РЕШЕНИЕ
№ 260040/
5.08.2022г. град Пазарджик
В И М
Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На пети юли две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:Катя Кентова
Като разгледа докладваното от съдия Ралинова
Т.д. №53 по описа за 2017
година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1
от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в
несъстоятелност /„КТБ" АД - /н./, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №10, с ЕИК *********,
представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно изпълняващи правомощията на
синдик, чрез пълномощника юрисконсулт К.Б., срещу С.Л.Т., с ЕГН**********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2011 г. между „КТБ" АД
(н.) и С.Л.Т., в качеството
й на кредитополучател,
бил сключен договор за банков кредит, с който Банката била отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 152
000 евро, при условия на
усвояване, ползване и погасяване, определени в посочения договор.Съгласно чл.2 от договора сумата по
кредита била предназначена да бъде използвана за заплащане на покупната цена на подробно изброени
недвижими имоти.
В чл. 5 от Раздел III „Лихви и комисиони.
Погасяване" от Договора било предвидено кредитополучателят да заплаща на Банката годишна
лихва върху фактически усвоените средства от
кредита в размер на 8 %. Лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо
по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то
число на съответния месец. При изчисляване на лихвата, годината се брои за 360 дни, като съобразно уговореното се
формира един лихвен период от реалния брой, считано от датата на усвояване на кредита до датата на
лихвеното плащане. Лихвите се начислявали върху непогасената част от кредита до
пълното му издължаване.
В чл.7.1. било договорено, че крайният срок за
погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми по договора е 25.06.2026 г. и
кредитополучателят следвало да погаси главницата по кредита на 117 погасителни
вноски, първата от които в размер на 816 евро, дължима на 25.10.2011г., а следващите 176 равни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 859 евро, били дължими на всяко 25-то число от месеца,
считано от 25.11.2011 г. до 25.06.2026
година.
Сочи се, съгл. чл.8 от договора, при нарушаване
сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на
основанията, посочени в договора,
Банката, освен договорената лихва начислявала и събирала от кредитополучателя и наказателна
надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница.В чл.9 от договора страните са се
договорили, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като
в този случай Кредитополучателят
дължи на Банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но
неплатена лихва до окончателното й издължаване.Ищецът твърди, че КТБ АД изпълнила своето задължение, като
предоставила на ответницата
договорените средства в размер на 152 000 евро. Кредитополучателят бил в
забава относно изпълнението на свои изискуеми и парични задължения, считано от 25.01.2012 г. година, тоест почти от началото на договорните
отношения. Последното направено плащане по кредитното задължение
е извършено на 25.11.2013 година.
Сочи се, че с писмо изх.№2905 от 08.06.2015 г.,
„КТБ" АД (н.) поканили С.Л.Т.
да погаси просрочените и неплатени задължения, което същата не била извършила
и към настоящия момент.Липсата на плащане се удостоверявало и от приложеното с
настоящата искова молба извлечение от счетоводните
книги на „КТБ" АД (н.) С нотариална покана изх.№ 1874/07.04.2016 г. ищецът бил обявил кредита за предсрочно изискуем и след дадения и неизпълнен срок за доброволно изпълнение, депозирали до Районен съд град Пазарджик заявление за издаване на заповед за
изпълнение
по чл.417 от ГПК на 11.11.2016 година.Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №3970 по описа за
2016 г. на Районен съд
град Пазарджик,а на 21.11.2016г. били издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.11.2016 г., въз основа на които ответникът е
бил осъден да
заплати на „КТБ"
АД (н.) следните суми: 103 080 евро - просрочена главница от 25.07.2016г. до 11.11.2016г.;1873,38 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.07.2016г. до 25.10.2016г.; 734,21
евро - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
27.07.2012г. до
25.10.2016г.; 824,64
евро - текуща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.10.2016г.до11.11.2016г.;
87,32 евро
- неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2016г.
до11.11.2016г.;
1821,64 евро - разноски по кредита за периода
12.02.2016 г. до 08.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда -11.11.2016г., до изплащане на вземането и 6892,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди ищецът, че било постъпило възражение от
ответницата С.Л.Т., а съдът е констатирал, че са налице предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК и бил дал указание за завеждане на иск в законния срок, което твърди
ищецът обусловило правният им интерес.
Разпореждането било съобщено на
заявителя-ищец на 22.02.2017 г. и исковата молба съответно депозирана в срок
-23.03.2017г..
Претендират да им бъдат присъдени и направените по делото
съдебни-деловодни разноски и за двете производства.
В
срока по чл.367 от ГПК от ответницата С.Л.Т.,***
офис 30-32 е депозирала писмен отговор,
в който оспорва иска, с твърдението, че цялата сума била погасена.
Изложени са следните обстоятелства, че на 05.2014г. между
С.Л.Т., в качеството й на длъжник на „КТБ" АД (н.) и В. Б. М., в качеството му на нов длъжник, са сключили договор за встъпване в дълг, по силата на
който новият длъжник встъпил като солидарен
съдлъжник в задължението на С.Л.Т. към „КТБ" АД, възникнало на основание договор за банков кредит от 14.06.2011г. за
сумата от 152 000 лева. Новият длъжник В. М. се задължил да отговаря за
задълженията, в които е встъпил до
размера на сумата от 80 000 лева от кредита на първоначалния длъжник.
В отговора са посочени обстоятелства за сключени
договори с още 4 физически лица за встъпване в дълг, като съдът счита, че тези
обстоятелства от отговора, не следва да се поставят на обсъждане, тъй като по
отношение на тях има формирана сила на пресъдено нещо.
Съобразно влязлото в сила решение по т.д.№8493/16г.
на СГС, са обявени по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД,
извършените прихващания с посочените в отговора на ответницата - 5 лица,
обстоятелствата с които се оспорват тези факти, не следва да бъдат обсъждани.
В депозираният отговор са развити и подробни възражения:Заявява
се, че ответницата не дължи претендираните суми, тъй като „извлечението от
счетоводните книги“ не съдържало конкретни и подробни данни за просрочено
задължение и липсвали реквизити. Представеното
„извлечение" не представлявало такова по смисъла на Закона за счетоводството и било изготвено в
нарушение на чл.6 от ЗСч и не би могъл да се направи извода, че са спазени разпоредбите на чл.2 от
ЗСч, съгласно който "предприятията
осъществяват счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им". От
представения документ не било възможно да се установи, че отразяват част от счетоводството на банката. В случай, че приложената справка отразявала счетоводните книги
на кредитора, то следвал извода, че
същите са водени в нарушение на изискванията на ТЗ и ЗСч. На основание чл.55 от ТЗ представеният от банката документ не би могъл да служи като доказателство в полза на ищеца и не удостоверявал наличието на
посоченото вземане.
Посочено е, че начисляването на лихви,
неустойки, разноски и др. по кредитите било недопустимо след отнемане лиценза
на банката, което станало с решение №138 т.3 от дневния ред по протокол №27 от
заседанието на управителния съвет на БНБ, проведено на 6.11.2014 година.
Сочи се, че в представеното
извлечение от счетоводни книги липсвала индивидуализация на съответните
периоди и основания на претендиралите вземания, не можело да се направи извод кога същите са
възникнали - преди или след отнемане на лиценза
на банката. Не можело да се прецени каква сума се претендира от ищеца до момента на отнемане на лиценза му за всеки един
от видовете лихва/неустойка/, разноски и каква сума се претендира след
този момент, поради което се оспорва
претенцията, като неоснователна и недоказана.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл. 111б.“в“
предл. второ от ЗЗД, по отношение на претенцията на ищеца за просрочена лихва върху просрочена главница, заявява се, че същата е погасена по давност за периода от 27.07.2012г. до
26.07.2013година.Давностният срок следвало да се брои от датата на падеж на
всяка вноска за лихва. Ставало въпрос за изпълнение на повтарящи се
задължения с предмет парична сума, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, като размерите на
плащанията били изначално определени
или определяеми, а давността за всяка престация настъпвала поотделно.
Сочи се, че съотнесена към
договорната лихва и сама по себе си, регламентираната санкционна лихва по
чл.8 от процесния договор, т. нар. наказателната надбавка -
представлявала „необосновано високо
обезщетение“ по смисъла на чл.143 т.5 от ЗПП и се прави възражение, че цитираната клауза е нищожна
по смисъла
на чл.146 ал.1 от ЗПП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавала основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите. Затова претенцията за наказателна надбавка не следвало да бъде
уважавана, а искът да бъде отхвърлен в тази му част, тъй като не било налице
изискуемо вземане произтичащо от валидно правоотношение.
Прави се и възражение за
обстоятелството, че ответницата Т. е била надлежно уведомена, за предсрочната
изискуемост.Развити са подробни доводи, че с исковата молба ищецът е
представил нотариална покана с рег. №1332/2016г. том І №61 на помощник-нотариус Ц. К. при нотариус М.
М., с рег. №571, в която било посочено единствено,
че на 14.10.2016г. нотариалната покана е връчена на С.Т. на основание чл.47
ал.5 от ГПК.
За да се извършела преценка за
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит, следвало да се прецени преди всичко
редовността на връчването на изпратената
до кредитополучателя нотариална покана, т.е. следвало да бъдат установени
конкретните обстоятелства, обусловили прилагането на връчване по чл.47 от ГПК. А това не било сторено, тъй като в представената нотариална покана било отбелязано единствено, че
връчването на поканата е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, без да е отразено, че връчването е станало чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, поради
това, че адресатът не е намерен на посочения адрес и няма лице, съгласно да получи съобщението. Не
било удостоверено по никакъв начин дали са били налице предпоставките за приложението на чл.47 от ГПК -
„ненамиране" на адресата на адреса, търсени и намерени ли са лица по чл.46 от ГПК на които да бъде
връчена поканата,
залепено ли е уведомлението по чл.47 от ГПК, в което на страната да са дадени конкретни указания за явяване в
14-дневен срок в кантората на нотариуса за получаване на нотариална покана.
Сочи
се съдебна практика по приложението на чл.47 от ГПК.
Твърди се още, че представената от Банката
нотариална покана удостоверявала единствено отправяне на уведомление до С.Т., че банката
обявявала задълженията по кредита
за предсрочно изискуеми, но не и достигане на това волеизявление до длъжницата. При
установяване на редовността на извършеното от нотариуса връчване на нотариална покана, чрез
залепване на уведомление на преценка от съда подлежало дали са били налице предпоставките за
залепване на уведомление, както и спазен ли е редът за залепването на уведомленията предвидени в чл.
47 ГПК.
Сочат, че нотариална
покана не можело да бъдат приета за редовно
връчена на С.Т., тъй като по делото не
е представено
надлежно обявление за връчване на нотариалната покана чрез залепване,
поради което не можело да се установи съдържанието на залепеното известие.
От представената
разписка без регистрационен номер и без дата на помощник-нотариус Ц.К. не се установявало да са
били налице предвидените в закона
предпоставки за залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, както и да е спазена законово
уредената процедура по залепване на уведомлението.
Оспорва се факта да е
настъпила изобщо предсрочна изискуемост, както и обстоятелството, какво е било
връчено на с представената от ищеца обратна разписка, получена с
дата 15.06.2015г. от ответницата.
В хода на процеса били
настъпили факти и обстоятелства свързани с образуваното изпълнително дело №20169240400275 на ЧСИ Г.К., с рег. №924, район на действие СГС, като след
проведена публична продан от съдебния изпълнител били продадени два недвижими имота - апартамент №18, находящ се в гр.
София район „Красно село", ул.
„Княгиня Клементина" №38 на IV етаж, със застроена площ 51.85 кв.
м. и гараж № Г-08 на същият адрес.Същите
били възложени със съответните възлагателни
постановления на купувачите и на 26.01.2017г. било извършено разпределение на постъпилите от продажбата суми.
Тези обстоятелства били видни от получено
от С.Т. писмо с изх. номер 383/20.01.2017г.
След проведена публична продан от съдебния
изпълнител бил продаден и още един недвижим имот - апартамент №17, находящ се в гр.София район „Красно село", ул. „Княгиня
Клементина" №38, със застроена площ 108.07 кв.м.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, с
която се поддържат първоначалните твърдения и се оспорват възраженията на
ответницата.
По отношение на извлечението от сметки се твърди, че отговаря на всички
законови изисквания. Само по себе си
извлечението по чл.417 т.2 от ГПК не следвало да представлява подробна
справка за всички извършени операции и тяхното осчетоводяване по кредита,
доколкото целта била съдът максимално лесно да се ориентирал за размера и
изискуемостта на вземането на заявителя към
длъжника, а не да анализира подробна информация по счетоводно записване
на банковите операции по кредита.
Всички изложени аргументи на ответницата били вече
разгледани и отхвърлени от Районен съд град Пазарджик и Окръжен съд град Пазарджик, като се представят
определенията постановени в тази връзка.
Оспорва се
направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Заявява се, че в случая се
прилагала общата пет годишна давност. Сочи се съдебна практика, според която отделните
престации на длъжника, при наличието на сключен договор за банков
кредит, представлявали задължение за
неделимо плащане. Върховните съдии стигали до извода, че договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръщало договора в такъв за периодични платежи, а представлявало
частични плащания по договора.
Сочи се, че банката била предприела действия по събиране на задълженията си
преди твърдяната от ответника настъпила
погасителна давност, с което започвала да тече нова такава. Длъжника бил уведомен с писмо
изх.№2905/08.06.2015г. за просрочените си задължения и му е бил даден
срок за изпълнение. След като не постъпило изпълнение, се наложило принудително
събиране на вземанията на банката.
Несъстоятелни били твърденията на ответницата, относно
липсата на изискуемост на процесното
вземане на КТБ АД/н/, произтичащо от неизпълнени задължения по договор за
банков кредит от 14.06.2011 година. Не можело да се споделят и аргументите на
длъжницата Т. за липса на
изискуемост на вземането по заповедта за
изпълнение, поради необявяването на задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Изложени са съображения, че съобр. чл.47 ал.1 от ГПК, когато ответникът не можел да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намерело лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят залепвал уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не бил осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато имало достъп до пощенската
кутия, връчителят пускал уведомление и в нея. На основание чл.47 ал.7 от ГПК
тези правила се прилагали и при връчване на заповед за изпълнение или
прилагайки разпоредбата по аналогия - в заповедното производство.
За да е спазена процедурата по връчване
длъжностното лице следвало да посети съответния адрес няколко пъти /най-малко
три пъти/ в рамите на срок по-дълъг от един месец /в този смисъл Решение №829 от 13.12.2010г. по
гр.д.№ 1527/2010г. на ВКС/.Ако връчителят не намерел друго лице, което е
съгласно да получи съобщението, следвало да се залепи уведомление.Сочи се, че в настоящия случай помощник - нотариус бил
посетил повече от три пъти адреса, в срок през един месец, като на четвъртото посещение едва
било залепено уведомлението.
Освен датите на посещение на адреса, връчителят
следвало да посочи и събраните сведения за длъжника при тези посещения и какви са причините наложили
залепване на уведомление, а така също къде е залепено то, с оглед изискванията
на закона. Ищецът твърди, че същото било изпълнено коректно, което било видно
от приложената към нотариалната покана разписка.
Така също банката посочила адрес на длъжника,
който точно кореспондирал с изрично приетия в чл.41 от договор за кредит от 14.06.2011г., в случая постоянния адрес на длъжника - Т..
Ищецът КТБ АД/н./ сочи, че с писмо изх. №2905/08.06.2015г., уведомявал С.Т. за текущите й
задължения по договор за кредит от 14.06.2011г. и приканил същата към доброволно изпълнение.
Писмото било получено на постоянния адрес на ответницата Т. ***, за
удостоверяване на което се прилага също обратна разписка.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил
допълнителен писмен отговор.
В него се поддържат всички направени до момента
възражения от ответницата. Поддържа се, че
представеното „извлечение от счетоводните книги“, не представлявал редовен
документ.
Оспорват се възраженията относно описаната
недействителност на прихващанията на основание текстовете на чл.59 от ЗБН,
които били предмет на друг съдебен спор, а именно този по т.д.№ 8493/2016 г. на
СГС.
Поддържат и се доразвиват твърденията, че представеното от кредитора извлечение от счетоводни книги не било
редовен документ. Изявлението на
банката не съставлявало възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по
счетоводната сметка, от които можело да се проследи движението на средствата и
да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване на съответните месечни
вноски, датите на падежите им и действителния размер на вземането. Липсвала
информация и за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са
станали изискуеми.
Поддържат се и всички изложени възражения за изтекла погасителна давност, в т.ч. твърдението,
че в случая била приложима кратката 3-годишна давност. Във връзка с въпроса за приложимата погасителна давност в
отговора е анализирано приетото Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК ВКС, в резултат на което е изведен извода, че при наличието на
погасителен план следва да се постави знак на равенство между понятието за
„частични плащания" и „периодични плащания".
Оспорва се твърдението на
ищеца, че с представеното писмо с изх. №2905/08.06.2015 г. ответницата била
уведомена за просрочените си задължения и й бил предоставен срок за изпълнение,
както и че съобразно представената обратна разписка на дата 15.06.2015 г.
същата лично е получила това писмо.
Твърди се, че в хода на процеса
са настъпили нови факти и обстоятелства, свързани с удовлетворяване вземането
на ищеца по изпълнителното дело, които следва да бъдат взети предвид. Сочи се,
че по повод издадения в заповедното производство ИЛ за принудителното събиране
на сумите било образувано изп.д. № 20169240400275 на ЧСИ Г.К., с рег. №924 по
което вече били разпределени суми за погасяване вземанията на взискателите.
Моли се да бъде отхвърлен
предявеният иск, иска се присъждане на
разноските.
В проведените съдебни заседания страните, поддържат
становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№3970/16г. по описа на ПРС, се установява, че ищецът
е подал заявление на 11.11.2016г. /п.кл., а е входирано с дата 15.11.2016г. в
съда/ и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК – Заповед №2332/21.11.2016 година, с разпореждане, длъжникът С.Т. да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, следните суми -103 080
евро просрочена главница от 25.07.2016 г. до 11.11.2016 г.; 1 873,38 евро просрочени лихви
върху редовна главница за периода от
25.07.2016 г. до 25.10.2015 г.; 734,21
евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2016 г.
до 25.10.2016 г.; 824,64 евро текущи
лихви върху просрочена главница за периода от 25.10.2016 г. до 11.11.2016 г.; 87,32 евро неустойка върху просрочена
лихва за периода от 25.07.2016 г. до 11.11.2016 г.; 1 821,64 евро дължими разноски по кредита от 12.02.2016г. до
08.11.2016г., законната лихва от датата на депозиране на заявлението
-11.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и 6892 лева -юриск.възнаграждение.
Паричното вземане се основавало на договор за банков кредит от 14.06.2011 година.
От приложеното ч.гр.д.№3970/16г. по описа на ПРС и изпратено писмо с вх.№4678/17.05.2017г. от ЧСИ
Г. К. с изпратени заверени копия от покана за доброволно изпълнение и протокол
за уведомяване по телефон №5176/19.12.2016г., се установява, че поканата за доброволно изпълнение до Т., поради неоткриването й на адреса е
станало по реда на чл.47 ал.4 и ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
постоянния й адрес, като същата е уведомена и по телефона.
От приложеното ч.гр.д.№3970/16г.
по описа на ПРС, се установява също, че за събиране на сумите е образувано
изпълнително дело № 201692404000275 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. № 924 и район
на действие Софийски градски съд.
На 23.01.2017г. в Районен съд – Пазарджик е постъпило възражение по чл.414
от ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. №3970/2016г., частна
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и молба за спиране на
изпълнението /всички с дата на пощенското клеймо 20.01.2017 г./.
Молбата за спиране на изпълнението е оставена без уважение от заповедния
съд с определение №373 от 10.02.2017г., постановено по гр.д. №3970/2016 г. на
Районен съд – Пазарджик. Срещу това определение е постъпила частна жалба с вх.№5476/10.03.2017
г., подадена от длъжника С.Т..
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е върната като
просрочена с Разпореждане №6854 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 3970/2016 г. на
Районен съд – Пазарджик, но същото е отменено с определение №429 от 18.08.2017
г., постановено по в.ч.гр.д. № 572/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
В този смисъл подаденото възражение е в срок и съответно депозираният иск
пред настоящата инстанция, съобразно постановеното разпореждане е в срок, което
прави претенцията допустима.
По делото е
представен договор за банков кредит от 14.06.2011 година сключен между страните по силата на който на ответницата Т., в
качеството й на кредитополучател, банката - ищец е отпуснала кредит в размер на
152 000 евро за заплащане покупната цена на подробно изброени в чл.2 недвижими
имоти. В чл.5 от договора е уговорено, че кредитополучателят следвало да
заплаща годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер
на 8 %, начислявана ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и
платима ежемесечно на 25-то число от съответния месец. Пак според договора, при
изчисляване на лихвата, годината се брои за 360 дни и се формира един лихвен
период от реалния брой, считано от датата на усвояване на кредита до датата на
лихвеното плащане, а лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита
до пълното му издължаване.
Съгласно чл.7.1 от договора
крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 25.06.2026г., като кредитополучателят следва да погаси дължимата
главницата на 117 погасителни вноски, първата от които в размер на 816 евро е
била дължима на 25.10.2011 г., а следващите 176 равни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 859 евро - на всяко 25-то число от месеца, считано от
25.11.2011 г. до 25.06.2026 г.
Според уговорените условия,
при нарушаване сроковете за погасяване на вноските по главницата или при
предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, Банката
ищец, освен договорената лихва имала право да начислява и събира от
кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху
просрочената главница. Договорено е също така в чл.9, че начислените, но
неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи и неустойка от 10% годишно върху начислената,
но неплатена лихва до окончателното й издължаване.
Между страните не
са спорни валидността на договорените
клаузи и действителността на подписаният договор,както и че договорените средства са
предоставени и усвоени от кредитополучателя.
От приетата по делото СИЕ,
която компетентно изготвена и неоспорена от страните и съдът изцяло кредитира,
се установява, че отпуснатият по силата на
процесния договор от 14.06.2011г.
ипотечен кредит на С.Т. е в размер на 152 000 евро, като е усвоен
на траншове както следва:
-на 14.06.2011 г. – 140 000,00 евро;
-на 14.06.2011 г.-1200,00 евро;
-на 27.06.2011 г. – 410,00 евро;
-на 30.06.2011 г.- 10 390,00 евро,
като разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN: ***,
обслужваща банковия кредит, е заверена /захранена/ със съответните суми.
Неплатената просрочена
главница е в размер общо на 103 080 евро, която включва
неплатената главница от месечните погасителни вноски за периода от 25.07.2012г.
до 21.09.2016г., възлизаща общо на 2577,00 евро, и изцяло обявения на
14.10.2016г. за предсрочно изискуем остатък
от редовната главница в размер на 100 503 евро;
От
експертизата се установява още, че просрочената
договорна лихва за периода от
25.07.2016г. до 25.10.2016г. е в
размер общо на 1 873,38 евро. Просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
27.07.2016г. до 25.10.2016г. вкл. в размер общо на 734,21 евро.
Начислена текуща лихва върху просрочена главница за
периода от 25.10.2016 г. до 11.11.2016 г.
е в размер на 824,64 евро.
Неустойки върху просрочена лихва за периода от 25.07.2016г.
до 11.11.2016 г. в размер на 87,32 евро.
Неплатени разноски за кредита за периода от 12.02.2016 г.
до 08.11.2016 г.в размер общо на 1821,64
евро.
Няма спор и че срещу длъжника Т. било образувано изп.д. №20169240400275 на ЧСИ Г.К., с
район на действие СГС. От СИЕ се установява, че в операционните регистри на
Банката е отразено, че с постъпилите суми от ЧСИ са погасени общо
199 343,36 евро в периода от 21.01.2017 г. до 28.06.2019 г. В заключение
вещото лице сочи, че към настоящия момент всички претендирани в настоящето
производство вземания на КТБ са погасени.
От експертизата се установява още, че от
25.10.2013г. погасяванията са извършвани в следния ред- просрочени лихви,
просрочена главница, текущи лихви и текуща главница.С всяко направено плащане
дългът по кредита е намалявал с размера на направеното плащане, като редовната
главница е намалявала ежемесечно при падежиране на месечните погасителни
вноски. В зависимост от това дали месечната погасителна вноска по кредита е
била заплатена на датата на падеж или не, общият дълг по главница е намалявал
или се е трансформирала падежиралата сума от редовна в просрочена главница.
Вещото лице и установило, че дължимите лихви са
били начислявани съгласно клаузите на процесния договор.
Установява се също, че към настоящия момент всички претендирани вземания на Банката по настоящия
иск са погасени.
В операционните и счетоводни регистри на Банката
непогасени са следните вземания:
·
17 152,26 евро
просрочена главница;
·
7 048,93 евро законна
лихва.
Предвид
обусловеността на предявеният
установителен иск, по реда на чл.422
ал.1 от ГПК, от издадена
заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът
на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл.430, ал.1 от ТЗ, с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на
договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков ипотечен
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между
страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки (чл.305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно
за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. Съдът приема, че между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, по силата на който банката е предоставила на ответницата Т. сумата 152 000 евро за покупка на
недвижими имоти при договорени условия и срок, която сума ответницата се е задължила да върне по установения между тях начин – чрез равни месечни погасителни вноски.
Установи
се, че ответницата е изпаднала в забава, като последното извършено плащане от
нея е на 25.10.2013г. и кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по
надлежният ред от ищеца.
По
възражението относно уведомяването и предсрочната изискуемост.
В случая уведомяването на ответницата Т. за
настъпилата предсрочна изискуемост е извършено с връчена по реда на чл.47 ГПК
от нотариус М. М. нотариална покана с изх. № 1874/07.04.2016г., изготвена от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. В
нотариалната покана ясно е била изразена волята на представляващите
банката-кредитор да обявят кредита за предсрочно изискуем предвид спиране на
плащанията по него. Посочен е размерът на задължението към 23.11.2015 г. (общо
и по пера), последното извършено плащане и договора, по който се дължат сумите.
За връчване на нотариалната покана са извършени
четири посещения на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит – на
23.06.2016 г., на 20.07.2016 г., на 20.08.2016 г. и на 29.09.2016 г., когато на
колоната до входната врата на жилището е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Връчването по реда на чл.47 от ГПК е извършено от
нотариуса при стриктно спазване на процесуалните правила. Извършени са
най-малко три посещения в рамките на повече от месец, при които адресатът не е
открит. На видно място до входната врата на жилището е залепено уведомление, а
нотариалната покана е приета за връчена след изтичане на двуседмичен срок от
залепването. Ето защо доводите на ответницата Т. в тази насока се явяват изцяло
неоснователни.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.В случая и двете предпоставки са
налице, за да се приеме, че е обявена надлежно предсрочната изискуемост.
По отношение на възражението, че извлечението от
счетоводните книги не било редовен
документ от външна страна, има произнесено определение от 1.09.2017
година по в.гр.д.595/17г. по описа на ПОС.
За пълнота следва да се отбележи, че извлечението
от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
е редовно от външна страна документ. То има изискуемата писмена форма, носи
подписите на лицата, които са го изготвили, и които предвид приложените по
делото трудови договори и длъжностни характеристики заемат съответните позиции
от счетоводната и друга администрация на банката и с пълномощия и компетентност
за изготвят и представят такива документи. Положен е печат на банката, която го
е издала. Извлечението съдържа минимално необходимата и достатъчна по вид и
обем счетоводна и информация, въз основа на която е възможно недвусмислено,
ясно и точно да се направи извод за конкретните параметри на правоотношението:
страни, основание и предмет. Извлечението посочва длъжника, договора за кредит,
датата на сключването му, датата на последното направеното плащане, месечния
падеж на задълженията, началния и крайния падеж на договора, точна и ясна
разбивка на задължението на длъжника по пера – главница, лихва, неустойка,
както и общ размер на задължението.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ответницата С.Т.
и следните физически лица: В.Б. М., А. Е. А., И. Х. Б., С. С. С. и Д. Ф. С., били сключени Договори
за встъпване в дълг, съответно от датите 15.05.2014 г., 02.05.2014 г.,
15.05.2014 г., 23.05.2014 г., 23.05.2014 г., по силата на които всеки от
изброените трети лица встъпил като солидарен длъжник в задължението на С.Т. към
„КТБ" АД, по договора банков кредит от 14.06.2011 г. Новите длъжници,
които били и титуляри на договори за безсрочни депозити в „КТБ“ АД, се
задължили да отговорят солидарно за задълженията, в които са встъпили, по
кредита на първоначалния длъжник С.Т., както следва:
В. Б. М. - до размера на 80 000 лв. със сумите, налични по негова банкова
сметка: ***: ;
А.Е. А. - до размера на 140 000 лв. със сумите, налични по негова сметка
И. Х. Б. - до размера на 32 000 евро със сумите, налични по банкова сметка ***:
С. С. С. - до размера на 7000 евро със сумите, налични по банкова сметка: ***:.
Д.Ф. С. - до размера на 7000 евро със сумите, налични по банкова сметка: ***:
На 21.10.2014 г. в „КТБ"
АД било представено Уведомление с вх. № 9600/21.10.2014г., съгласно което „..през
месец април и май 2014г. бяха сключени Договори за встъпване в дълг, по силата
на които контрагентите встъпиха в дълга на С.Л.Т." и с което банката
била надлежно уведомена за новите солидарни съдлъжници, които са встъпили в
дълга на ответницата.
В периода от 12.11.2014г. до
18.11.2014г. в „КТБ“ АД били депозирани уведомления за встъпване по чл.101 ЗЗД
от ответницата по договора за кредит и 5-те физически лица – депозанти, с което
банката била надлежно информирана за встъпването им в дълга.
Пак от писмените доказателства
се установява, че с решение №650/27.04.2020 г. постановено по т.д.№8493/2016 г.
по описа на СГС, влязло в законна сила на 09.09.2021 г., на основание чл.59
ал.3 от ЗБН са обявени за недействителни прихващанията на насрещни вземания с
посочените лица и КТБ и извършени със следните уведомления:
вх.№11682/12.11.2014г. за сумата 80 000 лева; вх.№11747/12.11.2014 г. за
сумата 140 000 лева; вх. №11753/13.11.2014 г. за сумата 32 000 евро;
вх.№11964/18.11.2014 г. за сумата 7 000 евро; вх.№11966/18.11.2014 г. за
сумата 7 000 евро.
Относно претендираният размер на просрочената главница и
дължими лихви и неустойки, ответницата навежда основното си правопогасяващото
възражение, че задълженията по договора за кредит са изцяло погасени чрез
извършени прихващания с насрещни вземания на пет физически лица В. Б. М., . Е. А., И. Х. Б., С.С. С. и Д. Ф. С. Така направено
възражението е допустимо предвид приетото в т.11в от ТР№4/18.06.2014 г.на ВКС.
Същото обаче е неоснователно, тъй като по
съдебен ред извършените прихващания са обявени за недействителни, спрямо
кредиторите на несъстоятелната банка – ищец на основание чл.59 ал.3 от ЗБН, с
решение №650/27.04.2020 г. постановено
по т.д.№8493/2016 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 09.09.2021 г., с
участието на С.Т. като трето лице-помагач на страната на ответниците.
Следователно решението има действие и по отношение на нея.
Прави се възражение от Т. и за погасяване на
вземането на банката за главница и лихви по договора за банков кредит с
изтичането на кратката 3 годишна давност по чл. 111 „в“ от ЗЗД, което съдът намира също за
неоснователно. В чл. 430 ТЗ е
посочено, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, тоест това е договор, при който престациите
представляват задължение за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват
погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв
за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части и приложимата в случая давност е общата 5 годишна
по чл.110 от ЗЗД, както е
и прието от ВКС в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието "периодични
плащания".
Съобразно чл.114 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а в случая
това е момента на изискуемост на всяка отделна вноска. А в случая е установено,
че първата падежирала и непогасена вноска е на 25.12.2013 г., заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е от 11.11.2016 година,
следователно вземането на банката за неплатена главница по договора за банков
кредит не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл изискуемият се
петгодишния давностен срок, не е изтекъл дори и три годишен срок, както твърди
ответницата.
Относно възражението за изтекла погасителна давност по
отношение претенцията на Банката за дължимите възнаградителни лихви, съдът
съобрази, че съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД това вземане се погасява с изтичане на тригодишна давност. Първата
неплатена просрочена вноска за договорна лихва е падежирала на 25.12.2013г., а
заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 11.11.2016 г. Следователно давността
към датата на заявлението по чл.417 от ГПК не е изтекла/същата е щяла да изтече
на 25.12.2016 година, но депозиране на заявлението през месец ноември 2016г. е
прекъснало давността/. При така приетото се налага извод, че и това възражение
на ответницата се явява неоснователно.
Относно възражението
за нищожност на чл.8 от процесния договор, който безспорно е такъв, попадащ
в приложното поле на потребителската защита, съдът намира, че е нужно да се
отбележи, че такава претенция не е предявена в процеса. От друга страна обаче,
съдът е задължен служебно да следи за неравноправни клаузи дори и при липса на
наведени от страните доводи в този смисъл. Ето защо и при съобразяване
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, съдът приема, че в процеса не са събрани
доказателства процесният договор да съдържа неравноправни клаузи, които по своята
същност да представляват уговорки във вреда на потребителя, да не отговарят на
изискванията за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не са уговорени
индивидуално, както повелява чл.146 ал.1 от ЗЗП. В ал.2 – ра на посочената
законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителя не е
могъл да повлияе върху тяхното съдържание. Няма спор, че при сключването на
процесния договор е налице яснотата и конкретика в уговорките между страните,
посочването на отделните компоненти на договора – главница, възнаградителна
лихва и неустойка, както и на таксите и разноските в конкретни размери, вида на
обезпеченията и др. налагат извода, че още при подписване на договора,
кредитополучателя е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от
този договор, поради което и не са налице условията за неравноправност на
Договора или на отделни негови клаузи.
Предявеният
иск по реда на чл.422 от ГПК е изцяло
основателен, в претендираните размери, а
възраженията на ответницата Т. са несъстоятелни и неоснователни.
Искът следва да се уважи изцяло, макар и в хода на производството, дългът да е
заплатен, тъй като дължимостта на вземанията на ищеца се установява, в
производството по чл.417 от ГПК, към момента на депозиране на заявлението, съобр.ТР №4/2013г. от 18.06.2014 година
на ОСГТК на ВКС.
Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По разноските в
производството по чл.417 от ГПК.
Направените
разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са единствено за юрск.възнаграждение в размер на размер на 6892 лева, тъй като от ищеца не е
била дължима държавна такса, при подаване на заявлението.
По направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца, представен е
списък за общо дължими разноски 800 лева от които юриск.възнаграждение - 300
лева и заплатено възнаграждение на в.л. за СИЕ в размер на 500 лева и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответницата Т., да бъде осъдена, да заплати на ищеца разноски в размер на 800
лева.
Съгласно чл.57 ал.6 от ЗБН по
дело, което се води за събиране на вземания на банката държавна такса не се
събира предварително от синдика, както в заповедното, така и за настоящето
исково производство. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата Т., следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС Пазарджик, в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса общо в размер на 8482.13 лева.
Воден от горното
Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
Пo иска на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност /„КТБ" АД -
/н./, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф
Игнатиев“ №10, с ЕИК *********, представлявано от А.Н.Д. и К. Х. М., двамата
заедно изпълняващи правомощията на синдик, чрез пълномощника юрисконсулт А. Б.,
срещу С.Л.Т., с ЕГН**********,***,
ПРИЕМА
за установено по отношение на ответницата С.Л.Т., с ЕГН **********, че
дължи на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД - в несъстоятелност
/„КТБ" АД - /н./, с ЕИК *********, следните суми: 103 080 евро - просрочена главница от 25.07.2016г. до 11.11.2016г.; 1873,38 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.07.2016г. до 25.10.2016г.; 734,21
евро - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
27.07.2012г. до
25.10.2016г.; 824,64
евро - текуща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.10.2016г.до11.11.2016г.;
87,32 евро - неустойка върху просрочена лихва
за периода от 25.07.2016г. до 11.11.2016г.; 1821,64 евро -
разноски по кредита за периода 12.02.2016 г. до 08.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението в съда
-11.11.2016г., до окончателното изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение №1531/28.07.2016г.
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№2677/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.Л.Т., с ЕГН**********,***, да заплати на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в
несъстоятелност /„КТБ" АД - /н./, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №10, с ЕИК *********,
представлявано от А.Н.Д. и К. Х. М., двамата заедно изпълняващи правомощията на
синдик, чрез пълномощника адв.А. Й. и юрк.К.Б.
разноски в производството по чл.417 от ГПК
в размер на 6892 лв. – представляващи юрисконсултско
възнаграждение за които има издадена
Заповед за изпълнение №1531/28.07.2016г. на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2677/2016г. по описа
на Пазарджишкия районен съд и 800 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.Л.Т., с ЕГН**********,***, да заплати по сметката на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 8482.13 лева представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: