Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. Сливница, 31. 01. 2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА
МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 65 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Г. Б., чрез пълномощника си юрк. Ю. срещу Ц.С.А., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последният дължи сумата от 294,21 лева главница, представляваща
цената на потребена топлинна енергия за периода от
01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., и сумата от
97, 59 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2012 г. до 23.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е енергийно предприятие и
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи, че
ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ в качеството си на собственик на апартамент № . в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., за който му е даден абонатен № ...
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според чл.33, ал.1
от Общите условия, потребителите на топлинна енергия, какъвто е и ответника, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на официалната интернет страница
на продавача. Ответникът използвал доставената му топлоенергия през периода от
м. юни 2012 г. до м. май 2015 г., но не е погасил задълженията си за заплащането
на цената й. Отразено е в исковата молба, че между ищцовото
дружество и ответника е сключено споразумение
за разсрочено плащане, с което е признал дължимостта
на претендираните суми. Ето защо ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Ц.С.А. за тези суми и
било образувано ч.гр.дело № 557/2017 год. по описа на РС – гр. Сливница, като
по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и
изплащане. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК
от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове. Посочва, че претендираните от ищеца вземания са
периодични и от исковата молба не става ясно каква сума за всеки месец и
съответно лихва претендира от страна на ищеца. Завява, че не дължи
претендираните от ищеца вземания, поради изтекла погасителна давност. Оспорва
представените по делото пълномощно и споразумение, сключено от И.А. с
твърдения, че не е упълномощавал посоченото лице и не е сключвал чрез нея
споразумение за разсрочено плащане. Освен това твърди, че нито ръкописния
текст, нито подписът в пълномощното са положени от него. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 557 / 2017 г. по
описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 362 / 04.09.2017 г. в полза на
ищеца за сумата от 294,21 лева -
главница, представляваща цената на потребена топлинна
енергия за периода от 01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. за топлоснабден
имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, ет., ап., и
сумата от 97, 59 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2012 г. до
23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото на
стойност 325 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът възразил срещу
заповедта, поради което с разпореждане от 30.11.2017 г., получено от заявителя
на 15.12.2017 г., съдът му указал необходимостта от предявяване на
установителни искове относно вземанията.
Представени са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, писмо от столична община, район „Л.“, споразумение, констативен протокол.
В представеното писмо изх. № ОИ 30 – 192 (1) от
19.07.2013 г. е отразено, че с договор
за покупко – продажба от 21.02.1991 г., издаден въз
основа на заповед № ДИ – 03 -3319/90 г.от 12.02.1991 г., ап. 20, находящ се в
ж.к.“Л., бл., вх.““, ет. е продаден на Ц.С.А. и Л. Е.А..
От приетия като писмено доказателство констативен
протокол № 67 от 09.12.2008 г. е видно, че в сградата с адрес в гр. С., ж.к.“Л., бл.., вх. съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се
прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със
съответната лицензирана фирма.
Със споразумение от 06.07.2015 г. за разсрочено
плащане, сключено между ищецът и ответника, представляван от дъщеря му – св. И.А.
като пълномощник (съобразно писмено пълномощно от същата дата), ответникът е
признал вземанията на ищеца за цената на доставена топлинна енергия за процесния период. Страните са постигнали съгласие за
разсрочено плащане на задълженията, като към момента на подписване на
споразумението е платена една вноска от 200 лева и са останали седем равни
вноски от по 67,17 лева.
От заключението на съдебно – техническата
експертиза се установява, че всички показания, описани в справката за
показанията на топломера в АЦ, технологичните разходи на АС, отчетената,
служебната и енергията за разпределение на адрес в гр. С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“,
“, предоставена от ищцовото дружество съвпадат с
отразените в съобщенията към фактурите, разликите между ново и старо показание
са направени коректно, приспадната е мощност за технологични разходи.
Измерванията и изчисленията са извършени съгласно действаща Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Кубатурата на процесния имот е 205.00
куб.м. и същата е залегнала като изчислителен параметър във всички фактури. За процесния период от
01.06.2012 г. до 31.05.2015 г. начислената сума за използвана ТЕ на процесния имот с абонатен № 193978 е 657,68 лева с ДДС.
Количеството топлинна енергия, потребена от аб. № 193978 за процесния период
е 5644,68 кВт, която е изразходвана изцяло само за
БГВ и стойността й възлиза на 564,20 лева с ДДС. Разпределените мощности ТЕ и
начислени суми за БГВ и за имота на ответника са съгласно действащите норми и
са коректно начислени.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че в счетоводството на ищеца за процесния
период са отразени плащания по споразумение и за дялово разпределение, като
същите са приспаднати от общо начисленото задължение за периода и са останали
непогасени задължения в размер на 294, 21 лева. Вещото лице посочва, че
съгласно предоставените от ищцовото дружество
справки, ответникът не дължи суми по перата ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за мощност, а дължи суми за ТЕ
за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Размерът на законната лихва върху
главницата, считано от датата на изпадане в забава общо е 105,60 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не се спори между страните, че
ищецът е енергийно предприятие, доставчик на топлинна енергия и съгласно публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови, одобрени с Решение № ОУ –
002 / 07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и Решение № ОУ – 02 /
03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г. е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградната
инсталация.
Съдът приема за безспорно
установено, че ищецът, като топлопреносно предприятие
и ответникът като потребител, са били обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало от договор за продажба на топлинна енергия, с приложими публично
известни общи условия, обвързващи страните по силата на чл.150 от ЗЕ. По силата
на това правоотношение ищецът е дължал пренос на топлинна енергия през
съответната абонатна станция с оглед доставката й до потребителя, а ответникът
- заплащане на използваната топлинна енергия в сроковете, посочени в договора
за продажба.
Ответникът има качество на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и е длъжен да заплаща съответната цена за ТЕ. В този смисъл съдът не
приема довода в отговора по исковата молба, че ответникът не следва да носи
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства, че е собственик или ползвател на топлоснабдения
имот и съответно между него и „Топлофикация София“ ЕАД не съществувала
облигационна връзка. Пасивната процесуална легитимация на ответника произтича
от качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот с аб. № …, което
обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства относно
качеството на ответника на собственик на
ап.20, в ж.к.“С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, . По смисъла на чл.153 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Несъмнено е, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 20 намиращ се в ж.к.“С., ж.к.“Л.“, бл., вх.“, , поради което
се явява клиент на топлинна енергия, респ. е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск за установяване на вземане, произтичащо от дължимо задължение за
заплащане на цената на топлинна енергия и лихва за забава върху забавеното
плащане на парично задължение. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно
константната съдебна практика, лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване се явява
потребител на топлинна енергия – „битов клиент“ по смисъла § 1, т.42 от ДР на
ЗЕ (действал по време на процесния период), като между него и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че през исковия период между
ответника и ищцовото дружество е било налице валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ищеца са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
След като по делото е установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна енергия за БГВ са доказани по основание и размер.
Неоснователно е въведено от ответника възражение за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, което в случая е направено с подписаното от пълномощника на ответника споразумение за разсрочено плащане от 06.07.2015 г. и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок, който към датата на предявяване на заявлението (от когато искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен) – 09.06.2017 г. не е изтекъл.
С оглед предвиденото в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от общите условия плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от публикуването им в интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения. Лихвите за забава върху главните вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях. Законната лихва върху сумите за главница се дължат като законна последица от уважаването на иска за наличие на главното задължение за главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.06.2017 г., до окончателното плащане.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Доколкото акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза липсата на надлежно направено увеличение на размера на иска за обезщетение за забава, съдът намира за основателен иска за лихви за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за БВГ в пълния предявен размер от 97,59 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното заповедно производство съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение, като същите следва да се разпределят съобразно с уважената част от иска.
В хода на исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 500 лева за възнаграждения на вещи лица. В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 25 лв. – за заплатена държавна такса.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Към момента на приключване на устните състезания в сила е била редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Следва да бъде съобразена посочената редакция, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът определя в полза на ищеца да бъде присъдено възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева в исковото производство.
Частично
следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на разноските в заповедното
производство с оглед неоснователността на искането за горницата над 50 лв. до 300
лв., претендирани като юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В заявлението е
посочено, че се претендира длъжникът да бъде осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение чл.
78, ал. 8 ГПК, поради което не е ясно защо съдът е присъдил такова в размер
на 300 лева на основание чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на
чл. 21 ЗПП регламентира четири вида правна помощ, сред които и подготовка на
документи за завеждане на дело и процесуално представителство. Съгласно чл. 37,
ал. 1 ЗЗП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с
ПМС № 4 от 06.01.2006 г. за подготовка на документи за завеждане на дело
възнаграждението за предоставената правна помощ възлиза в размер от 15 до 50
лв. Касае се за т.нар. „първична правна помощ“. Съгласно чл. 26 от Наредбата за
защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. Доколкото
заповедното производство се развива и приключва единствено въз основа на
подготвеното заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че
няма основания да се приеме, че в рамките на това производство процесуалният
представител на дружеството заявител е извършил както подготовка на документи за завеждане на дело, така
и процесуално представителство, а е осъществил единствено защита по заповедното
производство, като възнаграждението за това следва да бъде определено в размер
на 50 лв., като за горницата до 300,00 лв. претенцията за разноски в
заповедното производство следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изходът от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75 лева за заповедното производство и 625 лева – за исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ц.С.А., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, по исковете
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1
и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че съществува вземането на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Красно село“,
ул. „Ястребец” № 23, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., чрез
пълномощника им юрк. К., по
заповед за изпълнение на парично задължение № 362 от 04.09.2017 г. по ч.гр.д. №
557 / 2017 г. по описа на РС – гр. Сливница, за сумата от 294,21 лева, представляваща неплатена стойност на доставена
топлинна енергия за имот в гр. С.., ж.к. „Л.”, бл.., вх.”.“, ет.., ап.., аб.
№ …. през периода от 01.06.2012 г. до 31.05.2015 г., за сумата от 97,59 лева - лихва
за забава за периода от 31.07.2012 г. до 23.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 09.06.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК Ц.С.А., с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“Красно село“, ул. „Ястребец” № 23, представлявано от изпълнителния
директор Г. Б., чрез пълномощника им юрк. К., сумата от 625 лева, представляваща направените от
ищеца разноски по делото, от които 25 лева – държавна такса по производството,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 200 лева –
възнаграждение на вещо лице за съдебно-счетоводната експертиза, 300 лева –
възнаграждение за вещо лице за съдебно-техническата експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Ц.С.А.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес *** заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Красно село“, ул. „Ястребец” № 23, представлявано от
изпълнителния директор Г. Б., чрез пълномощника им юрк.
К., сумата от 75
лева, представляваща направените от ищеца разноски в заповедното
производство, от които 25 лева –
държавна такса по производството, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването
му.
Районен
съдия: