РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260133 от 29.12.2021 г., постановено по т.д. № 62 по
описа за 2021 г. Хасковския окръжен съд е:
- осъдено ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД да заплати на Д. СТ. К.. сумата от 12000
лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди като
пътник, породени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 26.11.2020 г. около 13.40 часа, на кръстовището между ул. „М." и ул. „С.",
гр. Х., предизвикано от управлявания от Н. Г. П. лек автомобил марка „О.“,
модел „А.“, с рег. № ******* и удара му с лек автомобил марка „О.“, модел
„З.“, с рег. № *******, управляван от Д. А. Х., ведно със законната лихва от
12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
- отхвърлен предявеният осъдителен иск относно неимуществените
вреди за горницата над присъдените 12 000 лева до пълният му предявен
размер от 26 000 лева /предявен частичен от 40 000 лева/ като неоснователен
и недоказан;
– осъдено ЗАД „ДБ:ЖЗ“ да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“,
сумата от 890 лева възнаграждение по чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.4
НМРАВ №1/2004 г.;
- осъдено ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД, да заплати на Д. СТ. К.. сумата 618.65 лева
1
разноски по делото;
– осъден Д. СТ. К.. да заплати на ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД, сумата от 321.50 лв.
разноски по делото.
Решението е обжалвано от страните както следва:
Ищецът Д. СТ. К.. обжалва решението в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над признатото за дължимо обезщетение от 12000
лева до размер от 20000 лева, изразявайки становище, че в тази част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли решението в
обжалваната от него част да се отмени и предявеният иск да се уважи за
сумата 20 000 лева, както и да му се присъдят направените деловодни
разноски за двете инстанции.
Ответникът „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД обжалва решението в осъдителната му част
с оплакване, че необосновано и неправилно и с искане да бъде отменено и
предявеният иск да се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на
обезщетението, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Хасковския окръжен съд е било образувано по
предявен от Д. СТ. К.. против „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД осъдителен иск за заплащане
на сумата от 26 000 лв., като част от дължимо обезщетение в общ размер от
сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП от дата 26.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.03.2021 г. - (денят следващ датата, на
която за ответното дружество е изтекъл три месечният срок предвиден в чл.
496, ал. 1 КЗ за доброволно произнасяне по щетата), до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
На 26.11.2020 г. около 13.40 часа, на кръстовището между ул. „М.“ и ул.
„С.“, управляваният от Н. П. лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. №
******* по ул. „С.“, не спира на пътен знак „*-**“, отнема предимството и
удря движещият се по ул. „М.“ лек автомобил марка „О.“ модел „З.“, с рег. №
*******, управляван от Д. А. Х., като от удара, на пътуващия във втория
автомобил - Д.К. са причинени различни травми.
Установено е също, че с наказателно постановление от 21.11.2021 г. на
водача на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ******* Н. П. е
наложено административно наказание „глоба“ от 200 лева по чл.53 от ЗАНН,
чл.179 ал.2 вр. с ал.I т. 5 пр.1,2 ЗДвП, за допуснатото от него нарушение на
ЗДвП и причиненото вследствие нарушението ПТП.
Установено е, че в резултат от удара на К. са били причинени следните
травми: причинено разкъсно-контузна рана и хематом на главата, счупване на
лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с физически и
2
психически дискомфорт, както заради болките от претърпените травми, така и
заради обстоятелството, че през периода на възстановяване, траещ около три
месеца, се е нарушил обичайният му ритъм на живот, поради затрудненото
обслужване по време гипсовата имобилизация на ръката, както и
възможността да упражнява професията си. Освен физическите болки, е
установено, че ищецът е претърпял и психически страдания, свързани с
процесното ПТП, изразяващи се, непосредствено след инцидента, в стрес,
неспокоен сън, притеснение да пътува в автомобил.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
**/**/**********, с начална дата на покритие – 05.12.2019 г. и крайна дата на
покритие – 05.12.2020 г., сключена между собственика на автомобила и
ответното застрахователно дружество.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявените главни искове са доказани по
основание.
Основният спор във връзка с главния иск, с оглед съдържащите се в
жалбите възражения, е относно размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищеца Д.К. неимуществени вреди.
За да уважи частично този иск до размер на 12000 лв., Хасковският
окръжен съд е направил подробен анализ на установените по делото
релевантни факти относно причинените на ищеца травматични увреждания
вследствие процесното ПТП и действително претърпените от него заради
травмите болки и страдания.
Изложените в тази насока фактически и правни изводи се подкрепят
напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във
връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения
от страните, се налага да се добави следното:
Неоснователни са поддържаните в подкрепа въззивната жалба от ищеца
К. оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил, предвид
конкретно установените факти, с цялостното му състояние и с всички
последици от причинените травми в тяхната съвкупност.
При определяне размера на обезщетението, Хасковският окръжен съд се
е съобразил с вида, тежестта на причинените на пострадалия при процесното
ПТП травми, периода и степента на възстановяване, като изводите му
съответстват на установените по делото факти. А те са, че ищецът се е
възстановил напълно, включително и от основната и най-тежка травма -
счупване на лъчевата кост на лявата ръка, без хирургична намеса и престой в
болница, в домашни условия, като оздравителният процес е приключил в
обичайния срок за тези травми. Съдът взел предвид младата възраст на
пострадалия и липсата на трайни последици от уврежданията.
Обстоятелството, че при вдигане и пренасяне на по-тежки предмети, както и
3
преди влошаване на времето, К. изпитвал болка, макар и да са свързани с
претърпените травми, се отнасят до един сравнително кратък период след
инцидента. В тази връзка следва да се отбележи факта, че свидетелят Л.,
установяващ тези обстоятелства е разпитан около година след
произшествието. В тази насока е и заключението на СМЕ, според което
оздравителният процес е приключил и не се очаква да останат трайни
последици от травмите за ищеца. Неоснователно е и твърдението, че това
увреждане и последиците от него рефлектирали върху работата на ищеца, тъй
като работел на открито, като извършвал тежък физически труд, доколкото
подобно твърдение не е подкрепено с конкретни доказателства. От
обясненията на в.л. Х. Е. в съдебно заседание на 15.11.2021 г. във връзка с
обсъждане на последиците от травмите е отбелязано, че ищецът работи в
строителството като осъществява строителен контрол, както и че единствено
работата на открито и при по-ниски температури би създавала известно
напрежение. По делото обаче не е доказано твърдението на ищеца, че
описаната травма е засегнала в някаква степен неговата трудоспособност и
възможността да упражнява професията си.
Относно възражението на ответника за недоказана отговорност на
водача на лекия автомобил марка „О. А.“ Н. П., за настъпване на
произшествието и причинените вследствие от него неимуществени вреди,
следва да се отбележи, че такова възражение се прави за пръв път с
въззивната жалба, което означава, че същото е преклудирано и не подлежи на
обсъждане.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер
на причинените в резултат от деликта вреди.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеното в случая обезщетение в общ размер от 12000
лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Това означава, че постановеното в този смисъл решение на Хасковския
окръжен съд представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от
страните правен спор и следва да се потвърди в обжалваните от страните
части.
За разноските:
И двете страни по главния иск са направили искане за разноски във
въззивното производство.
Тъй като ищецът е представляван от Адвокатско дружество „Г. и М.“
безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и
съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за
адвокатско възнаграждение на дружеството следва да се възложат в тежест на
застрахователя. Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 т.1 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението възлиза на 686.40 лева с включен ДДС. В полза на ищеца
4
следва да се присъди и сумата 64 лева деловодни разноски за внесена ДТ по
въззивната жалба съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по главния иск се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Общият размер на
направените от него разноски се установява в размер на 390 лева, от които
разноски за заплатена държавна такса – 240 лева и адвокатско
възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът, съобразно
с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 150 лева. В такъв
случай дължимите разноски за въззивното производство на ответното
дружество, определени съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове, възлизат общо на 104 лева, от които 64 лева за държавна такса по
въззивната жалба и 40 лева адвокатско възнаграждение за представляващия
го юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА решение № 260133 от 29.12.2021 г., постановено по
т.д. № 62 по описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която:
- ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. СТ. К..,
ЕГН ********** сумата от 12000 лева - обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди като пътник, породени в резултат на пътно-
транспортно произшествие настъпило на 26.11.2020 г. около 13.40 часа, на
кръстовището между ул. „М.“ и ул. „С.“ в гр. Х., предизвикано от
управлявания от Н. Г. П. лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. №
******* и удара му с лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, с рег. № *******,
управляван от Д. А. Х., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- е отхвърлен предявения от Д. СТ. К.., против ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД иск за
сумата от 8000 лева за разликата над присъдената сума от 12000 лева до
сумата 20000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди като пътник, породени в резултат на пътно-транспортно произшествие
настъпило на 26.11.2020 г. около 13.40 часа на кръстовището между ул. „М.“
и ул. „С.“, гр. Х., предизвикано от управлявания от Н. Г. П. лек автомобил
марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ******* и удара му с лек автомобил марка
„О.", модел „З.", с рег. № *******, управляван от Д. А. Х., ведно със
законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
– осъдено ЗАД „ДБ:ЖЗ“ да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“,
сумата от 890 лева възнаграждение по чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.4
НМРАВ №1/2004 г.
- осъдено ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД, да заплати на Д. СТ. К.. сумата 618.65 лева
разноски по делото.
– осъден Д. СТ. К.. да заплати на ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД, сумата от 321.50
5
лв. разноски по делото.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
„Адвокатско дружество Г. и М.“, Булстат *********, гр.С., район „К.с.“,
бул.“М.“ ************* сумата от 686.40 лева с включен ДДС - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съразмерно с уважения размер
на предявения иск, за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищеца Д. СТ. К.. в производството по в.т.д. № 254 по описа за 2022 г. на
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД с ЕИК ********* да заплати на Д. СТ. К..,
ЕГН ********** сумата 64 лева - деловодни разноски за внесена ДТ по
въззивната жалба съразмерно с уважената част от иска в производството по
в.т.д. № 254 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. СТ. К.., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД
с ЕИК ********* сумата от общо 104 лева, от които 64 лева за държавна
такса по въззивната жалба и 40 лева адвокатско възнаграждение за
представляващия го юрисконсулт, определени съразмерно с отхвърлената
част от предявения иск, в производството по в.т.д. № 568 по описа за 2019 г.
на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6