Р Е Ш Е Н И
Е № 258
18.11.2019г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н.
ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 415 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – гр. София,
ЕИК *********, представляван от адв. И. И., срещу решение № 42/05.04.2019г.,
постановено по т. д. № 155/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.
Жалбата е насочена срещу решението в
частта, с която са уважени предявените от С.И.М. срещу въззивника осъдителни
искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
настъпилото пътно – транспортно произшествие на 29.01.2016г. Застрахователят не оспорва
наличието на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а
са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон –
чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението, и за
необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза безспорно се доказва съпричиняващо поведение на
пострадалото лице, съставляващо неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вменено на водачите за непрекъснат контрол върху превозните средства,
които управляват, като в случая една от причините за настъпване на ПТП е
липсата на реакция на водача на „Citroen Berlingo HDI“ с рег.№ ТХ хххх ХН. По
отношение на присъдените имуществени вреди се твърди, че същите са недоказани,
като се сочи, че приетото заключение на СМЕ в тази част е необосновано и не
следва да се кредитира.
Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване
на друго, с исковете да се отхвърлят или да се намали значително уважената
част. В изпълнение на определение № 477/04.07.2019г. въззивникът уточнява, че
евентуалното искане е за отмяна на решението в частта за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв.
Процесуалният представител на ищеца С.И.М.
е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е процесуално допустима.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбата и отговорът се поддържат.
Решението на
Добрички окръжен съд е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е
постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
поради което е допустимо.
Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са
правилно квалифициран. Договорът за
застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е
сключен на дата 11.112.2014г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ.
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса приложение намират правилата на част Четвърта
от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ преките искове
срещу застраховател, с които съдът е сезиран.
Предвид задължителните указания по приложение на
процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, във връзка с чл.
269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Пред
Добрички окръжен съд са предявени обективно
и субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД – гр. София срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД – гр. София, за присъждане на сумата от 60 000
лв.,частичен иск от 100 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди -болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на
29.01.2016г., виновно причинено от водача на седлови
влекач „VOLVO FH 12“ с рег. № ТХ хххх РХ, застрахован в ответното дружество по
задължителната застраховка „ ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/23/115002783682, издадена на 11.11.2015г., валидна до 10.11.2016г., както и
сумата от 4 641.80 лв., претендирана като претърпени имуществени вреди в
резултат на същото ПТП –разходи за лечението на ищеца от получените травматични
увреждания като следва: 1 798.50 лв. - заключваща плака на тибията,
1 150лв.- DC плака, 170 лв. - уолкър/ортеза/, 900 лв. - избор на екип и
34.80 лв. -потребителска такса. Претендира се и законната лихва, считано от
датата на деликта – 29.01.2016г., до окончателното изплащане на задълженията.
Наличието на
правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на пострадалото
лице срещу застраховател, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените
от застрахованото лице вреди от деликт, не се оспорва от въззивника и се
установява безспорно в хода на процеса, а именно: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответното дружество за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора, виновно
причинено от водача на застрахованото МПС; причинени неимуществени вреди на ищеца.
По отношение на установените факти и обстоятелства след съвкупна преценка
на събраните доказателства и направените въз основа на тях правни изводи от
първоинстанционния съд относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на водача на застрахованото МПС, за причиняване на ищеца
на телесни повреди, не са релевирани
оплаквания във въззивната жалба.
Установено е по безспорен начин, че на
29.01.2016г., при управление на седлови влекач „VOLVO FH 12“ с рег. № ТХ хххх
РХ, с прикачено към него полуремарке, навлизайки на бул. “Трети март“ № 102 в
гр. Добрич, В. А. Д. допуска неизпълнение на задълженията си като водач на МПС,
като не спазва правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 ЗДвП, и в
резултат на това настъпва пътно- транспортно произшествие между товарния състав
и л. а. „Citroen Berlingo HDI“ с рег. № ТХ хххх ХН, управляван от С.И.М.. В
резултат на ПТП на водача на лекия автомобил са причинени множество телесни
увреждания.
Спорните
въпроси, за разрешаване на които е валидно сезиран настоящия състав предвид оплакванията
в жалбата, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, доказаността на претенцията
за обезщетяване на имуществени вреди – разходи за лечение, както и с наличието
или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Възприетите от
окръжния съд факти и обстоятелства относно характера и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на причинените телесни
увреждания от ПТП, предприетото лечение, оперативните
интервенциите, оздравителните периоди след всяка интервенция, последици от
психическите травми и др., е резултат от правилна съвкупната
преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по
съответните правила на ГПК. Доколкото за тези обстоятелства няма оплаквания за
необоснованост в жалбата на застрахователя, настоящият въззивен
състав препраща към съответната част на мотивите, на основание чл.
272 от ГПК.
Причинените на ищеца
множество телесни увреждания в резултат на ПТП са наложили незабавна
хоспитализация и болничен престой в МБАЛ-Добрич АД, Отделение по ортопедия, с
окончателна диагноза: Множествено счупване на дясната подбедрица, закрито
мозъчно сътресение и контузия на гръден кош. Увреждането на долен десен крайник
е наложило извършване на оперативна интервенция чрез открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула, с поставяне на метална
остеосинтеза /заключваща плака за дистална тибия с шест отвора и 13 заключващи
винта/. След изписването от болничното заведение ищецът изпитва силни болки в
областта на подбедрицата на левия долен крайник, поради което се налага да
посещава специалист в Медицински център „Солигена 2007“ ООД - гр. Търговище.
След извършване на преглед и магнитно резонансно изследване е установено
наличието на вътреставна фрактура на тибията с фрагмент интеркондилна
еминенция. След проведеното оперативно лечение в областта на дясната
подбедрица, пострадалият продължава да търпи ежедневни болки и страдания.
Травмата на долен десен крайник е обусловила необходимостта от трайното му
обездвижване, а след установяване на фрактурата в областта на лявата
подбедрица, е възникнала и необходимостта от обездвижване на левия долен
крайник. Въпреки лечението ищецът продължава да изпитва в областта на дясната
подбедрица силни болки и дискомфорт, което е наложило отново да бъде
хоспитализиран в специализирана клиника към УМБАЛ “СОФИЯМЕД“. Там отново е
проведено оперативно лечение и му е поставена заключваща плака на тибията и DC
плака на десен долен крайник. След извършване на оперативната интервенция на
десния долен крайник е поставена ортеза, която фиксира глезена и подбедрицата.
Силните болки в долните крайници и невъзможността да се движи с тях създават
изключителни неудобства, свързани с битовото обслужване на пострадалия, като за
всички ежедневни нужди той разчита на помощта и грижите на своите роднини.
Обездвижването, което лечението налага, е свързано с трайно залежаване на
пострадалия, в резултат на което същият изпитва изтръпване и болки в гърба и
цялото тяло, предимно в областта на гърба и седалището. Долните крайници поемат
тежестта на цялото тяло, поради което оздравителният процес -зарастването на
костта и възстановяването на функциите на краката, трае месеци, като
задължителен елемент от него е провеждането на рехабилитационна програма за
възстановяване на силата на мускулите на краката. Вследствие на полученото при
ПТП мозъчно сътресение ищецът страда от ежедневни болки в главата, гадене,
световъртеж и дезориентация.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетенията, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента,
характера и вида на множеството увреждания, продължителността на лечението, рязката промяна в начина на
живот и поведението на пострадалия вследствие на инцидента и получените
психически травми, и всички други установени и посочени по- горе в мотивите
релевантни факти и обстоятелства, обосновават
извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи като последица от
процесното пътно- транспортно произшествие.
Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите
на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд
определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетения за претърпените
от ищците неимуществени вреди поне в размер на сумата от 60 000 лв.,
присъдена от окръжния съд по частичен иск. Съобразно практиката на
настоящия състав, при подобни по вид и интензитет неимуществени вреди,
настъпили от застрахователни събития в приблизително близък период в сравнение
с процесното ПТП, са присъждани обезщетения в аналогичен или по- висок размер.
Присъдената на ищеца сума от
4 641.80 лв. съставлява
надлежно доказани имуществени вреди, които несъмнено са в причинна връзка с
процесното застрахователно събитие. Сумата е формирана като сбор от сторените
от ищеца разходи като следва: 1 798.50 лв. - заключваща плака на тибията,
1 150лв.- DC плака, 170 лв. - уолкър/ортеза/, 900 лв. - избор на екип и
34.80 лв. -потребителска такса. За реалното извършване на тези разходи за
необходими консумативи за лечение, които не се покриват от Здравна каса, и
такса за болничен престой, са представени писмени доказателства, а връзката на
тези разходи с проведеното необходимо лечение на получените в резултат на ПТП
травматични увреждания е доказана от заключението на СМЕ, изготвено от вещо
лице със съответните специални знания по предмета на изследване, което няма
никакво основание да не бъде кредитирано. Ищецът не е платил и не претендира за
лечението си нищо свръх, луксозно или съществено в повече от обичайните
разходи.
По оплакването
в жалбата за необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд във
връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Представителят на
застрахователят е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на
исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, обосновано със следните фактически твърдения: 1./ непоставяне на
предпазен колан – нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водач на
МПС, когато е в движение, следва да използва обезопасителен колан, с който МПС
е оборудвано; 2./ управление на МПС с превишена скорост, или с технически
несъобразена с пътната обстановка скорост – нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Съставът на въззивния
съд намира, че в случая, по възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия по своевременно релевираните твърдения за
конкретно съпричиняващо поведение /действие или бездействие/ не е проведено
успешно главно пълно доказване, като съображенията за това са следните:
По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е
базирано възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни
правни последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на
част от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на
главно пълно доказване.
По основанието за
съпричиняване, обосновано с поведение /бездействие/, съставляващо нарушение на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП – непоставяне на предпазен колан, не е проведено главно
пълно доказване. Този извод, предвид разпределението на доказателствената
тежест и доколкото няма категорични данни за това дали пострадалият е бил или
не с правилно поставен предпазен колан, се основава на заключението на съдебно
– медицинската експертизата, съгласно което при подобен механизъм на настъпване
на произшествието, при непоставяне на предпазен колан се наблюдава т. нар.
гръдна травма от волана, данни за каквато не са установени при извършените
прегледи на пострадалия, а установените увреждания биха могли да се получат и
при поставен предпазен колан, в зависимост от позицията на седалката на водача.
Останалите две релевирани
в отговора на исковата молба основания за съпричиняващо поведение / действие/
на пострадалия поради управление на МПС с превишена скорост, или, с технически
несъобразена с пътната обстановка скорост – нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 ЗДвП, се свеждат до необходимостта за преценка по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на един състав на нарушение на
правилата за движение по пътищата, тъй като текстът на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
регламентира поведение на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя
поначало е в рамките на допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятни
за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка, т. е.
превишената скорост е винаги несъобразена /с пътните знаци и с правилата на
ЗДвП, определящи житейски и научно обоснованата максимално допустима /
разрешена/ скорост за съответния участък от пътната инфраструктура и категория
превозно средство.
Управлението на л.
а. „Citroen Berlingo HDI“ с рег. № ТХ хххх от ищеца С.И.М. с превишена скорост
– 61.42 км/ч., вместо с разрешената скорост от 50 км.ч., е установено от
заключението на съдебно – автотехническата експертиза. Следователно, доказано е
допуснатото от пострадалото лице нарушението чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съставляващо
превишаване с около 11 км./ч. на максимално допустимата скорост от 50 км/ч за
управление на ППС – категория В в населено място. От същото това заключение
обаче се изключва причинно – следствената връзка между превишаване на скоростта
и настъпването на ПТП. Според вещото лице не е било възможно безопасното
извършване на маневрата ляв завой от товарния състав / седлови влекач и
полуремарке/ и осъществяване на безопасно разминаване между него и лекия
автомобил, без да се пресекат траекториите на двете превозни средства, и в
случай, че лекият автомобил се е движел със скорост от 50 км/ч. Съприкосновение
при управление на лекия автомобил с разрешената скорост би настъпило на 4.25 м.
по – напред между влекача и автомобила, вместо между влекача и полуремаркето.
Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на пострадалото лице е онзи конкретно установен принос,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди /решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 г./ В
конкретния казус, след като допуснатото от пострадалото лице нарушението чл.
21, ал. 1 ЗДвП, съставляващо превишаване с около 11 км./ч. на максимално
допустимата скорост от 50 км/ч за управление на ППС – категория В в населено
място, не е в причинна връзка със загубването на контрола върху превозното
средство, респ. с настъпването на ПТП и вредоносния резултат, доказаното
осъществяване на нарушението не е основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Що се отнася до
задължението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП – упражняването на постоянен контрол върху
превозното средство – то е самостоятелно и няма отношение към режима на
скоростта. Въз основа на изводите на вещото лице, изготвило съдебно –
автотехническата експертиза, следва да се приеме, че нарушение на посоченото
правило е допуснато, тъй като съпричиняващото поведение на водача на лекия
автомобил се състои в неговата закъсняла /нулева/ реакция при създалата се
ситуация. Същият е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
спирайки автомобила си преди мястото на удара, както при скорост за движение
61.42 км/ч, така и при скорост на движение – 50 км/ч., но не е задействал
спирачната система / преди мястото на удара не е имало спирачни следи/.
Подобно поведение
/ бездействие/ на пострадалото лице, което няма отношение към режима на
скоростта, а може да се дължи на разсейване, отклоняване на вниманието, заспиване
и др., не е релевирано от застрахователя, като съпричиняващо вредоносния
резултат и обосноваващо приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с отговора на исковата
молба или по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК, в хипотеза на пропускане на срока
поради особени непредвидени обстоятелства. Съответно, в първоинстанционното
решение, в частта на мотивите, относими към приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК,
това нарушение правилно не е обсъждано въпреки изводите на експерта, изготвил
съдебно –автотехническата експертиза, за възможността за предотвратяване на ПТП
от страна на водача на лекия автомобил. Позоваването в жалбата на
застрахователя и на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП не сезира валидно въззивния
съд със задължение за произнасяне за първи път и формиране на правни изводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице въз основа на
незаявеното в срок, преклудирано основание.
По изложените
съображения съдът намира, че не следва да се прилага правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимите обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Поради
съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора
пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с прилагане на списък по
чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата
3 321.60лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 42/05.04.2019г., постановено по т. д. № 155/2018г. по описа на Добрички
окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район “Възраждане“, ж. к. “Възраждане“, ул.
“Св. София“ № 7, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
3321.60лв., представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.