Решение по дело №8075/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 306
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20195330208075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

306

гр.Пловдив, 25.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 8075/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „М Ди Си” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 5, вх. Г, ет.1, ап.14, срещу наказателно постановление № 475341-F487605 от 07.11.2019 г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.1 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.2 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.3 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.4 от наказателното постановление, и на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.5 от наказателното постановление.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че НП е издадено от некомпетентен орган, не е извършено нарушение, а определената административна санкция е неправилно определена. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведено открито съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, за него се явява адв. С., с пълномощно по делото. По същество излага съображения за недоказаност на фактическата обстановка, изложена в НП, а че именно към датата на вмененото нарушение предварителният договор не е бил развален. Излагат се доводи, че доколкото отделните фактури касаят недвижими имоти в една и съща сграда и е договорена обща цена, то се касае за едно нарушение, не за отделни такива по фактурите, респ. е следвало да се наложи една санкция. Излагат се съображения за маловажност на процесния случай.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, се представлява от юрк. М.. По същество излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява извършване на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение. Възразява се, че законният представител на същото е предоставил обяснения, че сделката е анулирана поради неподписване на предварителния договор. Възразява се срещу уведомлението за разваляне на договор, доколкото същото не притежава достоверна дата. Излага доводи, че всяка корекция следва да бъде извършена, когато настъпи промяна на факторите, свързани с ползването на данъчен кредит. В случая, според представителя на въззиваемата страна, такава промяна е налице, когато не се е стигнало до сключване на предварителното споразумение, а всички други формалности се явяват ирелевантни. Посочва се, че санкцията е правилно определена в съответствие с практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Излагат се съображения, че в настоящия случай неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН. Досежно възражението, че се касае за едно нарушение, посочва, че са налице отделни нарушения, и предвид нормата на чл. 18 ЗАНН, правилно са определени пет отделни санкции. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноските в производството за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.10.2017 г. бил съставен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ЕТ „***” в качеството му на продавач, се задължава да продаде на дружеството – жалбоподател, в качеството му на купувач, пет недвижими имота – офиси № 6, 7, 8, 9 и 10, находящи се в поземлен имот с идентификатор 35167.502.5904, с адрес: гр. Казанлък, обл. Стара Загора, за сумата в размер на левовата равностойност на 100 000 евро, т.е. 195 583 лева без ДДС /което било в размер на 9000 лева/. Съобразно договора, цената следвало да бъде заплатена по следния начин: 6000 /с ДДС/ в деня на подписване на договора, 48000 лева /с включено ДДС/ по банков път – до 30.10.2017 г., 25 000 лева в брой – до 30.11.2017 г., 25 000 лева в брой – до 31.12.2017 г., 25 000 лева в брой – до 31.01.2018 г., 25 000 лева в брой – до 28.02.2018 г., 25 000 лева в брой до 31.03.2018 г. и 25 583 лева в брой до 30.04.2018 г. Договорът не бил подписан от нито една от двете страни.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 6. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 04.12.2017 г. с преводно нареждане № 898043. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 7. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 02.01.2018 г. с преводно нареждане № 2330860. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 8. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 02.01.2018 г. с преводно нареждане № 2330860. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 9. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 30.10.2017 г. с преводно нареждане № 9302801. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

На 09.10.2017 г. била издадена фактура № **********/09.10.2017 г., която удостоверява изплатена сума от жалбоподателя на ЕТ „***” в размер на 9600 лева, от които 8000 лева данъчна основа и 1600 лева – начислен ДДС, с основание: продажба на офис № 10. Сумата по фактурата била преведена по банков път на 13.11.2017 г. с преводно нареждане № 9955995. С кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., била начислена обратно посочената сума.

С Платежно нареждане № 9152597 от 29.05.2018 г. ЕТ „***” възстановило сумата от 38 400 лева на дружеството – жалбоподател въз основа на кредитни известия 20002757, 20002758, 20002759 и 20002760.

С Платежно нареждане № 9152596 от 29.05.2018 г. ЕТ „***” възстановило сумата от 9600 лева на дружеството – жалбоподател въз основа на кредитно известие 20002761.

В срок до 14.06.2018 г. жалбоподателят не извършил корекция на ползвания данъчен кредит за данъчния период май месец 2018 г.

При извършена проверка на дружеството – жалбоподател, свидетелката Я. констатирала, че в посочения срок не била извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Такава била извършена едва през месец декември 2018 г. Поради изложеното в присъствието на упълномощено лице от дружеството - жалбоподател, същата съставила АУАН № F487605/20.05.2019 г., с който му вменила пет нарушения по чл. 78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС. 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Е.Я.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото –предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2017 г., издадена фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 898043/ 04.12.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 2330860/02.01.2018 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 2330860/02.01.2018 г, кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 9302801/30.10.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., фактура № **********/09.10.2017 г., преводно нареждане № 9955995/13.11.2017 г., кредитно известие, обективирано в фактура № **********/28.05.2018 г., Платежно нареждане № 9152597/29.05.2018 г., Платежно нареждане № 9152596/29.05.2018 г., справки-декларации за ДДС, дневници за покупки на жалбоподателя, акт за прихващане и възстановяване № П-16001619052393-004-001/10.04.2019 г. и АУАН № F487605/20.05.2019 г.

Съдът не кредитира приложеното по делото писмено доказателство – уведомление от дружеството жалбоподател до ЕТ „***“, доколкото същото не притежава достоверна дата.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

В тази връзка не се споделят възраженията на дружеството – жалбоподател, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е извършено едно нарушение, респ. е следвало да бъде наложена една санкция. В настоящия случай първоначално е получен данъчен кредит по пет отделни фактури, респ. корекцията е следвало да бъде извършена и по петте, след отпадане на основанията за неговото начисляване. Касае за пет отделни деяния, респ. пет нарушения, поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН са определени пет отделни санкции.

От правна страна съдът намира следното:

На дружеството - жалбоподател са вменени пет нарушения, всички подведени под нормата на чл. 78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС. Съобразно посочените разпоредби, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.

В настоящия случай, от приложените по делото писмени доказатлства се установява, че дружеството – жалбоподател е начислило ДДС при пет отделни фактури за доставки – авансово плащане за закупуване на пет обекта, находящи се в УПИ V-5904 от кв. 172, находящ се в гр. Казанлък, обл. Стара Загора.

Според настоящия съдебен състав последващите действия на дружеството – жалбоподател, по приемането, респ. неприемането на кредитните известия се явяват ирелевантни. В тази връзка по делото не може несъмнено да се приеме, че е налице предварителен договор за закупуване на процесните имоти, доколкото същият не е осъществен в предвидената от закона форма – чл. 19 ал.1 ЗЗД, а именно: писмена такава. Действително, по делото е представен такъв предварителен договор, но същият не е подписан от страните. Не може да бъде споделено възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти е бил обективиран в процесните фактури, доколкото същите не съдържат всички необходими реквизити за обявяването му за окончателен такъв. Според съда се касае за преддоговорни отношения за извършване на доставка – покупко-продажба на недвижими имоти, за които е било начиследно ДДС, респ. за които е използван данъчен кредит, но реално такава доставка не е извършена. След като изплатената сума е била върната на жалбоподателя, е налице яснота, че доставките няма да бъдат осъществени, респ. е следвало да се извърши корекция на използвания данъчен кредит. В тази връзка неотносима се явява и представената съдебна практика от жалбоподателя, която задължава административнонаказващия орган да изследва наличие, респ. липса на виновно неизпълнение на предварителен договор и налични ли са били основанията на чл. 87 ЗЗД, доколкото в настоящия случай не е сключен такъв договор. Следва да се има предвид, че писмената форма на предварителния договор за покупко-продажба е форма за неговата действителност и ако същата не е спазена, то е налице нищожен договор по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД, което се приравнява на липса на такъв. Ирелевантно се явява и приетото в обжалваното НП, че е налице устен предварителен договор, доколкото валидността на същия е правен въпрос.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Когато не е налице реално извършена доставка, по която е ползван данъчен кредит, също следва да бъде предоставена възможност на лицата сами да коригират ползвания кредит /така Решение № 8876 от 12.06.2019 г. по адм. д. № 3628/2019 на Върховния административен съд/. Настоящият случай е именно такъв, не са извършени доставки по издадените фактури, респ. от момента на издаване на кредитните известия от контрагента на дружеството – жалбоподател, същият е следвало да коригира начисления данъчен кредит. Доколкото това е осъществено не в установения срок, а едва през месец декември 2018 г. и то след като е започната проверка срещу жалбоподателя, то несъмнено от същия са осъществени пет отделни нарушения, които правилно са санкционирани съобразно разпоредбата на чл. 180 ал.1 ЗДДС.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, дори напротив – касае за пет отделни нарушения, като стойността на използвания данъчен кредит е висока. Поради изложеното съдът намира, че в настоящия случай неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че правилно е определена санкция в завишен размер, доколкото се касае за пет установени нарушения, като некоригираният размер на данъчният кредит за всяко едно от тях е в относително висок размер. Посоченото обуславя една по-висока степен на обществена опасност на всяко едно от деянията.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството - жалбоподател да е извършило вменените му административни нарушения. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на страната. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 475341-F487605 от 07.11.2019 г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „М Ди Си” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав” № 5, вх. Г, ет.1, ап.14, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.1 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.2 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.3 от наказателното постановление, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.4 от наказателното постановление, и на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1600 лева, за нарушение на чл.78 ал.4 ЗДДС, вр. чл. 66 ал.1 и ал.2 ППЗДДС по т.5 от наказателното постановление.

ОСЪЖДА „М Ди Си” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС