№ 1353
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110208523 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СОА22-РД11-112/21.02.2022 г., издадено от КДК. – заместник кмет на
Столична община (СО), направление „Транспорт и градска мобилност“
на А. Т. Х.К., с ЕГН **********,
за това, че на 24.11.2021 г. в 12:05 ч. е паркирала в гр. София, на ул. „Антон“ пред бл.
13 собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... с посока към ул. „Найчо
Цанов“ върху тротоара, на място неопределено за паркиране на ППС, с което виновно
нарушила чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. С оглед гореизложеното и на основание чл. 178е от ЗДвП,
на А. Т. Х.К. е наложена глоба в размер на 50 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от А. Т. Х.К., която моли същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством
процесуален представител, се изтъква, че АУАН № 000457/21.12.2021 г. в нарушение на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН не бил връчен на жалбоподателя, въпреки изричните настоявания за това,
с което се нарушавало и правото на защита. Мястото на нарушението не било посочено по
достатъчно ясен начин, а снимковият материал по преписката не следвало да приема като
веществено доказателство, тъй като не бил изготвен по правилата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Уточнява се, че жалбоподателката е била
запозната с административно-наказателната процедура, нарушението и наложеното й
наказание, поради което съзнателно била възпрепятствала процеса по връчване на АУАН.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията към
датата на съставяне на АУАН № 000457/21.12.2021 г.), освен възраженията при съставяне на
акта в 3-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. Систематичното място на възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
буди никакви съмнения, че това право е безусловно и в посочения срок от връчване на
АУАН както когато последният е бил съставен в присъствие на нарушителя, така и в
хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ на нарушителя да подпише акта, какъвто е
процесния случай. Също видно от систематичното и хронологичното място на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, връчването на екземпляр от АУАН на нарушителя е не само задължителна
процедура в хода на административно-наказателното производство, но и гарантиране
правото на защита, с оглед и правото на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Законодателят
приравнява съставянето на АУАН при отказ да бъде подписан от нарушителя на съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което и в двата
случая задължава актосъставителя да предприеме нормативно предвидените действия по чл.
43, ал. 4 от ЗАНН за връчване на АУАН. Няма как да бъде споделено виждането, че
връчване на АУАН се дължи само при подписване на акта от страна на нарушителя, но не и
при отказ. Ако законодателят е имал последното предвид, то изрично е щял да изключи
нарушителите, отказали да подпишат АУАН, от правото им на възражение в тридневен срок
от връчването на акта. По делото няма спор, че след съставяне и предявяване на АУАН №
000457/21.12.2021 г. жалбоподателят А. Т. Х.К. е отказала да подпише акта. Това се
потвърждава от показанията на актосъставителя М. М., свидетелите по акта П. В. и А. К. и
от допуснатия като свидетел Атанас Константинов. Няма спор също (а това се признава и от
актосъставителя в с. з.), че след отказа на жалбоподателя да подпише предявения й АУАН,
не са били предприемани никакви действия по последващо връчване на АУАН по реда на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В този смисъл актосъставителят неправилно е приравнил отказа да се
подпише акта на отказ от връчването му, каквито действия не е счел въобще за нужно да
предприема. Последното налага извод за нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, което от своя
страна е лишило жалбоподателя от безусловното му право на възражение по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН.
На второ място, отказът на нарушителя да подпише акта, по смисъла на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. Не съществува неяснота какво точно е имал предвид законодателя под
един сивдетел, а именно – лице, различно от свидетелите по акта, което е своеобразна
гаранция за безпристрастност. В настоящия случай свидетел на отказа по чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН е едновременно свидетел и на самия АУАН (П. В.), което е самостоятелно
процесуално нарушение.
На последно място, посочената като нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП
(„За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците
2
на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“) не
предвижда безусловна забрана за паркиране на ППС върху тротоари, доколкото допуска
такова, но при определени условия - само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В атакуваното НП е
посочено, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... с посока към ул. „Найчо Цанов“ е
бил паркиран върху тротоара, на място неопределено за паркиране на ППС, без въобще да е
уточнено дали липсва санкция на собственика или администрацията, както и дали МПС-то е
паркирано успоредно на пътя по начин, позволяващ преминаване на пешеходци през
„проход“ от 2 метра. Липсата на тези съставомерни обстоятелства също нарушава
адекватното упражняване на правото на защита.
3. Относно приложението на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените съществени процесуални нарушения както на
правилата за водене на административно-наказателното производство, така и с оглед
накърненото право на защита, е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон.
Само като допълнение по същество обаче, съдът следва да обърне внимание на
липсата на гласни или писмени доказателства в подкрепа на така вмененото нарушение.
Нито един от свидетелите по акта, видно и от показанията им в с. з., не е бил свидетел
очевидец на твърдяното нарушение. Същите безрезервно са възприели констатациите в
неприсъствен фиш серия СО, № 9050580 от 24.11.2021 г. и три броя снимки. Съставителят
на фиша Д. Р. обаче не е посочен като свидетел по акта, а след като бе допуснат
допълнително от съда като свидетел, не се яви без уважителни причини и не бе подсигурен
от АНО. Наличните снимки пък не могат да бъдат приети като годни писмени
доказателства, доколкото не са изготвени с необходимите технически средства, съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП – чрез технически средства, позволяващи и
записващи не само рег. № на ППС-то, но и датата и точния час на нарушението. От
снимковия материал не може да бъде установено кога са били направени кадрите.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв. Г. от САК е заплатен хонорар в размер на
600 лева, който се явява съобразен относимата разпоредба на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно размера на наложената глоба и обстоятелството, че по делото са
проведени две съдебни заседания. В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платими от
Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № СОА22-РД11-112/21.02.2022 г., издадено от КДК. – заместник кмет
на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, на А. Т. Х.К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на А.
Т. Х.К. сумата от 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4