МОТИВИ: Срещу подсъдимия О.Й.Д. *** е предявено
обвинение по чл. 235, ал. 1, предложение 3 и 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че за времето от
14.03.2008 година до 03.06.2008 година в землището на селата Абланица и с.
Горно Павликени, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, с
редовни писмени позволителни – Серия И № 0022307/14.03.2008 година, издадено за
Отдел 451“ф” ДГФ, със срок от 14.03.2008 година до 30.10.2008 година; Позволително
Серия И № 0022310/25.03.2008 година, издадено за Отдел 346 “о” ДГФ за срок от
26.03.2008 година до 30.11.2008 година и Позволително Серия И №
0022311/26.03.2008 година, издадено за Отдел 346 “р” ДГФ за срок от 26.03.2008
година до 30.11.2008 година, но извън указаните в позволителните места и
дървета, при условията на посредствено извършителство
чрез неустановени лица, наети от подсъдимия и чрез лицата: А.Р.А., А.Щ.А. и А.М.У.,***,
добил и извозил от горския фонд до временен склад м. “Пазар дере” землището на
с. Абланица, Ловешка област, ползван от “А” ООД гр. Ловеч с управител О.Й.Д.,
350 броя дървета – 68.32 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на
стойност 3416,00 лева и до временен склад м. “Гюнето”
землище на с. Прелом, Ловешка област, ползван също от “А” ООД гр. Ловеч с
управител О.Д., дърва за огрев, както следва: от Отдел 346 “о” ДГФ – 132 броя
дървета – 40.72 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на стойност
2036,00 лева и от Отдел 346 “р” ДГФ – 242 броя дървета – 55.41 плътни кубически
метра дърва за огрев от цер на стойност 2770,50 лева, като причинената щета на
ДГС – Ловеч възлиза общо на 8222,50 лева.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият О.Й.Д. *** е управител на „А” ООД
гр. Ловеч със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Н. Петков” № 2 и с
предмет на дейност: дърводобив и дървопласмент, дървопреобработване и др. Съдружници в дружеството са А.А.А.
от гр. София и подсъдимия Д.. В качеството си на управител на посоченото
дружество, Д. участвал в търгове, обявявани от ДГС – Ловеч, за добив на
дървесина от ДГФ и извоз на същата от сечищата до
временни складове, определени при сключването на договорите с горското
стопанство.
І. В края на месец февруари 2008 година от ДГС
– Ловеч бил насрочен търг за добив на дървесина и извоз
до временен склад за обект № 805 в землището на село Абланица, област Ловеч,
включващ отдели 451”ф” и 451”т” от Държавния горски фонд с временен склад м.
„Пазар дере” /района на стопанския двор в село Абланица/. Търгът бил спечелен
от „А” ООД гр. Ловеч.
Отговорник от страна на ДГС – Ловеч за на
охранителния участък бил свидетеля Х.Г.С..
След спечелването на търга и сключването на
договор между „А” ООД гр. Ловеч и ДГС – Ловеч за добив и извоз
на дървесина от посочения по – горе обект, били издадени и позволителните за
сеч. За отдел 451”ф” било издадено Позволително сер.
И, № 0022307/14.03.2008 година за краткосрочна сеч постепенна осветителна фаза
20 %, а за отдел 451”т” Позволително серия И, № 0022312/26.03.2008 година при
по – интензивна краткосрочна сеч постепенна осветителна фаза 30 %. След
спечелването на търга и за запознаване с границите и маркирацията
на дърветата, свидетелят И.И.И. – тогава на длъжност „Старши лесничей” в ДГС –
Ловеч, извършил обход на обектите с представител на „А” ООД гр. Ловеч.
При проверка за правилното провеждане на сечта
в отдел 451”ф”, били констатирани няколко нарушения. С Рапорт № І-2-2075 от
24.04.2008 година /стр. 51 от Том ІІ/ П. уведомила директора на ДГС – Ловеч –
свидетеля П., за констатираните нарушения на дисциплината на ползване на имота
– висока сеч над 10 см. при всички отрези на дърветата; непочистване на
сечището съгласно утвърдения с позволителното начин; неотсичане на маркираните
дървета от габър и извършена сеч на немаркирани дървета по цялата площ на
насаждението. Въз основа на рапорта и изготвения при проверката Констативен
протокол № 0009843 от 23.04.2008 година /стр. 52 от Том ІІ/ директорът на ДГС –
Ловеч издал Заповед № І-3-149 от 08.05.2008 година /стр. 53 от том ІІ/ да бъде
извършена цялостна проверка от комисия в състав от служители на ДГС – Ловеч,
съвместно с представител на „А” ООД гр. Ловеч. По време на проверката,
извършена в обекта, на която присъствал и свидетеля Д. – лесовъд в „А” ООД гр.
Севлиево, било установено изсичане на 350 броя немаркирани с контролна горска
марка церови дървета /общо 68 плътни куб. метра дърва/ на обща стойност 6285,44
лева. За проверката бил съставен Констативен протокол серия Б, №
0009844/16.05.2008 година, в който не бил вписан свидетеля Д. като присъстващ
на проверката и който не бил подписан от него. Въз основа на констатациите в
протокола Директорът на ДГС – Ловеч издал Заповед от 23.05.2008 година /стр. 56
том ІІ/ за спиране на сечта в отдели 451”ф” и 451”т” на обект № 805 в землището
на село Абланица, област Ловеч.
ІІ. През месец
февруари 2008 година била открита тръжна процедура от ДГС – Ловеч по чл. 2, ал.
1, т. 2 от НВМОП за сеч и извоз до временен склад на
дървесина от обект № 801 – подотдели” 330”в”, 331”п”, 346 „о” и „р” в землището
на с. Горно Павликени, област Ловеч. Посочените охранителни участъци били под
контрола на горския надзирател И.М.И., а целият Първи горско – стопански
участък, включващ няколко села, между които с. Горно Павликени и с. Абланица,
област Ловеч, бил обслужван от старши лесничей И.И.И.. Търгът бил спечелен от „А”
ООД гр. Ловеч и работата следвало да
бъде изпълнена от работници на същото дружество.
С Договор от
13.03.2008 година ДГС – Ловеч е възложило на „А” ООД гр. Ловеч, да извърши
изсичане и извозване до временен склад на определено количество дървесина. За
целта били издадени позволителни за сеч, както следва: Позволително сер. И, № 0022311 от 26.03.2008 година за подотдел 346”р” и
Позволително сер. И, № 0022310 от 26.03.2008 година
за подотдел 346”о”. И двете позволителни били със срок до 30.11.2008 година.
Добитите дърва следвало да бъдат изкарвани и складирани на временен склад в
село Прелом, област Ловеч, местността „Гюнето”.
За подотдел 346”о”
била предвидена сеч – краткосрочно постепенна 35 %, като сечта е трябвало да
бъде осъществена с бензиномоторен трион, а извоза с нает самарски обоз на
разстояние 2500 метра до временния склад в с. Прелом, Ловешка област.
За подотдел 346”р”
била предвидена сеч – краткосрочно постепенна осветителна фаза 25% на маркираните
предварително дървета при сеч с бензиномоторен трион
и извоз със самарски обоз
до временния склад „Гюнето”.
След спечелването на
търга, горският надзирател И.М.И., заедно със старши лесничей И.И.И. и
представител на „А” ООД гр. Ловеч, извършили обход по границите за очертаване
на обекта. Маркирането на дърветата, които подлежали на изсичане, било
осъществено още в края на 2007 година.
Непосредствено след
издаването на позволителните за сеч, в началото на месец април 2008 година, в
изпълнение на договорените условия, работници на „А” ООД гр. Ловеч предприели
изсичането и извозването на добитата дървесина до временния склад в м. „Гюнето” в землището на с. Прелом, област Ловеч. Във връзка
с осъществяване на контрол върху дейността на „А” ООД гр. Ловеч по повод
сключените между дружеството и ДГС гр. Ловеч договори за сеч и извоз на дървесина, горският надзирател И.М. посещавал
обектите всекидневно, тъй като били част от Държавния горски фонд и обхващали
голяма площ. При ежедневното посещаване на сечището свидетелят И.М. контролирал
правилното провеждане на сечта.
На 30.05.2008 година
свидетелят И.М.И. изготвил Рапорт вх. № І-2-2643/30.05.2008 година на ДГС –
Ловеч за констатирана кражба на дървесина от временния склад към обект № 801 с.
Горно Павликени, област Ловеч. За проверка на изнесеното в рапорта със Заповед
№ І-3-171 от 03.06.2008 година /стр. 13 том І/ директорът на ДГС – Ловеч
наредил да се сформира комисия в състав: инж. Ц.П., инж. Р.П.М. и И.М.И. –
горски стражар, която съвместно с лицензиран лесовъд на „А” ООД гр. Ловеч, да
извърши проверка на сечищата и временния склад към обект № 801 в село Горно
Павликени. В изпълнение на тази заповед
на 03.06.2008 година в 16:45 часа била извършена проверка на обектите и било
констатирано следното: извършена сеч на немаркирани дървета, като 242 броя /55
плътни куб. метра/ са в подотдел 346”р” и 132 бр. /41 плътни куб. метра/ в
подотдел 346”о”; допусната висока сеч в двата подотдела; непочистване на
сечището, а във временния склад са били намерени около 80 пр. куб. метра
ненаредени дърва. За констатираните нарушения бил съставен Констативен протокол
сер. Б, № 0009845 от 03.06.2008 година /стр. 15, том
І/. На базата на измереното количество изсечени извън установените правила
дървета, от свидетелката Ц.П. била изготвена сортиментна
ведомост за установяване размера на щетата, след което със Заповед на Директора
на ДГС – Ловеч от 06.06.2008 година била спряна сечта в обект № 801 на ДГФ в
землището на с. Горно Павликени, област Ловеч. Според заключението на вещото
лице, което не бе оспорено от страните и съдът прие като правилно и мотивирано,
се установява, че причинената щета от незаконната сеч в землището на с. Горно
Павликени възлиза на обща стойност 4806,50 лева, от които 2036,00 лева за
изсечената дървесина в подотдел 346”о” и 2770,50 лева за изсечената дървесина в
подотдел 346”р”.
Подсъдимият Д. дава
обяснения по повдигнатото му обвинение. Той заявява категорично, че не се
признава за виновен. Твърди, че е управител на „А” ООД гр. Ловеч и че негов
съдружник е лицето А.А.А.. Предметът на дейност на дружеството бил дърводобив и
дървообработване, като имало наети по договор лица, които се занимавали и
отговаряли за съответните дейности – търгове, дърводобив, експедиция на
дървесина и други. Подсъдимият Д. заяви, че сключването на трудовите договори с
тези негови служители се осъществявало от него.
Относно конкретната
дейност на представляваното от него дружество във връзка с добив и извоз на дървесина от ДГФ от отдели и подотдели, намиращи
се в землищата на с. Абланица и Горно Павликени, подсъдимият заяви, че след
спечелването на търговете се изпълнявала стандартната процедура, която
стартирала с изготвянето на план за работа на сечището от страна на началник
участъка или зам. директора на ДГС – Ловеч. След това се издавало
позволителното за сеч от горския надзирател на обекта, установявал се временен
склад и се определял начина за експедиция на дървесината. От обясненията на
подсъдимия стана ясно, че неговата задача като управител на дружеството,
спечелило търга, била да следи за изпълнението на договорните отношения с ДГС –
Ловеч, но не и пряко да ръководи дейността по сеч и извоз
на дървесината. Такова задължение имали служителите, които отговаряли за
конкретното сечище и най – вече началникът на участъка и горският стражар –
служители на ДГС – Ловеч. Същите завеждали работниците на „А” ООД гр. Ловеч на
сечището, съставяли списък с имената и броя на работниците, които ще извършват
съответната дейност, запознавали ги с границите на сечището, разяснявали им
каква сеч следва да се извършва и следели за наличието на сеч и извоз на немаркирана дървесина. Задължение на служителите
на ДГС – Ловеч при наличие на констатирано нарушение във връзка със сеч и извоз на немаркирана дървесина, било да установят
нарушителя, да изземат моторния трион, с който се извършвала сечта и
средството, с което се извозвала тази дървесина и да съставят констативен
протокол. В случай на неподчинение на даден работник, служителите на ДГС –
Ловеч, били длъжни да сезират органите на подвижната горска стража и МВР.
Според подсъдимия в
конкретния случай е налице грубо погазване на служебните задължения на
служителите от ДГС – Ловеч, тъй като нямало данни по време на извършване на
работата в двете сечища от работници на „А” ООД гр. Ловеч да е извършвана сеч и
извоз на немаркирана дървесина. Същевременно обаче
известно време след спиране на сечта в сечищата, подсъдимият твърди, че
работници на неговото дружество, които тогава работили на други сечища за други
дружества, били задържани в домовете им и принудително доведени в полицията,
където им били съставени актове за установяване на административно нарушение за
сеч и извоз на немаркирана дървесина в сечищата,
намиращи се в землищата на с. Абланица и Горно Павликени.
В обясненията си
пред съда подсъдимият твърди, че като управител на „А” ООД гр. Ловеч не е ходил
на сечищата и че в инкриминирания период дружеството му е развивало дейност и
на много други сечища, както държавни, така и частни. Д. твърди, че в годините,
в които представляваното от него дружество се занимавало с такъв вид дейност,
никога не е бил отнеман лиценза на дружеството и нито един работник не е бил
залавян да сече и извозва немаркирана дървесина. Ето защо той недоумява как
може като управител на дружество да му се приписва несъществуваща вина, още
повече, че няма никакви доказателства, че нарушенията са извършени от работници
на „А” ООД гр. Ловеч. В тази връзка счита, че без заловени извършители, е
немислимо вината да се прехвърля на дружеството. Според него не може да се
говори за посредствено извършителство чрез посочените
в обвинителния акт лица – А. Р. А., А.Щ.А. и А.М.У., тъй като тези лица никога
не са били наемани като работници в „А” ООД гр. Ловеч.
За доказване
обвинителната си теза Районна прокуратура гр. Ловеч ангажира на първо място
показанията на служителите на ДГС – Ловеч – свидетелите Р.П.М., Х.Г.С., Ц.И.П.,
И.М.И., И.И.И., Е.М. и И.Т.Д..
Свидетелят Р.П.М.
обясни пред съда, че през 2008 година е работел като технически ръководител на
обект в ДГС – Ловеч, като част от дейността му била маркиране на дървесината,
експедиция на същата и контрол при осъществяването на тези дейности. Във връзка
с контрола той заяви пред съда, че е посещавал нееднократно обектите в село
Абланица и Горно Павликени и че е заварвал и тримата свидетели – У., Щ. и А.
там, но никога не ги е виждал да извършват нарушение или сеч на немаркирани
дървета. Свидетелят М. обясни, че докато е течала работата на обекта в село
Абланица, област Ловеч, той никога не е констатирал сеч в съседни частни гори
на процесните два отдела от ДГФ. Пред съда М. заяви, че не е участвал в
комисията, констатирала нарушенията в село Абланица, област Ловеч, но е участвал
при измерването на количеството отсечена немаркираната дървесина в този обект.
Неговото участие обаче не е отразено в съставения в тази връзка Констативен
протокол, намиращ се на стр. 54, том ІІ от ДП. Този протокол е съставен на
16.05.2008 година и в него е посочено, че свидетелката Ц.П. в присъствието на
свидетелите И.Д. и Х.С., на основание Заповед № І-3-149 от 08.05.2008 година на
Директора на ДГС – Ловеч, е измерила пъновете на отрязаните дървета без КГМ, които
били отсечени при извеждането на сечта от „А” ООД гр. Ловеч и чийто общ брой
бил 350. Самото нарушение обаче – отсичането на немаркирана дървесина било
констатирано от Ц.П., която съвместно със свидетелите И.Д. и Х.С. извършила
проверка на обекта в село Абланица на 23.04.2008 година, когато бил съставен
съответния констативен протокол /стр. 52, том ІІ от ДП/. В него били отразени
нарушенията, които били констатирани, едно от които било допускане от фирмата –
изпълнител на обекта „А” ООД гр. Ловеч на сеч на немаркирани дървета по цялата
площ на насаждението.
От показанията на
свидетелката П. стана ясно, че на 23.04.2008 година на обекта в село Абланица,
област Ловеч е нямало работници, които да са извършвали сеч и извоз на дървесина, както и неизвозена дървесина. На
проверката в село Абланица са присъствали И.Д. и Х.С., както и свидетеля Д. в
качеството си на представител на „А” ООД гр. Ловеч. От показанията на свидетелката
П., дадени от нея пред друг съдебен състав по НОХД № 1128/2009 година по описа
на Ловешки районен съд, които бяха прочетени от съда по предвидения в НПК ред,
се установи, че проверката се е състояла в измерване на средната височина и
диаметъра на съседни на изсечените немаркирани дървета, което се отразявало на
лист, въз основа на който след това се съставяла сортиментната ведомост и се
вписвали констатациите от проверката в констативен протокол. На въпроса на
защитата на подсъдимия защо в съставения протокол не е вписан като присъстващ
на проверката представителя на „А” ООД гр. Ловеч – свид.
Д., П. отговори, че той е бил поканен по телефона да се яви в сградата на ДГС –
Ловеч, за да подпише протокола, но тъй като не се явил, тя не го вписала в
същия.
За проверката в село
Горно Павликени, област Ловеч, свидетелката П. обясни, че е посетила обекта
заедно със свидетелите Р.М. и И.М.И., както и други служители на ДГС – Ловеч,
които помагали при измерването. Тогава представител на „А” ООД гр. Ловеч не е
присъствал. П. обясни на съда, че при пристигането си на обекта, са заварили
няколко лица, едни от които режели дърветата с моторни триони, а други
извозвали отрязаните такива с коне. При пристигането на горските служители тези
лица се оттеглили без да им бъдат изискани документите, за да им бъдат
съставени актове за установяване на административно нарушение по ЗГ. Такива
според П. били съставени доста по – късно. В разпита си пред другия съдебен
състав П. е заявила, че по време на проверките и на двата обекта, не са били проверявани временните складове
към тях и че тя не е заварвала подсъдимия на нито един от обектите. Практиката
била при констатиране на нарушение, да се съставят актове на отговорника на
обекта и на работниците на фирмата, спечелила търга и работещи на обекта, чиито
имена фигурирали в нарочни списъци, приложени към тръжната документация.
Свидетелят Х.С.
обясни пред съда, че работи в ДГС – Ловеч от 2002 година като старши лесничей.
Тъй като в началото на разпита му С. заяви, че не си спомня много от нещата,
които са се случили тогава, съдът на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК
прочете показанията му, дадени пред съдебния състав, разглеждащ НОХД № 1128/2009
година по описа на ЛРС. В тях той обяснява, че след спечелването на търга за
обекта в село Абланица от „А” ООД гр. Ловеч, свидетелят И.И. е завел
представител на дружеството, за да го запознае със сечището. Дейността на С.
била свързана с осъществяването на контрол на начина на извършване на сечта и извоза на отсечената дървесина. Във връзка с това свое
задължение С. заяви, че най – малко два, три пъти през седмицата е посещавал
обекта. По време на тези посещения същият заяви, че не е констатирал никакви
нарушения. Проверката на сечището, която е била извършена в негово присъствие,
е била инициирана от свидетелката П., която била направила проверка в обекта в
село Абланица, община Севлиево, по време на която констатирала сеч на
немаркирана дървесина. Във връзка с това П. е уведомила Директора на ДГС –
Ловеч, който издал посочената по – горе заповед и наредил комисия в състав от
служители на ДГС – Ловеч да извършат проверка на сечището и да опишат
констатираните нарушения. При отиването на място на 23.04.2008 година от
показанията на свидетеля С. не стана ясно дали е имало работници на „А” ООД гр.
Ловеч, които да са работели на обекта, но по отношение на свидетелите А., У. и А.,
С. заяви пред съда, че тези са лицата, които са извършвали сечта с помощта на
моторен трион по време на проверките, които той е извършвал периодично в
обекта. С. описа подробно процедурата, която е била спазвана при добива и извоза на дървесина от обекта в село Абланица. След
добиването на дървесината и по – точно изрязването й с моторен трион, с помощта
на самарски обоз същата се закарвала на определено
място в близост до сечището, откъдето с помощта на камиони се транспортирала до
временния склад. Там се приемала от отговорника на обекта, в случая свидетеля С.,
съставял се приемно – приемателен протокол след като се измери и едва тогава се
експедирала от спечелилия търга за продажба на дървесината търговец. От
показанията на свидетеля С. стана ясно, че от обекта в село Абланица всичката
добита дървесина от това сечище е слязла във временния склад и че той не е
констатирал отклонение на дървесина от сечището до временния склад. Ако се
констатирал факта, че количеството отсечена дървесина надвишавала маркирацията, задължение на старшия лесничей било да спре
позволителното. В конкретния случай според показанията на свидетеля С. такива
нарушения не са констатирани. По отношение на съставените АУАН на тримата,
посочени по – горе свидетели, С. обясни, че актовете са съставени едва след
съдействие от полицейските органи за издирване на нарушителите.
За това, че тримата
свидетели не са били на сечището в село Абланица в момента на проверката от
горските служители, свидетелства и И.Д.. Той обясни, че е присъствал на
проверката на обекта в село Абланица, където всичката дървесина била отсечена и
където нямало хора, които да извършват сеч и извоз на
дървесина. Временния склад също бил приключил и в него нямало дървесина.
Проверката имала за цел да измери отсечената немаркирана дървесина, като
служителите на ДГС – Ловеч измервали пъновете на отсечените дървета, след което
съобщавали резултата на свидетелката П., която го вписвала в някакъв лист, т.е.
водила карнета, както се изрази свид. Д.. Въз основа
на него същата изготвяла и сортиментната ведомост след това в сградата на ДГС –
Ловеч, съставяла констативен протокол, който предявявала на присъстващите на
проверката за подпис. Д. си спомни пред съда, че въпреки, че на проверката присъствал
представител на „А” ООД гр. Ловеч – свид. Д., същият
не бил посочен в констативния протокол и не го бил подписал.
За обекта в село
Горно Павликени, област Ловеч свидетелят И.Т. обясни, че при пристигането на
място, горските служители видели хора, които работели там. Според него имало
двама души, които работели с коне и около четирима секачи. На сечището имало
междинен склад, където се стоварвали дървата, натоварени на конете. Свидетелят Т.
обясни, че никой от горските работници не направил опит да установи
самоличността на тези лица и че след като започнали да измерват дънерите на
отсечените дървета, същите тихомълком напуснали сечището. Според показанията на
Т. не се установило някой от тези лица да извършва сеч на немаркирана
дървесина. На това сечище в село Горно Павликени, проверката е протекла по
същия начин, както на сечището в село Абланица, като свидетелката П. отново
водела карнета, в който записвала данните, съобщени й от измерващите пъновете
нейни колеги.
От показанията на
свидетеля И.И. стана ясно, че през пролетта на 2008 година същият работел като
старши лесничей в ДГС – Ловеч, като половината от горското стопанство влизало в
неговия район, включително и селата Абланица и Горно Павликени. За обектите в
тези две села И. си спомни, че търговете за сеч и извоз
на дървесина в тях са били спечелени от „А” ООД гр. Ловеч. След издаването на
позволителното за сеч, задължение на И. било да разведе бригадата, която ще
извършва сечта и да им покаже външната територия на обекта, който предварително
бил маркиран с двойна маркировка на гръдна височина, така че като се излиза от
обекта да бъде видяна. След това дървосекачите започвали работа в обекта.
Задължение на горският надзирател било периодично да извършва проверки, като 1
– 2 пъти в месеца заедно с него на проверка минавал и старшия лесничей, за да
се провери дали сечището е почистено добре, събрана ли е вършината, дали е
извършена висока или ниска сеч и какво количество дървесина е отсечено, за да
може да се подготви процедурата за продажба от склад на вече добитата
дървесина. След това дървесината се прибирала, попълвала се нужната
документация, обявява се търг за продажба от склад и спечелилият търга се
завеждал до склада, показвала му се дървесината и се започвало експедирането
й.
От показанията на свидетеля И.И. стана ясно,
че лично той е развел секачите в двете сечища, като при този развод не е
присъствал управителя на „А” ООД гр. Ловеч, а негов представител. На сечището в
село Абланица горски надзирател по това време бил Х.С., а на това в Горно
Павликени – И.М.И.. Свидетелят И.И. обясни, че лично той е извършвал
многократно проверки в двата обекта, като независимо дали има констатирани
нарушения, задължително съставял констативен протокол. За констатираната сеч на
немаркирани дървета в село Абланица, свидетелят И. заяви, че не знае
подробности, тъй като бил в отпуск тогава и бил заместван от И.Д.. За обекта в
Горно Павликени обаче И.И. обясни, че след завръщането му от отпуск, разбрал,
че е включен в комисия, която трябвало да извърши проверка на място и да измери
отсечената немаркирана дървесина. При отиването на място там, И. каза, че имало
секачи, които с помощта на моторни триони прерязвали дърветата. За разлика от
другите свидетели, които са присъствали на проверката в село Горно Павликени,
свидетелят И. заяви, че не е виждал коне в обекта и не се е извършвала дейност
по извозване. Лицата, които били заварени там, след като видели, че горските
служители започнали да измерват пъновете, се оттеглили, поради което И. заяви,
че не им била установена самоличността. Знаел, че във връзка с констатираната
сеч на немаркирана дървесина били съставени няколко акта за установяване на
административно нарушение, но не знаел дали те са срещу хората, които заварили
на сечището или на работниците в „А” ООД гр. Ловеч по списъка, който бил
предоставен по време на търга. Със сигурност обаче свидетелят И. заяви, че
работниците, които развел преди да започне работата в Абланица и след това в
Горно Павликени, били различни.
Свидетелят И.М.И.
заяви, че през 2008 година работел като горски надзирател към ДГС – Ловеч и
отговарял пряко за сечта в обектите в село Горно Павликени, област Ловеч, които
били спечелени на търг от „А” ООД гр. Ловеч. Същевременно с това той обслужвал
в района и около 200-250 частни гори. Сечта в Горно Павликени в отделите 346”о”
ДГФ и 346”р” ДГФ била извършена в рамките на 2-3 месеца. През това време той
един или два пъти ежеседмично посещавал обектите. По време на тези проверки не
били констатирани нарушения и по – точно сеч на немаркирани дървета. От момента
на спечелването на търга от „А” ООД гр. Ловеч до момента на проверката,
свидетелят М. заяви, че не са съставяни актове за установяване на
административно нарушение срещу служители на фирмата, управлявана от подсъдимия
Д.. За извършеното измерване в обекта, М. заяви, че е направено въз основа на
Заповед на Директора на ДГС – Ловеч, който бил сигнализиран за сечта от
свидетелката П.. За процедурата по добив на дървесина и извозването й до
временния склад М. обясни, че при приемането на дървесината в последния,
задължително се съставя приемно – предавателен протокол. Негово задължение е да
измери дървесината и да издаде превозните билети във връзка с експедирането й,
като при тази дейност непрекъснато се следяло дали количеството дървесина във
временния склад съответства с прогнозното количество дървесина за добиване.
Относно кражбата на
дървесина от временния склад в село Прелом от обект № 801 в село Горно
Павликени, И. обясни, че около 24 май 2008 година изчезнали от склада около 100
кубика дървесина, за което той уведомил Директора на ДГС – Ловеч, който му
казал да пусне рапорт. След това по заповед на свидетеля П. – тогава директор
на ДГС – Ловеч, имало назначена денонощна охрана на обекта за времето от 27.05.
– 03.06.2008 година. През това време И. заяви, че не знае да е имало
констатирани нарушения.
По делото бяха
разпитани и трите лица, чрез които обвинението твърди, че подсъдимият е
извършил деянието, за което е предаден на съд. Това са свидетелите А.Р.А., А.М.У.
и А.Щ.А.. Свидетелят А.А. заяви пред съда, че познава подсъдимия Д. отпреди 4 –
5 години, когато започнали „да се разправят с тези неща”. А. обясни, че
притежава коне, с които извозва дървесината и че има работници, които да вършат
тази работа. Лично той не бил влизал в гората и не знаел как се води резачка.
От показанията му стана ясно, че през 2008 година е работил за друг човек на
обект в землището на с. Абланица, област Ловеч и че два месеца, след като
приключили работата там, получил призовка да се яви в полицейското управление в
гр. Ловеч, където му съставили акт за установяване на административно нарушение
за незаконното отсичане на 350 броя дървета. Тогава той отказал да подпише
акта. Пред съда А. каза, че след около един час дошъл друг горски служител в
сградата на РУП гр. Ловеч, който започнал отново да му пише акт за същото
деяние, но от друго място. А. отрече да е работил на обект на подсъдимия, както
в село Абланица, така и в Горно Павликени. По искане на представителя на обвинение
съдът на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК прочете показанията, които този
свидетел е дал пред друг състав на съда, разглеждащ НОХД № 1128/2009 година по
описа на ЛРС. Тогава свидетелят пак е заявил, че на обект на подсъдимия в
землището на с. Абланица не е работил, а е работил за друг човек по прякор
„Маджуна”, както и това, че в землището на с. Горно Павликени не е работил. В
показанията си пред съда тогава А. е обяснил, че е имало случаи, в които
работел за свидетеля Х.И. и Стойко Попски.
От обясненията,
които свидетелят А.А. е дал в качеството на обвиняем в хода на досъдебното
производство, когато срещу него е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК за това, че през месец май и юни 2008 година заедно с А.А. и А.У.,***
и с. Горно Павликени, обл. Ловеч, в съучастие като
извършители, при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено
позволително, отсекли в отдел 451 – ф – ДГФ, обект 805, 68 пл.куб.м. дърва от
цер и в отдел 346”р” – ДГФ, обект 801 – 55 пл.куб.м. дърва от цер, същият е
заявил, че в края на месец март и началото на месец април 2008 година работил
като коняр – извозвач на дървен материал на сечище в землището на с. Абланица,
като в дейността му помагали А.А. и А.У.. Обектът бил на фирма „А” ООД гр.
Ловеч, която ги наела да работят. Работата му била заедно с А. и А. да свалят
вече нарязаните дърва от труднодостъпни участъци, като товарят, прекарват с
конете, разтоварват и нареждат за кубиране. Когато
работата им приключила, обектът бил освидетелстван от служители на ДГС – Ловеч
съгласно изискванията на ЗГ и правилникът за прилагането му, поради което той
бил изненадан когато след два месеца получил призовка да се яви в РУП гр.
Ловеч. При отиването си там полицейските служители поискали личните карти на
свидетелите А., А. и У. и след като дошли горските им съставили актове въпреки
техните възражения.
Свидетелят А.У.
заяви, че притежава коне, с които извозва дървесина, но че никога не е работил
на обекти в село Абланица и Горно Павликени. Неговите обяснения, дадени пред
водещия разследването полицай и защитник в хода на досъдебното производство в
качеството на обвиняем, също бяха прочетени от съда по искане на представителя
на обвинението. В тях той е обяснил, че през пролетта на 2008 година е работил
заедно с А. *** като коняр и че след приключване на обекта, сечището било
прието от горските без никакви възражения.
Същите обстоятелства
бяха изложени и от свидетеля А.А..
По искане на защитата на подсъдимия съдът допусна до
разпит в качеството на свидетели С.П. и И. Д..
Свидетелят П. каза, че през инкриминирания период е бил Директор на ДГС –
Ловеч. През месец април 2008 година бил за известно време в платен годишен
отпуск и когато се върнал на работа бил уведомен от свидетелката Ц.П., че е
констатирала нарушения в сечищата, намиращи се в с. Абланица и Горно Павликени,
област Ловеч, сечта и извоза на дървесина в които се
извършвала от „А” ООД гр. Ловеч. Във връзка с проверка на изнесеното от П. в
изготвените от нея рапорти, П. обясни, че е назначил комисии, които да посетят
обектите и да измерят незаконно отсечената дървесина, като в заповедите си
изрично е упоменал, че на огледите следвало да присъства и лесовъдът на фирмата
– изпълнител. Пред съда П. каза, че не си спомня дали свидетелят Д. е подписал
констативните протоколи, съставени във връзка с това, но със сигурност си
спомня, че той е присъствал на проверката в обекта в село Абланица. Относно
процедурата по проверката П. заяви, че резултатите от измерването се записвали
на лист /в неговата практика на тефтер/, който след това се предоставял за
подпис на всеки един от присъстващите. След това въз основа на данните от
листа, се изготвяла сортиментната ведомост в ДГС – Ловеч и констативен
протокол, в който се отбелязвали констатациите. Относно извършването на самата
сеч в обектите, П. обясни, че при сключването на договора с фирмата –
изпълнител, задължително се представял списък на лицата, които ще работят на
сечището. Според П. горският стражар на обекта познавал бригадите и е негово
задължение било да следи дали дейността са извършва от тези лица. В случай, че се
констатира някакво нарушение като например сеч на немаркирана дървесина,
горският стражар следвало да снеме самоличността на лицето, да измери
количеството отсечена дървесина без документ и марка и да му състави акт.
Задължение на горските стражари било ежеседмично да извършват проверки в
обектите от ДГФ, за което да представят писмени рапорти до директора на ДГС –
Ловеч. П. заяви пред съда, че до момента на излизането му в отпуск през месец
април 2008 година такива рапорти са постъпвали регулярно, като в нито един от
тях не са били отразявани констатации за сеч на немаркирана дървесина. След
връщането му от отпуск П. е бил запознат с проверките, които П. е направила по
собствена инициатива в двата обекта на „А” ООД гр. Ловеч, поради което той е
назначил проверка. В показанията си пред съда П. заяви, че и в двете сечища на
ДГФ, не е установявана липса на дървесина.
Свидетелят Д.
обясни, че е работил като лицензиран лесовъд в „А” ООД гр. Ловеч през периода
от 2005 – 2008/09 година, като задълженията му били да контролира сечта в
частните гори, притежавани от „А” ООД гр. Ловеч, както и в частните гори, със
собствениците на които дружеството е имало сключен договор за добив на
дървесина. За сечищата на ДГФ свидетелят не е отговарял, тъй като сечта и извоза на дървесина в тях се контролирали от горския
стражар и от други служители на ДГС.
Д. обясни, че е
присъствал на проверката в обекта в село Абланица, област Ловеч, където по
нареждане на Ц.П. *** преброявали отсечените дървета, които не били маркирани в
основата си. Според Д. това не бил правилният начин за установяване на
количеството изсечена, немаркирана дървесина, още повече, че Д. установил, че
измерващите понякога давали данни на П. за отсечени маркирани дървета. Опитът
му да се противопостави на това, не дал резултат. Ето защо свидетелят мислел да
направи възражения в констативния протокол, когато го извикат, за да го
подпише, но това така и не станало. Д. си спомни, че след проверката в с.
Абланица, е бил търсен по телефона да отиде и да подпише протокола, но той
заявил, че тогава му е невъзможно да отиде в ДГС – Ловеч, тъй като се намирал
на 1000 м. височина в град Априлци. По думите на Д. на следващия ден той отишъл
в сградата на ДГС – Ловеч, за да подпише протокола, но същият така и не му бил
предоставен. В последствие разбрал, че името му дори не фигурирало в него като
присъствал на проверката. От показанията на Д. се установява, че броят на
посочените по време на проверката отсечени немаркирани дървета бил около
100-130, а не 350, както се сочело в констативния протокол, а по – късно и в
обвинителния акт. Практиката при извършване на проверката била още на самото
сечище да се изчитат констатациите, които са били направени, след това да се
направят допълнителни замервания в съседни обекти, за да може да се направят
изчисленията по съответната методика, да се обявят резултатите пред комисията в
суров вид и след като се направят изчисленията, същите да се прегледат и едва
тогава да се подпишат. Ако някой от комисията имал възражения, същите следвало
да се впишат в констативния протокол. Д. заяви, че не е отговарял за сечищата в
село Абланица и Горно Павликени, тъй като горите там били от ДГФ и задължение
да следят сечта в тях имали служителите на ДГС – Ловеч, а не лесовъда на „А”
ООД гр. Ловеч. За село Горно Павликени Д. заяви, че не е присъствал на
проверката и не е запознат поради тази причина с констатациите на
проверяващите.
От показанията на
свидетеля Ц.Т. стана ясно, че представляваното от него дружество било спечелило
търг през 2008 година за търговия с дървесина, собственост на ДГС – Ловеч от процесния обект в село Горно Павликени, област Ловеч.
Процедурата била следната: първо дружеството, което извършвало сечта и извоза на дървесина в дадено сечище след проведен търг за
това от ДГС – Ловеч, трябвало да превози добитата дървесина във временния
склад, след което служители на ДГС – Ловеч се свързвали със свидетеля Ц.Т.,
заявявали му количеството на добитата дървесина, негови работници отивали до
временния склад, товарели дървата на камиони, горските надзиратели, които
отговаряли за този склад поставяли нужните марки на дърветата и издавали
превозен билет. Дървесината се заплащала от Т. ***, след като от последното се
издавала фактура. Т. обясни пред съда, че той реално няма договорни отношения с
дружеството, което добива дървесината, тъй като след като е спечелил търга,
задължение на горските стражари било да го информират, че в склада е доставено
дадено количество дърва, които могат да бъдат експедирани. Тогава той или
представител на управляваното от него дружество отивал до временния склад,
където в присъствието на горските работници се измервали докараните дърва,
съставял се протокол и след това се пристъпвало към експедирането на дървесината.
Свидетелят имал срок от 5 до 10 дни, в които бил длъжен да експедира дървата и
едва след това в склада се докарвали нови дърва.
Относно кражбата на
дърва от временния склад в село Прелом Т. каза, че в края на месец май 2008
година директорът на ДГС – Ловеч му се обадил, че имало добита дървесина във
временния склад и че следвало да се разберат кога ще се извърши експедицията.
Три – четири дни след това, когато минал покрай склада, Т. констатирал, че
дървата, които преди това били там, липсвали. Тогава той се обадил на директора
на ДГС – Ловеч и го попитал дали знае за това, но той нищо не му
отговорил.
Другата група
свидетели на обвинението установиха факти, свързани със закупуването на
дървесина от свидетеля Н.Ч. в края на месец май 2008 година. В тази връзка бяха
разпитани свидетелите Г.М., К.Б., М.О., Е.Г., Г.М. и И.Т.. От показанията на
свидетелят Г.М., дадени от него в хода на ДП, които бяха прочетени по
предвидения в НПК ред, тъй като той заяви, че не си спомня много от нещата
/стр. 70, том І от ДП/ стана ясно, че през 2008 година същият се е занимавал
със закупуване на дърва за огрев от различни населени места на територията на
страната, като за целта използвал камион „Ман” и ремарке, които били
управлявани от свидетеля К.Б.. В показанията си пред съдия от ЛРС М. е обяснил,
че познавал бай К. /свидетеля Н.Ч./ от
2007 година и че чрез него закупувал дърва. В края на месец май свидетелят Ч.
му се обадил по телефона и му казал, че има дърва за продан. Тъй като М. бил
ангажиран, изпратил свидетеля К.Б. да отиде и да купи дървата. Уговорката била
свидетелят Ч. ***, откъдето трябвало да се отправят към мястото, където се
съхранявали дървата. Съгласно уговорката Ч. посрещнал Б. на моста и го отвел до
временен склад в село Прелом, област Ловеч, където бил натоварен с 40 куб.м.
дърва за огрев. След това горският надзирател, който бил там, издал превозен
билет за дървата, Б. ги заплатил на свидетеля Ч. ***. В показанията си пред
съдия М. е обяснил, че два пъти е закупувал дърва от свидетеля Ч. и че и двата
пъти камионът му е бил управляван от свидетеля Б., както и че и на двете
експедиции превозните билети са били издавани от горския служител.
К.Б. потвърди
изнесеното от свидетеля М., като обясни, че действително е идвал два пъти до
област Ловеч, за да товари дърва за М., като първия път свидетелят Ч. ***, след
което го отвел до един склад, където натоварил 40 куб. м. дърва за огрев,
платил сумата за тях на Ч., горският служител, който присъствал на товаренето,
набил КГМ на дърветата, издал превозния билет и след това Б. ***.
За втория път,
когато идвал в този район, К.Б. обясни, че тогава бай К. го отвел до с.
Абланица, където след като натоварил предварително уговореното със свид. М. количество дърва в присъствието на горските, на
мястото пристигнали полицаи, които задържали камиона. От показанията на Б.
стана ясно, че не е имало случай, в който да е товарил дърва от бай К. и да е
бил без превозен билет и без маркирани дърва.
Същото обстоятелство
беше потвърдено и от свидетеля М.О.. Той каза, че през 2008 година често е
закупувал дърва чрез свидетеля Ч.. О. обясни, че ако знаел къде се намират
дървата директно отивал с камиона там, но ако не знаел, свидетелят Ч. го чакал
на разклона на магистралата до едно заведение и го откарвал до мястото, където
се товарели дървата. О. каза, че често се е случвало вместо бай К. да го чакат
горските, като за единия от тях се сети, че се казвал Х., а на другия му викали
„Попа”. Свидетелят обясни, че един или два камиона е товарил и от с. Прелом,
като складът се намирал на пътя. Там бил и горският, който маркирал
натоварените в камионите дърва и издал превозния билет. О. обясни пред съда, че
не е имало случай, „когато е търгувал с бай К.”, дървата да са били без марки и
превозен билет.
Свидетелят Е.Г.
обясни пред съда, че през 2008 година се занимавал с покупко
– продажба на дърва за огрев и че е изпращал своите работници – свидетелите Г.М.
и И.Д. да товарят дърва от складовете на „А” ООД гр. Ловеч в село Абланица и
Прелом. Г. заяви, че натоварените дърва се заплащали по банков път след
издаване на съответната фактура, както и това, че е недопустимо камионите да
тръгнат натоварени с дървата без да имат марка и без превозен билет, издаден по
съответния ред. Същото заявиха и Г.М. и И.Т., като свидетелят М. каза, че
горските стражари винаги са присъствали на товаренето и са издавали нужните
документи.
Свидетелят Н.Ч.
заяви, че не работел към дружеството, представлявано от подсъдимия на трудов
договор, но били близки познати, поради което му помагал при продажбата на
дърва, добити от „А” ООД гр. Ловеч. Работата му била да вози работниците, които
товарят дървата и да присъства по време на измерването на дървата, маркираните
им от горския и издаването на превозния билет при продажбата им от складовете.
Понякога се случвало лично той да води горските служители на обектите, откъдето
щяла да се извърши продажбата. За склада в село Прелом, област Ловеч свидетелят
Ч. обясни, че там били складирани дървата, добити от частните гори на Й.Х. в
село Къкрина и че там не били докарвани дърва от ДГФ. Временният склад се
намирал до самата гора и на около 500-600 метра от село Прелом, ако се минело
по стария път за гр. Севлиево. Първо се минавало покрай частния склад, а след
това бил държавния. Ч. отрече да е ходил с посочените по – горе свидетели от
гр. София в държавния склад и съответно да им продава дърва от там и твърди, че
е правил това само от склада на Й..
От изготвената по
делото лесотехническа експертиза /стр. 147-149, том І от ДП/ се установява, че
вещото лице К.С. е посетил обект № 801, подотдели 346”о” и 346”р” в землището
на село Горно Павликени, област Ловеч заедно със свидетеля И.М.И. на 22.07.2008
година, където по време на огледа се установило, че сечта не е изведена през
цялата площ, като в по – труднодостъпните места са останали маркирани, но
неотсечени дървета. Направени са били три технологични просеки с ширина 3-4
метра за улесняване на добива, за които нямало сортиментен
лист и не били включени в технологичния план, както и че около извозните пътища
сечта е била засилена и там служителите на ДГС – Ловеч констатирали отсечените,
немаркирани дървета. Пред съда вещото лице заяви, че не е извършило измерване
на място на отсечените, немаркирани дървета, а че при изготвяне на заключението
си се е базирал на констативния протокол, изготвен от свидетелката Ц.П..
От заключението на
допълнителната лесотехническа експертиза на стр. 94 и 95 от ДП, том ІІ се
установява, че измерената и сортиментирана
немаркирана дървесина е главно около технологичните просеки в обектите, като за
подотдел 346”о” броят на отсечените немаркирани дървета по КП бил 132, които се
ранявали на 40,72 пл.куб.м. дърва за огрев, а за подотдел 346”р” броят на
отсечените немаркирани дървета бил 242 и те се равнявали на 55,41 пл.куб.м.
дърва за огрев. В заключението си вещото лице сочи, че при средна пазарна цена
за региона от 46 лв./пр.м3 за подотдел 346”о”, пазарната цена на дървесината е
3746,24 лева, а за дървесината от подотдел 346”р” 5097,72 лева. За обекта в село Абланица, област Ловеч
вещото лице е посочило в експертизата си, че нарушенията са открити в отдел
451, подотдел „ф”, където са били отсечени, според отразеното в КП, 350 броя
немаркирани церови дървета, равни на 68,32 пл.куб.м. дърва за огрев на стойност
6285,44 лева.
По искане на
защитата на подсъдимия, както и на представителя на РП – Ловеч, съдът допусна
изготвянето на допълнителна лесотехническа експертиза, която да определи
базисната цена на процесната незаконно добита
дървесина по Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху
гори и земи от горския фонд, както и пазарната цена към периода 14.03. –
03.06.2008 година; да извърши оглед на сечището в село Горно Павликени и да се
установи, ако е възможно, броят на отсечените немаркирани дървета, както и да
се извърши измерване и се изготви сортиментна
ведомост за количеството дървесина. Като трета задача на вещото лице бе
поставен въпроса дали констатираната като отсечена процесна немаркирана
дървесина в обектите, находящи се в село Абланица и
Горно Павликени, дали е установена по количество на временните складове и дали
от ДГС – Ловеч са се разпоредили с нея. По първа точка от задачата вещото лице К.С. обясни пред
съда, че е посетил подотдели 346 „о” и „р” в землището на с. Горно Павликени на
19.01.2012 година и че били проверени голям брой отсечени дървета за налична
червена боя по повърхността на дънерите, но не
констатирал нито веднъж наличие на такава. Вещото лице е посочило в
заключението си, че видът на повърхността на дънерите е променен от времето на
сечта и от предишния оглед през 2008 година, което се изразявало в потъмняване
на отреза в следствие на атмосферните условия и реакцията от променените
условия на средата, загниване и поява на гъбни тела – белези за начало на
разпадане на дървесината. При огледа се установило, че цветът на отрезите е
променен от жълтеникаво – белезникав в прясно състояние на тъмно сив до черен в
момента на огледа. Върху част от пъновете имало избили издънки за възобновяване
на изсечените дървета, което също влияело на цвета и консистенцията
на дървесината. В заключение вещото лице сочи, че не е възможно да се установят
размера и измерят изсечените през 2008 година дървета, както и да се наберат
данни за реалното количество на дървесината към момента на огледа, тъй като са
минали три вегетационни периода и сокотечението и
атмосферните условия са заличили поставените от служителите на ДГС – Ловеч
знаци с червена боя по повърхността на дънерите.
Относно определянето
на базисната цена на процесната дървесина по
Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети от гори и земи от
горския фонд, вещото лице е дало заключение, че стойността на обезщетението за
отсечените 132 броя дървета в подотдел 346”о” в землището на с. Горно
Павликени, изчислено на база посочената по – горе наредба е 2036,00 лева, от
подотдел 346”р” 2770,50 лева, а от отдел 451”ф” в землището на с. Абланица
3416,00 лева. Общата стойност е 8222,50 лева.
По третата задача
вещото лице е дало заключение, че отсечената немаркирана дървесина не е
установена като такава отделно от маркираната във временните складове на
обектите и най – вероятно е била експедирана като законно добита.Вещото лице
счита, че в складовете не е била възможно да се установи коя дървесина е
маркирана и коя не, поради това, че на стъблото се поставял един знак на гръдна
височина при маркиране за сеч, а някои дървета имали височина до 20 метра и не
можело да се установи по добитите асортименти с дължина около 1 метър, дали са
разкроени от маркирани дървета. В заключението си експерта сочи, че е имало
движение на материалите – сеч, извоз и експедиция и
че незаконно добитата дървесина не е минала наведнъж. Освен това обектите не
били приключени до край, поради което не била изсечена и извозена цялата
маркирана дървесина. К.С. е посочил в заключението си, че няма данни дали ДГС –
Ловеч се е разпоредило с дървесината, но предполага, че е продадена с
последващи процедури като бързо разваляща се продукция.
Въз основа на обсъдените по – горе гласни
доказателства и при преценката на събраните в хода на досъдебното производство
и по време на съдебното следствие писмени такива, съдът прави следните правни
изводи: подсъдимият О.Д. е предаден на съд за това, че за времето от 14.03.2008 година до 03.06.2008
година в землището на селата Абланица и с. Горно Павликени, Ловешка област, при
условията на продължавано престъпление, с редовни писмени позволителни – Серия
И № 0022307/14.03.2008 година, издадено за Отдел 451“ф” ДГФ, със срок от
14.03.2008 година до 30.10.2008 година; Позволително Серия И №
0022310/25.03.2008 година, издадено за Отдел 346 “о” ДГФ за срок от 26.03.2008
година до 30.11.2008 година и Позволително Серия И № 0022311/26.03.2008 година,
издадено за Отдел 346 “р” ДГФ за срок от 26.03.2008 година до 30.11.2008 година,
но извън указаните в позволителните места и дървета, при условията на
посредствено извършителство чрез неустановени лица,
наети от подсъдимия и чрез лицата: А.Р.А., А.Щ.А. и А.М.У.,***, добил и извозил
от горския фонд до временен склад м. “Пазар дере” землището на с. Абланица,
Ловешка област, ползван от “А” ООД гр. Ловеч с управител О.Й.Д., 350 броя
дървета – 68.32 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на стойност
3416,00 лева и до временен склад м. “Гюнето” землище
на с. Прелом, Ловешка област, ползван също от “А” ООД гр. Ловеч с управител О.Д.,
дърва за огрев, както следва: от Отдел 346 “о” ДГФ – 132 броя дървета – 40.72
плътни кубически метра дърва за огрев от цер на стойност 2036,00 лева и от
Отдел 346 “р” ДГФ – 242 броя дървета – 55.41 плътни кубически метра дърва за
огрев от цер на стойност 2770,50 лева, като причинената щета на ДГС – Ловеч
възлиза общо на 8222,50 лева – престъпление по чл. 235, ал. 1, предложение 3 и
5 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт
се твърди, че след спечелването на търга от страна на представляваното от
подсъдимия дружество „А” ООД гр. Ловеч за сеч и извоз
на дървесина до временен склад за обект № 805 в землището на с. Абланица,
област Ловеч, включващ отдели 451”ф” и 451”т” от Държавния горски фонд с
временен склад в м. „Пазар дере” и след сключване на договор между „А” ООД гр.
Ловеч и ДГС – Ловеч и издаване на позволителните за сеч в обектите, в края на
месец март 2008 година и началото на месец април 2008 година свидетелите А.Р.А.,
А.М.У. и А.Щ.А. били наети от подсъдимия Д. за извозване на дървения материал
от сечището в района на с. Абланица, отдел 451”ф” и 451”т” на ДГФ, като след
приключване на работата им там, същите били преместени на други обекти на
дружеството, представлявано от подсъдимия. От показанията на свидетелите А., У.
и А. се установи, че тримата не са били наемани за извършване на извоз с коне от подсъдимия Д.. По делото липсват данни той
да е контактувал по какъвто и да било начин с тях и да ги уговарял да извършват
посочената по – горе работа. От показанията на свидетеля П. – тогава директор
на ДГС – Ловеч, както и от показанията на разпитаните горски служители, се
установи, че при сключване на договора с дружеството, спечелило търга за сеч и извоз на дървесина в даден обект от ДГФ, дружеството
прилагало към договора списък с имената на лицата, които щели осъществяват
дейност в него. В този списък тримата свидетели не фигурират. Свидетелят Х.С.
каза пред съда, че е виждал тези три лица да работят на сечището с моторни триони. От показанията на тия трима
свидетели обаче стана ясно, че те никога не са се занимавали със сеч на
дървесина. Били наемани единствено, за да извършват извоз
на дървесината чрез техни коне. Съдът намира за недоказано твърдението в
обвинителния акт за извършване на извоз на добитата
дървесина в обекта в село Абланица от страна на тримата свидетели, поради факта,
че по делото липсват каквито и да било безспорни доказателства за намирането им
непосредствено на мястото на извършване на нарушението. Прокурорът твърди, че
същите са извършили деянието в края на месец март и началото на месец април
2008 година, но от показанията на горския надзирател, извършващ периодично
проверки на сечището, Х.С. се установи, че той почти ежедневно е посещавал
сечището и че по време на тези негови проверки не е констатирал нито едно
нарушение, още по – малко на сеч и извоз на
немаркирана дървесина. От материалите по делото е видно, че на 23.04.2008
година свидетелката Ц.П. е констатирала нарушения в дисциплината за ползване на
сечището, за което издала съответния рапорт до Директора на ДГС – Ловеч и
Констативен протокол. От този протокол /стр. 52, том ІІ от ДП/ е видно, че при
проверка на сечището са констатирани три нарушения, като първото от тях е: ”При
извеждане на сечта от фирмата – изпълнител „А” ООД гр. Ловеч е допусната сеч на
немаркирани дървета по цялата площ на насаждението.”. Като присъстващи на
проверката са посочени свидетелите И.Д. и Х.С.. Свидетелят И.Д. заяви пред
съда, че е присъствал на проверката, която е била извършена от служители на ДГС
– Ловеч след заповед на директора във връзка с рапорта на Ц.П., но не каза да е
присъствал на проверката на 23.04.2008 година, въпреки че е подписал протокола.
Свидетелят Х.С. също не заяви това, а и като се има предвид казаното от него,
че до тогава е посещавал редовно сечището и не е установил такова нарушение,
буди съмнение отразеното в протокола за присъствието му при констатиране на
нарушението на 23.04.2008 година. Дори да приемем, че този свидетел е
присъствал на констатациите на 23.04.2008 година, въпреки че по делото се
събраха данни, че свидетелката П. еднолично е посетила сечището тогава, то
следва да се има предвид казаното от нея, че на обекта е нямало никакви лица.
Спорно е дали изобщо е имало такива на проверката, извършена на 16.05.2008
година, назначена със заповед на директора на ДГС – Ловеч от 08.05.2008 година
за измерване на отсечената немаркирана дървесина, тъй като сечта тогава вече е
била приключила. В тази връзка следва да се отбележи факта, че няма нито едно
доказателство в подкрепа на твърдението на прокурора, че свидетелите А.А., А.У.
и А.А. са извозвали добития от други лица /тъй като в обвинителния акт не се
сочи те да са извършвали сечта на дървесината/ от сечището до временния склад в
местността „Гюнето” в землището на с. Абланица в края
на месец март 2008 година и началото на месец април 2008 година, още повече, че
горският надзирател Х.С., чието задължение е да осъществява контрол при
провеждането на сечта и извоза, заяви, че не е
констатирал нито сеч, нито извоз на немаркирана
дървесина в процесното сечище през този период. В
подкрепа на твърдението на съда, че не са налице доказателства за обосноваване
на обвинителната теза в тази й част е факта, че едва два месеца след
констатиране на нарушението /23.04.2008 година/ на тримата свидетели са били
съставени АУАН за сеч на 350 броя церови дървета, немаркирани с контролна
горска марка в отдел 451 – ф – ДГФ /стр. 207, 208 и 209, том І от ДП/, в които
актове се твърди, че нарушението е извършено на 13-14 май 2008 година. От
показанията на свидетелката П. и от съставения констативен протокол се установява,
че деянието е констатирано на 23.04.2008 година, което води до извода, че
абсолютно несериозно е да се твърди, че то е извършено на 13-14 май 2008
година. Именно поради това и наказателните постановления, издадени въз основа
на тези актове, са били отменени.
На следващо място
прокурорът твърди, че отсечените немаркирани церови дървета от този обект – 350
на брой, били извозени до временния склад в стопанския двор в местността „Пазар
дере”. Отново от показанията на свидетеля Х.С. се установи, че той е
осъществявал контрол за правилното провеждане на сечта и извоза
на дървесината в този отдел и че не е констатирал никакви нарушения до момента
на проверката за това. От материалите по делото се установи, че всички извозени
до временния склад в местността „Гюнето” добити
дървета са били приети в склада и експедирани по надлежния ред, като при всяка
една експедиция е присъствал горски служител, който е маркирал дървесината и е
издавал превозния билет.
На 13.03.2008
година, след спечелен търг за добив на дървесина и извоз
до временния склад в обект 801 – подотдели 346”о”, 346”р” и други в землището
на с. Горно Павликени, област Ловеч от „А” ООД гр. Ловеч, бил сключен договор
между посоченото дружество и ДГС – Ловеч, с който било възложено на
дружеството, управлявано от подсъдимия, да осъществи изсичане и извозване до
временния склад в местността „Гюнето” в село Прелом
на определено количество дървесина. След издаване на съответните позволителни и
след като горският надзирател И.М.И. и И.И.И. извършили обход по границите на
имота за очертаване на обекта съвместно с представител на „А” ООД гр. Ловеч,
сечта и извоза започнали. Тези дейности се
осъществявали от наети от дружеството, управлявано от подсъдимия, лица. По
време на извършване на сечта и извоза на дървесината,
горският надзирател посещавал ежедневно обектите, тъй като били от ДГФ и
обхващали голяма площ. Негово било задължението да контролира правилното
провеждане на сечта. В изпълнение на тези си задължения същият следвало да
уведомява директора на ДГС – Ловеч с нарочен рапорт в случай, че констатира
нарушения. Такива видно от материалите по делото не са изготвяни от него.
Междувременно
дружеството, представлявано от свидетеля Ц.Т. спечелило търга за експедиране на
дървесината от временния склад в м. „Гюнето” в село
Прелом, която била складирана там след извозването й от сечищата в подотдели
346”о” и 346”р” в землището на с. Горно Павликени. Процедурата за приемането на
дървесината и на експедирането й от там била нормативно определена и по делото
липсват данни същата да не е спазвана. При всяко едно постъпване на дървесина в
склада, извозена от работници на „А” ООД гр. Ловеч, се съставял приемно –
предавателен протокол, в който се описвало количеството й. Това било извършвано
от служители на ДГС – Ловеч, тъй като те били собственици на дървесината. След
това свидетелят Ц.Т. бил уведомяван за количеството, постъпило в склада
дървесина и той трябвало в рамките на пет до десет дни да извърши експедирането
й, като преди това я заплати на ДГС – Ловеч. Така до 23 – 24 май 2008 година
били извършени няколко експедиции.
От показанията на
свидетеля Т. се установи, че след празниците по случай 24 май, минал покрай
склада в село Прелом и видял, че дървата, които преди това били там, ги нямало.
За липсата им той веднага сигнализирал горския надзирател И.М.И., който от своя
страна с нарочен рапорт от 30.05.2008 година, уведомил Директора на ДГС – Ловеч
за извършената кражба в склада. От своя страна свидетелят П. издал Заповед № І-3-171
от 03.06.2008 година /стр. 13, том І от ДП/, с която назначил комисия в състав
Цветелина П., Р.М. и И.И., съвместно с лицензиран лесовъд на „А” ООД гр. Ловеч,
да извърши проверка в сечищата и временния склад към обект № 801 в землището на
с. Горно Павликени, област Ловеч. Във връзка с това още в същия ден посочените
по – горе служители на ДГС – Ловеч, съвместно с други свои колеги, но без
представител на „А” ООД гр. Ловеч, извършили проверка в подотдел 346”о” и 346”р”
и констатирали сеч на немаркирани дървета и в двата подотдела. Видно от
рапорта, който изготвила свидетелката П. във връзка с проверката /стр. 14, том
І от ДП/, комисията посетила и временния склад в село Прелом, където открили
около 80 пр. куб. м. дървесина, част от които наредени, а други стоварени на
купчини. В рапорта е посочено, че извозът от
насажденията продължавал и в момента.
От изготвения след
проверката констативен протокол /стр. 15, том І от ДП/ е видно, че са
констатирани няколко нарушения, като първото от тях е следното: „При извеждане
на сечта в подотдели 346”о” и 346”р” фирмата – изпълнител „А” ООД гр. Ловеч е
допуснала сеч на немаркирани дървета, както следва: 242 броя в подотдел 346”р”
и 132 броя в подотдел 346”о”, като след измерване на сбег
на дърветата и средна височина, данните били сортиментирани,
при което в подотдел 346”о” кубатурата на отрязаните дървета без КГМ била 421
пл.куб.м., а в подотдел 346”р” – 55 пл.куб.м.”. Със заповед на директора на ДГС
– Ловеч от 06.06.2008 година /стр. 21, том І от ДП/ била спряна сечта в двете
сечища и подсъдимият Д. бил уведомен с писмо за констатираните нарушения и
задължен да се яви в ДГС – Ловеч в качеството си на управител на „А” ООД гр.
Ловеч за съставяне на актове по Закона за горите и правилника за прилагането
му.
За проверката на сечището, извършена на
03.06.2008 година се събраха множество гласни доказателства, от които стана
ясно, че при пристигането на горските служители на сечището в него се
извършвала сеч от неустановени лица. Същите, след като видели, че служителите
на ДГС – Ловеч започнали на извършват замервания на трупите, се оттегли от
сечището и си заминали, без да им бъде установена самоличността с оглед
евентуалното търсене на наказателна отговорност от тях за незаконноизсечената
дървесина, която горските служители твърдят, че са открили на сечището. Този
факт говори за грубо неспазване на трудовите задължения на горските служители,
които са длъжни при констатиране на нарушение да съставят актове за установяване
на административно нарушение на лицето, което го е извършило. Ето защо буди
недоумение факта, че след като на нито едно от лицата, които са заварени на
сечището, не е била снета самоличността, на 17.06.2008 година срещу свидетелите
А.У., А.А. и А.А. били съставени АУАН с номера 118, 119 и 120 /стр. 203, 204 и
205, том І от ДП/ за сеч на 242 броя дървета от цер /немаркирани с КГМ/ в
подотдел 346”р” в землището на с. Горно Павликени. Друг факт, който буди
недоумение е и посочената дата на извършване на нарушението и датата на
откриването му – 04.06.2008 година, при условие, че видно от констативния
протокол, изготвен за проверката, при която била констатирана сеч на
немаркирана дървесина, същата била извършена на 03.06.2008 година. Ето защо
съдът намира за несъстоятелно твърдяното от страна на обвинението участие на
посочените по – горе трима свидетели в сечта и извоза
на немаркираната дървесина в този обект.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът твърди, че в периода 24-25 май 2008 година
подсъдимият Д. предприел продажба на дървесината, съхранявана във временния
склад в село Прелом чрез свидетеля Н.К., като дървата били продадени на
свидетелите Г.М. и Е.Г., които изпратили свои камиони, управлявани от
свидетелите К.Б., Г.М. и И.Т., с които да ги превозят. От показанията на тези
шофьори обаче стана ясно, че при всеки един курс, при който се е натоварвала
дървесина на камионите, които управлявали, присъствал горски надзирател, който
поставял необходимата марка на дърветата и издавал превозните билети. И тримата
обясниха, че било немислимо камион, натоварен с дърва и управляван от тях да
тръгне от склада без да има издаден превозен билет, тъй като глобите, които се
налагали при констатиране на това нарушение, били твърде големи. Твърдението на
прокурора, че дървата, които превозили в тези дни посочените по – горе
свидетели, се намирали във временния склад в село Прелом, се опровергава по
несъмнен начин от показанията на свидетеля Ч., както и на И.Д. и И.И..
Свидетелят Ч. обясни, че складът, от който се товарели дървата бил на Й.Х., а
не временния склад, където се превозвали дървата, добити в подотдели 346 „о” и
„р” в землището на с. Горно Павликени. В същия този временен склад имало
създадена добра организация по приемането на дървесината, постъпваща от
сечището и след това експедирането й от свидетеля Ц.Т.. Свидетелят И.М.И.
обясни, че той като горски надзирател приемал на склад дървесината, измервал
кубатурата и издавал превозните билети, което означава, че ако е имало някакво
нарушение във връзка с експедирането на дървесина от този склад, то е следвало
да се потърси някаква дисциплинарна отговорност от този свидетел от преките му
ръководители. Данни за такова нещо по делото няма.
В подкрепа на
становището на съда са и показанията на свидетеля Е.М., които е дал пред съда,
разглеждащ НОХД № 1128/2009 година по описа на ЛРС, които бяха прочетени от
съда по предвидения в НПК реда. Тогава той е заявил, че през пролетта на 2008
година е работел като горски надзирател в ДГС – Ловеч и по заповед на директора
е замествал колегата си Т. в неговия район в землищата на с. Къкрина и
Брестово. Във връзка с това той е участвал при експедицията на дървесина
посредством свидетеля Н.Ч., която дървесина била добита от сечищата на Й.Х. в
село Къкрина и откарана във временния склад в м. „Вълча глава” – кантон 9 в
посока село Прелом на около километър, където свършвала гората. В разпита си
пред съда свидетелят Е.К.М. е заявил, че тогава е експедирал два или три
камиона дървесина – около 70 – 80 кубика, като тази дървесина била извозвана от
тези две сечища на Й.Х. и складирана в посочения по – горе временен склад.
Съобразявайки тези показания на свидетеля М., както и показанията на свидетеля Ч.,
който отрече дървесината, която е продал на посочените по – нагоре свидетели да
е от временния склад за подотдели 346”о” и „р” в село Прелом, съдът намира за
невярно твърдяното в обвинителния акт, че подсъдимият Д. предприел продажба на
дървесината, складирана в този склад,
посредством свидетеля Ч., тъй като продажбата е била осъществена след издаване
на превозния билет от страна на свидетеля М. от склада в местността „Вълча
глава”, където се съхранявала дървесината, добита от сечища на Й.Х., а не от
процесните подотдели.
Преценката на
изложените по – горе писмени и гласни доказателства дадоха на съда основание да
приеме, че деянието, за което подсъдимият Д. е предаден на съд е несъставомерно. Съображенията за това са следните: Прокурорът
твърди, че Д. е извършил деянието при условията на посредствено извършителство чрез неустановени лица, наети от подсъдимия
и чрез лицата А.Р.А., А.Щ.А. и А.М.У.. За посредствено извършителство
говорим в случаите, когато деецът съзнателно мотивира някое трето лице да
извърши изпълнителното деяние на едно умишлено престъпление, при което обаче от
фактическия извършител на деянието не може да се търси наказателна отговорност.
По този начин това лице се явява само оръдие на престъпника, но неговото
поведение пряко въздейства върху обекта на посегателството. Следователно, за да
се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Д. за конкретното
престъпление, извършено при условията на
посредствено извършителство, следваше да се докаже,
че той съзнателно е мотивирал посочените по – горе трима свидетели да извършат
деянието по чл. 235 от НК, така както е описано в обвинителния акт. По делото
обаче не се събра нито едно доказателство за това тези три лица да са
осъществили състава на престъплението по чл. 235, ал. 1, предложение трето и
пето във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК от обективна страна и да са били
мотивирани от подсъдимия да извършат деянието.
В съдебната практика
се различават два варианта на посредствено извършителство.
При първия от тях посредственият извършител умишлено мотивира едно наказателно
неотговорно лице да осъществи изпълнението на престъплението, а при втория
вариант, какъвто явно е приел прокурора, че е налице, посредственият извършител
може да използва като оръдие наказателно отговорно лице, което той обаче следва
да мотивира да извърши изпълнителното деяние, като действа при някои от
обстоятелствата, изключващи умисъла. В конкретния случай няма нито едно
доказателство на първо място за това подсъдимият пряко да е бил ангажиран със
сечта и извоза в процесните имоти, като наема лица,
които да ги извършват. Същият е управител на „А” ООД гр. Ловеч и като такъв е
определил свои служители, които да отговарят за правилното протичане на сечта и
извоза. Липсват данни Д. лично да е контактувал с
посочените трима свидетели, за да можем да преценим доколко той ги е мотивирал
да извършат изпълнителното деяние на умишленото престъпление, за което е
предаден на съд. Въздействието върху съзнанието на действителния извършител на
престъплението следва да бъде направено лично и умишлено от посредствения извършител,
но от данните по делото не се установи Д. по какъвто и да е начин да е извършил
това действие спрямо тримата свидетели. В тази връзка твърдението, че деянието
е извършено при условията на посредствено извършителство
чрез неустановени по делото лица, следва да се приеме за несъстоятелно, тъй
като за да е налице посредствено извършителство са
необходими най – малко две установени лица, едното от които посредствения
извършител, а другото действителния извършител на изпълнителното деяние. При
преценката на това дали деянието е извършено при условията на посредствено извършителство, следва да се изследва освен това, дали
деянието е извършено от обективна страна от действителния извършител, но и
неговия умисъл. При условие, че не е известно лицето – извършител на
изпълнителното деяние, не може да се направи преценката за наличието на умисъл
у него за извършването му, още по – малко да се прецени доколко посредственият
извършител е могъл да го мотивира за това.
Съобразявайки
изложеното по – горе съдът призна подсъдимият О.Д. за невинен в това, че за
времето от 14.03.2008 година до 03.06.2008 година в землището на селата
Абланица и с. Горно Павликени, Ловешка област, при условията на продължавано
престъпление, с редовни писмени позволителни – Серия И № 0022307/14.03.2008
година, издадено за Отдел 451“ф” ДГФ, със срок от 14.03.2008 година до
30.10.2008 година; Позволително Серия И № 0022310/25.03.2008 година, издадено
за Отдел 346 “о” ДГФ за срок от 26.03.2008 година до 30.11.2008 година и Позволително
Серия И № 0022311/26.03.2008 година, издадено за Отдел 346 “р” ДГФ за срок от
26.03.2008 година до 30.11.2008 година, но извън указаните в позволителните
места и дървета, при условията на посредствено извършителство
чрез неустановени лица, наети от подсъдимия и чрез лицата: А.Р.А., А.Щ.А. и А.М.У.,***,
добил и извозил от горския фонд до временен склад м. “Пазар дере” землището на
с. Абланица, Ловешка област, ползван от “А” ООД гр. Ловеч с управител О.Й.Д.,
350 броя дървета – 68.32 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на
стойност 3416,00 лева и до временен склад м. “Гюнето”
землище на с. Прелом, Ловешка област, ползван също от “А” ООД гр. Ловеч с
управител О.Д., дърва за огрев, както следва: от Отдел 346 “о” ДГФ – 132 броя
дървета – 40.72 плътни кубически метра дърва за огрев от цер на стойност
2036,00 лева и от Отдел 346 “р” ДГФ – 242 броя дървета – 55.41 плътни кубически
метра дърва за огрев от цер на стойност 2770,50 лева, като причинената щета на
ДГС – Ловеч възлиза общо на 8222,50 лева и го оправда по така предявеното му
обвинение по чл. 235, ал. 1, предложение 3 и 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Направените по делото
разноски остават в тежест на държавата.
В този смисъл съдът
произнесе присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: