О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 12.11.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 721 по описа на СГС, ТО за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от „П.“ ООД иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване
относителната недействителност по отношение на ищеца „П.“ ООД на
възмездно разпореждане под формата на
непарична вноска, извършена от първия ответник „К.с.2.“ ЕООД в полза на втория
ответник „Г.Б.Р.“ ЕООД с недвижими
имоти, конкретно индивидуализирани в
исковата молба. В хода на производството, с решение от 01.02.2018 година, по т.
д. № 411/2016 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника
„К.с.2.“ ЕООД. Това решение е обявено в Търговския регистър на
06.02.2018 г., като същото е постановено и във връзка с молба на ищеца по чл.
625 от Търговския закон. Откриването на производство по несъстоятелност по
отношение длъжника на ищеца е наложило
настоящето производство да продължи с участието на синдика на
дружеството- длъжник, който по арг. от чл. 649, ал. 3 от ТЗ е конституиран
служебно като съищец с определение от 22.02.2019 г.
След връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
съищеца, същият е изразил становище, че вземанията, с които ищецът се е
легитимирал като кредитор са погасени изцяло на 22.02.2018 г. С погасяване на
вземанията на ищеца „П.“ ООД синдикът поддържа, че отпада правния интерес от
водене на делото, тъй като извършилото плащанията лице ответникът „Г.Б.Р.“ ЕООД
се суброгира в правата на ищеца.
С молба от 09.05.2019 г. ищецът
„П.“ ООД изразява становище по заявеното от синдика. Не оспорва, че вземанията,
с които се е легитимирал като кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД са изцяло
заплатени от ответника „Г.Б.Р.“ ЕООД на 22.02.2018 г. Независимо от това
плащане поддържа, че му се дължат направените в производството разноски, тъй
като ответниците са станали причина за завеждане на делото.
Синдикът и ответниците вземат становище по заявеното искане от ищеца за
присъждане на разноски, като поддържат, че евентуалната дължимост на
направените по делото разноски не обосновава наличието на правен интерес от
продължаване на делото. Ответниците поддържат, че по настоящето дело не се
дължат платените от ищеца в производството по несъстоятелност разноски. При
условията на евентуалност правят и възражение за прекомерност на исканите от „П.“
ООД разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Производството по настоящето дело се явява недопустимо, доколкото конституираният
по реда на чл. 649, ал. 3 от ТЗ като съищец синдик е заявил, че няма да
поддържа предявените искове по чл. 135 от ЗЗД, а ищецът „П.“ ООД е изгубил качеството си на кредитор досежно твърдените от
него процесни вземания срещу ответника „К.с.2.“ ЕООД. Затова и евентуалната дължимост на направените от „П.“ ООД във връзка с делото разноски не обосновават наличието на правен интерес
за този ищец от развитие на производството.
Доколкото отпадането на качеството на кредитор е
настъпило след предявяване на иска и първоначално ответниците са оспорили същия,
като тази процесуална позиция са поддържали до спиране на производството с
определението от 25.04.2018 г., Съдът намира, че на ищеца се дължат направените
разноски за заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и разноските,
направени във връзка с обезпечаване на иска - арг.
от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г. В производството по обезпечение
по реда на чл. 389 от ГПК не се дължи държавна такса, съответно няма основание
да се възстанови поисканата в списъка на разноските сума от 40 лева с посочено основание
държавна такса за поисканото обезпечение. Платената от ищеца държавна такса в
размер на 40 лева е приета от Съда като част от дължимата по делото държавна такса, която е в размер от 7122.38
лева. В списъка на разноските ищецът е поискал възстановяване на разноски за
държавна такса по предявения иск в размер на 7089.72 лева и предвид принципа на
диспозитивното начало следва да му се присъдят разноските за държавна такса в
този размер. На ищеца се дължат и поисканите разноски за вписване на
обезпечителната заповед в размер на 15 лева. По делото са представени
доказателстваза заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
18 000 евро. На ищеца не се дължат останалите поискани със списъка по чл.
80 от ГПК разноски, тъй като от една страна те не представляват същински
съдебни разноски, които подлежат на възстановяване по реда на чл. 78 от ГПК, а
от друга страна не са представени доказателства, че така поисканите разноски са
реално извършени именно във връзка с настоящето производство. На ищеца се се
дължат предплатените по реда на чл. 629б от ТЗ разноски в производството по
несъстоятелност, нито направените разноски за изготвяне на преписи за синдика и
изпращането им на съда, доколкото към този момент ищецът „П.“ ООД вече е получил плащане /на
22.08.2018 г./ на процесните вземания, с които се е легитимирал като кредитор
по чл. 135 от ЗЗД.
Ответниците правят искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
на претнедираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 18000
евро /35204.94 лева/ не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т.
5 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /15774.76
лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ответниците за прекомерност е
основателно и дължимите на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 16000 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/няма данни адв. Д. да е регистрирана по ЗДДС/. При определянето на този размер
съдът взе предвид действителната правна
и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 721/2018
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22
състав, като процесуално
недопустимо.
ОСЪЖДА „К.с.2.“ ЕООД /н./, ЕИК ******** и „Г.Б.Р.“ ЕООД, ЕИК ********** да заплатят на „П.“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 23104.72 лева /двадесет и три хиляди сто и четири лева и 72 ст./.
Определението да
се съобщи на страните, като може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба.
Съдия: