Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седми юли две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Т.М.,
а.н.дело № 651 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000009
от 30.01.2020 година на и.д. Началник ОО „АА”, град Стара Загора, с което на „П.“***,
ЕИК ********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева за нарушение по чл.28, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
година на МТ /наредбата не е посочена в своята цялост за да е ясно коя е/, във
връзка с чл.98, ал.4, т.1 от Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд, град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 43-0000009 от 30.01.2020 година на и.д. Началник ОО „АА”, град
Стара Загора, с което на „П.“***, ЕИК ********* е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение по чл.28,
ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година на МТ /наредбата не е посочена в
своята цялост за да е ясно коя е/, във връзка с чл.98, ал.4, т.1 от Закона за
автомобилните превози.
В
жалбата и в постъпилото писмено становище се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда
същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 24.01.2020 година, за това, че при извършена проверка, относно
сигнал-писмо от Началника на ОО“АА“, град Кърджали, се установило, че управителят
на дружеството е издал Удостоверение за начална квалификация на лице без да е
положило успешен изпит. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.28, ал.1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 година на МТ /наредбата не е посочена в своята
цялост/, както и не са посочени нарушените правила от учебната документация или
от наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози. При съставяне
на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително
и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.98, ал.1,
т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер от 3000 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Видно
от представеното по делото наказателно постановление, в него не е извършено пълно
описание на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават.
При така формулираното административно обвинение, липсва дата за която
административно наказващия орган е приел, че е допуснато административното
нарушение. от друга страна не са конкретизирани в цялост нормативните актове,
които се твърди че са нарушени.
Или
иначе казано обжалваното наказателно постановление не отговаря на императивните
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Начинът, по който е описано
нарушението не води до извода, че ано е приел конкретна дата на
административното нарушение а и отделно от това неизписването в цялост на
нормативния акт и непосочването му е в разрез с императивните изисквания на
нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да бъда посочени точно и ясно законовите
разпоредби които са били нарушени. В тази насока дори съдът да се произнесе по
същество по делото това не би променило крайния правен резултат, защото дори и
да се окаже, че е налице допуснато административно нарушени, цитираните по горе
нарушение на процесуалните правила заложени в ЗАНН, не могат да бъда
игнорирани. Също така не е безспорно индивидуализирана
административно-наказателната отговорност. В описателната част е посочено, че
управителя е издал въпросното удостоверение а е наложено наказание „имуществена
санкция“. От друга страна нормата по която е наказано дружеството – чл.98,
ал.4, т.1 от ЗАвП е бланкетна и препращаща към условия и ред определение в
учебна документация или в наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвП, каквото препращане
административно-наказващия орган не е направил за да може да стане ясно на съда
точно какво е административното нарушение.
Предвид гореизложеното
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: