№ 545
гр. Сливен, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102609 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него на 17.06.2019 г. е образувано изп.д.
№ 733/2019 г., по което взискател е „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Сливен.
Основание за образуване на изпълнителното дело бил изпълнителен лист от 22.02.2010 г. и
влязла в сила Заповед за изпълнение № 216/27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010 г. по описа на
СлРС, по силата на който ищецът е осъден да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация“ООД, гр. Сливен, сумата от 700,73 лева, представляваща главница за доставена
и консумирана питейна вода на адрес: с. Стара река, за периода от 29.01.1999 г., до 1
30.11.2008 г., лихва в размер на 413.09 лева, изтекла към 20.01.2009 г., законна лихва,
считано от 26,01.2010 г. до изплащане па вземането и разноски в размер на 25 лева.
Размерът на дълга по изпълнителното производство бил 2 043,03 лева, както следва:
438,09лв. - неолихвяема сума; 700,73лв. — главница; 675,99 лв. — лихви; 30лв. - разноски
по изп.д.; 198,22 лв. - такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд -
Сливен.
В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът Никола Н. Н. е
починал, като видно удостоверение за наследници законен наследник на същия е ищецът в
настоящото производство П.Н.Н..
С постановление от 16.04.2021 г., издадено от ДСИ, молителят Н. бил конституиран
като нов длъжник по изпълнително дело № 733/2019 г., като съдебният изпълнител е указал,
1
след влизане в сила на постановлението, изпълнението да бъде насочено срещу новия
длъжник.
Към настоящия момент изпълнителното производство било спряно на основание
Обезпечителна заповед № 3/04.06.2021 г., издадена съгласно Определение № 414/02.06.2021
г., по ч.гр.д. № 2107/2021 г. по описа на СлРС.
Твърди се, че върху изпълнителния лист било направено отбелязване, от което е
видно, че по-рано във времето, същият /изпълнителният лист/ е послужил за образуване на
изп.д. № 20108370400325 на ЧСИ Павел Георгиев. Изпълнителното дело е било прекратено
на 02.03.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от
отбелязването върху изпълнителния лист, последното изпълнително действие е извършено
на 11.05.2010. Сочи се, че съгласно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение се приравнява на влязло в сила съдебно
решение. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Твърди се, че в случая, между последното изпълнително действие прекъсващо
давността, извършено на 11.05.2010 г. по изп.д. № 325/2010 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев и изпълнителното действие по изп.д. № 733/2019 г, по описа на ДСИ при СлРС,
извършено на 17.06.2019 г., са изминали близо 9 /девет/ календарни години, т.е. повече от 5
години, поради което задължението е погасено по давност на 12.05.2015 г.
Независимо от факта, че задължението е погасено на 12.05.2015 г., „ВиК-Сливен“
ООД, гр. Сливен, е образувало ново последващо изпълнително производство - изп.д. №
733/2019 г., по описа на ДСИ при СлРС, по което е предприело редица изпълнителни
действия, целящи събиране на претендираните суми, макар и същите да са погасени по
давност.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на П.Н.Н., че същият НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и Канализация“ ООД, гр. Сливен, сумата от 2 043,03 лева, представляваща размера на дълга
по изп.д. № 733/2019 г. по описа на ДСИ при СлРС, в това число: 438.09 лв. - неолихвяема
сума; 700,73 лв. - главница за доставена и консумирана питейна вода на адрес: с. Стара река,
за периода от 29.01.1999 г. до 30.11.2008 г., присъдени с влязла в сила Заповед за
изпълнение № 216/27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010 г. по описа на СлРС, 675,99 лв. -
лихви; 30 лв. - разноски по изп.д.; 198,22 лв. - такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ТПК в
полза на Районен съд - Сливен, поради погасяване по давност на главното задължение -
установено с влязла в сила Заповед за изпълнение № 216/27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010
г. по описа на СлРС, преди образуване на изп.д. № 733/2019 г. по описа на ДСИ при СлРС.
Претендират се направените по делото разноски.
2
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез
адв. Н.К., в който счита, че така предявените искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва твърдението, че за посочените вземания е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, поради което оспорва изцяло исковете.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
уважи предявения иск и да признае за установено по отношение на П.Н., че същият не
дължи на ВиК Сливен сумите по изпълнителен лист издаден по ЧГД № 386/2010 г. по описа
на РС Сливен и съответно издадената заповед за изпълнение, поради погасяването на тези
задължения по давност. Претендира разноските по делото.
Ответното дружество се представлява от процесуален представител в с.з., който моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и му присъди разноските по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 02.03.2010 г. е образувано изпълнително дело № 325/2010 г. пред ЧСИ Павел
Георгиев, въз основа на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д. № 386/2010 г. на СлРС.
Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 02.03.2016 г. на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като е вписано, че последното изпълнително действие е извършено
на 11.05.2010 г.
На 17.06.2019 г. е образувано изп.д. № 733/2019 г., по което взискател е
„Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Сливен. Основание за образуване на
изпълнителното дело бил изпълнителен лист от 22.02.2010 г. и влязла в сила Заповед за
изпълнение № 216/27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010 г. по описа на СлРС, по силата на
който ищецът е осъден да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ООД, гр.
Сливен, сумата от 700,73 лева, представляваща главница за доставена и консумирана
питейна вода на адрес: с. Стара река, за периода от 29.01.1999 г., до 1 30.11.2008 г., лихва в
размер на 413.09 лева, изтекла към 20.01.2009 г., законна лихва, считано от 26,01.2010 г. до
изплащане па вземането и разноски в размер на 25 лева.
В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът Никола Н. Н. е
починал, като видно удостоверение за наследници законен наследник на същия е П.Н.Н..
С постановление от 16.04.2021 г., издадено от ДСИ, молителят Н. бил конституиран
като нов длъжник по изпълнително дело № 733/2019 г., като съдебният изпълнител е указал,
след влизане в сила на постановлението, изпълнението да бъде насочено срещу новия
длъжник.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени както по отделно, така и в
3
тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло,
като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 439 от ГПК, като в
тежест на ответното дружество е да докаже, че не е изтекла предвидената в закона давност
на вземането на което се позовава ищеца след образуване на изпълнителното производство.
Установи се, че по Изпълнителен лист от издаден по ч.гр.д. № 386/2010 г. на
СлРСНикола Н. Н. е осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН„ ООД сумата 700.73 лева, представляваща главница за ползвана питейна вода за
периода от 29.01.1999 г. до 30.11.2008 г., мораторна лихва, начислена до 20.01.2009 г. в
размер на 413.09 лева, законна лихва, считано то 26 януари 2010 г. и разноски в размер на 25
лева.
Длъжникът е починал и единствен наследник е ищецът в настоящото производство
П.Н.Н..
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело на 02.03.2010 г.
№ 325/2010 г. пред ЧСИ Павел Георгиев, което е прекратено , поради неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК , като
последното изпълнително действие е било извършено на 11.05.2010 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 733/2019 г. на
17.06.2019 г. пред ДСИ при СлРС.
С предявеният иск по чл. 439 от ГПК ищецът иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист поради
наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като,
както вече се посочи,ищецът се позовава на новонастъпили, след издаване на
изпълнителният лист, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска, какъвто е конкретният случай. Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са
погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се
търси съдебна защита - установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Предявеният иск за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът
не дължи изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по частно гражданско дело № 386/2010 на СлРС е допустим и основателен.
4
Вземанията, за които е издаден изпълнителния лист представляват периодични платежи по
смисъла на чл. 111, б.”В”, предложение последно от ЗЗД, които се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. След издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, вземането отново се погасява
с тригодишна давност, тъй като е неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Спорно по делото е дали след издаването на изпълнителния лист, с оглед образуваното
изпълнително дело е изтекла предвидената в закона тригодишна давност.
В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 14 е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.
В конкретния случай не са предприети никакви изпълнителни действия след
11.05.2010 г. до датата на образувано на второто изпълнително дело на 17.06.2019 г.
Към този момент е изтекла предвидената в закона давност.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението нито с
валидни изпълнителни действия, нито пък с извършени от длъжника частични плащания,
които да се отнасят за периода , посочен в изпълнителния лист.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист от 22.02.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010 г. в размер на 700.73 лева
главница и мораторна лихва в размер на 413.09 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца, което съдът счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявеният
иск за главница, а именно сумата 700. 73 лева главница и 413.09 лева мораторна лихва
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 600 лева. Заплатеното адвокатско
5
възнаграждение е в размер на 500 лева , поради което не следва да бъде редуцирано.
На осн. чл. 77 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметка на СлРС с
оглед изхода на спора д.т. в размер на 100 лева, тъй като ищецът е останал задължен за
разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, че П.Н.Н. с ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, ул. „Стефан Мокрев” 3 вх.В ет.3 ап.9, със съдебен адрес гр. Сливен, ул.
„Г.С.Раковски” № 13, че НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ –
СЛИВЕН ” ООД сумата 700,73 лв. - главница за доставена и консумирана питейна вода на
адрес: с. Стара река, за периода от 29.01.1999 г. до 30.11.2008 г., присъдени с влязла в сила
Заповед за изпълнение № 216/27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 386/2010 г. по описа на СлРС ,
сумата 413.09 лева лихва, изтекла към 20.01.2009 г. , ведно със законна лихва, считано от
26.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лева
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, да
заплати на П.Н.Н. с ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „Стефан Мокрев” 3 вх.В
ет.3 ап.9, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 13 разноски в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 да
заплати д.т. по сметка на СлРС в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред СлОС..
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6