Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,11.01.2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №13661/ 2019г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с
правна квалификация чл. 557, ал.1,т.2,б „а" от КЗ във вр. чл.558, ал.5 КЗ
за заплащане на сумата 45000 лева, предявена като частичен иск от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
увреждане на здравето на ищеца при ПТП, настъпило на 14.05.2017г. в гр.
Панагюрище, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 02.09.2017г. /датата на която е изтекъл срока по чл.496 КЗ/ до окончателното
плащане.
ИЩЕЦЪТ Я.В.П. извежда съдебно предявените права
на вземания от фактите: настъпило на 14.05.2017г. ПТП в гр. Панагюрище, на
кръстовището между ул. „Никола Мареков" и ул. „Койчо Койчев, при което са
му причинени телесни увреждания, резултат на виновно поведение на водача Н.А.Т.,
който нарушил правилата за движение по пътищата и виновно предизвикал ПТП, като
към момента на инцидента не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност", видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 23/15.05.2017г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик. За инцидента е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 23/15.05.2017г. по описа на ОД на МВР
- Пазарджик. По случая е образувано досъдебно производство №172/14.05.2017г. по
описа на РУ-Панагюрище, съотв. пр.пр.№714/2017г. по описа на РП-Панагюрище,
които са прекратени по искане на пострадалия.
Непосредствено след настъпване на произшествието Я.П. е откаран в „МБАЛ У.Х."
ООД - гр. Панагюрище, където е бил хоспитализиран за периода от 14.05.2017г. до
21.05.2017г. В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищеца се
е влошило, което е дало отражение на психиката му. Вследствие на изживения шок
се оплаква от нарушение на вниманието и безсъние. След инцидента е силно
разстроен и постоянно се връща към спомена за
катастрофата. На основание чл. 557,
ал.1,т.2, б. „а" от КЗ ищецът Я.В.П. е
заявил искане за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди пред Г. Ф. с молба вх.№24-01-362/02.06.2017г., по описа на Г.
Ф.. С молба вх.№24-01-362/14.08.2017г., по описа на Г. Ф.. С писмо изх.№
24-01-362/15.08.2017г., по описа на Г. Ф. ответникът е изискал още документи. Същите са представени с
молба вх.№ 24-01- 362/29.08.2017г., по
описа на Г. Ф. и към момента плащане по последната щета не е налице.
ОТВЕТНИКЪТ Г.
Ф., ***, оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че е
бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
210182/02.06.2017г. С писмо изх. №24-01362/04.09.2017г. е уведомен ищеца, че
Управителният съвет на Г. Ф. е взел решение № 31-1/04.09.2017г., с което
отказва изплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради липса на
достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на
претендираните вреди. Твърди се, че ищецът е уведомен и следва да представи
писмени доказателства от РУ на МВР Панагюрище дали на посочения за виновен
водач Н.Т. е наложена административно наказание, както и дали е издадено НП, по
кои текстове от ЗДвП и дали същото е влязло в законна сила. По същество оспорва
ищецът да е претърпял всички описани в исковата молба травматични увреждания,
както и размера на претендираното обезщетение за тях. Оспорва претенцията за
лихви. Претендира
разноски.
Като
трето лице – помагач на страната на
ответника по делото е конституиран- Н.А.Т., който не взема становище по
иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Представени са с исковата молба
писмемени доказателства- молба вх.№24-01-362/02.06.2017г., по
описа на Г. Ф.. С молба вх.№24-01-362/14.08.2017г., по описа на Г. Ф.. С писмо
изх.№ 24-01-362/15.08.2017г., по описа на Г. Ф. ответникът
е изискал още документи. Същите са представени с молба вх.№ 24-01-
362/29.08.2017г., от които е видно, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение, но същото е отказано.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадал ищецът, както и че
водачът Н.А.Т., не е
разполагал със ЗГО за лек
автомобил „Мерцедес
MJJ 270", с рег. М *******
Оспорват се механизмът
на процесното ПТП и съответно наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил; характерът, видът и размерът на причинените
травматични увреждания, както и наличието на причинно –следствена връзка между
тях и процесното ПТП; размерът на
обезщетението.
В тази
връзка е прието заключението
на АТЕ, неоспорена от страните, според което механизмът на процесното ПТП е
следният: на 14.05.2017 г., около 18:30 часа, в гр. Панагюрище, лек автомобил
„Мерцедес MJJ 270", с рег. М
*******
се движи по ул. „Никола
Мареков" с посока от ул. „ Петко Белокопски“. На
кръстовището с ул. „Койчо Койчев“
водачът приближава към група деца, като не се съобразява с тяхното разположение
и с предна лява гуша, блъска намиращото се на пътното платно дете - Я.В.П.. Вещото лице сочи, че произшествието е било предотвратимо от
пешеходеца Я.П., ако същият не се е намирал
върху платното за движение в момента, в който е преминавал процесният лек автомобил.
Представени са и
медицински документи, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не
следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, ценено от съда изцяло като неоспорено от
страните, компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на лявата
бедрена кост с разместване на фрагментите. По повод това счупване е опериран - поставени са след
екстензия два пирона на Ендер. На
12.02.18 г. те оперативно са отстранени след рентгенови данни за зараснало
счупване. При получаване на
увреждането и в първата седмица след това пострадалият е изпитвал силни болки и
страдания. При такова увреждане след операцията крайникът се имобилизира за
3-3.5 месеца, през който период пострадалият е бил силно затруднен в
ежедневното си обслужване и се е нуждаел в повечето време от чужда помощ. Това
увреждане води до трайно затруднение движението на крайника (левия крак) за
срок не по-малък от 6 месеца при обичаен ход на възстановителния период. Вещото
лице сочи, че при преглед, извършен за нуждите на настоящата експертиза, се
установило: походка нормална и ненакуцваща. Обемът на движение на двата
крайника е еднакъв. Обиколката на лявото бедро е 41.5 см., а на дясното 41 см.
практически еднаква. Сега се оплаква от болка при промяна и особено в студено
време и болка при натоварване на крайника. По вътрешната повърхност на лявото
бедро над коляното се установява ръбец със сивкаво белезникав цвят от
прекараната операция с размери 3/4-.5 см., а по външната същото 4/2 см.
По делото са
събрани и гласни доказателства.
Свидетелят О.З.Я., очевидец на процесното ПТП, описва механизма, сочи, че помни ПТП-то. Били с група приятели и отивали да играят футбол като се движели
по тротоара. Продължили по тротоара надолу. Преминалие половина група от 10
човека. Видял ищеца Я., че му била развързана обувката и как той близо до
тротоара кляка да си върже обувката и колата без мигач завила в насрещното и го
блъска. Имало един приятел до него, който тропнал по колата, за да може да спре
шофьора. Иначе шофьорът нямало да спре. Шофьорът го ударил и спрял. Колата,
която завила наляво, навлезла в насрещното платно. Сочи, че бил последен от
групата и видял удара, но не очаквали, че шофьорът ще завие, защото той не дал
мигач. Нямало други коли. Движението било чисто. Я. бил на тротоара, а другият
му крак бил на платното. Колата минала и го ударила. Останалата група от хора
вече била пресякла.
Свидетелят К.А.Т.сочи, че разбрал случилото се в деня на катастрофата, на 14.05.2017
г., около 16 часа. Ходили да го видят, защото са семейни приятели и комшии. Бил
много зле. Кракът му бил надут, а той уплашен, стресиран и взел да плаче. Ходили
у тях да му помагат. Посещавали го в болницата всеки ден. Бил зле. Имал шини на
крака. Оплаквал се. Не можел да спи през нощта от болки. Около една седмица бил
в болница. След като го изписали, майка му се грижела за него. Два месеца лежал
на леглото. Около 2 месеца ходел с патерица. След патериците пак го боляло. Бил
уплашен много като гледал кола. Не искал да се качва в коли. Страх го било.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.
557, ал.1,т.2,б „а" от КЗ във вр. чл.558, ал.5 КЗ е основателен.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.
557, ал.1,т.2,б „а" от КЗ във вр. чл.558, ал.5 КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца /срещу причинител на вредата на
основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно
и противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от водач на автомобил, за който липсва застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ, както и от представените и неоспорени доказателства- Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег.№ 23/15.05.2017г., материали по досъдебно производство №172/14.05.2017г. по описа на
РУ-Панагюрище, съотв. пр.пр.№714/2017г. по описа на РП-Панагюрище.
Безспорно са
установени неимуществените вреди,
търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в
болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е
извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. От заключението на СМЕ се
установи, че ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост с
разместване на фрагментите, като по повод това
счупване е опериран - поставени са след екстензия два пирона на Ендер. На 12.02.18 г. те оперативно са отстранени
след рентгенови данни за зараснало счупване. Имайки предвид уврежданията
на ищеца, неговото възстановяване, както и икономическите условия в страната, настоящият
съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът
следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Отговорността
на Гаранционния Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова
разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Обезщетението, което Ф.ът е длъжен да плати, покрива само
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния Ф. се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредба та на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Съдът приема за дата, определяща изискуемостта на
вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази
по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ, т.е. с изтичане на
тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор между страните, че Гаранционният Ф. се е
произнесъл по подадената молба от ищеца от 02.06.2017г.
с Решение № 31-1/04.09.2017г. В случая обаче се установява, че ГФ е отказал да
изплати обезщетение за предявения в настоящото производство размер. С оглед на
така изложеното, съдът счита, че лихвата върху обезщетението следва да бъде
определена от датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне
от страна на Ф.а или от 02.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата (В тази насока е и Определение № 893 от
20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от
27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и др.).
При този изход на делото всяка от
страните по него има право на разноски, съгласно разпоредбите на чл.78,
ал.1 и 2 от ГПК /ищецът – съобразно
уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Ищецът има право на
266.67лв. от направени 600лв. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2 т.4 от
Н №1 за размера на
адв.възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира, че
адв.възнаграждение е в размер на 1130 лв. Съобразно отхвърлената част от иска
разноските на ответника са 300 лв. от 540 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на
800лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Я.В.П., ЕГН **********,
лично и със съгласието на своя родител И.С.П., с
адрес: ***, по иск с правно основание чл. 557, ал.1,т.2,б „а" от КЗ във вр. чл.558,
ал.5 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв./двадесет хиляди
лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.09.2017г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
пълния предявен размер от 45 000лв.(четирдесет и пет хиляди лева, предявена като частичен иск от 80
000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата да
заплати на адв. Г.Б., съдебен адрес: ***, р-н „Слатина“, ул.“*******адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.(хиляда
сто и тридесет лева).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Я.В.П., ЕГН **********,
лично и със съгласието на своя родител И.С.П., с
адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 266.67лв.
ОСЪЖДА Я.В.П., ЕГН **********, лично
и със съгласието на своя родител И.С.П., с адрес: ***,да заплати на Г. Ф.,
***, направените разноски по делото в размер на 300 лв.(триста лева).
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800лв.(
осемстотин лева).
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф. – Н.А.Т., жив.
в гр.П**************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: