РЕШЕНИЕ
№ 1757
гр. Плевен, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104761 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. Р. С. против ***, в която се твърди, че на *** ищецът
е сключил *** с ***, с посочена главница в размер на 700.00 лева, а общата сума която
следва да върне кредитополучателят е в размер на 735.84 лева, платима в срок от 45 дни от
датата на сключване на договора. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 5.120
% - лихва в размер на 35.84 лева, а ГПР е в размер на 49.930 %. В договора било уговорено,
че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от *** Излага се, че в изпълнение на
горното на същия ден ищецът е сключил *** с *** по силата на който се е задължил да
изплати възнаграждение в общ размер на 300.16 лева. Твърди се, че погасил изцяло сумата
по сключения договор в общ размер на 1036.00 лева на ***. Счита, че така сключения
между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2.
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма; 3. сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от
разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и *** не са изпълнили
императивно вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата
преддоговорна информация и не са получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
1
да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчиците и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че
своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй
като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор,
респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от
ГПК. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в
нарушение на предвидените императивни правила, без ищецът да е изразил валидно своето
съгласие; 4. сключен в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и
начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок; 6. нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в
нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като
процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той. Излага
се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 3.38 %, без обаче да ставало ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената възнаградителна
лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това
число възнаграждение по сключения ***), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до
различен размер на ГПР от посочения. Сочи се, че в процесния договор е налице грешно
посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 384.00 % за конкретния
договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор. Счита се, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Излага се, че в т. 5 от процесния договор е
посочено, че заемът се обезпечава с ***ство, предоставено от ***в полза на ***. Сочи се, че
на същия ден ищецът се е задължил да заплати на *** възнаграждение в общ размер на
300.16 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по
кредита на ***. Ищецът счита, че в настоящия случай сключеното с ***съглашение не
2
отговаря на принципното значение и цел на ***. Твърди се, че предвид обстоятелството, че
ищецът е сключил такъв ***, с лице, избрано и посочено от кредитора, за което е заплатил
такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице
неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият
обоснован извод, че сключеният *** излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема,
а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага, че
процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка
на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на
договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат
кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се
вменява задължение на кредитополучателят да сключи *** с точно определено лице, за
което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава. Навеждат се доводи, че клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП
и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /***ство/ не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се и че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната клауза и по-
конкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита"
води до извод, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между ищеца,
ответника и *** Излага се, че целта на включване в правоотношението на третото свързано
с ответника лице ***е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „***“.
Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за
заплащане на ***ство към ***, която счита, че по своята същност представлява печалба за
кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми; 7.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не
е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване
3
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на
основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден. Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния
договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално
е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП
и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 9. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил
принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна
нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да
задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези
обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи
договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи
процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и
действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от
процесиите договори. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер
на 25.00 лева, като частичен иск от сумата в размер на 336.00 лева, представляваща
недължимо платени суми по ***/***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В
4
съдебно заседание на 31.10.2022г., на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение на
предявения иск чрез увеличаването му до размер на сумата от 731.00 лв., от които 35.84 лв. -
възнаградителна лихва, 300.16 лв. - възнаграждение за ***ство, и 395.00 - такса за
напомнителни писма и просрочие, представляващи недължимо платени суми на ответника.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът твърди, че не
е надлежна страна по спора, тъй като процесният *** е сключен между ищеца и ***, Излага
се, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се
доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и
че сключените договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми
на закона. Твърди се, че начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с
действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че
прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително
одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Сочи се, че
вземанията на *** произтичат единствено и само от валидни договорни основания -
сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н.
Твърди се, че процедурата по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена
в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага се, че
процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на ***
включва следните стъпки: Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит
под формата на електронен формуляр на интернет страницата на *** с исканите от
потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение, като
той избира дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от
допълнителна услуга- гаранция, предоставяна от ***; След подаване на искането за кредит,
*** извършва преглед на същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно
чл. 16 от ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат
кредит; в случай на одобрение, *** изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя,
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, заедно с
проекти на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на
посоченото от потребителя в електронния формуляр. Излага се, че в част 4.1. на СЕФ и в в
чл. 12 от ОУ е изрично посочено правото на отказ от кредита; Потвърждение чрез
съобщение по телефона от страна на потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит
при предложените условия. Навеждат се доводи, че ищецът е кандидатствал за
потребителски кредит в размер на 700.00 лева за срок от 30 дни през интернет страницата
на *** на *** в 19:08ч., като след извършване на оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя, същият е одобрен за кредит в размер на 700 лева. Твърди се, че при
5
кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер *** и електронна поща *******.
Сочи се, че при кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга -
гаранция, предоставяна от ***. Излага се, че при избор на *** за ***, системата незабвно и
автоматично показва сумата, дължима за предоставената услуга, която потребителят ще
трябва да заплати на ***. Твърди се, че ищецът не е пожелал и никога не е кандидатствал за
кредит с личен гарант, а сам е избрал да се възползва от допълнителна услуга, която
ответникът не е изисквал. Излага се, че ако по време на кандидатстване за кредит,
кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за кредит с личен гарант и личният
гарант отговаря на минималните изисквания, посочени на сайта на дружеството, а
кредитоискателят премине успешно оценка на кредитоспособността, то кредитът ще се
отпусне като се гарантира от посоченото физическо лице. Сочи се, че след като е бил
одобрен ищецът е получил на електронната си поща **** ****, Общи условия и
Преддоговорна информация, след което същият е изпратил нарочен СМС от телефонен
номер - *** на ***, с което е дал своето съгласие да сключи Договора за кредит при
предложените условия. Твърди се, че съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Излага се, че такава уговорка е налице в чл. 8 от процесния договор.
Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил посочен общият размер на кредита, както и че
липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря
на действителността. Сочи се, че в чл. 3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата
сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 735.84 лв, като главницата е била
в размер на 700 лв., а лихвата е била в размер на 35.84 лв. Сочи се, че е посочен и срокът за
връщане на сумата и начините, по които може да бъде върнат заемът, а именно по банков
път, чрез ***, чрез процесингова система, чрез пощенски паричен превод, чрез *** или
плащане в брой на ***. Твърди се, че заявеният кредит се нарежда веднага след получаване
на потвърждение от заявителя за сключения договор, т.е. с изпращането на нарочен СМС в
този смисъл. Излага се, ищецът е разполагал с тази информация още преди да подпише
Договора за кредит. Оспорва и твърдението за ненадлежното формиране на ГПР по
Договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция
(***ство) в ГПР по Договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл. 5. от ЗПК, преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Излага се, че тази информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне
на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Твърди се, че
6
такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за
кредита, с който се е запознал. Сочи се, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в
последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Излага се, че за
ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало да
върне. Твърди се, че ГПР от 49.93 % е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. Излага се, че възнаграждението за предоставената от ****** услуга за гаранция, от
своя страна, не е включена в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
Договора за кредит. За неоснователно се счита и становището на ищеца, че сключването на
договор за кредит е обусловено от сключване на ***, и че същото е вменено като
задължение на потребителя, тъй като същия може избере какво обезпечение да предостави -
***, който сам той е избрал или *** - дружество партньор на ***. Счита се и, че
невключването на възнаграждението за *** за предоставяните от него услуги на гаранция
към ГПР по Договора за кредит, сключен с ***, не представлява и заблуждаваща търговска
практика. За неоснователно приема твърдението на ищеца, че сключването на *** с *** има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи се, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск,
който *** носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва и
твърденията на ищеца, че уговорената възнаградителна лихва, равняваща се на 35.84 лв.
противоречи на добрите нрави. Навеждат се доводи, че размерът на възнаградителната
лихва се показва още на етап кандидатстване чрез електронната заявка, чрез СЕФ и се
включва в Договора за кредит, който се одобрява изрично от потребителя, като в същата не
се включва възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от ***. Излага се, че
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информацията за
размера, броя и конкретната дата, на която плащането е дължимо са посочени изрично в
Договора за кредит, както и в преддоговорната информация (част 2, т. 4, 5 и 6). Съгласно чл.
2 от Договора за кредит, по ясен и напълно разбираем начин, поради което и възраженията
на ищеца в тази насока приема за неоснователни. Твърди се, че ищецът е бил запознат с
правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит и, че същият е уреден в чл.
12 от ОУ. Сочи се, че ищецът се е възползвал от правото на отказ по 4 от кредитите, по
които е бил одобрен. Твърди и, че предявения евентуален иск за унищожаването на
Договора за кредит, както и Договора за гаранция поради измама, грешка или крайна
необходимост е неоснователен. за неоснователно се приема и възражението на ищеца за
унищожаването на Договора за кредит и Договора за гаранция поради крайна нужда. Счита
се, че същия е погасен по давност. Излага се, че дори разгледан по същество, този иск също
7
е неоснователен, тъй като ищецът не е навел каквито и да било доказателства и факти,
доказващи твърдението му. Ответникът излага, че ищецът познава продуктите му, че за
периода *** е кандидатствал 33 пъти, като само в 15 от тях исканията му са били одобрени.
Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждането на разноски..
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От
представения препис на *** от *** със страни ответникът, като ***, и ищецът С. С., в
качеството на ***, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, ***ят е
предоставил на ***я кредит в размер на 700лв. В договора е отразено, че срокът на кредита
е 45 дни и падежът му е 05.12.2018г. Годишният лихвен процент по заема е в размер на
41.53% и в договора е посочен неговия размер – 35.84лв., а ГПР е 49,93%. Не е спорно по
делото, а и заключението на изготвената СИЕ сочи, че сумата от 700лв. е преведена на
ищеца чрез *** на *** В чл.5 от договора е посочено, че заемът се обезпечава с ***ство
предоставено от *** *** /гарант по смисъла на чл. 5.3 от ОУ на ответника, даващ
възможност за избор на два вида обезпечение на заемите/, по силата на който гарантът се
задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължава солидарно с него. Сумата се дължи на лицето,
предоставящо услугата и по посочена от него сметка. Изготвената по делото СТЕ
установява, че при подаване на заявка за кредит, има възможност да се избере личен гарант,
който да бъде или физическо лице, или банка, установява също, че размерът на шрифта на
договора е 12 пункта. Заключението на СИЕ, изготвена по искане на страните сочи, че
посоченият ГПР от 49,93 % не включва сумата по договора за гаранция от 300.16 лв., тъй
като тази сума не е била задължителна при сключване на договора за кредит, че дължимата
сума по двата договора е била: заем /700.00 лв.+ 35.84 лв./ и гаранция /300.16 лв./ от 1036.00
лв. Ищецът е извършил три плащания по договора, както следва: 245.00 лв. на 01.11.2018 г.
с основание „удължаване на кредит”; 70.00 лв. на 02.12.2018г. с основание „удължаване
на кредита”; 1 116.00 лв. на 30.12.2018 г. с основание „пълно погасяване на кредита” или
общо е заплатил 1 431.00 лв., с които са погасени: главница - 700.00лв.; лихва - 35.84 лв. и
сума за такси за напомнителни писма и просрочие по кредита, съгласно Тарифата към ОУ –
395.00лв.; такса за допълнителна незадължителна услуга за ***ство от *** - 300.16 лв.
Установено е, че от внесената сума 1116.00 лв. по сметка на *** ***, дружеството е
извършило превод на сумата от 300.16 лв. по сметка на *** на същата дата, като в
счетоводството на ответника не са останали суми, предназначени за гаранта по ***.
Ответникът е представил по делото *** с *** ***, дружество, регистрирано в Малта, с което
последното се е задължило да обезпечава заемите, които ответникът отпуска на клиентите
си. По делото не се събраха писмени доказателства за сключен действително *** между
8
ищеца и *** ***, в който да е определена сума – конкретно посочената сума 300.16 лв., а
представения *** е общ, и не сочи че се отнася конкретно за сключения процесен договор за
заем, няма данни за договорена суча за гаранция/ поръчитлство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: По делото се доказа възникнало между страните правоотношение по силата на
сключен между тях *** от ***, както и плащането от страна на ищеца-заемополучател на
следните суми по този договор: главница - 700.00лв.; лихва - 35.84 лв.; сума за такси за
напомнителни писма и просрочие по кредита, съгласно Тарифата към ОУ – 395.00лв.; такса
за допълнителна незадължителна услуга за ***ство от *** - 300.16 лв. Възраженията на
ищеца, че договорът не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са неоснователни, т.к. сделката е
сключена по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който
не изисква подписване на договора с електронен подпис, договорът е и изпълнен. Както е
посочил съдът още при насрочване на делото, представеният договор, сочен като основание
за осъществено недължимо от ищеца плащане, е за срок от 45 дни и искът не може да бъде
разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК, т.к. този закон е неприложим на осн. чл.
4, ал. 1 т. 6 от ЗПК - Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.
Въпреки възражението на ищеца, че не се дължат незначителни разходи, поради наличието
на такса гарант, то съдът намира, че тези разходи могат да бъдат направени само при
изрично желание на ***, т.е. те не могат изначално да се включат в разходите по кредита,
т.к. може да бъде избрана /съгласно СТЕ / и опция, при която те да не се дължат. Поради
горното, съдът намира, че следва да разглежда предявения иск само на основание чл. 55, ал.
1 пр.1 ЗЗД, и направените изявления за недействителност по чл. 26 от ЗЗД, унищожаемост
по чл. 33 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП.
В случая съдът намира, на първо място, че по делото не се доказа постигната
договорка между *** и което и да е лице – *** или ***, за заплащане на конкретна сума.
Независимо, че СИЕ е посочило размер на такава сума - 300.16 лв. и нейното плащане от
ищеца на ответника, а впоследствие – от ответника на ***я, то основание за начисляване на
такава сума не се доказа. На второ място – дори и основанието за плащане на 300.16 лв. да
беше доказано по делото, то тази уговорка би била нищожна тъй като клаузи в *** по
посочените в СИЕ параметри са в противоречие с разпоредбите на чл.138-чл.148 от ЗЗД,
уреждащи правния институт на ***ството. Съгласно чл.138 от ЗЗД, ***ят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Чрез
*** се обезпечава събирането на вземането от страна на кредитора, към когото длъжникът и
***ят отговарят солидарно. Т.е., ако длъжникът не изпълнява задължението си за плащане,
кредиторът може да го претендира от ***я, който съгласно чл. 141 от ЗЗД отговаря
9
солидарно с главния длъжник В случая длъжникът би следвало да се е задължил да заплаща
възнаграждение за ***ство в размер на 300.16 лв., което е приближава почти половината от
размера на кредита от 700лв., без да има основание за подобно плащане. При погасяване на
задължението по кредита – с последното окончателно плащане, ищецът е заплатил и
възнаграждение за ***ство, каквото на практика не е реализирано, което е в противоречие
със закона и морала. Сумата за гаранция за *** е недължимо платена и подлежи на връщане.
Извършеното плащане за гаранция за ***ство е изцяло лишено от основание и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, на който е заплатена тази сума и съответно
неоснователно обедняване на кредитополучателя, който я е заплатил. Обстоятелството, че
кредиторът е превел получената сума на юридическото лице, което е поело задължение за
обезпечаване изпълнението по кредита, не означава, че не са налице предпоставките на
неоснователното обогатяване по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, тъй като сумата е недължимо платена от
кредитополучателя именно на кредитора. Следва да се има предвид, че предявения иск е за
връщане на сума, платена без основание на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, а не на основание
чл.59 от ЗЗД, за да се твърди, че следва да се ангажира отговорност от трето, неучастващо по
делото лице, което в крайна сметка се е обогатило. Въпреки нищожността на една такава
гаранция, сумата за нея в размер на 300.16лв. е заплатена от ищеца, и с оглед изводите на
съда, тя е не само недоказана като основание , а и недължима, поради което подлежи на
връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД.
Следва да се разгледа и другият елемент от договора, за чието плащане се
претендира връщане – договорната възнаградителна лихва. В случая съдът намира, че с
оглед срока на договора – само 45 дни, размера на кредита – 700лв., размера на
възнаградителната лихва – 35.84лв. спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята на страните, уговорената възнаградителна
лихва не противоречи на добрите нрави, тя е 5.120% от заетата сума, уговорена е ясно и
недвусмислено в договора и също така не представлява неравноправна клауза по смисъла на
ЗЗП. Поради горното, искът за нейното връщане на базата на неоснователно обогатяване на
кредитора от длъжника, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на остатъка от исковата претенция – за връщане на 395.00лв. - такса
за напомнителни писма и просрочие, представляващи недължимо платени суми на
ответника, съдът намира, че дължимост на тази сума също не беше доказана. В
счетоводството на ответника тази сума е била общо начислена, така е представена и на в.л.
за изготвяне на експертиза. Напълно неясно, както за ищеца, в качеството му на страна по
сделката, така и на съда, е какви са отделните основания за начисляване на тази сума, т.к. тя
10
явно има различни елементи, дали се касае за такса за просрочие или лихва за просрочие
/която би следвало да бъде установено върху каква като основание главница е начислявана и
за какъв период/, за какви дейности , какви и колко напомнителни писма са били изпращани
на ***. Представената с отговора тарифа /л. 42/ не е ясно дали е била предоставена на ***,
дали е била актуалната към датата на сключване на договора за заем, и какви от нейните
клаузи са били основание за начисляване на суми от общо начислената сума от 395.00лв. На
следващо място – съдът действително установява, че кредитополучателят е имал просрочие
при връщането на заема – при срок от 45 дни от ***, той е погасил задължението си на
30.12.2018г. В случая обаче той явно е искал удължаване на кредита, за което е заплатил
определени суми и не е ясно нито от счетоводството на ответника, нито от клаузите по
договора дали това са били начислявани лихви за просрочие или такси по тарифата, или и
двете – което от своя страна би било недействително, т.к. би представлявало двойно
плащане за едно и също основание. Именно поради изложеното, съдът намира, че
заплатената сума от 395.00лв. от ищеца на ответника се явява недължимо платена и следва
да бъде върната на ищеца.
Като цяло, съдът намира, че договорът за заем между страните е действителен, и не
е налице основание по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на неговата нвищожност. Евентуално
наведеното възражение за унищожаемост на осн. чл. 33 от ЗЗД – сключване поради крайна
нужда и явно неизгодни условия, не беше подкрепено с никакви доказателства относно
крайната нужда на ищеца за сключване на договора. Кумулативната предпоставка – явно
неизгодни условия, също не е налице, което е обсъдено от съда при посочване на
основанието, поради което не разглежда договора като сключен при регулацията на ЗПК.
Същевременно основателно се явява и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на това възражение, доколкото тя е едногодишна съгл. чл. 33 ал. 2 от ЗЗД от датата
на сключване на договора.
Като краен се налага изводът, че общо предявения иск на осн.чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважен до размер от 695.16лв. – за връщане на сумите 300.16 лв. -
възнаграждение за ***ство, и 395.00 - такса за напомнителни писма и просрочие, а за
разликата до 731.00лв. /за недължимост на възнаградителна лихва в размер на 35.84лв./,
следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение разноските по делото: Адвокатския хонорар, дължим на
представителя на ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен
договор за безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът определя, с
оглед цената на иска, неговият размер на минимума към датата на подписване на договора
от 300лв., и този размер ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ч.. При този
11
изход на делото и съобразно уважената и отхвърлена част на иска, дължимите на ищеца
разноски, са в размер на 190.19лв. – за ДТ и внесен депозит за СИЕ. По отношение на
разноските на ответника, съдът намира, че такива не следва да се присъждат, дори и при
отхвърляне на част от иска. В т.см. е Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и
C-259/19 на СЕС, доколкото в него е посочено, за случаите на разпределение на съдебните
разноски в този тип производства, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 695.16лв. /
300.16 лв. - възнаграждение за ***ство и 395.00 - такса за напомнителни писма и
просрочие/, представляваща недължимо платена сума по *** от ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане, като искът за
разликата от 695.16лв. до пълната претенция от 731.00лв. /за недължимост на
възнаградителна лихва в размер на 35.84лв./, ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: ***,
като процесуален представител на ищеца С. Р. С., сумата от 300лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на основание 78 ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление:
***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, направени по делото разноски в
размер на 190.19лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път при ***, *** ***
Титуляр: ***, чл. 39 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13