МОТИВИ по
присъда № ……… по НЧХД № 3068/2017 г. по
описа на Плeвенски РС:
В ***ски районен съд е постъпила тъжба от Е.Т. – гражданин на *** с
ЛНЧ № *** против
Ц.Ц.Ц., ЕГН **********
и Г.Ц.И., ЕГН ********** за това, че
последните на 25.07.2016
г. около 10:30 часа в с. ***, общ. *** в съучастие като извършители, нанесли
юмручни удари по лицето и тялото на частният тъжител Е.Т., като едновременно с
това го ритали по тялото и главата, с което му причинили разстройство временно и неопасно
за живота – престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
С тъжбата са предявени граждански искове на основание чл. 84 от НПК срещу
подсъдимите Ц.Ц.Ц.,
ЕГН ********** и Г.Ц.И., ЕГН **********, съответно:
-
за сумата от 10 000
лв., представляващи претендирани от деянието на основание чл.45, във вр. с
чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, солидарно срещу подсъдимите, ведно със законната
лихва върху исканата сума считано от момента на увреждането – 25.07.2016г. до
окончателното й изплащане, и
-
за сумата от 315 лв., представляващи
претендирани от деянието на основание чл.45 от ЗЗД имуществени вреди, солидарно
срещу подсъдимите ведно със
законната лихва върху исканата сума считано
от датата на издаване на последната фактура – 27.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
В съдебно заседание тъжителят не се явява.
Представлява се от адв. Г.А. от ПАК който поддържа изложените в тъжбата
искания. Повереникът намира, че е установено по безспорен начин извършване на
вмененото деяние по чл.130, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК от подсъдимите Ц.Ц.Ц. и Г.Ц.И. и моли за уважаване на предявените
граждански искове.
Подсъдимите Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Ц.И.,
ЕГН ********** се явяват лично и с адв. А.К.
от ПАК, не се признават за виновни, дават обяснения, съобразно възприетата от тях
защитна позиция и молят съда да съобрази становището на защитника `им.
Защитникът на подсъдимите - адв. А.К. от
ПАК намира, че подзащитните и не са извършили престъплението визирано в тъжбата,
нито от обективна, нито от субективна страна, както и че по делото не са
събрани доказателства които да обосноват по безспорен начин вината на подзащитните
и. Намира, че показанията на свидетелката Н.П. са опровергани от останалите
свидетели, като изразява и резерви относно безпристрастността на показанията на
св.П..
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището
на страните, намира за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият Ц.Ц.Ц. е роден на *** ***, ***, *** гражданини, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.Ц.И. е роден
на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, *** гражданин, със средно образование,
неженен, неработи, неосъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител Е.Т. и
свидетелката Н.И.П. били съдружници в Търговско дружество ***, като част от
търговската дейност се изразявала в обработка на земеделски земи и производство
на земеделска продукция. Дружеството притежавало сгради в бившия стопански двор
на с.***, общ.***, като на същото място сгради притежавали и други земеделски
производители, между които и подсъдимия Ц.Ц.Ц.. Подсъдимият Г.Ц.И. бил брат на
съпругата на Ц..
На 25.07.2016г., около 10.30 часа
сутринта, частният тъжител и св.П. посетили гореописания стопански двор, като
там били двамата подсъдими.
Първоначално между подсъдимите от една
страна и св.П., от друга възникнало словесно спречкване, което прерастнало и
във физическо такова. Започнала физическа агресия от страна на подсъдимите спрямо
свидетелката. В резултат на това ЧТ Т. се опитал да я прекрати като застанал между
нея и двамата подсъдими Ц. и И., като последните започнали да му нанасят юмручни удари по
лицето и тялото, а едновременно с това и го ритали. Съборили го на земята, като
продължили да го удрят с юмруци. В неопределен момент ЧТ забелязал че подс.Ц.
го бил притиснал с коляно върху гърдите
нанасяйки му удари с неустановен предмет, който държал в ръката си, а И. го
ритал по тялото и главата. През това време св.П. се обадила на телефон 112. В
един момент подсъдимите прекратили боя върху Т. и побягнали към техния склад.
С помощта на св. Н.П. ЧТ се изправил и
с нейна подкрепа достигнал до автомобила, като го боляли главата и тялото. След
като с П. били вече в автомобила, в двора пристигнал с автомобил св. Ц.И.-баща
на подс.Г.И. и тъст на Цв.Ц..
ЧТ бил транспортиран с линейка в
Спешното отделение на Университетска болница гр.***, където му били направени
медицински изследвания и отразени в медицинската документация от първоначалния
преглед-контузии по лицето и левия лакът, охлузни рани и натъртвания по лицето
и торса. На 27.07.2016г., ЧТ Т. с чужда помощ
пътувал до гр.*** и посетил Посолството на Република ***, където съобщил за
инциднта и бил насочен за преглед и лечение във Военно-медицннска академия,
където от Отделението по Съдебна медицина му били издадени две
съдебно-медицински удостоверения с №Ж-33/2016г.
На мястото на инцидента след неговото затихване пристигнали
и длъжностни лица при І РПУ-***.
Горната фактическа обстановка се установява от
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
На първо място описаната в тъжбата фактическа
обстановка се подкрепя напълно от показанията на св.Н.П.. Свидетелката посочва
познанството си с подсъдимите по повод техни колегиални и работни отношения
свързани със земеделие в района на гр.***. Установява, че на въпросната дата и
се обадил по телефона подс.Ц. като я извикал в стопанския двор на с.***, място
отново свързано с упражняваната дейност. Твърди че пристигнала заедно със съдружника си – ЧТ Т., като спрели на пътя с автомобила, а подсъдимите като
ги видели, започнали да викат на висок глас. Първоначално видно от показанията
на П. отправили към нея обидни думи с
вулгарно съдържание, а именно „***“ и в
момента в който тя се досетила за причината, а именно търг във връзка с
дейността им, Ц. и И. започнали да я нападат физически, първоначално само нея,
а впоследствие когато се намесил да я защити заставайки помежду им, посегнали и
на ЧТ. Така видно от показанията на св.Н.П.:“…В това време се приближиха към
мен започнаха да ме ритат, да ме блъскат, да ме скубят. Колегата който е
чужденец не можеше да гледа как се отнасят с мен, заобиколи колата и се опита
да прегради между мен и тях да не достигат до мен. В този момент те се
нахвърлиха върху него с ритници, юмруци. Общо двамата Г. и Ц. се нахвърлиха
върху Е.. В някакъв момент видях че Ц. го хваща тук за гушата от там нататък то
беше едно боричкане….“ Свидетелката е категорична, че и двамата подсъдими са
нанасяли ритници и юмруци по цялото тяло в т.ч. главата на ЧТ. Твърди, че неколкократно
се опитала да се обади на тел.112., но
подс.И. и отнемал телефона, избутвал я, удрял я, дърпал я, скубел я, а след
това се връщал при Ц. и ЧТ за да нанася и той удари на Т.. От показанията на
св.П. се установява че в неопределен момент забелязала че съдружникът и е съборен на земята. Едва тогава успяла да
хвърли телефона си на седалката на автомобила през отворения му прозорец и на
висок глас да сигнализира на тел.112 за случилото се. Отново видно от показанията `и:“…Г. притичваше между мен и Е.. В момента в
който ми избиеше телефона за да
предотврати моето обаждане се затича към Е., единия рита, единия удря с юмруци.
Е. беше окървавен, цялото му лице беше
окървавено, не мога да кажа точно откъде течеше, но цялото му лице беше
окървавено….“Свидетелката описва в детайли пълния синхрон в действията на
подсъдимите като уточнява че по главата са били основно ударите на подсъдимия Ц.,
който бил седнал на гърдите на ЧТ.Категорична е че нито тя нито Т. са удряли подсъдимите а само са се
опитвали да се предпазят от техните удари. По –нататък в показанията си свидетелката посочва че
забелязала полицейска кола, като уплашена че ще подмине мястото започнала да
крещи срещу полицейския автомобил „за да чуят по някакъв начин викове от
отворения прозорец и да се върнат може би и те видяха колата и едва тогава. В
един момент както Ц. беше отгоре на
гърдите на Е. с едната ръка тук, с другата удряше /сочи едната ръка отпред на
гушата, а с другата отзад/. В този момент в който Г. явно беше разбрал вече, че
съм успяла да разкажа на 112 къде се намираме защото се беше отдръпнал от мен и
беше и той близо до Е. нали като го риташе и тогава Ц. стана дръпна Г. и
отидоха в склада….“ В заключение св.П. описва силната си уплаха и действията си
по оказване на помощ на ЧТ до пристигане на линейката като неколкократно
заливала с вода окървавеното му лице мислейки че е загубил съзнание, тъй като
не реагирал. После го придружила до автомобила като му помогнала да седне след
което пристигнали полицейските служители, а после и линейката.Категорична е че
св.Ц.И. – баща на подс.И. пристигнал когато вече били в автомобила и малко
преди пристигане на линейката и полицейския автомобил. Отново от
показанията на П. се установява че ЧТ бил транспортиран с линейка в Спешното
отделение на Университетска болница гр.***, където му били направени медицински
изследвания и отразени в медицинската документация а в по-късен момент с чужда
помощ пътувал до гр.*** и посетил Посолството на Република ***, където съобщил и
бил насочен за преглед и лечение във Военно-медицннска академия, откъдето пък от
Отделението по Съдебна медицина му били издадени две съдебно-медицински
удостоверения.
Показанията на св.П. са правдоподобни и в пълно
съответствие с ценените гласни доказателства, а и с писмените такива и в
конкретност издадените съдебно медицинско удостоверение № Ж-33/2016 г. на л.8 и л.9, допълнително
съдебно медицинско удостоверение № Ж-33/2016 г. на л.10 и л. 11, амбулаторен
лист № 2386/29.07.2016 г. на л. 12, лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
25.07.2016 г. на л. 13, медицинско удостоверение за пред съда 406/16 г. на л.
45 и докладваната по делото СМЕ изготвена
от вещото лице д-р С.К., които ще бъдат обсъдени детайлно по-долу в мотивите.
На следващо място показанията на св.П. според съда са обективни въпреки
близките им отношения с ЧТ. Съображенията на съда се изразяват в това че тя
като единствен свидетел очевидец лично е възприела извършените от подсъдимите
действия и въпреки че двамата с ЧТ са близки съдът приема за логични,
последователни и безпротиворечиви нейните показания. Освен това по делото не се
спори, че деянието на всеки от подсъдимите е извършено по повод взаимотношенията
между тях, от една страна, и св.П. и ЧТ, от друга като хора между които са
съществували работни отношения и въпреки, че по телефона е била извикана
единствено П., Т. я е придружавал на процесната дата като колега и съдружник и
логично е тя като пряк свидетел да е основен такъв и на обвинението. Свидетелката
не може да се приеме като заинтересована и затова защото беше предупредена за
наказателната отговорност която носи за лъжесвидетелстване и същата обеща да
говори истината. Дори обстоятелството че тя също е пострадала, по този въпрос е
водено от нея отделно наказателно производство от частен характер, което е
приключило и приложено в кориците на настоящото и това обстоятелство е ирелевантно към настоящото такова, а
показанията и се поставиха на внимателно обсъждане в контекста на останалите
доказателства. Показанията на свидетелката П. на следващо място са в пълно
съответствие и с кредитираните от съда показания на св.О.А. с тази разлика че
всеки от тях е източник на гласни доказателства пресъздаващи отделни етапи от
развитието на конфликта между ЧТ и св.П. от една страна и подсъдимите от друга.
Така видно от показанията на св.А. същият предвид изтеклия период от време не
ангажира спомени досежно конкретната дата но си спомня че като полицейски
служител бил изпратен от дежурната част заедно с друг колега по сигнал за побой
в стопанския двор в с.***, като при пристигането им инцидента бил пресъздаден
накратко от присъстващата на място жена. Твърди че възприел пострадалия мъж
италиански гражданин, който седял на дясната седалка на джип, като бил
контактен и в съзнание, но с кръв и охлузвания по лицето.Заявява че двете лица
заедно с автомобила са се намирали в непосредствена близост до входа на
стопанския двор и не е имало други лица. В заключение св.А. установява че почти
едновременно с тях пристигнала линейка, в която пострадалият се качил на
самоход, макар и с помощ, а те с колегата му откарали подсъдимите в полицията
за изясняване на случая. Показанията на свидетеля А. спомагат на съда да
установи извършената проверка и снетите обяснения от страна на участници и
свидетели на инцидента. Съдът намира, че показанията на О.А. са обективни и
същия, като служител при Първо РПУ е изпълнявал задължения по служба без да
бъде заинтересован от развитието и необективното отразяване на случая. В пълно
съответствие с ценената доказателствена основа макар и лаконични предвид
естеството и на работа по множеството подобни случаи, съдът оценява с доверие и
показанията и на св.Г.И., работеща като медицински фелдшер към ЦСМП ***.
Последната посочва че във всеки случай на побой лицата се откарват в ЦСМП
където дежурният лекар следва да прецени необходимостта от изследвания в
зависимост от конкретното състояние на лицето. Не си спомня подробности, дори
колко лица са придружили пострадалия до линейката, и какво е било конкретното
му състояние, а само че се е придвижил до нея на самоход. Няма спомени и за
видими увреждания по лицето му, както и какви медицински действия е извършвала
спрямо него.
В пълна подкрепа на изложеното в тъжбата е
съобразеното от съда с крайните му изводи заключение по изготвената
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р С.К. на тъжителят Е.Т.,
вземайки предвид факта, че издадените медицински удостоверения предхождат с продължителен
период от време последната, както и че тя
е по писмени данни предвид отсъствието на ЧТ от страната и липсата на
задължение на същия да се явява по дела от ЧХ когато има упълномощен повереник.
Въпреки това експертизата е в пълен синхрон с ценените доказателства и в
конкретност с показанията на свидетеля очевидец П., както и с останалите
кредитирани гласни и писмени доказателства и обяснява логически вида и механизма
на причиняване на уврежданията в конкретност. Така видно от заключението на
вещото лице на Е.Т. са причинени следните травматични увреждания:отоци,
охлузвания, кръвонасядания по лицето; натъртване /контузия/ на ляво око с
масивно кръвонасядане на клепачите и околоочницата /периорбитален хематом/,
кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка /субконюктивна хеморагия/, ерозия
на роговицата /проявена като инфилтрат при прегледа от очен лекар на 29.07.2016
г./, мозъчно сътресение; охлузване и кръвонасядане по шията и гърба; охлузвания
по горните и левия долен крайник, кръвонасядане по лявата предмишница,
ограничаване на движенията в лявата гривнена става поради болка.Според експерта
уврежданията са в резултат на тъпи травми, може да са получени по съобщеният
начин – стискане на шията с ръка, удари с ръце и крака, включително след
поваляне на пострадалия на земята. Отново според лекаря липсват увреждания,
които да не могат да се обяснят с посочения механизъм. Относно значението на
причинените увреждания становището на вещото лице е че повърхностните
мекотъканни увреждания /отоци, охлузвания, кръвонасядания/ са довели до болка и
страдание, мозъчното сътресение е протекло като разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота като липсват категорични данни, по които да се
приеме, че в резултат на ударите по главата Т. е изпаднал в безсъзнание, т.е. в
състояние, което е временно опасно за живота.Контузията на лявото око според
д-р К. е довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Увреждането обуславя затруднение на физиологична функция – зрението на лявото
око. При нормално протичане на
оздравителния процес оплакванията преминават за срок от 3-4 седмици. Липсват
данни за усложнения и забавен оздравителен процес. В заключение експертът
посочва че при прегледите от очен лекар на 29.07.2016 г., 02.09.2016 г. и
03.05.2017 г. е установено незначително намаление на зрителната острота на
лявото око /0,8-0,9/, което дава основание да се приеме, че същото не е
резултат от травмата на окото, тъй като съобразно особеностите й, същото би
следвало да премине.
Следва да се посочи, че наличието на разлика в периода
от време от инкриминираната дата и датата на издаване на СМУ до датата на
изготвяне на експертизата не поставя под съмнение момента и начина на нанасяне
на травмите, което обуславя и извода на съда за ценено от съда доказателствено
средство. Същото е обективно, компетентно изготвено и не се оспорва от
страните.
За това, че всичко се е развило по начина, описан в
тъжбата и представен пред съда от св.П. говори и заключението на в.л. инж.К.Т. .
От него е видно, че П. е провела три разговора с диспечер на тел.112 в 10.34
ч.,10.38ч. и 10.48 ч.. В първият тя заявила: ”***”…”****”,…***”…”***”…На
въпроса има ли пострадал и нужда от линейка П. отговорила утвърдително. При
вторият разговор също заявила, че има нужда от линейка и, че „***”..”***”, „***”…На
повторният въпрос има ли нужда от екип на спешна помощ и линейка П. заявила, че
ще могат сами да отидат . При третият разговор съобщила, че „***.***.***”. Т.е. тези разговори показват, че
нападение е имало, че и двамата са бити, като ЧТ Т. е бил по-сериозно пострадал
и припаднал, че нападението е продължило няколко минути, както е описано в
тъжбата и потвърдено от св.П.. Освен това тези записи изцяло опровергават твърденията
на подсъдимите в обясненията им, че Ц.
бил нападнат от ЧТ Т., че последният бил отблъснат, както и св.П., с което
всичко приключило.
В този смисъл съдът не приема за достоверни и логични
обясненията на подсъдимите по този въпрос. Действително обясненията на подсъдим
в процеса са не само средство за защита но и доказателствено средство, но като
такова следва да бъдат поставени на задълбочено обследване наред с останалите
събрани доказателства.
Така от обясненията
на подсъдимите е видно, че на въпросната дата пристигнали при тях в стопанския
двор в с.*** св.П. и ЧТ, като по време на разговора си повишили тон с П.
в резултат на което ЧТ ударил и хванал за дрехите Ц., който не отрича също да
го е ударил, но докато му „отбивал ударите“. Двамата подсъдими – първоначално Ц.,
а след него и И. твърдят, че по това време П. била „на гърба на Ц. и започнала
да го души, което му пречело да се отбранява от Т.. Заявяват в обясненията си
още че когато усетил че „тежестта я няма“, Ц. забелязал, че Т. започнал да рита и да удря Г.И., след
което го хванал пак и го избутал, „и той /видно от обясненията на подс.Ц./се
преспъна и падна имаше една машина и се удари в машината, падна на земята. Това
много бързо стана.…. Пак казвам може в отбраняването да съм го ударил, той ме
удари. Имаше разправия и всичко стана
много бързо.“
Съдът цени обясненията на подсъдимите
единствено в частта относно датата и мястото на деянието. Няма гласни нито писмени
доказателства в кориците на делото, от които да се установява, че ЧТ Т. е
ударил подс. Цв.Ц., освен обясненията на Ц. преповторени непосредствено след
това от подс.И.. Твърденията на двамата подсъдими не се подкрепят и от
свидетелите на защитата -Ц.Т. и К.А..
Така видно от показанията на св. Ц.Т. /баща
на Г.И. и тъст на Ц.Ц./ той е възприел случващото се от даден момент и го
пресъздава в показанията си.Той твърди, че като слизал надолу /към склада/ видял,
че свидетелката се била качила на гърба на Ц.Ц., като Ц. и Т. ръкомахали и си казал,
„***, ***…” Но не видял да са се удряли, а само че Г. хванал Н. отзад и тя
паднала на земята, „а Ц. пак тръгна да хване отзад Е. да не удари Г..“
Съдът не цени с доверие показанията на св.Т., който с
показанията си се опитва да омаловажи действията на подсъдимите като представи деянието на всеки от тях като форма на
самоотбрана. Нелогично е твърдението на свидетеля че от една страна не е видял
удари, а от друга страна пък видял Ц. който тръгнал да хване Е., а и не
изяснява каква е причината да го хваща. Нелогично е представен и момента на
падане на св.П. от гърба на подсъдимия Ц. и кога точно се е случило. Налице са
според съда нелогични твърдения споделени на св.Т. от подсъдимите и същият ги е
пресъздал частично и в степента в която ги е запомнил, като целта би могла да
бъде и избягване на противоречия. Освен това показанията на Т. са общи и
схематични без никакви конкретизации, като е житейски неправдоподобно
свидетелят да види ръкомахане от мястото където се е намирал, а да не види
имало ли е удари. Съдът откри на следващо място и индиция за заинтересованост в
показанията на свидетеля Т. като близък роднина на подсъдимите целящ същите да
избегнат съответната наказателна отговорност за твърдяното престъпление. Съдът счита че нито едно от твърденията на
св. Ц.Т., включително това, че св.П. се била качила на гърба на подсъдимият Ц.Ц.
не се явява достоверно, а са
преувеличени негови твърдения, преповтарящи избирателно част от
споделена му от подсъдимите фактология, която той е следвало да възпроизведе
пред съда, като по този начин от една страна ги оневини, а от друга страна като
избегне противоречия с други доказателства, и съответно избегне и своя евентуална
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
От своя страна св. К.А. –братовчед на Ц.Ц. не твърди, че П. „се е
качвала” на гърба на Ц., с което даже не подкрепя твърдението и на предходния
свидетел, като заявява:„ Н. мина и хвана отзад братовчед ми в гръб“. Не е видял
и Т. да удря Ц., а видял, че „ръкомаха”, и Ц.Ц. го „избутал”, от което той
паднал.“Показанията на свидетеля са общи, лаконични, също без никаква
конкретизация, в които свидетелят неколкократно говори за ръкомахане, „мятане“
на ръце, дърпане, но не и за удари и за съда не става ясно в какво се е изразява
това избутване от Ц. по отношение на Т. и кое го е наложило, след като удари според
него не е имало. По сходни съображения като предходния свидетел съдът не
кредитира с доверие и показанията на този свидетел от една страна поради
откритата индиция за заинтересованост, а от друга поради прекалено схематичния
им и избирателно представен характер.
Съдът кредитира данните от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК бюлетини за съдимост от които
се установява необремененото съдебно минало на подсъдимите към момента на
деянията им, съдебно медицинско
удостоверение № Ж-33/2016 г. на л.8 и л.9, допълнително съдебно медицинско
удостоверение № Ж-33/2016 г. на л.10 и л. 11, амбулаторен лист № ***/29.07.2016
г. на л. 12, лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 25.07.2016 г. на л. 13,
фактура № **********/27.07.2016 г. на л. 14, фактура от 26.07.2016 г. на л. 15,
придружително писмо изх. № *** г. от
МБАЛ „Авис-Медика“ – ***, ведно с резултат от проведено КТ изследване на
26.07.2016 г. на пациент Е.Т. и магнитен носител CD на л. 197-199, придружително писмо изх. №
ДА-01-209/22.06.2018 г. ведно със заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ за лицето Е.Т., У.Ф. 257 № 17322, от
които се установява извършеното освидетелстване на тъжителя и изследвания,
които е провел, преписка №
В6079/2017 г. на РП – *** на л. 97-109
видно от която по жалба на Н.П. е разпоредена от прокурор при РП-*** проверка, завършила с постановление за отказ
от образуване на наказателно производство, справка Национална система 112-Редактиране на случай 17322/25.07.2016 г. на
л. 201-л.204, че е депозиран съответния
сигнал от св.П. за побой в близост до ползвания от подсъдимите и тъжителя склад,
досъдебно производство № 1472/2016 г. по
описа на РП-*** и НЧХД№3251/2016г. завършило с влязла в сила присъда, всичките
ценени от съда като неоспорени.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът счита, че подсъдимите
Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** и Г.Ц.И., ЕГН **********, на 25.07.2016 г. около 10:30 часа в с. ***,
общ. *** в съучастие като извършители, нанесли юмручни удари по лицето и тялото
на частният тъжител Е.Т. – гражданин на *** с ЛНЧ № ***, като едновременно с
това го ритали по тялото и главата, с което му причинили: натъртване/контузия/
на лявото око с масивно кръвонасядане на клепачите и околоочницата
/периорбитален хематом/, кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка /субконюнктивна хеморадия/, ерозия на
роговицата и мозъчно сътресение, довели
до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, както и отоци,
охлузвания и кръвонасядане по лицето, охлузване и кръвонасядане около шията,
охлузване на гърба, охлузвания по горните и левия долен крайник, кръвонасядане
по лявата предмишница и ограничаване на движенията в лявата гривнена става
довели до болка и страдание,
престъпление по чл.130 ал. 1, и ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК.
Деянието на всеки от подсъдимите е
обхванато като неправомерно при условията на чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК,
съставлява престъпление по *** наказателен закон и подлежи на съответно
наказание. Следва изрично да се посочи, че на
пострадалия са били причинени и телесни увреждания, покриващи критерия на
чл.130, ал.1 от НК, и други които се явяват такива по чл.130, ал.2 от НК, като
наказателната отговорност за последните телесни увреждания се поглъща от
наказателната отговорност за по-тежките такива, поради което на подсъдимите
няма как да бъдат наложени отделно или в група наказания и за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, а само за едно, а именно за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Деянието е извършено
в съучастие от двамата извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като
всеки от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.
Като причина за извършеното престъпление
следва да се посочи невъздържания
характер на подсъдимите, импулсивността в действията им и незачитането на
телесната неприкосновеност на личността.
От субективна страна престъплението по
чл.130, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК е извършено от подсъдимите при форма на
вина пряк умисъл, тъй като всеки от тях е съзнавал обществената опасност и
противоправност на действията си, съзнавал е че с нанасянето на удари на
пострадалия ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял
настъпването на такива, като същевременно е
съзнавал че и другия подсъдим действа с умисъл за причиняване на същите
общественоопасни последици.
За извършеното от подсъдимите
престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, наказателният законодател
алтернативно е предвидил лишаване от
свобода до две години или пробация. Подсъдимите Ц. и И. не са осъждани към
момента на деянието и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, няма причинени от деянията на всеки от тях съставомерни имуществени
вреди поради което и на основание чл.130 ал.1 вр. чл.78а от НК съдът ги
освободи от наказателна отговорност като наложи административни наказания на
всеки един от тях в размер на по 1000 лв., т.е. минимума предвиден в закона като
отчете степента на обществена опасност на деянията и дейците, липсата на
отегчаващи обстоятелства и липсата на данни за по-високо материално положение.
В наказателното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.07.2016
г. до окончателното `и изплащане. Произнасянето на съда по гражданския иск се
намира в зависимост от наказателната част на присъдата, обусловена от
основанието за приемането му. Съдът намери, че при тези си изводи за доказаност
на вмененото на Ц. и И. престъпление следва на тъжителя Ем.Т. да бъде присъдена
сумата от 2 500 лв., която счете, че справедливо компенсира в паричен еквивалент понесените от
него неимуществени вреди, поради което и на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД
осъди подсъдимите да заплатят солидарно предвид извършеното деяние в съучастие
като извършители и при съобразяване на съдебната практика в тази посока
посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2016 г.
до окончателното `и изплащане. По отношение на солидарната отговорност съдът
съобрази и разпоредбата на чл.53 от ЗЗД.За разликата до 10 000 лв., съдът
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан, тъй като намери, че не
беше доказано търпенето на болки и страдания в по-голяма от съответно
установената и от експертизата продължителност.
В наказателното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 315 лв., представляваща претендирано
обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на издаване на последната фактура –
27.07.2016 г. до окончателното `и изплащане. Произнасянето на съда по
гражданския иск тук също се намира в зависимост от наказателната част на
присъдата, обусловена от основанието за приемането му. Съдът намери, че при
тези си изводи за доказаност на вмененото на Ц. и И. престъпление следва на
тъжителя Е.Т. да бъде присъдена сумата от 135 лв., представляващи разходи по
относими изследвания – преглед за сумата от 45 лева и КТ на глава за сумата от
90 лева, обективирани по фактура № **********/27.07.2016 г. на л. 14, и фактура от 26.07.2016 г.
на л. 15 от делото, по която сума в общ
размер от 135 лева, счете, че са доказани направените от него разходи за
проведени изследвания, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД осъди
подсъдимите да заплатят солидарно предвид извършеното деяние в съучастие като
извършители и при съобразяване на съдебната практика в тази посока посочената
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2016 г. до окончателното
`и изплащане. За разликата до 315 лева, а именно за сумата от 180 лева, съдът
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан. Съображенията на съда
са следните: Сумата в размер на 180 лева претендирана от ЧТ представлява разходи по фактура
от 30.11.2016г. „за направа на
диоптрични очила във връзка с намаляване на зрението ми“, видно от тъжбата. При съобразяване на цененото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по назначената СМЕ, при извършените три броя прегледи
на тъжителя е било установено незначително намаление на зрителната острота на
лявото око, дало му основание да приеме че същото не е резултат от травмата на
окото, тъй като съобразно особеностите и същото би следвало да отмине.В този
смисъл установената липса на пряка и непосредствена причинна връзка между
уврежданията причинени на ЧТ на процесната дата и намалението на зрителната
функция на лявото му око мотивира съда да не уважи предявения граждански иск за
имуществени вреди в размер на 180 лева, представляващи разликата до 315 лева. Тук
следва да се посочи че визираните имуществени вреди в размер на 135 лева са
пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимите, но не са елемент от фактическия му състав,
т.е. те са несъставомерни и не изключват
предвидената задължителна процедура по чл.78а от НК./В т.см. е ТР
№2/22.12.2016г. на ОСНК/
Съдът счита, че не е приложима разпоредбата на чл.130
ал.3 от НК, каквито доводи се навеждат в пренията. Действително закона дава
възможност за прилагане института на реторсията в случаите, когато двете страни
взаимно са си причинили увреждания, като законодателят е съобразил по-ниската
обществена опасност на деянието, частичното овъзмездяване на моралните вреди
чрез взаимното телесно увреждане и еднаквото положение, в което са се поставили
пред закона страните. Следва да се отбележи обаче, че става въпрос за
възможност, която съдът намери, че не следва да бъде експлоатирана по следните
съображения: Не се доказа по никакъв начин ЧТ да е причинил каквито и да било
увреждания на подсъдимите, в конкретност на подс.Ц.. Видно от приложеното по
делото СМУ на подсъдимия Цв.Ц., изготвено от вещото лице д-р П.Д., на същия е
причинено „охлузване по шията”, което отговаря според експерта „да се е
получило чрез хващане с ръце за шията”. Видно от доказателствата по делото
никъде в кориците на същото не се твърди Е.Т. да е хващал Ц. за шията.
Единствения физически контакт който се твърди при това единствено от
подсъдимите поради което и обясненията им в таи част бяха изключени като
изолирани от доказателствения материал, е че Т. бил ударил Ц.. Съдът намира че
не следва да обсъжда въпроса в този ред на мисли кой друг би могъл да причини
на Ц. визираното в СМУ охлузване на шията тъй като не е в предмета на настоящото
дело. Важното е само че на това единствено основание и без да е необходимо
осъждане на интензитет на увреждане, кой е бил в по-благоприятно положение и
кой не и т.н., институтът на реторсия е неприложим.
При тези изводи на съда,
следва на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите
Ц.Ц.Ц. и Г.Ц.И., солидарно да
заплатят по сметка на *** районен съд по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 100 лв. върху уважения размер на предявения граждански иск за
неимуществени вреди, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист, солидарно
да заплатят по сметка на *** районен съд по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 50,00 лв. върху уважения размер на предявения граждански иск
за имуществени вреди, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист, солидарно
да заплатят на частният тъжител Е.Т. – гражданин на *** с ЛНЧ № ***,
направените деловодни разноски за повереник в
размер на 700 лева, да заплатят солидарно
на частният тъжител Е.Т. – гражданин на *** с ЛНЧ № *** сумата в размер
на 200 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на
вещи лица.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: