала, че е болно и те не го вземали. Когато сега Г. идвала
да взема или връща детето от дома им, винаги правила скандали, защо са го
разболели, защо са ѝ взели детето, защо не ѝ го оставят. Те не
влизали в спор с нея, просто се прибираме вкъщи, за да не я слушат. Разбрали от
Г. кой е личния лекар на детето в съда и го водели при него.
От показания на свидетеля Н. С. Х. – майка на ответника, преценени на основание чл. 172 от ГПК,
се установява, че от
привременните мерки до сега Г. редовно вземала детето. Тя всеки път правила
проблеми, като дойде. Детето се тормозило от нейните крясъци и викове. Г. все
повишавала тон. Като изпиС. детето от болницата, свидетелят дала на Г.
лекарствата да ѝ ги дава. Купихме антибиотик, близалки някакви. Г. ми
вика, защо съм ги давала тези работи. Тя ѝ казала: „ти ми тровиш детето“.
Казах й, че докторът ги е изписал при изписването на детето от болницата, за да
продължат лечението вкъщи. Детето повърнало. Тогава А. бил вкъщи, видял, че
детето е повърнало и го завел в спешното. Настанили го в болница, сложили му
системи. Свидетелят била придружител на детето. Обадили се на майката, че
детето е в болницата на телефона на нейния дядо. Те не ѝ вдигнали
телефона. Нямала телефона на Г.. Тя не си давала номера. Свидетелят го е искала
много пъти. В събота Г. ѝ се обадила и попитала: „защо детето е в
болница, защо е болно?“.Тя ѝ казала в коя болница е. Свидетелят казала на лекарите, че майката ще дойде и тя ще остане, а
пък аз да отида да се изкъпя. В неделя Г.
дошла в болницата само за 5 минути. Свидетелят ѝ казала, че детето е било
на системи. Казала на Г. тя да остане при детето, а тя стояла на вратата и
после си заминала. Дошъл А., взел детето и слезли долу да купи на детето нещо
за ядене. В понеделник ги изпиС. и дали рецепта. Майката се обадила и
свидетелката ѝ казала, че детето е изписано и има хапчета, че са ѝ
дали антибиотик, близалки и тя Г. пак ѝ казала, защо дава лекарствата, че
тровела детето. Когато Г. дошла в болницата попитала как е детето, но не попитала
нито за системите, нито за лекарствата. Не попитала за името на лекуващия
лекар. Видяла детето, че е на системи. Твърди, че до идването на майката, за да
вземе детето след изписването, тя не е звъняла, да попита как е детето. Свидетелят
ѝ дала лекарствата, обяснила ѝ през колко часа да ги дава. Имало мултивитамини
за имунната система. Тогава Г. пак и крещяла пред детето. Когато Г. върнала детето,
върнала лекарствата, но не ги е давала на детето. Витамин „С“ и калция не ги е
дала на детето. Твърди, че не е излизала извън болничната стая на детето,
защото то било на системи. След като свършила системата нямало никой отвън.
След като Г. си тръгнала минали 2-3 часа и тогава бащата отишъл до магазина.
Посочва, че А. не е женен, имал приятелка, но в момента няма приятелка. Г. и
синът ѝ искали пак да се съберат да си гледат детето. Те имали връзка и
тя говорила с него. Г. била съгласна да се съберат. Пишели си на месинджър.
Държали връзка и искали да се съберат. Твърди, че не е казвала на Г., че не
може да идва, тъй като А. има друга жена. Той си имаше приятелка. Г. има
определен ден, кога да идва да взема детето. Всеки път ги притеснявала и ги
тормозила. Сочи, че Г. не се е интересувала добре ли е детето, болно ли е, яде
ли, ходи ли на детска градина. Тя като почнела да пищи, да крещи детето не било
спокойно. Г. като го връщала, детето плачело за 2 минути и после се
успокоявало. Детето не плачело редовно. Свидетелят заявява, че, ако детето
ѝ прави проблем, тя няма да го държа при тях. Детето не търсело майка си,
не ѝ правело проблем, да реве, да пищи, да се тръшка, не е видяла от
детето такова нещо. Ако детето реве за майка си, тя нямало да го държи. Твърди,
че само помага на А. за детето, затова си оставила работата, да му помагам.
През другото време той поемал грижите за детето, водил го на детската градина, купувал
му дрехи, играчки, лекарства. Ходели заедно на лекар. Когато Г. била при тях,
помагали и на нея. Когато Г. идвала да взема детето и да го връща, свидетелят
била вкъщи. Веднъж когато връщала детето, А. внезапно ѝ хванал ръката и Г.
попитала, защо ѝ е хванал ръката. Всеки път правила проблеми. В болницата
след като си тръгна Г., А. тогава влязъл. Той пиел кафе долу. Като я видял, не
се качил и после казал на свидетеля: “Майко видях Г. и затова не дойдох при
тебе. Нека да си види детето“. Този ден беше почивен за моя син. А. два дена
работел, два дена почивал, бил на смени. В неделя дошъл да види детето. В
понеделник от болницата ги прибрал мъжът ѝ и А.. А. като видял, че детето
повръща, грабнал детето и тръгнал за болницата. Отишли в Терапията и там им казали,
че детето трябва да постъпи в болница. Посочва, че понякога тя и А. дават
детето на майката. Повечето той ѝ давал детето. Г. като пита за детето
винаги ѝ отговаряла. Когато идвала да взема детето, не питала как е било
детето през седмицата, въобще не се интересува. Вземала детето, правила
скандали и си заминавала. Знае, че майката не е давала витамините и калция на
детето, защото ги брояла, като ѝ давала детето. Тя като връща детето,
връщала същите хапчета. Детето имало личен лекар. Бащата вземал решение при кой
лекар ще се заведе детето. Детето спяло, когато Г. дошла в болницата. То не е
разбрало, че майката е дошла в болницата. Г. сама си дала детето, като направили
споразумението. Тя сега се интересувала за детето, защото искала да ходи в ****,
на гърба на детето да печелят пари. Когато направили споразумението, паспорт на
детето не са правили. Трябвало тогава да се направи, но пак нещо се скарали. В ****
осигурявали всичко на децата, хубави детски давали, стая. Предишния път Г. се
нахвърли пред съда да ме бие. Целта им е да заминат в **** с детето. В ****
парите играят. Посочва, че тя гледа детето и помага на А. за отглеждането му.
Другите разходи той си ги поемал. Работел в Девня и вземал хубави пари. Той
също полагал грижи за детето. Детето не ѝ правило проблем, че иска при
майка си.
Приканени към спогодба и изслушани относно
спорните въпроси страните демонстрират крайна неотстъпчивост от заетите
позиции. Майката
иска детето обратно, защото то не живеело добре в дома на бащата и бащата не се
грижел добре за него. Искала просто детето ѝ да е при нея, като не
отчита, че като не отчита, че до това състояние на детето, определено от нея
като: тревожно, уплашено, тъгуващо за майката, е допринесла и тя с
личното си поведение до момента. Бащата, твърдейки, че би се борил за Г. и най
– вече за детето, заявява, че не е съгласен детето да се отглежда от Г. иска то да си
остане при него без да отчита, че след одобряване на споразумението, реално детето не е
подготвено за рязка промяна в отношенията.
Съдът, като взе предвид установената
фактическа обстановка, обсъди събраните доказателства, взе предвид становищата
на страните и нормативните актове, уреждащи спорните отношения, прави следните
правни изводи:
По общо правило родителските права и
задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Прекратяването на брака или раздялата на родители живели без
брак, прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските
права. Поради това при спор между родителите законът разпорежда съдът
служебно да предостави упражнението на родителските права на единия
от тях. При определянето на мерките на упражняване на родителските
права и личните отношения, съответно при искания за определяне на привременни
мерки за това, приоритетен е интересът на детето. Интересите на детето изискват
родителските права да бъдат възложени на този родител, който е способен да
полага адекватни грижи не само за бита, но и за добро възпитание и изграждане
личността на детето, като самостоятелен индивид, а не като своя проекция, което
не би могло да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с
другия родител /в тази връзка - Р. № 202/28.10.2015 г., ГД № 244/2015 г., 3 г.
о.; Р. по ГД № 1707/2009 г., IV г. о./. По смисъла на закона предоставя се
само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се
предоставя упражнението на родителските права, при развод или
раздяла, се запазват.
Съобразно разпоредбата на чл. 323, ал. 3
от ГПК определението за привременни мерки може да бъде изменяно от същия съд.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от СК. Основателността на
изменението на мерките е предпоставено от факта на изменение на
обстоятелствата, при които те първоначално са определени. Съдебната практика
приема, че промяната на обстоятелства, които са взети предвид при определяне на
първоначалните мерки, може да има различни проявни форми: влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията
на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само
жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг
срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски авторитет
или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а
другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в
нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените,
засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни
решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за
детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките. Съществува и особена
група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и
задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките,
като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни
начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение; отвличане на
детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето. Във всички случаи това са обстоятелства, които
засягат положението на детето, както и следва да се анализира дали новите
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по
рано взетите мерки, съгласно вече постановения съдебен акт /в тази връзка -
ППВС № 1/1974 г., т. 5; Р. № 288/15.03.2016 г., ГД № 2640/2015 г., 4 г. о.; Р.
№ 160/25.06.2014 г., ГД № 214/2014 г., 3 г. о./.
В процесния случай с протоколно определение от
08.10.2019 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 323, ал. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, съдът е
постановил личните отношения на майката с детето да се осъществяват по следния
ред и начин: всяка втора и четвърта събота и неделя от 9.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на майката в с. *****,
Коледните празници – 24.12.2019 г., 25.12.2019 г. и 26.12.2019 г. детето да е
при бащата, а на 30.12.2019 г., 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. детето да е при
майката; издръжката, която е определено майката да заплаща на детето, чрез
неговия баща и законен представител, в размер на 140 лева, да бъде с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на съдебното определение
– 08.10.2019 г. до окончателното решаване на спора, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
В молбата за изменение на привременните
мерки майката се позовава на промени, засягащи мерките и тяхната
ефективност, като по същество твърди, родителските права, които към
настоящия момент фактически са
упражнявани от бащата, респ. режимът на упражняване на лични
отношения на от нея с
детето не са рационални и при тяхното изпълнение те са
се оказали неблагоприятни за детето. От събраните по делото доказателства
еднозначно се установява, че детето, което е момиче и е на крехка възраст –
почти 4 години, изключително много тъгува за майка си. Липсата на постоянно
присъствие на майката в неговото ежедневие осезателно се отразява на неговото
емоционално състояние, което създава сериозна опасност за неговото правилно
развитие и психическо здраве. Същевременно по делото се установи по категоричен
начин, че диалогът между родителите е нарушен, а толерантността страда от
сериозен дефицит. И двамата родители заявяват, че ще се борят за детето си, но
за съда няма никакво съмнение, че под „борба за детето” нито един от тях не
разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в името на неговото
добруване, а по – скоро борба като за някакъв трофей. Страните, при тяхното
изслушване, а и свидетелите – техни близки роднини, демонстрираха една
изключителна непоследователност, нелогичност и противоречивост в своите
изявления и показания. Впрочем, стана ясно, че по този начин може да бъде
квалифицирано и тяхното поведение както по отношение на детето, така и помежду
им. Всеки от родителите със своя семеен кръг преследва някаква цел, която
,обаче, по никакъв начин не е свързана с грижите и себеотдаването в името на
детето. Противоречието между думи и дела прави голословно патетично заявеното
желание за отглеждане на детето от всеки един от тях. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че родителите на страните, които стават преки свидетели на
това как техните лутания, несигурност и липса на опит се отразява на детето,
вместо да ги подкрепят с мъдри съвети, без да им спестяват посочването на
грешките, които правят, като при това ги оставят сами да вземат крайните
решения, касаещи тяхното дете, тетолерират тяхното упорство в опитите им да
„завладеят” детето. В този смисъл не е достатъчно само с труд или с парични средства
да подпомагаш детето си, Необходимо е да направиш всичко по силите си и за
неговото щастие, което не би могло да се постигне щом в крайна сметка от всички
конфликти и неразбирателства потърпевшо се оказва едно невръстно дете, върху
развитието на което те се отразяват твърде негативно. В тази връзка съдът
държи да отбележи, че от изключителен интерес за детето е молителят и
родителите на бащата да не демонстрират в негово присъствие противоречията
помежду си, както относно вижданията си по неговото отглеждане и възпитание,
така и съществуващата неприязън в личните си отношения, тъй като това неизменно
се отразява на детето. Съдът констатира, че в настоящият случай, в това число и
в съдебното заседание, никоя от страните не полага усилия да преосмисли досегашното
си поведение. Все пак не следва да бъде игнориран факта, че бащата е този,
който заявява желание двамата с Г. отново да станат семейство в името на
детето, вероятно отчитайки състоянието, в което се намира то.
При така установеното настоящият състав
намира, че родителите на А. са пропилели ценно време да дадат възможност на
детето да се приспособи към изменената със споразумението между страните, респ.
с определението за привременни мерки обстановка, а именно - че в по – голямата
част от месеца то ще бъде отглеждано от бащата и то в обкръжение на неговия
роднински кръг, поради което счита, че се налага до постановяване на краен
съдебен акт да бъдат постановени адекватни привременни мерки единствено и само
в интерес на детето, с оглед възстановяване на статуквото, като родителските
права следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето бъде
определено в дома на майката в с. *****, но с един по – разширен режим на лични
отношения на бащата с детето, за да се преодолее от детето плавно стреса от
новата промяна, а именно: всяка събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до
17 часа в неделя с преспиване в дома на бащата в с. *****, като взема и връща
детето в дома на майката в с. *****, месечната издръжка на детето, която бащата
следва да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител, в
размер на 140 лева да бъде с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от 10.01.2020 г. до окончателното решаване на спора, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Следва Дирекция „Социално подпомагане” - *****,
да бъде задължена да изпраща представител през първия месец, като изготвя доклади
от моментите на вземане и връщане на детето от бащата, като в тях да бъде
отразено: как се е провело вземането и връщането, поведението на детето и
бащата, както и това на майката при предаване и приемане на детето, които
своевременно да изпраща по делото. При необходимост, ако интересът на детето го
налага, служителите от Дирекция „Социално подпомагане” - *****, следва да
предприемат необходимите действия, включително и да сезират съда. На двамата
родители следва да бъдат предложени подходящи услуги и индивидуална работа от
специалистите при Дирекция „Социално подпомагане” – *****, като на детето,
майката и бащата следва да бъде оказана помощ. Необходимо е и двамата родители
да спазват предписанията на съда в личните си отношения пред детето. При
разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на
Дирекция „Социално подпомагане”. Следва да бъде разпоредено на двамата родители
и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално
подпомагане” при осъществяване на горните мерки.
Мотивиран от горното и на основание чл.
323, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от
08.10.2019 г., постановено по г. д. № 1279/2019 г. по описа на Рс – *****, с
което са постановени следните привременни мерки: личните отношения на майката с
детето да се осъществяват по следния ред и начин: всяка втора и четвърта събота и
неделя от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на
майката в с. *****, Коледните празници – 24.12.2019 г., 25.12.2019 г. и
26.12.2019 г. детето да е при бащата, а на 30.12.2019 г., 31.12.2019 г. и
01.01.2020 г. детето да е при майката; издръжката, която е определено майката
да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 140
лева, да бъде с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на съдебното определение – 08.10.2019 г. до окончателното решаване на
спора, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г. на майката Г.С.Х., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г. в дома на майката Г.С.Х., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на бащата А.А.А., ЕГН ********** с детето А.А.А., ЕГН **********, както следва:
всяка събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване в дома на бащата в с. *****, община *****, област *****, като взема и връща
детето в дома на майката в с. *****, община *****, област *****.
ПОСТАНОВЯВА издръжката, която
бащата А.А.А., ЕГН **********, следва да заплаща на детето А.А.А., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Г.С.Х., ЕГН **********, в размер на
140 лева /сто и четиридесет лева/ да бъде с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от 10.01.2020 г. до окончателното решаване на спора,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Предвид проблемните отношения между родителите на А.А.А. вземането и връщането на детето от
бащата да се осъществява в присъствието на социален работник в продължение на първия
месец. Същият следва да изготвя социалени доклади от моментите на вземане и
връщане на детето от бащата, като в тях да бъде отразено: как се е провело
вземането и връщането, поведението на детето и бащата, както и това на майката
при предаване и приемане на детето, които своевременно да изпраща по делото.
Препис от определение да се изпрати на Дирекция
„Социално подпомагане“ - *****, за предприемане на мерки по член 4, ал. 1, т. 1
от ЗЗДт., съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на родителите на детето и на техните близки да
оказват съдействие на служителите от Дирекция “Социално подпомагане” – *****
при осъществяване на горните мерки.
Настоящите привременни мерки са валидни до
произнасянето на съда с решение по настоящото производство или до настъпване на
основателни причини за тяхното изменение или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде
изменяно от същия съд при настъпване на законни основания за това.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: