Р Е Ш Е Н И Е
№361
гр. Велико Търново, 15.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Иванова
разгледа докладваното от съдия Костова
адм. дело № 423/21г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 68, ал. 6,
т.1 от ЗМВР във вр.
с чл. 21 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската
регистрация..
Образувано е по жалба на Р.Х.Р. чрез пълномощника му Г.Т.Х. *** против
Заповед № 3286з-1988/16.6.2021г. на Директор на ГД „ Национална полиция“., с
която се отказва снемане на поицейска регистрация ,
извършена на основание чл. 68, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя.
В
жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания ИАА:
Не са изложени подробни мотиви, което е задължително съгласно нормата на чл.
59, ал.2 от АПК. На следващо място полицейската регистрация е извършена на
26.4.1977г. , когато жалбоподателят е бил непълнолетен и деянията, за които му
е наложено общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено с три години, също са извършени , когато е бил непълнолетен. Съгласно
действащия по това време Закон за Народната милиция – ДВ бр. 89 /9.11.1976г. в
чл. 26, т.1 от с.з. е посочено, че полицейска /криминалистична
/ регистрация се прави само при необходимост, когато умишленото престъпление ,
представлява голяма обществена опасност или при което е възможен рецидив. Видно
е, че преценена към момента на извършването й, регистрацията е била
незаконосъобразно, което съответно предопределя извод за такава и на заповедта
с която се отказва заличаването й. Към посочения момент на извършване на
регистрацията не е имало нормативен ред, който да определя процедура по
оспорване на законосъобразността на извършване на криминалистична
регистрация. Нито в самия закон, нито в приетия Правилник за приложението му –
с ПМС 11/ 1977 г. има такава уредба. Въпросната регистрация е извършена
съобразно Инструкция № 1 90/10.1.1973г. „За организацията на работата на криминалистичната регистрация на лица, извършили
престъпления от общ характер. Съгласно т. 3 от същата на такава подлежат само
лица от 18- 70 годишна възраст, извършили престъпления от общ характер.
Следователно след като към датата на извършване на регистрацията,
жалбоподателят е бил непълнолетен, то същата се явява незаконосъобразна.
Единственият път за защита на жалбоподателя е чрез издаване на Заповед на
основание чл. 68, ал.6, т.1 от ЗМВР, което ответният АО не е сторил. На
основание чл. 172, ал.2 от ЗМВР се иска постановяване на решение, с което се
отмени оспорваната Заповед и с оглед правомощията на съда по чл. 173, ал.1 предл. Последно от АПК да се разпореди от съда снемане на
полицейската регистрация на жалбоподателя.
В
о.з. се представлява от ... М., който поддържа така подадената жалба и
претендира заплащането на сторените по делото разноски.
Жалбоподателят
твърди лично, че към 1986г. такава полицейска регистрация не е била извършена,
тъй като му е издаден задграничен паспорт и му е разрешено да напусне РБългария. Такава обстойна проверка за наличие на
полицейска регистрация е била направена през 1996г., когато е кандидатствал за експерт към Европейската
комисия. Преди две години случайно е разбрал, че има такава от полицейски служител,
който го е спрял за проверка при извършено от него нарушение- движение с
превишена скорост.
Ответникът
по жалба – директор на ГДНП, чрез процесуалния си
представител ... М.оспорва жалбата в представените по делото писмени бележки
Счита, че извършената криминалистична регистрация е
законосъобразна, както и оспорваната в настоящото производство Заповед за отказ
за снемането й. В разпоредбата на чл.
68, ал.6 от ЗМВР са изчерпателно посочени основанията за нейното заличаване,
като досежно жалбоподателя не е налице нито едно от
петте възможни хипотези. Измежду тях не е посочена настъпила реабилитация по
право, поради което и на това основание жалбата се явява неоснователна.
Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът с оглед становищата на страните и
събраните в хода на административното производство доказателства, приобщени в
настоящото производство от фактическа страна намира за установено следното :
Жалбоподателят е подал заявление на
основание чл. 18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
в ОД на МВР В. Търново на 21.4.2021г. Въз основа на това заявление е извършена
служебна проверка в Районен съд Горна Оряховица ,Бюро „ Съдимост“, което е
издало свидетелство за такава, на 20.5.2021г., от което е видно, че лицето е
осъждано с Присъда от 28.7.1977г. на ГОРС по НОХД 321/1977г. за извършено
престъпление от общ характер по чл. 346, ал.2, б „а“ пр.2 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 63, ал.1, т. 4 , чл. 36 и чл. 54
от НК и е осъден на Лишаване от свобода за срок от осем месеца, с тригодишен срок на изпитване. По
искане на Началник РУ Г. Оряховица от 5.5.2021г. от
ГОРС е изпратен бюлетин за съдимост по НОХД 321/77г. , съдържащ част от
мотивите на съдебния акт, както и отбелязване върху него „Реабилитиран по право
„ 6.2.1995г. Извършена е проверка и в ГОРП, която изпраща уведомително писмо
стр.25 от делото, като посочва, че обвинението е било внесено на 29.6.1977г. в
ГОРС , като срещу него е била образувана пр. пр. 837/2013г. От ГОРП е
представено и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
24.10.2013г.
След така изготвените справки от Началник РУ
гр. Г. Оряховица е изготвена справка от 21.5.2021г. за извършена проверка, като
се описват горепосочените действия на органите, включително и извършена справка
в Картотека полицейска регистрация на ГДНП,от която е видно, че регистрацията е
извършена в РУ на МВР Г. Оряховица под № 4967/26.4.1977г. Въз основа на тези
събрани в хода на административното производство доказателства, от Директор на
ОД на МВР В. Търново на основание чл.19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейската регистрация, приета с ПМС №
336/24.10.2014г. е направил предложение за постановяване на отказ по така
подаденото заявление.
Такъв е постановен от ответник жалба с процесната заповед на основание чл. 21 от горепосочената
Наредба.
В преписката се съдържа и Заповед №
8121з-267/10.3.2015г. на Министър на вътрешните работи, с която се оправомощават Директор и Зам. Директорите на ГДНП да
издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.
По делото няма данни кога е връчена
Заповедта, от пълномощника на
жалбоподателя Г.Х. е подадена жалба чрез ГДНП до Административен съд В. Търново
от 7.7.2021г.
Преписката е изпратена от ответника със
съпроводително писмо вх. № на Административен съд В. Търново 3197/9.7.2021г.
,като в съпроводителното писмо е уточнено, във връзка с изложеното в т 4 от
жалбата, че полицейската регистрация на жалбоподателя е извършена на основание
т. 4 от Инструкция 1-90/10.1.1973г. за организацията на работата по криминалистичната регистрация на лицата, извършили
престъпления от общ характер.
В хода на съдебното дирене, тази
Инструкция е представена от ... М..
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването и в законоустановения
срок. Разгледана по същество същата е основателна.
Искането за снемане на полицейска
регистрация е подадено чрез органа, извършил такава във връзка с водено срещу
жалбоподателя досъдебно производство.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и
в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
По делото няма спор, че оспорвания ИАА –
Заповед е издадена от компетентен орган, доколкото съгласно чл.
68, ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена
заповед на администратора на лични данни или на оправомощени
от него длъжностни лица. Министърът на вътрешните работи е администратор на
лични данни по смисъла на Закона за личните данни, за обработваните такива
данни в информационните масиви на МВР, съгласно изричната разпоредба на чл.
29, ал. 1 от ЗМВР. Видно от представената по делото заповед рег. № 8121з-267/10.03.2015
г. министърът на вътрешните работи е оправомощил
директора на Главна Дирекция "Национална Полиция" към Министерство на
вътрешните работи да снема и да отказва снемане на полицейска регистрация.
От жалбоподателя не се правят оплаквания
за съществени нарушения на административно- производствените правила, а съдът
служебно установи, че такива не са допуснати. АО е изпълнил задължението си по
чл. 35 от АПК да установи вярната фактическа обстановка по спора, да събере за
това нужните доказателства, да изготвят помощните органи съответните становища,
както е предвидено в горецитираната Наредба. Органът
е спазил предвидените в АПК срокове за произнасяне, дал е възможност на
жалбоподателя да се запознае с доказателствата по делото.Спазени са всички
изисквания на Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014
г., обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от
17.11.2014 г., изм. и доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г.
(Наредбата). Съгласно чл.
19, ал. 1 от Наредбата писменото мотивирано искане за снемане на полицейска
регистрация се подава в структурите и звената по чл.
5, ал. 1 от регистрирания или неговите наследници, като съгласно чл.
19, ал. 3 от Наредбата искането и документите, удостоверяващи наличието на
основанието по чл.
68, ал. 2 от ЗМВР задължително се изпращат в структурата на МВР, която е
извършила регистрацията. В случая този ред е спазен, като заявлението е
подадено до РУ на МВР - структура по смисъла на чл.
5, ал. 1 от Наредбата, която е извършила и регистрацията. Ръководителят на
структурата на МВР, извършила регистрацията разпорежда проверка и изготвя
мотивирано предложение за снемане или отказ за снемане на регистрацията - чл.
19, ал. 4 от Наредбата, като съгласно ал. 7 комплектът документи се
изпращат в ГДНП съгласно сроковете за извършване на проверка и издаване на
индивидуален административен акт по АПК
Досежно изискването за
форма по чл. 59, ал.2 от АПК, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
има такова нарушение. В Заповедта е описана подробно фактическата обстановка по
спора, събраните в хода на административното производство доказателства, които
са били обсъдени от АО. Фактът, че е направен общ извод за липса на което и да
било основание за постановяване на позитивен ИАА не опорочава изискването за
форма, доколкото е посочено правното основание за това. Следва да се има предвид, че в
съпроводителното писмо до АСВТ са изложени мотиви досежно
липсата на нарушение при регистрацията – основание за заличаване по чл. 68, ал.
6, т.1 от ЗМВР, като следва да се вземе предвид с оглед задължителното
тълкуване , дадено с Тълкувателно
решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, че мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в
съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената
преписка,
По приложението на материалния закон ,
съдът намира следното Съгласно чл.
68, ал. 6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена
заповед на администратора на лични данни или на оправомощени
от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на
регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2.
наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.
24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство
е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е
починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите
наследници.
По делото е безспорно, че жалбоподателят
към датата на полицейската регистрация е бил непълнолетен и осъден за престъпление
от общ характер.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че съответната регистрация е направена по- късно, доколкото
липсват доказателства в тази насока, освен неговите заключения, че след като му
е била извършена проверка му е издаден задграничен паспорт и не е налице
негативно проучване при кандидатстването му за работа.
Регистрацията е извършена в РУ Г.
Оряховица под № 4967/26.4.1977г., като към нея е изготвен съответно „бюлетин за
съдимост“ приложен по делото.
Съгласно трайната практика на ВАС
напр. Решение № 8282 от 7.07.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 2073/2021 гпреценката
дали е налице основанието по чл.
68, ал. 6, т. 1 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация означава да
се прецени дали са изпълнени изискванията по чл.
68, ал. 1 ЗМВР за извършване на полицейска регистрация на лицето. В
обсъжданата хипотеза по чл.
68, ал. 6, т. 1 ЗМВР, релевантни са само обстоятелствата във връзка с
изпълнение на елементите на фактическия състав по чл.
68, ал. 1 ЗМВР, посочени по-горе, при осъществяване на които полицейските
органи разполагат с правомощието да извършат полицейска регистрация. Доколкото
обаче съответната регистрация е извършена при действието на ЗНМ обн. ДВ бр. 89/9.11.1976г.-чл. 26, т.2 от ЗНМ и издадената
Инструкция 1-90/10.1.1973г. за организацията на работата по криминалистичната регистрация на лицата, извършили
престъпления от общ характер, приложена по делото, то преценката за
законосъобразност на същата следва да бъде извършена съобразно тези актове.
Доколкото в чл. 26, т.2 от ЗНМ е посочено, че дактилоскопиране
и фотографиране на лица, извършили или уличени в извършване на умишлено
престъпление от общ характер, което представлява голяма обществена опасност или
при което е възможен рецидив. Следва да
се отбележи, че съгласно т. 3 от посочената Инструкция допуска криминалистична регистрация само на лица от 18 до 70
годишна възраст, т.е. само пълнолетни, докато към момента на извършване на
регистрацията жалбоподателят е бил непълнолетен. АО се позовава в
допълнителните мотиви към Заповедта, съдържащи се в придружителното
писмо до АСВТ на т. 4 от нея, същата допуска регистрация на непълнолетен за престъпления по т. 3б.“з“ , за каквото е
осъден жалбоподателя, очертали се като рецидивисти- веднъж осъждани или
подвеждани под съдебна отговорност за същото или друго подобно престъпление ,и
тези, които макар и за първи път, но са извършвали тежки престъпления като
убийства, грабежи и др. а Видно от
изисканите и представени от ГОРП и ГОРС писмени доказателства, безспорно се
установява липсата на която и да от тези алтернативни възможности.
Жалбоподателят не е осъждат за същото или друго престъпление в условията на
рецидив, което се установява и от правната квалификация на деянието му, нито
пък е извършил друго тежко престъпление съгласно чл. 93,т. 7 от НК. С оглед на
така изложеното следва да се направи извод, че . съответната регистрация е
извършена в нарушение на действащия към този момент нормативен акт, уреждащ
реда за съответна регистрация. Това формира и извод на настоящата инстанция за
наличието на обстоятелство по чл. 68, ал. 6 т.1 от ЗМВР, което обосновава
материална незаконосъобразност на атакуваната Заповед.
Доколкото е посочено в писмената защита на ответника следва да се посочи, че становището му, че реабилитацията не е сред изчерпателно изброените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставки за снемане на полицейската регистрация. Реабилитацията по чл. 86, ал. 1 от НК заличава осъждането и последиците му за в бъдеще, но не представлява основание за снемане на полицейската регистрация. Решение № 8380 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2020 г., V Решение № 6527 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2021 г., Решение № 8524 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2020 г и други.
Следва да се има предвид, че пред Конституционния съд е образувано к.д.15/21г., чийто предмет е съответствието на чл. 68, ал.1 от ЗМВР на КРБ.
Освен това като се вземат предвид целите на обработката на личните данни, то е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, за снемане на регистрацията, а именно да е отпаднала целта за обработването им. Следва да се посочи, че действително в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство настоящата инстанция намира, с оглед отдалечеността на извършената регистрация и липсата на други противоправни прояви на жалбоподателя, то оспорваната Заповед противоречи на целта на закона.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя на основание чл. 143 от АПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на д.т. от 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК осми състав на Административен съд В. Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Х.Р. чрез пълномощника му Г.Т.Х. ***, Заповед №
3286з-1988/16.6.2021г. на Директор на ГД „ Национална полиция“., с която се
отказва снемане на полицейска регистрация.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Главна дирекция "Национална полиция", за произнасяне във връзка с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона в 14 дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция"да заплати на Р.Х.Р. ***, сумата в размер 310 лева (триста и десет лева), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: