О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 10.03.2020г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Първи Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на десети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно
гражданско дело № 133 по описа на Окръжен съд Сливен
за 2020 взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, действаща чрез процесуален представител по пълномощие срещу
Определение № 4445 от 17.12.2019г., постановено по гражданско дело № 3788 по
описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното определение
Районен съд Сливен е оставил без уважение молбата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за изменение на
решение № 1250 от 08.11.2019г. в частта за разноските.
Частният
жалбоподател намира определението за неправилно. Навежда оплакване, че
присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение надхвърлят размера на исковата претенция, поради което се явяват
необосновано завишени и не са изчислени при съобразяване разпоредбите на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет (Наредбата). Излагат се
съображения, че доколкото резултатът по акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
обусловен от основателността на главния иск и двата иска са предявени в едно
гражданско производство, то размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да бъде изчислен върху общия материален интерес като сбор от
претендираните суми по главния и по акцесорния иск. Намира определения от съда
размер на адвокатското възнаграждение за несъответстващ на ниската правна и
фактическа сложност на делото. Посочва, че ниската правна сложност по делото се
обосновава от факта, че спорният правен въпрос е многократно решаван от
съдилищата в Република България, по него има съдебна практика и процесуалният
представител на ищците не е извършил действия по проучване на приложимата
нормативна уредба и съдебната практика за конкретното дело, тъй като той се
явява като процесуален представител по множество такива предходни дела и вече е
запознат с материята. Цитира се съдебна практика по дела с идентичен предмет на
спора. В заключение частният жалбоподател моли съдът да отмени определението на
Районен съд Сливен и да постанови ново, с което да намали до минимален размер
присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимиран
правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл.
258, ал. 3 ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гражданско дело № 3788 по описа на Районен съд Сливен за
2019г. е образувано по искова молба на В.Х.Д., ЕГН: **********, действаща чрез
процесуален представител адвокат Н.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която са предявени два
първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни иска, както следва:
главен иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 500,00 лева с правна квалификация чл.
178, ал.1, т. 3 вр. с чл. 187 ЗМВР вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и акцесорен иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2018г. –
31.12.2018г. в размер на 50,00 лева с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С решение № 1250 от 08.11.2019г. Районен съд Сливен е осъдил Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да
заплати на ищцата сумата от 449,41 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 05.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както
и да заплати сумата от 37,12 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
С оглед изхода на спора ответната дирекция е осъдена да заплати на ищцата
500,00 лева адвокатско възнаграждение. В хода на производството ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева по
двете искови претенции. В мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл
по възражението за прекомерност, като е счел същото за неоснователно с
аргумента, че е адвокатско възнаграждение е претендирано и се дължи по всеки
един от двата обективно кумулативно съединени иска.
С молба вх. № 24642 от 20.11.2019г. на Районен съд Сливен ответникът чрез
процесуален представител по пълномощие е поискал изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата си ответникът
навежда оплакване, че неправилно районен съд Сливен е счел, че се дължи
адвокатско възнаграждение по всеки един от двата кумулативно съединени иска.
Посочва, че справедливо и законосъобразно е разноските за адвокатско
възнаграждение да се присъдят общо за целия материален интерес. Цитира съдебна
практика в подкрепа на доводите си. Допълнително релевира съображения за ниска
фактическа и правна сложност на делото.
С обжалваното в настоящото производство определение Районен съд Сливен се е
произнесъл по молбата като я е оставил без уважение със същите мотиви, с които
е оставил без уважение възражението за прекомерност, направено от ответната
дирекция.
Настоящата инстанция намира процесното определение за законосъобразно и
правилно, като мотивите за този извод на съда са следните:
Безспорно е, че предмет на първоинстанционното производство за два
обективно кумулативно съединени осъдителни иска – за вземане за трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неизплатеното възнаграждение за същия период.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за
всеки един от тях поотделно. Следователно в процесния случай при решение, с което
изцяло се уважава исковата претенция, размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде, и правилно е определен, за всеки един от двата иска.
Предвид размера на претенциите по всеки един от двата иска минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 300,00 лева – аргумент от чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следователно претендираното и присъденото
възнаграждение е в размер на минималния предвиден в Наредбата, като за единия
иск дори е под минималния размер. Предвид изложеното неоснователни за
възраженията, релевирани в частната жалба за прекомерност на възнаграждението.
Следва да се отбележи, че този съдебен състав споделя доводите на частния
жалбоподател, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, но този
въпрос се явява ирелевантен в процесния случай, тъй като претендираното и
присъдено адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден в Наредбата
размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд Сливен
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4445
от 17.12.2019г., постановено по гражданско дело № 3788 по описа на Районен съд
Сливен, с което е оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, седалище и адрес на
управление: град Сливен, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 за изменение на решение №
1250 от 08.11.2019г., постановено по гражданско дело № 3788 по описа на Районен
съд Сливен за 2019г. в частта за разноските, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: