РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 437
гр.Пловдив, 09 . 03 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2995/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Ч.Н.Г.,*** с пълномощник адв.Л.Л.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0444
- 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05 Пловдив към ОД МВР -Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби, липса на
установена от закона форма и несъответствие с целта на закона. Посочено е, че в
разпоредителната част на заповедта не е отразено регистрацията на кое ППС се
прекратява и не се съдържат негови индивидуализиращи белези, марка, модел - не
е достатъчно ППС да е описано само в обстоятелствената част на административния
акт. По отношение срок на действие на принудителната административна мярка
/ПАМ/ е заявено, че липсват мотиви на какво основание административният орган е
приел, че следва да се приложи минимално предвидения в закона срок. Поддържа
се, че административният орган действа при условия на оперативна
самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но следва да обоснове границите на
тази самостоятелност като изложи съответни мотиви. При отсъствие на мотиви
упражненото правомощие не е в съответствие с целта на закона. За приложеното
правно основание – чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е посочено, че не става ясно коя
хипотеза от петте предложения е нарушена, което ограничава правото на защита.
По отношение фактите е отречено, че синът на жалбоподателя – лицето Н.Ч.Г. е
управлявал МПС на оспорващото лице, нито жалбоподателя е допуснал, нито
предоставил управлението на МПС на неправоспособен водач. Оспорена е
констатацията в АУАН серия GA № 710152. Счита се, че поради късно връчване на
заповедта, същата е антидатирана. Заявено е, че синът на жалбоподателя на
02.07.2022г. около 12.18ч. не е управлявал лек автомобил марка Ситроен модел С
3 с рег.№ ****, тъй като по време на проверката от полицейските служители,
контактният ключ на автомобила се намирал в десния джоб на панталона на
жалбоподателя и не бил поставен на таблото на автомобила. Десет минути преди да
дойде синът му, Ч.Г. бил в автомобила и чакал, но в този момент му се схванал
десния крак, което наложило да излезе от автомобила и да походи малко, за да се
отпусне схващането. При излизане от автомобила взел контактния ключ от таблото,
заключил предна лява врата, опитал да ходи, но не успял и започнал да се
подпира на автомобила. Обиколил автомобила, подпирайки се на него и стигнал до
предна дясна врата, но кракът му не се бил отпуснал и продължавало да го боли,
поради което решил да отвори предна дясна врата – дръпнал предна дясна седалка
изцяло назад до задната седалка, за да се освободи място и седнал, като
максимално опънал напред крака. В това положение го заварил синът му, който
седнал на предна лява седалка, а приятелката му – зад него. Когато дошъл
полицейският служител, автомобилът бил в покой и със загасен двигател, поради
което не става ясно как е установено, че синът на жалбоподателя е управлявал
неговото МПС. Твърди се, че налагането на ПАМ не е обосновано и не е доказана
необходимост от ограничението, тъй като жалбоподателят до момента не е
извършвал нарушение на ЗДв.П. Счита се, че заповедта нарушава принципа на
съразмерност. Поискано е административния акт да бъде отменен с присъждане на
направените по делото разноски.
- Ответникът Началник РУ 05 Пловдив към
ОД МВР - Пловдив не изрази становище по жалбата и по същество на спора.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК. Според докладна записка /л.32/ заповедта е връчена на 10.11.2022г.,
като Г. собственоръчно е изписал имената си и се е подписал, но без да отрази
дата на връчване на заповедта. Жалбата е подадена на 22.11.2022г. в
деловодството на АС - Пловдив. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт,
поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.41/;
заповед от 22.08.2018г. за преназначаване на гл.инспектор И.Ч. на ръководна
длъжност – началник на Пето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив; АУАН серия GA
№ 710152/02.07.2022г. /л.24/
– отразено е, че на 02.07.2022г. в 12:18ч., в гр.Пловдив, на ул.Недялка Шилева
до № 1, лицето Н.Ч.Г. управлява лек автомобил Ситроен Ц 3 с рег.№ ****, собственост
на Ч. Н.Г., като извършва следното нарушение : управлява МПС без да е
правоспособен водач, с което е нарушил чл.150 ЗДв.П. В АУАН не са вписани
възражения, като е отбелязано посредством потъмнен шрифт – „Запознах се със
съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения : нямам
възражения.”; Справка от централна база – КАТ : лек автомобил с рег. № **** е
собственост на жалбоподателя; Справка за нарушител / водач : оспорващото лице има
една влязло в сила НП от 16.06.2004г. и три фиша;
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е отразена следната фактическа установеност: На 02.07.2022г.,
около 12:18ч., в гр.Пловдив, ул.Недялка Шилева е установено, че МПС – марка
Ситроен, модел Ц 3, № ****, собственост на Ч.Н.Г. е управлявано от лицето Н.Ч.Г.,
което е неправоспособен водач. Съставен е АУАН серия GA № 710152/02.07.2022г., като са отнети
СРМПС II и 2 бр. рег.табели на МПС. Вписано е – водач, собственик, упълномощен
ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС
на лице, което не е правоспособен водач, с което е нарушен виновно чл.102 ал.1
т.1 ЗДв.П.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“.
Преписката съдържа : Молба на
жалбоподателя от 11.10.2022г. до Началника на КАТ – Пловдив /л.18/, с която е
поискал връщане на регистрационния талон и регистрационните табели на
автомобила му и е описал случая, сходно на описанието в жалбата. В молбата е
посочено името на приятелката на сина му – В.Д. и е заявено, че е имал среща
със сина си на 02.07.2022г. до пожарната в ЖК Тракия, където отишъл по-рано и
седнал на дясната седалка отпред, защото кракът му се схванал. След малко дошли
синът и приятелката му, като синът му седнал отпред, до него. Колата била с
изключен двигател, а ключът у жалбоподателя. След 5 минути срещу тях дошъл
патрулен автомобил и ст.полицай К. поискал документ от сина му, който отвърнал,
че не управлява автомобила, защото няма книжка. След това бил съставен АУАН.;
Възражение против АУАН /л.19, 20/, в което е посочено от Н.Г.,*** в близост до
РСПБ, ул.Н.Шилева № 1, не е управлявал, нито е имал намерение да управлява лек
автомобил марка Ситроен модел С 3 с
рег.№ ****. На посочения ден имали уговорка с баща му по обяд около 12-12.15ч.
да ги вземе с приятелката му от ул.Н.Шилева. Те отишли на мястото на срещата и
видели, че автомобилът е паркиран и баща му бил седнал на дясната седалка на
автомобила и ги чакал. Бащата казал на сина си да седне на предна лява седалка,
а приятелката му на задната седалка и да го изчакат, тъй като му се схванал
крака. След 5-6 минути пристигнал полицейски автомобил и единият полицай
поискал документите на сина, при което той му отговорил, че не е водач и не
управлява автомобила, тъй като не може, а само седи и чака баща си. По
изложените съображения констатацията в АУАН е оспорена като невярна и
неотговаряща на фактическата обстановка.; Докладна записка от 19.07.2022г.
/л.22/ относно възражението против АУАН, в която е прието, че възражението не е
основателно, тъй като актът е съставен в присъствие на нарушителя, който към
този момент не е направил възражения, видно от оригинала на АУАН, както и от
предоставеното копие на нарушителя.; Жалба от 18.07.2022г. до директора на ОД
МВР – Пловдив /л.45/, в която е посочено по повод съставения АУАН на
02.07.2022г., че синът на Г. нито е управлявал МПС, нито е имал намерение да го
управлява, тъй като същото било в покой с изключен двигател. В отговор на тази
жалба директорът на ОД МВР – Пловдив е посочил, че при проверка на изнесените
факти и обстоятелства не са установени данни за извършени дисциплинарни
нарушения или престъпления от полицейски служители на 05 РУ Пловдив /л.46/.
2. В хода на съдебното производство са
разпитани свидетели – актосъставителят и лицето В.Д..
И.С.К. /актосъставител/ заяви, че си
спомня ситуацията от 02.07.2022г., по повод на която е съставен АУАН. На тази
дата е бил с Г.Г. /вписан като свидетел в АУАН/ дневна смяна от 07.00ч. до
19.00ч. Поддържа съставяне на АУАН в посочения в него час на ул.Н.Шилева, в
посока индустриалната зона към пожарната. Свидетелят посочи, че „Забелязахме
автомобил, който се движеше в посока към нас. Тръгнахме срещу него като
приближавайки го, той спря. Ние спряхме до него, поискахме документи на водача
на автомобила, но той ни представи само лична карта, нямаше свидетелство за
управление, при което извършихме справка.”. Установило се, че никога не е имал
свидетелство за управление, след което бил съставен АУАН. В автомобила били
водачът и още един господин. „Твърдя, че автомобилът беше в движение.”.
Попитали водача защо шофира тук и той отговорил, че тук е позволено, че кара
шофьорски курсове и скоро има изпит и са дошли да се упражни, при което му
обяснили, че това не може да стане, защото това е път за обществено ползване.
При изслушване на свидетеля
жалбоподателя заяви, че били спрели и двигателят на колата не работил, за което
свидетелят посочи „Категорично не съм съгласен”.
В.В.Д. познава жалбоподателя – баща е
на нейн приятел. Спомня си, че миналата година в началото на лятото имали
съприкосновение с двама полицаи. Тя и Н. отишли да се срещнат с баща му, който
към онзи момент бил близо до пожарната в ЖК Тракия. Баща му не бил на
шофьорското място. Бил седнал до шофьорското място – схванал му се бил кракът.
Имали разговор около 10-15минути и дошла полицейска кола, която бързо се движила
срещу тях. Н. бил седнал на мястото на баща си и му поискали шофьорска книжка.
Според свидетеля полицаите дълго време се чудели какво да направят. Д. не си
спомня да са имали диалог с тях. Заявено бе, че когато дошли полицаите
автомобилът не бил в движение и двигателят на колата не бил запален. Св. Д. не
си спомня откъде са идвали с приятеля й, но си спомня, че Н. имал среща с баща
си и било много горещо.
При изслушване на свидетеля
жалбоподателят заяви, че св.К. не е казал истината. Посочи, че до св.К. имало
още едно младо момче, което той обучавал – „След като ни видя, той изключи
камерата.”.
- Св.К. ясно си спомня случая, предвид
направеното описание. Твърди, че автомобилът е бил в движение. Категорично възрази
против изявлението на жалбоподателя за това, че били спрели и двигателят на
колата не работил. Актосъставителят не е заинтересован от изхода на спора и
поддържа фактическата констатация, установена от него в длъжностно качество. СВ.Д.
е приятелка на сина на жалбоподателя, поради което показанията й се преценяват
по правилото на чл.172 ГПК, предвид възможна заинтересованост. В.Д. е лице,
посочено в молбата на жалбоподателя до началника на КАТ – Пловдив и с оглед
показанията й – пряко и непосредствено е възприела случая. Тезата на
жалбоподателя е поддържана последователно във възражението против АУАН, в
молбата до началника на КАТ и в жалбата до директора на ОД МВР – Пловдив,
съответно и от сВ.Д.. По отношение на спорния факт – дали автомобилът е бил в
движение се отчита, че показанията на свидетелите си противоречат с оглед
защитаваните тези, но приоритетно следва да бъде съобразено, че в АУАН не са
вписани възражения на сина на жалбоподателя и както бе посочено – отбелязано е
посредством потъмнен шрифт – „Запознах се със съдържанието на акта и правя
следните обяснения и възражения : нямам възражения.”. При наличие на възможност
- в АУАН не е отразено, че лицето има възражения. Действително, дори в акта да
не са посочени възражения, това не е процесуална пречка за представянето им
писмено по реда на чл.44 ЗАНН. Но в случай като разглеждания – позицията не е
единна, тъй като при съставяне на АУАН няма възражения, а в последствие такива
са заявени, което предпоставя извод за възможно обмисляне на позиция, която да
бъде поддържана впоследствие и в административното производство по оспорване на
заповедта за налагане на ПАМ. Ведно с посоченото, следва да бъде отбелязано, че
при изслушване на сВ.Д. жалбоподателят заяви, че до св.К. имало още едно младо
момче, което той обучавал – „След като ни видя, той изключи камерата.”. Въпрос
за причина да бъде изключена камера не бе зададен от жалбоподателя към св.К.. Тоест,
показанията на актосъставителя не са разколебани, за да може да бъде прието, че
същите не са убедителни. От друга страна, доказателственото искане за допускане
на сВ.Д. бе заявено след изслушване показанията на св.К., а не с жалбата.
Изложеното позволява да бъде прието, че твърденията в жалбата и показанията на
сВ.Д. не са с достатъчен интензитет на убеждаващо въздействие.
3. Обжалваната заповед е издадена от
Началник РУ 05 - Пловдив към ОД МВР -Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив относно определяне на
длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Констатациите в АУАН се ползват с
презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, но се съобразява, че издаване
на ПАМ се осъществява в административно производство в режима на АПК.
Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран
в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е определен минимален
срок, съответстващ на данните от преписката. Жалбоподателят има издадени едно
НП и три фиша за нарушения на ЗДв.П, което е в минимум, но не съответства на
твърдението, че няма нарушения. Срокът на действие е по определения минимум, в
която хипотеза не представлява съществено нарушение неизлагането на мотиви,
защото е благоприятна за адресата на ограничението. При определяне срока на
мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени
акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г.,
I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на
ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по
адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О. /.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими
към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част
от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г.
на ОС на ГК на ВС/. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е
установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.150 ЗДв.П,
обвързано с нарушение на собственика на МПС по чл.102 ал.1 т.1 ЗДв.П – „На
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. (изм. – ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство;”, което е основание за издаване на заповед по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П. Възприетото
основание от фактическия състав на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е – „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) …както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;“. Освен основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено средство, с
което се констатират обстоятелствата, които могат да послужат като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. Хипотезата е
приложима, когато АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта или административният орган е направил изрична препратка към АУАН. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт.
Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на автомобила се
лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
именно в неговата правната сфера.
Във вр. с твърдението за антидатиране на оспорената
заповед се съобрази, че не бе заявено оспорване по предвидения процесуален ред,
а заповедта е издадена от длъжностно лице в обхвата на правомощията му, по
установените форма и ред и има качество на официален документ. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество. По същество нормите /чл. 179, чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които
следва доказателствената сила на документите, създават законно оборими
презумпции. При оспорване на част от официален документ - конкретно дата
на издаване, съгласно чл.193 ал.3 от ГПК вр. чл.144 АПК тежестта на доказване е
върху оспорващия. Извън това, от преценката на описаните данни в хронология не
следва, че заповедта е издадена на друга дата, поради което възможният
обективен извод е, че заповедта е издадена на 02.07.2022г., когато е съставен и
АУАН. Следва да бъде отбелязано, че
при липса на оспорено авторство не е налице основание за служебно събиране на
доказателства за проверка дали в
деня на издаване на заповедта – издателят й е присъствал на работното си място.
В конкретния случай заповедта не съдържа позоваване на акт или документ,
издадени след 02.07.2022г., за да бъде прието наличие на антидатиране. Извод за
антидатиране не произтича и от дата на връчване на заповедта.
Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да
не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. В случая преписката съдържа описаните по-горе –
молба до началника на КАТ-Пловдив от 11.10.2022г. и жалба до Директора на ОД
МВР – Пловдив от 18.07.2022г., на които е посочен адресът на оспорващото лице.
Отсъства информация за потърсване на адресата на заповедта в близък срок след
дата на издаването й /арг. от чл.61 ал.1 АПК – 3 дн. срок/ и неоткриването му
/напр. върната в цялост обр.разписка или друг документ, удостоверяващ
неоткриване на лицето/. Заповедта е връчена на 10.11.2022г. – 4 месеца след
издаването й, спрямо 6 месечния срок на действието й. Съобрази се, че съгласно
чл.172 ал.6 АПК – „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка.”, а същата – прекратяване на регистрацията на ППС се прилага посредством
отнемане на регистрационните табели и СРМПС. При конкретните факти с късното
връчване на заповедта е нарушено правото на адресата да поиска спиране на
предварителното изпълнение на административния акт, предвидено по силата на
закона, до приключване на съдебното производство. Допуснато е нарушение, тъй
като според целите на
принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е
необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ.
Предвид последнопосоченото съображение
жалбата се приема за основателна с присъждане на направените разноски в размер
на общо 510 лв. /10лв. държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение,
отразено в договор за правна защита и съдействие, л.16 гръб/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22 - 0444 - 000056/02.07.2022г. на Началник РУ 05
Пловдив към ОД МВР -Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на Ч.Н.Г.,***,
ЕГН ********** - съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :