РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1060/21.5.2021г.
гр.
Пловдив 21.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети април 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора АНЕЛИЯ
ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 734 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касациона жалба от ТД на НАП – Пловдив,
чрез процесуалния представител о-т Ш., против Решение № 260202 от 09.02.2021,
постановено по АНД № 3776 от 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление № 511942-F543916/14.05.2020 г. на Зам. Директор на ТД
на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 46“ ЕООД, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.7 ал.1 от
наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин“ /Наредба Н-18/13.12.2006 г./ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за адвокат.
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Същата е неоснователна поради следното:
Касаторът намира решението за
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Твърди се, че при проверката е
установено извършвана от дружеството търговска дейност – онлайн търговия със
стоки, без да е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално
устройство в компетентната ТД на НАП – Пловдив, за регистриране на извършените
продажби. Първата продажба е от 08.01.2019 г. и е приета от Спиди АД на същата дата,
въз основа на договор между МЕГЗ 20 ЕООД и Спиди АД, като при предаването не е
издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18 / 2006 г. , като същата е
платена чрез РКО с наложен платеж.
По така наведения довод съдът
намира за установено следното:
На първо място следва да се
посочи, че посочената като нарушена разпоредба на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ, регламентира задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. А съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в приложимата
редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
От така цитираните
разпоредби се следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат
извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните
хипотези:
- когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
В тази връзка от съставения
АУАН, а и от издаденото на негова основа НП, не става ясно какво точно
неизпълнение, респ. отклонение от предписано, вменява на търговеца приходната
администрация. Това е така, поради твърде общото и бланкетно описание на
конкретно установеното.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между „МЕГЗ 46“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен
Договор №94272/03.01.2019г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може
да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при
следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят
изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва: суми,
изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на
доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен
ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в брой от офис на
Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на
следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се
изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня
на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на адрес на клиента:
изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на
пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите,
съгласно разпоредбите на чл.12.5.1. Последно цитираната разпоредба от договора
предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен
платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр
„МЕГЗ 46“ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава
непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на
товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен
електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на
„МЕГЗ 46“ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена
банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ЕООД.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски
паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на
пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в
брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да
бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка.
Няма спор, че в конкретния
случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 25.07.2017г. с предмет –
международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на
територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят/“МЕГЗ 9“ЕООД/ има
право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
„Спиди“АД е вписан и в
регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на
съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването
им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на
получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е
представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
По делото действително
липсват данни със „Спиди“АД да е договорено от страна на „МЕГЗ 9“ЕООД
извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският
паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в
издаденото НП.
В хипотеза на съществуваща
договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е
същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на
стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по
този начин, а именно чрез пощенски парични преводи.
Все в тази насока се установява
при анализ на относимите писмени доказателства, че доставките си „МЕГЗ 46“ЕООД
е осъществявала посредством наложен платеж, събирането на който е възложено на
„Спиди“АД, като съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга,
при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума. От така дадената дефиниция е видно, че
услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и
заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може
да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на
услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я
плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не
попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е
и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба
№Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е
продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Разпоредбата на чл.25 ал.1
от цитираната Наредба регламентира, че задължително се издава фискална касова
бележка за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3
ал.1.
Или иначе казано, при
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се
на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането,
като това правило е разписано в ал.2 на чл.25 от Наредбата.
В съставените обаче АУАН и
НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което
представлява съществена тяхна непълнота по см. на чл.42 т.4, респ. чл.57
ал.1,т.5 ЗАНН. Или правилно първостепенният съд е достигнал до извода – за
допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които сами по себе си
са достатъчни за формиране извода – за отмяна на оспореното НП.
Все в тази насока следва да се
посочи и че датата на започване на дейността на обекта е различна от датата на
настъпване на данъчното събитие и това е така, защото преди да е данъчно
задължено лице по смисъла на ЗДДС, „МЕГЗ 9“ЕООД е търговец по смисъла на
Търговския закон и страна по договор за прехвърляне право на собственост и в
този смисъл прехвърлянето на право на собственост върху определена вещ,
настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта,
съответно при прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по
своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени/така разпоредбата на
чл.24 ЗЗД/. Т.е. след като между „МЕГЗ 46“ЕООД и клиента е постигната
договорка, търговецът се е задължил да предаде стоката на своя клиент, което
предаване в случая е започнало на 08.01.2019 чрез посредник/куриер/. С други думи казано,
това е първото действие по извършване на дейността „продажба чрез електронен
магазин“ в конкретния обект, в този смисъл и това е датата, на която лицето е
следвало да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в компетентната ТД на
НАП фискално устройство.
Или следва да се обобщи, че
атакуваният съдебен акт, като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на
ответника се дължат разноски в размер на общо 528 лева по представения списък
на разноските.
Неоснователно е направеното
от касационния жалбоподател бланкетно възражение за прекомерност, тъй като
минималният размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение(съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от същата) възлиза
на 440 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№ 260202 от 09.02.2021, постановено по АНД № 3776 от 2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на
призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „МЕГЗ 9“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.“Владая“ №2 сумата
от 528/петстотин двадесет и осем/ лева разноски за тази съдебна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :