№ 2890
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110106117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Ромфарм Компани" ООД
срещу „Декар" ООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 1 738.12
лева, представляваща обезщетение за забава от 02.10.2018г. до 12.07.2019г., формирана като
сбор от следните суми (съобразно уточнавяща молба вх.№ 10633/25.05.2021г.)
- сумата от 1216.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2018г. до 12.07.2019г., дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 197 от
21.06.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 15.07.2013г.;
- сумата от 475.11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2018г. до 12.07.2019г., дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 154 от
06.07.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. Кула на 17.07.2013г.;
- сумата от 46.47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2018г. до 12.07.2019г. , дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 29 от
06.08.201г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 06.08.2013г.;
както и законната лихва за забава върху главниците по трите договора за аренда,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2019г. до датата на
извършване на плащането на задължението – 11.10.2019г. (съобразно уточнавящи молби вх.
№№ 45451/05.07.2022г. и 51061/26.07.2022г.)
за които суми е издадена Заповед от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 40345/2019г. по описа на Софийски районен съд.
В исковата и уточняващатие молби ищецът „Ромфарм Компани" ООД твърди, че е
собственик на земеделски земи и основният предмет на дейност на дружеството е отдаване
1
под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската
си дейност ищецът сключил с ответното дружество „Декар“ ООД договори за аренда, както
следва:
- договор за аренда на земеделска земя № 197 от 21.06.2013г., вписан в Служба по
вписванията гр. В. на 15.07.2013г., със срок от пет стопански години, считано от
01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са
предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I
„Предмет на договора", находящи се в землището на с. Д., общ. Б., обл. В., с обща площ
358,688 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е
задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на
15 419.69 лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
- договор за аренда на земеделска земя № 154 от 06.07.2013г., вписан в Служба по
вписванията гр. В. на 17.07.2013г., със срок от пет стопански години, считано от
01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са
предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I
„Предмет на договора", находящи се в землището на с. Р. и с.К., общ. Б., обл. В., с обща
площ 140,083 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е
задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на
6022.05 лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
- договор за аренда на земеделска земя № 29 от 06.08.2013г., вписан в Служба по
вписванията гр. В. на 06.08.2013г., със срок от пет стопански години, считано от
01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са
предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I
„Предмет на договора", находящи се в землището на с. Д., общ. Б., обл. В., с обща площ
13,700 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е
задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на 588.95
лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
Тъй като арендаторът не е изпълнил поетите с договора задължения, ищецът е
депозирал заявление по чл. 410 ГПК за дължимите арендни възнаграждения по трите
договора, ведно с дължимата съгласно чл. 13, ал. 1 от раздел IV „Арендно плащане" от
договорите законна лихва. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от „Декар“ ООД и тъй като последното е извършило плащане на главницата
след издаване на заповедта за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване съществуване на вземането за изтеклата до датата на
подаване на заявлението законна лихва, както и за тази до извършеното на 11.10.2019г.
плащане. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Декар“ ООД депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е сключило с ищеца
посочените в исковата молба три броя договори за аренда, като поддържа, че добросъвестно
и изпълнило задълженията за за заплащане на дължимите арендни вноски за всички
2
стопански години, включително и за стопанската 2017/2018г., сторено на 11.10.2019г.
Поради пълно погасяване на главницата неоснователна се явява и претенцията за законна
лихва. Моли за отхвърляне на иска, в това число и на искането за присъждане на разноски,
поддържайки че е погасил задължението преди получаване на заповедта за изпълнение и в
този смисъл счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2019г.,
Софийски районен съд, 57-ти състав по ч.гр.д. № 40345/2019г., е разпоредил длъжникът
„Декар“ ООД да заплати на кредитора „Ромфарм компани“ ООД сумата от 22030.69 лева,
представляваща сбор от неплатена арендна цена за стопанската 2017/2018г. по договори за
аренда на земеделска земя №№ 197/21.06.2013г., 154/06.07.2013г. и 29/06.08.2013г., ведно
със законната лихва от 15.07.2019г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1738.12
лева за периода от 2.10.2018г. до 12.07.2019г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Декар“
ООД е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
С договор за аренда на земеделска земя № 197, том V, рег. № 4271/21.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 4271/21.06.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с
район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 6-11 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на
СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и
възмездно ползване на „Декар“ земеделски земи, находящи се в землището на с. Д., община
Б., с обща площ от 358,688 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г.
В чл. 12 от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане
за петата стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар
арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви
октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1
октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на
аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната
лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на
окончателното плащане.
С договор за аренда на земеделска земя № 154, том VI, рег. № 4919/16.07.2013г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 4919/16.07.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с
район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 12-17 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на
СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и
възмездно ползване на „Декар“ земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., община
Б., с обща площ от 140,083 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г.
В чл. 12 от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане
за петата стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар
арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви
октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1
октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на
3
аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната
лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на
окончателното плащане.
С договор за аренда на земеделска земя № 29, том VII, рег. № 5290/06.08.2013г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 5290/06.08.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с
район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 18-23 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на
СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и
възмездно ползване на „Декар“ земеделска земя, находящи се в землището на с. Д., община
Б., с площ от 13,700 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. В чл. 12
от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане за петата
стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар
арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви
октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1
октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на
аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната
лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на
окончателното плащане.
За дължимата арендна цена за 2017/2018г. ищцовото дружество е издало фактура №
60116/02.05.2018г., както следва: 588.95 лева по договор 5232/06.08.2013г.; 6022.05 лева по
договор 1931/17.07.2013г. и 15419.69 лева по договор 4751/15.07.2013г. (л. 28 от гр.д. №
73966/2019г. по описа на СРС).
Приобщено към доказателствата по делото е непомнително съобщение за
задълженията на ответника по трите договори за аренда, получено от „Декар“ ООД на
06.02.2019г.
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
като според вещото лице задължението за стопанската година 2017/2018г. по трите договора
възлиза общо в размер на 22 030.69 лева, платено на 10.10.2019г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу която в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
възразил. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че има парично вземане срещу ответника, произтичащо от
договори за аренда и изпадането на дружеството-ответник в забава за заплащането му.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
4
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Обезщетението се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото
предпоставя валидно възникнал пъричен дълг, който не е погасен от длъжника.
В настоящия случай между страните не е спорно, а и от коментираните по делото
доказателства, се установи, че са били обвързани от валидна облигационна връзка,
произтичаща от сключените договори за аренда на земеделски земи №№ 197/21.06.2013г.,
154/16.07.2013г. и 29/06.08.2013г. Не се спори и че уговорено арендно плащане по
договорите за стопанската 2017/2018г. е в размер, както следва: 15419.69 лева по договор
№197/21.06.2013г.; 6022.05 лева по договор № 154/16.07.2013г. и 588.95 лева по договор №
29/06.08.2013г., или общо сумата от 22 030.69 лева.
Съгласно уговореното в договорите, „Декар“ ООД е следвало да заплати арендната
цена за стопанската 2017/2018г. до 01 октомври 2018г. Между страните не се спори, че
възнаграждението е заплатено от ответното дружество с извършения на 10.10.2019г. превод.
След като заетата сума е върната след падежа на задължението, то и ответникът дължи
лихва за забава от датата следваща падежа на задължението – 02.10.2018г. до погасяване на
дълга – 10.10.2019г. Изчислена с помощта на програмен продукт Калкулатор.бг лихвата за
забава върху съответните главници е както следва: върху главницата от 15419.69 лева, лихва
за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г. в размер на 1216.45 лева и лихва за
забава за периода от 15.07.2019г. до 10.10.2019г. в размер на 376.93 лева; върху главницата
от 6022.05 лева, лихва за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г. в размер на 475.07
лева и лихва за забава за периода от 15.07.2019г. до 10.10.2019г. в размер на 147.21 лева;
върху главницата от 588.95 лева, лихва за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г. в
размер на 46.46 лева и лихва за забава за периода от 15.07.2019г. до 10.10.2019г. в размер на
14.40 лева. Претенцията следва да бъде уважена за 02.10.2018г. до 12.07.2019г. за сумата от
1737.98 лева, като за разликата до предявения размер от 1 738.12 лева – отхвърлена.
Искането за присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
заплащане на арендното възнаграждение следва да бъде уважено в рамките на посочените
по-горе размери.
По разноските:
С оглед отправеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от „Ромфарм копмани“ ООД сторените разноски, съразмерно уважената част от
исковете. Настоящият срок не споделя доводите на ответника, че е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, доколкото дружеството е заплатило дълга след датата на падежа на
задължението и след образуване на заповедното производство и с това е дало повод за
иницииране на последното. Без значение за отговорността за разноски е дали към датата на
плащането ответникът е бил получил или не издадената заповед за изпълнение, след като
задължението е било изискуемо към датата на образуване на заповедното производство. С
оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 475.38 лева и 100 лева за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
75.00 лева – държавна такса в настоящото производство (не и за недължимо заплатената
5
държавна такса до 405.84 лева) и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Декар“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", м-ст
„Ален Мак" 1-4, дължи на „Ромфарм Компани " ООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Цар Борис III" № 168, ет.З, офис № 34, следните суми:
- 1737.98 лева (хиляда седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забава от 02.10.2018г. до 12.07.2019г.,
формирана като сбор от следните суми: 1216.45 лева - обезщетение за забава, начислено
върху арендното възнагрждение от 15419.69 лева за стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда на земеделска земя № 197 от 21.06.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на
15.07.2013г.; 475.07 лева - обезщетение за забава, начислено върху арендното възнагрждение
от 6022.05 лева за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда на земеделска земя № 154 от
06.07.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. Кула на 17.07.2013г.; 46.46 лева -
обезщетение за забава, начислено върху арендното възнагрждение от 588.95 лева за
стопанската 2017/2018г. по договор за аренда на земеделска земя № 29 от 06.08.201г., вписан
в Служба по вписванията гр. В. на 06.08.2013г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1737.98 лева до претендирания размер от 1738.12 лева;
- 376.93 лева (триста седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) – лихва
за забава, начислено върху арендното възнагрждение от 15419.69 лева за стопанската
2017/2018г. по договор за аренда на земеделска земя № 197 от 21.06.2013г., вписан в Служба
по вписванията гр. В. на 15.07.2013г., за периода от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда - 15.07.2019г. до заплащането му на 10.10.2019г.;
- 147.21 лева (сто четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки) – лихва за
забава, начислено върху арендното възнагрждение от 6022.05 лева за стопанската
2017/2018г. по договор за аренда на земеделска земя № 154 от 16.07.2013г., вписан в Служба
по вписванията гр. В. на 17.07.2013г., за периода от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда - 15.07.2019г. до заплащането му на 10.10.2019г.;
- 14.40 лева (четиринадесет лева и четиридесет стотинки) – лихва за забава,
начислено върху арендното възнагрждение от 588.95 лева за стопанската 2017/2018г. по
договор за аренда на земеделска земя № 29 от 06.08.2013г., вписан в Служба по вписванията
гр. В. на 06.08.2013г., за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 15.07.2019г. до заплащането му на 10.10.2019г.;
за които суми е издадена Заповед от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 40345/2019г. по описа на Софийски районен съд.
6
ОСЪЖДА „Декар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н „Приморски", м-ст „Ален Мак" 1-4, да заплати на „Ромфарм Компани " ООД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Борис III" № 168,
ет.З, офис № 34, сумата от 575.38 лева (петстотин седемдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса от 475.38 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както
и сумата от 225.00 лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща сторени от ищеца
разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 75.00 лева и
150 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7