Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на М. П. И. и Е. М. И. против действия на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. Г. по изпълнително дело № 829/2011г. по описа на същата, изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижими имоти в с. Л. и гр. В. Т.. В жалбата се сочи, че на 26.02.2013г. И., които са съпрузи, получили призовки за принудително изпълнение, от които ставало ясно, че върху недвижим имот, находящ се в с. Л., общ. В. Т., представляващ УПИ I – 98, в стр. кв. 4 по кадастралния план на селото, който е в режим на СИО, била наложена възбрана от ЧСИ. Такава била наложена и върху 1/3 ид. част, притежава от И., в апартамент № 22 с индендификатор 10447.502.9.38.22, находящ се в гр. В. Т., ул. „С. В.” № 4, В. А, . 6. Сочи се, че имота в с. Л. жалбоподателите живеят с двете си деца, ненавършили пълнолетие, както и с родителите на И., които имат учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота. Жалбоподателите считат жилището си в с. Л. за несеквистируемо по смисъла на чл. 444 т. 7 ГПК, тъй като не разполагат с друго, което може да задоволява жилищните им нужди. Сочи, че възбраненият имот в с. И., от Ûоито те общо притежават 1/3 ид. част, както и посочения по - горе апартамент, от който И. притежава 1/3 ид. част не представляват друго жилище по смисъла на закона, тъй като не са тяхна изключителна собственост. Във връзка с апартамента уточняват, че де факто И. притежава 1/6 ид. част от него, а не 1/3, тъй като другата 1/6 ид. част е на сестра й. Посочват, че с решение на ВТОС от 02.02.2012г. действията на ЧСИ насочени срещу имота в с. Л. са били отменени, като извършени в нарушение на чл. 444 т. 7 ГПК. Отправя се искане до ВТОС да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ М. Глушкова по налагане на възбрана върху имота в с. Л. и върху 1/3 ид. част от апартамент № 22, които са несеквестируемо имущество. Алтернативно се иска отмяна на действията на ЧСИ М. Глушкова по налагане на възбрана за горницата над собствената на И., 1/6 ид. част от апартамент № 22. Не претендира разноски в настоящото производство. Ответната страна по жалба „П. Б. /.” гр. С., заема становище за недопустимост на жалбата, тъй като е насочена срещу действия на ЧСИ, налагане на възбрана, които не са сред изброените по чл. 435 ал. 2 ГПК. По основателността на жалбата сочи, че жилището в с. Л. не е единствено за жалбоподателите, тъй като те притежават в СИО 1/3 ид. част от имот в с. И., а само И. по наследство притежава 1/6 ид. част от апартамент в гр. В. Т., за която не е уведомила съдът предишният път. Моли се съдът да потвърди действията на ЧСИ по налагане на процесната възбрана. Не се претендират разноски. Останалите длъжници по изпълнението Цв. Т. Ч. и П. И. П. не вземат становище по подадената жалба. В писмените си мотиви ЧСИ заявява, че жалбата е недопустима, тъй като налагането на възбраната не представлява действие, с което се насочва принудителното изпълнение върху имота. По същество сочи, че закона не й забранява да налага възбрана върху несеквестируемо имущество, че не е извършила опис на имота в с. Л. т.е. не е насочила принудителното изпълнение към него, а е описала само апартамента в гр. В. Т.. Акцентира, че И. е въвела в заблуждение съдът при предходното произнасяне, че не притежава друго имущество, а в действително от 1999г. по наследство от баща си притежава 1/6 ид. част от апартамента в гр. В. Т.. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното производство № 829/2011г. по описа на ЧСИ М. Г. е образувано на 28.10.2011г. по молба на „П. Б. /.” , в качеството й на взискател по изискуемо парично вземане в размер на 34 996, 44 лв. – просрочена главница по договор за П. спринт, 182, 92 лв. – наказателна лихва за периода от 28.05.2010г. до 28.04.2011г., 4612, 65 лв. – просрочена лихва за периода 06.04.2010г. до 28.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 795, 85 лв., за което има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4304/2011г. на ВТРС срещу длъжниците „Ш. – М. И.”, кредитополучател, Е. М. И., солидарен длъжник и поръчителите Цв. Т. Ч. и П. И. П.. В молбата са посочени начините за изпълнение, между които налагането на възбрана, опис и продажба на недвижими имоти, един в с. Л. и един в с. И. /на 1/3 ид. част от него/. ЧСИ е наложил исканата възбрана върху посочените имоти /удостоверения от Службата по вписвания на лист 74 и 76/, за което „Ш. – М. И.” бил уведомен на 07.12.2011г. с връчване на покана за доброволно изпълнение. Е. И. на същата дата била уведомена, че й е наложен запор върху трудовото възнаграждение при „Р.” ЕООД гр. В. Т.. И. обжалвали действията на ЧСИ по налагане на възбрана върху имотите в с. Л. и с. И. с доводи за несеквестируемост. С решение № 53/02.02.2012г. по гр.д. № 80/2012г. на ВТОС, като незаконосъобразни са отменени действията на ЧСИ по насочване на изпълнението само върху имота в с. Л., с налагането на възбрана върху него, поради несеквистируемостта му по см. на чл. 444 т. 7 ГПК. В хода на изпълнителното производство са предприети и редица други изпълнителни действия, включително опис и оценка на движимо имущество и на имота в с. И.. Проведена е публична продан на л.а. „Ауди” и климатик „Самсунг”, които да възложени с постановление на обявения за купувач Н. В.. Впоследствие по делото е установено, че длъжникът по изпълнението И. притежава 1/6 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „С. В.” № 4, В. А, . 6, А. 22 като взискателят е поискал налагането на възбрана върху него. Видно от удостоверение с изх. № 232/13.02.2013г. на Службата по вписванията, такава е наложена върху 1/3 ид. част от него, на основание писмо на ЧСИ от 06.02.2013г. На 18.02.2013г. ЧСИ е постановил да се наложи повторно възбрана върху имота в с. Л., която, на основание негово писмо от 04.03.2013г., е вписана на 05.03.2013г., видно от приложеното на удостоверение с изх. № 565/11.03.2013г. На И. изпратил призовки за принудителни изпълнение, получени на 26.02.2013г., в които посочил, че пристъпва към опис и оценка на имота в с. Л., на който е наложена възбрана и на 1/3 ид. част от апартамент № 22. На 05.03.2013г. е подадена процесната жалба срещу действията на ЧСИ по налагането на възбрана върху въпросните недвижими имоти. На 08.03.2013г. ЧСИ е протоколирал, че не извършва опис на имота в с. Л., тъй като е несеквистируем, поради това, че е единствено жилище, след като изпълнението е насочено спрямо 1/6 ид. част от апартамент № 22. В връзка с последното ЧСИ е поискал от службата по вписванията ЧСИ поправка на наложена възбрана върху апартамент № 22 като вместо 1/3 ид. част, същата да се чете като наложена върху 1/6 ид. част. Това обстоятелство е отразено и в протокола за проведения опис и оценка на въпросния апартамент. По силата на § 5 ал. 1 от ПЗР на ЗТР, поради неизвършена пререгистрация в законовия срок, към настоящият момент „Ш. – М. И.” се счита за заличен, но самия М. И. остава длъжник по изпълнението. При тези факти по делото настоящият състав прави следните правни изводи: Жалбата против действията на ЧСИ М. Г. по налагане на възбрана върху процесните имоти е подадена в едноседмичния преклузивен срок, доколкото за тези действия жалбоподателите са уведомени на 26.02.2013г., а жалбата е входирана при ЧСИ на 05.03.2013г. Жалбата изхожда от активно легитимирани лица, длъжници по изпълнението и е насочена срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл. 435 ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята на несеквестируемо. Законодателят не е предвидил изрично кое от процесуалните действия на съдебния – изпълнител попада в предметния обхват на понятието „насочване на изпълнението”. Вярно е, че глава четиридесет и трета „Изпълнение върху недвижими вещи”, започва с разпоредбата на чл. 483 ГПК, която урежда описа на имота, като начало на изпълнението, но това действие следва да се квалифицира като първото по същество. За да подлежи на обжалване отделното процесуално действие на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК, е достатъчно изпълнението само да е насочено, без да е изисква същото да е започнало чрез съставяне на опис на имота респ. да се предприети конкретни действия по процедурата за публичната му продан. Ето защо според настоящият състав на окръжния съд с налагането на възбрана върху недвижим имот се поставя началото на производството по осъществяване на конкретния изпълнителен способ т.е. налице е насочване на изпълнението срещу имота. Това е така, тъй като налагането на възбраната обезпечава и подготвя последващите действия на съдебния изпълнител свързани с продажбата на имота. По този начин възбраненият имот е предназначен да послужи за осъществяване на принудителното изпълнение. Възбраната като обезпечителна мярка, не съществува самоцелно и не може да се разглежда извън контекста на крайната цел на производството – да се осъществи по принудителен ред неудовлетвореното притезание и нейното предназначение е да обезпечи секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят взискателя. Аргумент в тази насока е самата разпоредба на чл. 483 ГПК, което изисква съдебния изпълнител да се увери, че имотът върху който насочва изпълнението е собствен на длъжника към момента на налагане на възбраната. Към него момент се извършва и проверката за наличието на предпоставките на чл. 444 т. 7 ГПК. Нещо повече, в случая ЧСИ е наложил възбрана върху имота в с. Л. и е изпратил призовка за принудително изпълнение, в която е посочил, че ще престъпи към опис и оценка на същият. Налице е недвусмислено насочване на изпълнението върху този имот, който жалбоподателите смятат за несеквестируем. Изложените в тази връзка оплаквания на взискателя са неоснователни като същите се обосновават със съдебна практика касаеща или случаи различни от настоящия, или такава, която не е задължителна за настоящата инстанция, поради което тя не е длъжна да се съобрази с нея. Несеквестируемостта на определено имущество означава, че съдебният изпълнител не разполага с процесуалната власт да го възбранява, запорира и продава, тъй като принудително изпълнение върху несеквестируемо право е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК такова имущество е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Тази разпоредба следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на изпълнителното производство, щом основанията за приложението й са били налице към момента на налагането на възбраната върху този имот т.е. до приключване на принудителното изпълнение съденият изпълнител следва да следи за спазването на нормата на чл. 444 т. 7 ГПК. По делото е установено, че И. са собственици на имота в с. Л., който е в режим на СИО, както и че семейството им е четиричленно, включващо двамата съпрузи и двете деца, с които те живеят заедно. Родителите на И. не са част от семейството на жалбоподателите. Обстоятелството, че същите имат учредено право на ползване върху този имот е ирелевантен по отношение на настоящия спор, тъй като преценката за наличието на условията по чл. 444 т. 7 ГПК обхваща само жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. По делото е установено, че жалбоподателите притежават в режим на СИО 1/3 ид. част от имот в с. Иванча, включващ в себе си жилищна постройка /къща/, а само И. 1/6 ид. част от апартамент в гр. В. Т., което поставя въпроса дали жалбоподателите имат друго жилище по смисъла на чл. 444 т. 7 ГПК, което да доведе до отпадане на несеквестируемостта на имота в с. Л.. Несеквестируемостта на единственото жилището на длъжника е предвидена от законодателя, за да гарантира на последния и членовете на неговото семейство нужния им подслон за едно нормално съществуване. Такава фактическа и правна характеристика за жалбоподателите има само имота им в с. Л., което очевидно е съобразено и от самия ЧСИ, видно от протокола му за опис от 08.03.2013г. По делото е установено, че само това жилище служи за живеене на длъжниците по изпълнението заедно с техните деца, за това следва да се квалифицира като единствено по смисъла на визираната разпоредба. Притежаваните идеални части от други жилищни имоти не означава, че е налице секвестируемост на всички имоти на жалбоподателите. Това притежание не нарушава въведената с чл. 444 т. 7 ГПК забрана, длъжникът и членовете на неговото семейство да нямат друго жилище. Обективно тези имоти, в които жалбоподателите притежават съответните идеални части не им служат за живеене и не могат да задоволят жилищните им потребности. Това от друга страна означава, че върху тези имоти, доколкото не са жилище за жалбоподателите, може да бъде насочено изпълнението, включително и чрез налагане на възбрана върху съответната идеална част. За това наложената възбрана върху притежаваната от И. 1/6 ид. част от апартамента в гр. В. Т. не нарушава новелата на чл. 444 т. 7 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че налагането на възбрана върху 1/3 ид. част от този апартамент се дължи на техническа грешка, която ЧСИ е изправил с писмото си до Службата по вписванията от 11.03.2013г. и съобразил при последвалия опис на апартамента. Но дори и да не бе така настоящите жалбоподатели не могат претендират вдигане на тази възбрана за горницата над 1/6 ид. част, защото първо тя не касае притежаваните от И. права, а и редът за защита тук е друг, от третото лице по правилата на чл. 435 ал. 4 ГПК. В обобщение следва да се посочи, че при установена несеквестируемост на имота в с. Л., за което ЧСИ следи служебно, няма основание същият да насочва изпълнението върху него, следователно няма право да предприема действия по вписването на възбрана върху този имот, поради което и така наложената възбрана няма основания понастоящем да тежи върху имота. Целта на възбраната е да обезпечи секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят взискателя, а имота в с. Л. не е от тази категория права. С оглед на гореизложеното жалбата на И. следва да бъде уважена като основателна, в частта, с която се иска отмяна на действията на ЧСИ по налагане на възбрана върху имота им в с. Л. респ. да се остави без уважение, в частта, с която се иска отмяна действията на ЧСИ по налагане на възбрана върху апартамента в гр. В. Т.. Водим от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалба на длъжници по изпълнението - М. П. И., ЕГН: * и Е. М. И., ЕГН: *, действията на ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ по изпълнително дело № 829/2011г. по неговия опис по насочване на изпълнението върху недвижим имот – УПИ I – 98, в стр. кв. 4 с площ 700 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, при граници на УПИ: от двете страни улици, УПИ Х – 97 и УПИ ХI – 855, с налагане на възбрана върху имота – с писмо с изх. № 2490/04.03.2013г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. И. и Е. И., в частта й, с която се иска отмяна на действията на ЧСИ М. Г., рег. № 730 на КЧСИ по изпълнително дело № 829/2011г. по неговия опис по насочване на изпълнението върху недвижим имот – апартамент в гр. В. Т., ул. „С. В.” № 4, В. А, . 6, А. 22, заедно с придаденото му избено помещение № 25, с налагане на възбрана върху 1/6 ид. част от този имот – с писмо с изх. № 1373/06.02.2013г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |