РЕШЕНИЕ
№…………../22.03.2017 г.
гр.
В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
1000/2016 г. по описа
на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД,
предявени от С.Д.Д. и И.Й.С. ***, срещу „ШОН И ЖО” ООД гр. В. за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сума от 25 000 лева, представляваща част от сумата в общ
размер на 222966.90 лв., дължима неустойка за забавено изпълнение по договор от
25.02.2011г. за периода от 19.06.2012 г. - до 01.07.2016 г., на основание чл.
92 ЗЗД.
В исковата молба С.Д. и И.С. твърдят,
че по силата на нотариален акт за покупко-продажба и право на строеж на
недвижим имот № 36, том 1, рег. № 1998/02.03.2011 г. на нотариус Л.Г., те като
купувачи са придобили правото на строеж, в последствие трансформирано в право
на собственост върху недвижим имот - апартамент № 12 на пети етаж, паркомясто №
7 в жилищна сграда на ул. *** и 20 9605 кв.м. идеални части от поземления имот, в гр. В. от
ответното дружество „ШОН И ЖО” ООД като продавач, за което са изплатили напълно
цената.
Сочат, че в предварителния договор от 25.02.2011 г. за
покупко-продажба и строителство касателно гореупоменатото жилище е постигната
уговорка между страните в чл. 6, т. 8 строителят в лицето на ответника да снабди сградата с разрешение за
ползване - акт обр.
16 в срок до 16.07.2011 година, което не е изпълнено,
респективно поражда правото на изправната страна да претендира неустойка по
същата разпоредба в размер на 5% месечно върху вече изплатената, до този момент продажна цена, по уговорения в чл. 2 от
предварителния договор погасителен план. Основата върху, която се начислява неустойката е заплатената от ищците до
този момент сума равняваща се на 78234 лева. Така за периода, предмет на исковата претенция сочат, че се е натрупала
неустойка от забавата в размер на 222966.90 лева - по 3911,70
лева месечно, като заявяват част от сумата за присъждане, а именно по
25 000 лева на всеки от ищците. Твърдят, че ответника е уведомен с нотариална
покана на 30.12.2014 г. за изплащане на
сумата, престиране не е постъпило. По предявена в предходно производство частична претенция е постановено положително за ищците
решение, с което присъдени на всеки от тях по 7 000 лева. С оглед
изложеното се претендира уважаване на предявените частични искове.
Същите доводи се поддържат и
допълнителната искова молба, като на възражение на ответника за изтекла погасителна
давност се обосновава значението на посочената по-горе нотариална покана, като
обстоятелство прекъснала изтичането на погасителната давност за претендираното
задължение.
Правната
квалификация на правата: чл. 92 от ЗЗД.
Становището на ответника е изцяло за
неоснователност на претенциите. Релевира възражения за нищожност на
неустоечната клауза и сключването й при условията на чл. 28 ал. 2 от ЗЗД /при
грешка в пресмятането/. Прави възражение за прекомерност на неустойката, като
смята, че същата надвишава двукратно размера на престацията на ищците по
договора и в този смисъл съгласно задължителната практика на ВКС, същата е се
явява уговорена в противоречие с добрите нрави и следва да бъде прогласена от
съда за нищожна. Навежда и правоизключващи отговорността доводи като наличие на
обстоятелства, стоящи извън ответника, свързани с изграждането и въвеждането в
експлоатация на канализационната система за сградата много по-късно, което
обективно е забавило процеса. Сочи, че през м. 07.2016 г. обектът е въведен в
експлоатация. Заявява и правопогасяващо възражение за изтекла давност при
приложение на чл. 111 б. „б” от ЗЗД.
Същите доводи се поддържат и
допълнителната искова молба.
В съдебно заседание всяка от страните
чрез свой процесуален представител поддържа собствените си доводи и оспорва
тези на насрещната страна. И двете страни претендират разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорни са между страните следните
факти, за които са представени и съответните доказателства: валидността на сключения между страните на 25.02.2011 г.
предварителен договор за покупко-продажба, съчетан с изработка /л. 6-9/, по
силата на който ответното дружество се задължава да прехвърли собствеността на
описаните по-горе имоти и да построи посочените обекти в сградата до етап на
завършеност- снабдяване с разрешение за ползване.
Не се спори по делото, че ищците са
заплатили дължимата към 01.01.2012 г. продажна цена от 78234 лева.
Не е спорно че по силата на нотариален
акт за покупко-продажба и право на строеж на недвижим имот № 36, том 1, рег. №
1998/02.03.2011 г. на нотариус Л.Г., ищците като купувачи са придобили правото
на строеж, в последствие трансформирано в право на собственост върху недвижим
имот - апартамент № 12 на пети етаж, паркомясто № 7 в жилищна сграда на ул. ***
и 20 9605 кв.м.
идеални части от поземления имот, в гр. В..
Не се спори за наличието на изградена
към настоящия момент канализационна система към сградата и въвеждането на
последната в експлоатация със съответно разрешение за ползване №
ДК-07-В-101/07.07.2016 година, издадено от ДНСК.
С
решение № 706/25.02.2015г. по г.д.№ 7173/2015г. на ВРС,
40-ти състав, постановено по предявени от ищците искове за част от задължението
за неустойка, потвърдено изцяло с решение по въззивно т.д. №501/2016 г. на ВОС
и влязло в сила, ответникът е осъден да заплати по 7 000 лева неустойка на
всеки от двамата.
Установено в
предходното производство е изпълнението на поетите от ищците задължения по
договора за заплащане на уговорената цена, както и, че забавата на ответника за
въвеждане на сградата в експлоатация се дължи на негово виновно неизпълнение. Акцентирано
е, че след като ответникът
е знаел предварително,
че срочността на изпълнението му е обусловено от договора му с трето лице, то е
следвало да предвиди друг срок да предаване на обекта с разрешение за ползване.
Отхвърлени са възраженията за ответника за наличие на
непреодолима сила и позоваването на текста на чл.6, ал.3 от предварителния
договор между страните. Преценено е, че настъпването на обстоятелството
следва обективно да препятства изпълнението на поетите задължения, като създава
пречки по-големи от обичайните за вида
дейности, предмет на договора, съобразно уговорените срокове и момент на
изпълнение. Отношенията
с органите на администрацията /Община В. и „В и К – В.”/ не представляват събитие от природен характер и не се дължат
на дейността на държавен орган. Още повече, че дружеството било изпаднало вече в забава и не
може да се позовава на непреодолима сила - арг. чл.306, ал.1
от ТЗ.
В настоящото производство бе допуснато събиране на гласни доказателства и
на двете страни чрез разпит на свидетели. Такъв е извършен само на свидетел,
воден от ищцовата страна. Видно от показанията на свидетеля Д., съсед на
ищците, сградата е била снабдена с разрешение за ползване в м. 07.2016 година,
но живущите са подпомагали строителя с някои от дейностите,
необходими за завършване на строителния процес и приемане на сградата –
заплащане поставянето на асансьора, помощ в отношенията с администрацията. Сума
в размер на 600 лева е била дадена и от ищците.
При установената фактология съдът дава
следното разрешение на спора от правна
страна:
По значението на решението по
частичния иск в производството за останалия размер на вземането:
Към момента е налице
противоречива практика на ВКС по чл. 290 от ГПК относно въпроса за силата на
пресъдено нещо на решението на частичния иск касателно правопораждащите
вземането на ищеца юридически факти и съответно относно несъществуването на
твърдяните от ответника правоизключващи възражения касаещи тези факти. В тази
връзка е образувано и висящо Тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция споделя становището,
че всички правопораждащи отговорността на ответника факти, установени в
предходното производство са задължителни за настоящия състав. Всички
правоизключващи отговорността възражения, релевирани в предходното производство
или пропуснати да бъдат заявени са преклудирани за разглеждане в настоящото. В
тази връзка възраженията на ответника за нищожност на неустоечната клауза и
договарянето на същата при условията на грешка, както и релевираното възражение
за свръхпрекомерност на неустоечната клауза като накърняваща добрите нрави са
преклудирани, а твърденията относно изключването на отговорността поради
причини, стоящи вън от ответника, свързани с изграждането на канализационна
система не подлежат на пререшаване.
Друг е въпроса /само за пълнота/ по
отношение на свръхпрекомерността, че размера на заявената претенция от
50 000 лева общо, съотнесен към периода на забава на строителя – пет
години и съпоставен с дължимата по договора цена за жилището – 92 234
лева, не е прекомерен, респективно не е уговорен в разрез с добрите нрави –
основание за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Непротиворечива е практиката на ВКС по
чл. 290 от ГПК, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.
Преценката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В случая неустойката е мораторна за забава. Големият размер се
предопределя от големия времеви период, за който е дължима – до снабдяване на
сградата с разрешение за ползване. Не е нищожна неустойка, която е уговорена
без предварително фиксиран срок, до който може да се начислява, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави не може да се направи към момента на
сключване на договора. Несъразмерността с базата, върху която се начислява е с
оглед продължителния период на забава, който изцяло зависи от точното
изпълнение на насрещните задължения на строителя.
При това, налице е валидно
правоотношение и виновно неизпълнение на ответника да въведе сградата в
експлоатация в уговорения между страните срок.
Установеното, че забавата в
изпълнението на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация до
посочената в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
строителство до 16.07.2011 г. е по вина на строителя следва да се възприеме за
доказано. Основният проблем за въвеждане на сградата в експлоатация са
неизпълнените присъединителни ВиК съоръжения, но и асансьорно - техническото
съоръжение. Новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене в
предходното производство – 25.01.2016 г., не променят този извод. Уличната
канализация е въведена с разрешение за ползване на 10.06.2016 година. Другите
факти касаят всъщност подпомагане на строителя от страна на собствениците на
апартаменти в сградата по довършителни работи, в това число монтажа на
асансьорното съоръжение, необходимо за въвеждането й в експлотация, което е
факт на 07.07.2016 година с издаденото Разрешение за ползване от ДНСК. Следователно
за периода 19.06.2012 г. - до 01.07.2016 г. ответното дружество е във виновна
забава на изпълнение на задължението си по чл. 6 ал.8 от договора от 25.02.2011
г. и на основание същата разпоредби дължи неустойка на купувачите на имота.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Съдът намира исковете за доказани по
основание, поради което подлежи на разглеждане възражението за изтекла
погасителна давност. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
ищцовата страна, че изпратената нотариална покана за доброволно изпълнение за
заплащането на пълния размер на дължимата неустойка, прекъсва изтичането на
погасителната давност за цялото вземане. Предявяването на иск пред съда
прекъсва погасителната давност за вземането, а в случай на предявен частичен
иск - само за предявената част /решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. №
428/2009 г. на ВКС, І т. о./. Вземането за
неустойка се погасява с 3-годишна давност - арг. чл. 111, б „б”
от ЗЗД, която започва да тече от последния ден за който се начислява, следователно вземането за неустойка на ищеца
за период по-стар от 3 години от датата на предявяване на настоящата искова
молба- 08.07.2016г., е погасено – т.е. за периода от 19.06.2012 г. до 07.06.2013
г.
За периода от 08.07.2013 г. до
01.07.2016 г., обхващащ 35
месеца и 24
дни неустойката възлиза на 139937,82 лева. Претендира се част от сумата в
размер на 50000 лева за периода от 08.07.2013 г. до 01.07.2016 г.
Предвид изложеното съдът счита, че по
делото е установено наличието на определените в закона предпоставки, поради
което предявените искове са основателни и като такива следва да бъде уважени в
претендирания размер и отхвърлени за периода 19.06.2012 г. – 07.06.2013 г.
Разноски при този изход от спора се
присъждат на ищеца С.Д. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 3500
лева по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършване на разходите, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Шон
и Жо” ООД, ЕИК *********, гр. В., да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, и И.Й. С.,
ЕГН **********,***, сумата от по
25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, за всеки един от тях, представляваща
част от дължима неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор за
продажба и строителство от 25.02.2011г. за периода от 08.07.2013 г. до
01.07.2016 г., на основание чл. 92 ЗЗД като отхвърля предявените искове за
периода 19.06.2012 г. – 07.06.2013 г.
ОСЪЖДА „Шон и Жо” ООД, ЕИК *********, гр. В.,
да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: